О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 08.03.2021 г.
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, IІІ
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
мл. с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Тачева
в.н.ч.д. № 847 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава двадесет и втора на НПК.
Образувано е по частна жалба от 26.02.2021
г., подадена от адв. П.Г.от САК, в качеството му на служебен защитник, на
подсъдимия М.Г.С., срещу протоколно определение от 26.02.2021 г. постановено по
НОХД № 2806/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 19-ти състав, с което
молбата на подсъдимия за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение
"задържане под стража" е оставена без уважение.
В частната жалба се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят
счита, че е налице нововъзникнало обстоятелство, изразяващо се в приключване на
досъдебното производство, в което време разследващите органи са събрали всички
доказателства, поради което подсъдимият не би могъл да повлияе върху изхода на
делото. На следващо място намира, че с оглед изтеклия тримесечен срок е
отпаднала опасността С. да се укрие или да извърши друго престъпление. Освен
това същият е с установена по делото самоличност и има известен адрес на
територията на гр. София. Посочва още, че не е налице обосновано предположение
за извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение. Моли съдът да
измени постановената мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по – лека
такава.
Препис от частната жалба е изпратен на
СРП, като становище в срок не е постъпило.
Софийски градски съд, след като се
запозна с доводите, отразени в частната жалба, и доказателствата по делото,
намира от фактическа страна следното:
В хода на досъдебно производство М.С. е
бил привлечен в качеството му на обвиняем с постановление от 25.11.2020г. за
извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
На
25.11.2020г. същият е задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, а с
постановление на прокурор от СРП от същата дата С. е задържан за срок до 72
часа.
С определение от 26.11.2020г. на СРС, 112-
ти състав, постановено по НЧД № 15751/2020г. спрямо М.С. е взета мярка за
неотклонение "задържане под стража", потвърдено с определение от 03.12.2020
г. на СГС, III
въззивен състав, по ВНЧД № 4356/2020
г.
С определение от 02.02.2021г. на СРС,
131- и състав, постановено по НЧД № 1489/2021г. е изменена мярката за
неотклонение упражнявана по отношение на обвиняемия С. от „задържане под
стража“ в „парична гаранция“ в размер на 250,00 лв.
С определение от 09.02.2021г. на СГС, II- ри въззивен състав, постановено
по ВНЧД № 510/2021г. е отменено определението на СРС и е оставена без уважение
молбата на обвиняемия С. за изменение на взетата му мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Производството по НОХД № 2806/2021 г. по
описа на СРС, НО, 19 - ти състав, е
образувано по внесен на 24.02.2021г. в Софийски районен съд обвинителен акт
срещу М.С. за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
С разпореждане от същата дата съдията –
докладчик от първоинстанционния съд е насрочил делото за разглеждане в
разпоредително заседание на 18.03.2021г.
По повод молба с правно основание по чл.
270 от НПК е постановено обжалваното сега определение, с което е оставена без
уважение молбата на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение. Съображенията
на СРС за това са липсата на данни за промяна на обстоятелствата, наличие на
обосновано предположение за извършено престъпление против собствеността, реална
опасност от извършване на друго престъпление и от укриване, както и евентуално
въздействие върху показанията на част от свидетелите по делото, които предстоят
в условията на устност и непосредственост да бъдат разпитани.
Предвид гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от процесуално
легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, срещу подлежащ на
обжалване акт съгласно чл. 270, ал. 4 от НПК, поради което въззивният състав я
намира за допустима. Разгледана по същество обаче същата е неоснователна по
следните съображения:
Въпросът за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия може да се поставя по всяко време на съдебното
производство, но съгласно чл. 270, ал. 1 НПК това искане е основателно при
промяна на обстоятелствата, която промяна обосновава извод за отпадане на
опасностите от укриване или извършване на престъпление, послужили за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение или при наличие на други, нови обстоятелства,
обуславящи нейното изменение.
Настоящият въззивен съдебен състав
споделя изводите на първоинстанционния съд, че към момента е налице обосновано
предположение, че подсъдимият има отношение към инкриминираното деяние, който
извод на този етап се подкрепя от събраните в производство доказателствени
източници – протоколи за разпит на свидетелите Р.Р.М., L.A./А.Л./, включително и пред съдия, З.Г.Р.,
А.В.С., В.И.С., А.Е.С.и И.Й.Л., както и останалите събрани писмени
доказателства и доказателствени средства, годността на които подлежи на
преценка единствено от съда, разглеждащ делото по същество и не може да бъде
обсъждана в настоящото частно производство. С оглед осигуряване както на минималния
стандарт на чл. 5, пар. 4 от ЕКЗПЧОС, така и обезпечаване на правото на
подсъдимия по чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за разглеждане на делото от
безпристрастен съд при произнасянето си по въпроса за наличие на обосновано
предположение, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен,
съдът не следва да взима отношение по въпроса за вината, както и да се
произнася с оценка за годността на събрания доказателствен материал и неговата
достатъчност. Подозрението
и съответно формалното и категорично установяване на вината на лицето не следва
да се третират като идентични понятия, поради което наличието на обосновано
предположение не може и не следва да се отъждествява с безспорното установяване
на авторството на деянието и неговата обективна и субективна съставомерност. В
този смисъл настоящият състав, с оглед събраните до момента доказателства,
намира, че е налице
обосновано предположение за
съпричастност на подсъдимия М.С. в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Този състав на СГС намира, че е налице
една от алтернативните предпоставки по чл. 63 от НПК, а именно реална опасност
подсъдимият да извърши престъпление.
Видно от справката му за съдимост е, че същият е осъждан многократно за
извършени престъпления и е изтърпял ефективни наказания. Вярно е това, че
последното му осъждане датира от преди десет години, но не може да бъде
пренебрегнат фактът, че всичките му осъждания са за извършени престъпления
против собствеността. Това налага извод, че напълно съзнателно С. е избрал този
модел на поведение, а именно да си набавя парични средства по престъпен начин. Проявеното
първоначално снизхождение, с което му е предоставяна възможност да докаже, че
може да се въздържа от извършване на престъпления, не го е мотивирало да има
поведение съобразено с правните норми, а е създало в него чувство за
ненаказуемост. Независимо, че подсъдимият е на свобода от края на 2014 година
/след изтърпяване на наказание в размер на пет години и шест месеца/,
достатъчно време да преосмисли бъдещото си поведение, това обстоятелство
очевидно не е повлияло на трайното му утвърдено негативно отношение към чуждото
имущество и изразения му стремеж да си набавя парични средства по неправомерен
начин. Ето защо предходните му осъждания и времето, прекарано в социална
изолация не са изиграли своята възпираща и превъзпитателна роля у личността на
подсъдимия С..
Изводът на първостепенния съд, че с
изменение на мярката за неотклонение по отношение на С. в по – лека от „задържане
под стража“, би осуетило провеждането на наказателното производство в неговата
централна част, с оглед възможността
подсъдимият да укаже въздействие върху свидетелите по делото, не може да бъде
споделен. На първо място, това е предпоставка за вземане на друга мярка за
процесуална принуда, не и по отношение на която и да е от мерките за
неотклонение. На второ място, рискът от евентуална манипулация на гласните
доказателства се преодолява чрез извършване на действия по разследването при
условията на чл. 223 от НПК, каквито по настоящето дело вече са извършени.
Неоснователен е доводът на защитата, че
приключване на досъдебното производство, в срок от три месеца, представлява
ново обстоятелство по смисъла на чл. 270 от НПК. Не срокът на разследване, а
продължителността на срока за задържане се явява релевантно при изследване на
обстоятелствата в това производство. По повод изискването за законова
установеност и разумност на сроковете на задържане под стража следва да се
отбележи, че в НПК законодателят действително е регламентирал максимални
срокове на тази мярка, но те касаят единствено досъдебната фаза на
наказателното производство, а към настоящия момент то се намира в съдебната
такава. При извършване на преценката на съда за разумността на задържането
следва да се отчете балансът между интересите на правосъдието и общественото
спокойствие и личните права на лицето. В настоящия случай подсъдимият е
задържан за по – малко от четири месеца. Този срок не е непропорционален и не
се явява неразумен. За този период се наблюдава активност от страна на
разследващите органи в хода на досъдебното производство /разпитани са множество
свидетели, извършени са разпознавания, изискани и приобщени са писмени
доказателства/. Внесен е обвинителен акт и делото е насрочено за открито
разпоредително заседание за 18.03.2021 г., своевременно след разпределянето му
на съдията-докладчик, което сочи и на положена активност от страна на
първостепенния съд.
Що се отнася до възражението на
защитата, че подсъдимият е с установена по делото самоличност и адрес, който е
съобщил на компетентните органи и откъдето същият може да бъде призован, това
обстоятелство дори и установено не може само по себе си да промени извода на
съда при наличие на първата алтернативно предвидена опасност, а именно
подсъдимият да извърши престъпление, в случай че мярката му за неотклонение
бъде изменена в по-лека.
По гореизложените причини въззивният съд
намира, че към момента не са налице предпоставки за изменение на взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение в по-лека, тъй като "задържането под
стража" се явява законосъобразна и пропорционална намеса в правата му,
гарантираща личното му участие в производството по делото и своевременното
развитие и приключване в разумен срок на наказателния процес. Не е налице промяна
на обстоятелствата, налагаща отпадане на опасностите от укриване или извършване
на престъпление, послужили за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Не
са налице и други, нови обстоятелства, обуславящи нейното изменение.
Ето защо подадената частна жалба е
неоснователна, а атакуваният с нея съдебен акт като правилен и законосъобразен
следва да бъде потвърден.
С оглед изложените съображения Софийски
градски съд, Наказателно отделение, IІІ
въззивен състав, на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4,
вр. ал. 2 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.02.2021 г.
по н.о.х.д. № 2806/2021 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 19-
ти състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за
неотклонение на М.С. от „задържане под стража“ в по – лека такава.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.