Решение по дело №27106/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12367
Дата: 8 ноември 2022 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20221110127106
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12367
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110127106 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ

***** от 08 ноември 2022 г.
град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 27106 от 2022 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 103632/25.05.2022г. на
СРС, подадена от "***********" АД срещу ЗД "***********" АД.
Ищецът „***********“ АД чрез юрк. М.С. е предявил срещу ответника
ЗД „***********“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 424,45 лева, представляваща
регресно вземане за застрахователно обезщетение (с включени 15,00 лева
ликвидационни разноски) по ликвидационна преписка № *********** за
нанесени вреди на автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, рег. №
**********, при пътнотранспортно произшествие на 11.01.2017г. в град
Бургас, ж.к. „**********“ до бл. 92, причинено виновно от водача на
автомобил марка „БМВ“, рег. № ************, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (25.05.2022г.) до окончателното изплащане на
сумата. Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че
на 11.01.2017г. в град Бургас, ж.к. „**********“ до бл. 92, водачът на
автомобил марка „БМВ“, рег. № ************, виновно причинил пътно-
транспортно произшествие, при което бил увреден автомобил марка „Дачия“,
модел „Докер“, рег. № **********. Към датата на събитието за увредения
автомобил при ищеца била сключена застраховка „Каско на МПС“ (полица №
**********). За автомобила, управляван от причинилия произшествието
водач, към датата на ПТП бил наличен договор с ответника за застраховка
„Гражданска отговорност“. При ищеца била образувана ликвидационна
преписка по щета № ***********. За отстраняване на щетите по увредения
автомобил застрахователят заплатил обезщетение от 409,45 лева. Встъпвайки
в правата на увреденото лице, ищецът предявява регресна претенция спрямо
ответника с включени 15,00 лева за ликвидационни разноски. За насроченото
по делото публично съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Становище се изразява в писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът ЗД „***********“ АД чрез
юрк. Ц.Д. е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 145336/12.07.2022г.
на СРС, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Сочи, че ищецът не бил изчакал произнасянето на ответника по предявената
към него регресна претенция. Прави възражение за погасяване на
задължението по давност. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобила „БМВ“, както и механизма на ПТП. Оспорва
предявения иск по размер, като сочи, че са надписани
ремонтновъзстановителни дейности и части, които не са били увредени. За
насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът не изпраща
представител. Становище се изразява в писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба
и предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в
отговора , съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
2
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество. Чл. 108 КЗ не предвижда
ограничаване в допустимостта на регресните искове на застрахователя,
каквато е предвидена изрично в чл. 498, ал. 3 КЗ. Срокът по чл. 108 КЗ не е
рекламационен и спазването му не е предпоставка за допустимост на
предявения иск.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 411 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията
на пълно и главно доказване да установи, че е сключен договор за
имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено имущество, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на трето лице, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, съответно обстоятелствата, които го освобождават
от това задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Между страните не се спори относно това, че на 11.01.2017г. в град
Бургас, ж.к. „**********“ до бл. 92, водачът на автомобил марка „БМВ“, рег.
№ ************, виновно причинил пътно-транспортно произшествие, при
което бил увреден автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, рег. №
**********, че към датата на събитието за увредения автомобил при ищеца
била сключена застраховка „Каско на МПС“ (полица № **********), че за
автомобила, управляван от причинилия произшествието водач, към датата на
ПТП бил наличен договор с ответника за застраховка „Гражданска
отговорност“, че при ищеца била образувана ликвидационна преписка по
щета № ***********, че за отстраняване на щетите по увредения автомобил
застрахователят заплатил сумата от 409,45 лева, както и че, встъпвайки в
правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо
ответника, с включени 15,00 лева за ликвидационни разноски.
Следователно спорът по делото се концентрира в това дали в полза на
ищеца съществува неплатено регресно вземане и в какъв размер е то.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, размерът на застрахователното обезщетение
е равен на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Той се определя по пазарната стойност на ремонта
за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да надвишава
действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност
на увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго
такова имущество със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ). Съгласно чл. 400,
ал. 1 и ал. 2 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество, а за възстановителна застрахователна
3
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Според чл. 400,
ал. 3 КЗ, ако друго не е уговорено, се приема, че застрахователната сума по
договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна
автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно, ясно и задълбочено дадени отговори на
поставените въпроси и без обстоятелства, които да внасят съмнение в
правилността му. От заключението на вещото лице се установява, че
извършените ремонтни дейности и вложените материали са били необходими
и са в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието му.
Действителната им стойност е около 491,34 лева. При това положение
предявеният иск, който е за по-ниска сума, е изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на
задължението по давност. Съгласно чл. 378, ал. 5 КЗ вземанията на
застрахователя по регресни искове се погасяват с петгодишна давност, чиито
срок се брои от датата на плащането на застрахователното обезщетение.
Доколкото, видно от платежното нареждане на л. 30 от делото, плащането на
застрахователното обезщетение е направено на 29.05.2017г., то петгодишният
давностен срок би изтекъл на 29.05.2022г., а исковата молба е подадена на
25.05.2022г., т.е. преди той да изтече.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция
в тази насока.
Ищецът е доказал и в негова полза следва да се присъдят разноски в
първоинстанционното исково производство в размер на 350,00 лева.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗД "***********" АД, ЕИК *********, със седалище в град
София, да заплати на "***********" АД, ЕИК *********, със седалище в
град София, на основание чл. 411 КЗ, сумата от 424,45 лева, представляваща
регресно вземане за застрахователно обезщетение (с включени 15,00 лева
ликвидационни разноски) по ликвидационна преписка № *********** за
нанесени вреди на автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, рег. №
**********, при пътнотранспортно произшествие на 11.01.2017г. в град
Бургас, ж.к. „**********“ до бл. 92, причинено виновно от водача на
автомобил марка „БМВ“, рег. № ************, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (25.05.2022г.) до окончателното изплащане на
сумата.
4
ОСЪЖДА ЗД "***********" АД, ЕИК *********, със седалище в град
София, да заплати на "***********" АД, ЕИК *********, със седалище в
град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 350,00 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство (гр.д. №
27106/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5