Решение по дело №9377/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7123
Дата: 22 октомври 2019 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Гергана Христова Христова-Коюмджиева
Дело: 20181100109377
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 гр.София, 22.10.2019г.

 

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                 7-ми  състав

на двадесет и втори октомври                                                     година 2019

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                       

                                              СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева       

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9377  по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на л.247 ГПК.      

            Образувано е по молба на ответника „Д.З.“ АД, чрез пълномощника му юрк.Х.Х.за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в Решение №5906 /05.08. 2019г., в постановено по гражданско дело № 9377 /2018 г., по описа на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 7 състав, като в диспозитива на решението в частта му, в която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди вместо датата  02.09.2016г., да се отрази че законната лихва се присъжда от датата на предявяване на исковата молба, която е 11.07.2018г. Развити са доводи, че  законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди е присъдена от 02.09.2016г.

            В законовия срок  ищецът П.Д.П., чрез пълномощника адв. С. е изразил становище за неоснователност на молбата за  ОФГ.

        

           Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

           С решение №5906 /05.08. 2019г., в постановено по гражданско дело № 9377 /2018г.   постановено по настоящето дело, „Д.З.“ АД, е осъдено да заплати на П.Д.П., ЕГН **********,  сумата  40 500 лв., на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от травматични увреждания при ПТП, реализирано на 28.08.2016г.  от водача на л.а. „Фиат Палио“, с рег.№ СТ *******, ведно със законната лихва, считано от  28.08.2016г. до изплащането, като иска за неимуществени вреди за разликата до 80 000лв. е отхвърлен.В мотивите на постановеното решение изрично е отразено, че деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното увреждане, като ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта –  28.08.2016г. Именно тази дата е отразена и в диспозитива на решението, като начало на задължението за законна лихва, относно обезщетението за неимуществени вреди.

 

            По смисъла на чл. 247 ГПК очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, както и случаите на явна техническа грешка. Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил правния спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да обективира това свое становище или го е отразил, но погрешно и несъответно на изложеното в мотивите.

         В случая не е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като отразеното в диспозитива е в пълно съответствие с формираната от първостепенния съд правораздавателна воля, обективирана в мотивите на акта, поради което молбата за поправка на ОФГ е неоснователна.

         

             Предвид гореизложеното , съдът

 

                                                             РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Д.З.“ АД, чрез пълномощника му юрк.Х.Х., за поправка на очевидна фактическа грешка  в Решение №5906 /05.08. 2019г., в постановено по гражданско дело № 9377 /2018 г., по описа на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 7 състав.

    

        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                             

                                                                        СЪДИЯ: