Р
Е Ш Е Н И Е
№
260010
гр.
Елена, 09.10.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд в
публичното заседание на десети август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Пейо Приходков
при секретаря Светлана
Пашова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 53 по описа за
С НП № 507/28.02.2020 г.
на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ –
София за извършено нарушение по чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ на осн. чл. 83 от ЗАНН
и чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 6000.00 лв. на „Б.Б.С. ****“ ООД гр. Велико Търново, представлявано
от управителя С.И.Д..
Постъпила е жалба от „А.П.“ ООД гр. Велико Търново (с предишна
фирма/наименование „Б.Б.С. ****“ ООД гр. Велико Търново), представлявано от
управителя С.И.Д., против НП. В същата се твърди, че последното е неправилно и
незаконосъобразно, и че в нарушение на материалния закон и при съществени
процесуални нарушения е наложена имуществената санкция, за което излага
съображения. Жалбоподателят „А.П.“ ООД гр. Велико Търново, представлявано от
управителя С.И.Д., моли съда да отмени НП № 507/28.02.2020 г.
на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ –
София.
В съдебно заседание жалбоподателят „А.П.“
ООД гр. Велико Търново се представлява от адв. Д.М.П. ***. Последната поддържа
подадената жалба. Представя писмени бележки, в които излага съображения.
Претендира присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание ответник-жалба Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София се представлява от главен
юрисконсулт В.В.Д.. Същата оспорва подадената жалба, като намира същата за
неоснователна. Моли съда да потвърди издаденото НП. Представя писмени бележки,
в които излага съображения. Претендира присъждане на разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание Районна прокуратура
– Велико Търново не се представлява и не взема становище.
Районният съд, като провери изцяло НП
и по повод направените в жалбата оплаквания, взе предвид становището на
страните и обсъди и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Жалбата е допустима, т.к е подадена (по
пощата на 12.03.2020 г., видно от системен бон на „Български пощи“ ЕАД гр.
София, ПС – Велико Търново, получена е в ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново на
13.03.2020 г., видно от известие за доставяне с баркод ИД РS 5002 003SQF O, и е входирана в Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ – София, ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново под № 929/13.03.2020
г.) в 7-дневния срок, визиран в чл. 59 от ЗАНН. Същата, разгледа по същество, е
неоснователна.
От извършените справки в Търговския регистър
от 28.04.2020 г. се констатира, че жалбоподателят „А.П.“ ООД гр. Велико Търново
е вписан в Търговския регистър и се представлява от управителя С.И.Д.. През
периода от 23.08.2017 г. до 25.02.2020 г. наименованието на фирмата е било „Б.Б.С.
****“, а през периода от 20.11.2008 г. до 22.08.2017 г. наименованието на
фирмата е било „Б.Б.С.Х.“.
Жалбоподателят „А.П.“ ООД гр. Велико
Търново (с предишни наименования на фирмата „Б.Б.С. ****“ и „Б.Б.С.Х.“)
съгласно договор за съхранение на ВВЗ № 3340/01.10.2008 г. и приложение № 1 към
него, и анекс от 12.04.2016 г. към договор за съхранение на ВВЗ №
3340/01.10.2008 г. и приложение № 1 към него е съхранител на държавни резерви и
военновременни запаси по смисъла на § 1, т. 1 от НУРОДДРВВЗ.
Със заповед № РД-10-400/12.12.20** г.
на Директора на ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново била създадена оперативна
комисия в състав: Й. В. Б. – гл. експерт в сектор „КРЗ“, отдел „УСБКРЗ“ при ТД
„Държавен резерв“ – Велико Търново, председател, и Е.Г.Й. – мл. експерт в
сектор „КРЗ“, отдел „УСБКРЗ“ при ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново, член,
която на 13.12.20** г. да извърши проверка на държавните резерви и военновременните
запаси, съхранявани от „А.П.“ ООД гр. Велико Търново (тогава с наименование на
фирмата „Б.Б.С. ****“) – млекопреработвателно предприятие гр. Елена. Посочената
заповед била връчена на 13.12.20** г. на С.И.Д. – управител на проверяваното
ЮЛ.
Видно от констативен протокол № 40-07-4433/13.12.20**
г., свидетелите Й. В. Б. и Е.Г.Й., двамата служители на Териториална дирекция
„Държавен резерв“ – Велико Търново при Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ – София, на 13.12.20** г. в гр. Елена извършили проверка
за изпълнението на Закона за държавните резерви и военновременни запаси и
Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви
и военновременните запаси на жалбоподателя „А.П.“ ООД гр. Велико Търново
(тогава с наименование на фирмата „Б.Б.С. ****“), представлявано от управителя С.И.Д.,
в качеството му на съхранител. Обект на контрол бил млекопреработвателното
предприятие на проверяването ЮЛ, находящо се в гр. Елена, ул. „Т.М.“ № **,
където същото следвало да съхранява материали и стоки за държавен резерв и
военновременен запас, както следва: 60.000 тона краве сирене – държавен резерв,
и 64.000 тона кашкавал „Витоша“ – военновременен запас. На част от проверката
присъствал С.И.Д. – управител на „Б.Б.С. ****“ ООД гр. Велико Търново
(понастоящем с наименование на фирмата „А.П.“). При проверката присъствали и
лицата Я.И.Я. – управител на „Б.С.С.Е.“ ООД гр. Велико Търново и С.Д.С. –
началник склад и МОЛ в „Б.Б.С. ****“ ООД гр. Велико Търново (понастоящем с
наименование на фирмата „А.П.“). Проверяващите констатирали, че няма
количествени отклонения на проверяваното сирене от краве мляко за държавен
резерв, т.к. на отчет се водели
С оглед констатираното нарушение
свидетелят Й. В. Б. – гл. експерт в сектор „КРЗ“, отдел „УСБКРЗ“ към ТД
„Държавен резерв“ – Велико Търново при Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ – София, в присъствието на свидетелите Е.Г.Й. и С.С.С.,
съставил АУАН № 54/20.12.20** г. на жалбоподателя „А.П.“ ООД гр. Велико Търново
(тогава с наименование на фирмата „Б.Б.С. ****“), представлявано от управителя С.И.Д.,
в отсъствие на последния, предвид неявяването му след изпратена и получена на 13.12.
и 18.12.20** г. покана. В същия било вписано, че на 13.12.20** г. в гр. Елена
жалбоподателят, съхранител на държавни резерви и военновременни запаси по см.
на § 1, т. 1 от НУРОДДРВВЗ и съгл. договор за съхранение на ВВЗ №
3340/01.10.2008 г., в млекопреработвателното предприятие (– в склад за
съхранение на кашкавал „Витоша – зали № 1 и № 2 за военновременни запаси),
находящо се в гр. Елена, ул. „Т.М.“ № **, допуснал липса на
Жалбоподателят подал срещу АУАН
възражение вх. № 4433-1/07.01.2020 г. на ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново.
В същото изложил, че не е присъствал на проверката, че не
са му искани обяснения, че констатациите са неверни, че няма действащи договори
за съхранение на материали държавен резерв и военновременни запаси – сключените
договори са прекратени, както и че няма липсващи количества кашкавал.
Въз основа на АУАН било съставено НП №
507/28.02.2020 г. от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ – София. В същото по идентичен начин, както в АУАН било
описано извършеното нарушение. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл.
31, ал. 2 от ЗДРВВЗ. На жалбоподателя за извършеното нарушение по чл. 31, ал. 2
от ЗДРВВЗ било наложено административно наказание на осн. чл. 83 от ЗАНН и чл.
31, ал. 2 от ЗДРВВЗ – имуществена санкция в размер на 6000.00 лв. НП е връчено
на жалбоподателя на 05.03.2020 г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне с баркод ИД PS 1000 03ZLY7 A.
От Заповед № РД-10-255/30.07.20** г.
на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ –
София и разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДРВВЗ се установява компетентността
на актосъставителя да съставя АУАН и на административнонаказващият орган да
изготвя НП.
По делото са разпитани в качеството на
свидетели следните лица: актосъставителят Й. В. Б., свидетелите по АУАН Е.Г.Й.
и С.С.С., както и свидетелят Я.И.Я..
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Й. В. Б., Е.Г.Й. и С.С.С., като обективни и правдиви. Показанията
на същите се подкрепят от събраните по делото доказателства и кореспондират на
установената по делото фактическа обстановка. Освен това посочените свидетели
не са заинтересовани от изхода на делото.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Я.И.Я. в частта в която излага, че жалбоподателят съхранявал кашкавал
„Витоша“ от краве мляко за военновременни запаси освен в зали № 1 и № 2, но и в
зали № 5, № 6, № 7 и № 9, както и частта, в която твърди, че на 13.12.20** г.,
когато е извършена проверката от служителите ТД „Държавен резерв“ – Велико
Търново при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София,
е било налично цялото количество от 64 тона кашкавал „Витоша“ от краве мляко за
военновременни запаси. Показанията на същия в посочените части са изолирани и
не отговарят на обективната истина, тъй като не се подкрепят от останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и на установената от
съда фактическа обстановка. Освен това следва да се има предвид Я.И.Я. е
управител на „Б.С.С.Е.“ ООД гр. Велико Търново. Посоченото дружество е в
търговски отношения с дружеството жалбоподател, на което първото е отдало под
наем част от сградите на млекопреработвателното предприятие, находящо се в гр.
Елена, ул. „Т.М.“ № **.
От показанията на Я.И.Я. може да се
направи извод, че на 13.12.20** г. е била налице липса на липса на
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2
от ЗДРВВЗ, която е приложена като съставомерна от административнонаказващия
орган, на юридически лица и еднолични търговци, извършили или допуснали
отклонение или липси на държавни резерви и/или военновременни запаси, се налага
имуществена санкция в размер от 1000 до 500000 лв. За да е формално законосъобразно
НП, вменяващо санкционни последици (имуществена санкция), следва в него да е
посочен субектът, извършил нарушението, конкретно осъщественото от него
съставомерно деяние, нарушената разпоредба, както и санкционната норма, въз
основа на която е наложено административното наказание.
По делото се установи, че
жалбоподателят „А.П.“ ООД гр. Велико Търново (тогава с наименование на фирмата
„Б.Б.С. ****“) съгласно договор за съхранение на ВВЗ № 3340/01.10.2008 г. и
приложение № 1 към него, и анекс от 12.04.2016 г. към договор за съхранение на
ВВЗ № 3340/01.10.2008 г. и приложение № 1 към него е съхранител на държавни
резерви и военновременни запаси по смисъла на § 1, т. 1 от НУРОДДРВВЗ. Това
качество продължава да съществува по отношение на ЮЛ до преместването и
реализацията на материалите. Посоченият извод следва от нормите на чл. **, ал.
4 и чл. 24, ал. 4 от ЗДРВВЗ, и чл. 23, ал. 2 от НУРОДДРВВЗ.
Съдът приема, че по делото безспорно
се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ. На 13.12.20** г. в гр. Елена „Б.Б.С. ****“
ООД гр. Велико Търново (понастоящем с наименование на фирмата „А.П.“),
съхранител на държавни резерви и военновременни запаси по см. на § 1, т. 1 от
НУРОДДРВВЗ и съгл. договор за съхранение на ВВЗ № 3340/01.10.2008 г., в
млекопреработвателното предприятие (– в склад за съхранение на кашкавал „Витоша
– зали № 1 и № 2 за военновременни запаси), находящо се в гр. Елена, ул. „Т.М.“
№ **, допуснал липса на
Съдът намира, че при издаването на
АУАН и на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
нарушават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на НП. НП се
явява законосъобразно от процесуално-правна страна. Същото е издадено от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, спазени са формата и реда при
издаването му и съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН
реквизити. Не са допуснати нарушения в административнонаказателната процедура,
отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила съответен израз
в издаденото постановление, което като цяло определя неговата законосъобразност
от формална страна. Актосъставителят и административнонаказващият орган ясно и
точно са посочили извършеното нарушение от жалбоподателя както в АУАН, така и в
НП, т.е. налице е пълно описание на нарушението и законните разпоредби, които
са нарушени.
Съдът счита за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че са нарушени материалният закон и
процесуалните правила. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена стриктно
процедурата, разписана в кодификационния закон. Същите съдържат всички
реквизити, визирани в чл. 42, съотв. чл. 57 от ЗАНН. Няма допуснато нарушение
на материалния закон. Както в АУАН, така и в НП правилно е посочена нарушената
разпоредба – чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ. Обосновано, правилно и законосъобразно в
НП е посочена и разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ, въз основа на която е
наложена имуществената санкция.
Настоящата инстанция намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че не е съхранител по смисъла на ЗДРВВЗ, поради
което не е адм.-наказателно отговорно лице по см. чл. 24 от ЗАНН и като такова
не може да му се вмени административно нарушение по см. на чл. 6 от ЗАНН.
Доказателствата по делото категорично опровергават посочените възражения.
Отново следва да се подчертае, че жалбоподателят „А.П.“ ООД гр. Велико Търново
(тогава с наименование на фирмата „Б.Б.С. ****“) съгласно договор за съхранение
на ВВЗ № 3340/01.10.2008 г. и приложение № 1 към него, и анекс от 12.04.2016 г.
към договор за съхранение на ВВЗ № 3340/01.10.2008 г. и приложение № 1 към него
е съхранител на държавни резерви и военновременни запаси по смисъла на § 1, т.
1 от НУРОДДРВВЗ. Това качество продължава да съществува по отношение на ЮЛ до
преместването и реализацията на материалите. Посоченият извод следва от нормите
на чл. **, ал. 4 и чл. 24, ал. 4 от ЗДРВВЗ, и чл. 23, ал. 2 от НУРОДДРВВЗ.
Настоящата инстанция намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя, че отразеното в КП № 40-07-4433/13.12.20**
г. за липса на
Настоящата инстанция приема за доказано по
категоричен начин обстоятелството, че
към дата 13.12.20** г. фактически наличните при „Б.Б.С. ****“ ООД (понастоящем
с наименование на фирмата „А.П.“) количества кашкавал „Витоша“, съхранявани като
военновременен запас, са били с
Съдът намира, че прекратяването на
въпросния договор от „Б.Б.С. ****“ ООД към дата 13.12.20** г. не е категорично
доказано по делото. Обратно, част от представените от страните пред настоящата
инстанция документи, сочат на противоположен извод. Макар и да не са пряко
относими към предмета на разглеждания спор, приобщените по делото лабораторни
протоколи от изпитване, ведомости за движение на наличности и материали на „Б.Б.С.
****“ ООД, обзори към ведомости, декларации от МОЛ и други, представляват
достатъчно надеждни индикации за продължаващото и към 13.12.20** г.,
съществуване на договорни правоотношения между жалбоподателя и Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“ – София, на база на които „Б.Б.С.
****“ ООД е съхранявало и процесните военновременни запаси. Тези изводи изцяло
се потвърждават и от представените от жалбоподателя документи – кореспонденция
между него и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ –
София, договори, платежни документи и др., които доказват, че до месец
Следва да се подчертае, че в съдебната
практика константно е застъпено становището, че правоотношенията във връзка със
съхранението на военновременни запаси се уреждат на плоскостта на договора за
влог /чл. 250 и сл. от Закона за задълженията и договорите/, но с оглед
наличието на специална нормативна уредба, това приложение е субсидиарно и касае
само въпроси, които не са уредени от специалния закон. Управлението на
военновременните запаси е дейността по тяхното планиране, създаване,
съхраняване, опазване, обновяване, поддържане, освобождаване, ползване,
отчитане, финансиране и контролиране и се регламентира със ЗДРВВЗ, като по
силата на законовата делегация е издадена НУРОДДРВВЗ. Съгласно чл. **, ал. 1 и
чл. 24, ал. 1 от ЗДРВВЗ, съответно чл. 20 и чл. 21 от НУРОДДРВВЗ,
освобождаването на държавни резерви и военновременните запаси се извършва с
решение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган и с последваща
заповед на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“ – София. Легалната дефиниция на понятието „освобождаване на държавни
резерви и военно временни запаси“ се съдържа в § 1, т. 4 от ДР на ЗДРВВЗ и
съгласно нея, това е действие по промяна на статута на съответните стоки и
материали с акт на МС. Съгласно чл. **, ал. 4 и чл. 24, ал. 4 от ЗДРВВЗ,
търговците, на които са предоставени за съхранение държавни резерви и
военновременните запаси, до освобождаването им носят отговорност за целостта и
състоянието им. Специалните норми на ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ не предвиждат изрично
възможност за прекратяване едностранно от съхранителя на договори, сключени по
реда на чл. 17 и чл. 22 от ЗДРВВЗ /в приложимите им редакции/. Действително,
Договор за съхранение ВВЗ № 3340/ 01.10.2008 г. предвижда, че за неуредени със
същия въпроси се прилагат разпоредбите на ЗДРВВЗ и действащото българско
законодателство, а в чл. 23, т. 2 от договора е предвидена възможност за
едностранното му прекратяване с предизвестие от съхранителя. Отправеното от „Б.Б.С.
****“ ООД предизвестие за прекратяване на договори с изх. № 08/09.11.2017 г.
има своето договорно и нормативно основание, но както се обсъди по-горе,
доказателствата по делото сочат, че въпросните договорни отношения в
действителност не са били прекратени. Но дори да се приеме обратното,
възникналото по силата на закона задължение на дружеството да съхранява
предоставените му държавни резерви и военновременни запаси, не е преустановено.
Към релевантния момент липсват актовете на посочените в закона органи на
държавно управление, с които да бъде прекратен режимът на блокиране на стоките
и материалите, установен по силата на ЗДРВВЗ. Ето защо и при надлежно
прекратени договорни правоотношения, с оглед на специалната нормативна уредба,
за съхранителя не е приложима възможността по чл. 255, ал. 2 от ЗЗД, а същият
продължава да е задължен да съхранява приетите ВВЗ до изричното им
освобождаване. Последното е само за пълнота, доколкото настоящият състав не
намира за доказана липсата на договорно основание по чл. 22 от ЗДРВВЗ към 13.12.20**
г. за съхранение от жалбоподателя на намиращите се при него ВВЗ. Констатираното
с АУАН № 54/20.12.20** г. деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна
страна признаците на нарушение по чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ, изразяващо се в
допускане от съхранителя на липса на военновременни запаси. Налице е нарушение
на цитираното задължително правило за поведение, като безспорно жалбоподателят
е осъществил от обективна страна състава на деяние, представляващо
административно нарушение по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ.
Изводите на наказващия орган за
високата обществена опасност на деянието, засягащо важни държавни и обществени
интереси, се споделят от настоящия състав. Касае се за административни
задължения, имащи пряко отношение към гарантиране на националната сигурност, като
неизпълнението им затруднява постигането на въпросната цел. Поради това самият
законодател е определил този вид деяния поначало като такива с висока степен на
обществена опасност, видно от размерите на определените за тях санкции.
Процесното нарушение е типично за вида си и не разкриват по-ниска степен на
опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други
нарушения от същия вид. Санкционната норма на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ гласи, че
за деяния от вида на установеното, на нарушителя се налага имуществена санкция
в размер от 1000 до 500000 лева. Определеният в наказателното постановление
размер на административното наказание е близък до предвидения от закона минимум
за нарушения от този вид и съобразно изложеното по-горе, се явява адекватна
санкционна мярка, съобразена с обществената опасност на деянието и смекчаващите
обстоятелства, изразяващи се в липса на други нарушения по ЗДРВВЗ.
Съдът счита, че извършеното нарушение
не представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Нормата на чл. 28 от ЗАНН изключва
съставомерността на деянията, представляващи „маловажен случай“, когато липсват
или са налице незначителни вредни последици или с оглед други смекчаващи вината
обстоятелства конкретното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Безспорно
в хода на производството по налагане на административно наказание за
извършеното от жалбоподателя административно нарушение, както и в хода на
съдебното производство не са представени доказателства, които да налагат извод
за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с общите случаи на деяния
от същия вид. Т.е. в настоящия случай не са доказани предвидените в закона
предпоставки, при които конкретното нарушение следва да се квалифицира като
маловажен случай и деецът да не се наказва. Тежестта на нарушението и големият
размер на липсата от
В този смисъл е Решение №
142/08.09.2020 г. по КНАХД № 10146/2020 г. по описа на Административен съд –
Велико Търново.
Предвид изложеното по-горе съдът
счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правило, обосновано и
законосъобразно. Жалбата следва да се остави без уважение. Същата се явява
неоснователна.
При този изход на делото на осн. чл.
63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП основателна се явява претенцията на
ответник-жалба за присъждане на разноски в размер на 100.00 лв., за
осъщественото процесуално представителство и защита от юрисконсулт.
Воден от изложените съображения, Районният
съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 507/28.02.2020 г.,
издадено от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“ – София, с което за извършено нарушение по чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ на
осн. чл. 83 от ЗАНН и чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 6000.00 лв. (шест хиляди лева) на „Б.Б.С.
****“ ООД (понастоящем с наименование на фирмата „А.П.“), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „В.Л.“ № **, вх. В, ет.
2, представлявано от управителя С.И.Д., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА „А.П.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „В.Л.“ № **, вх. В, ет.
2, представлявано от управителя С.И.Д., да заплати на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, п. к. 1000, ул. „Московска“
№ 3 сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от
съобщаването му страните.
Районен
съдия: