Протокол по дело №237/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1603
Дата: 29 септември 2021 г. (в сила от 29 септември 2021 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20215220200237
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 1603
гр. П., 27.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря М.И.В.
Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Административно
наказателно дело № 20215220200237 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Жалбоподателят ЕЛ. ПЛ. Д. – редовно уведомена чрез адв. М., се явява лично
и с адв. З.М. от АК-П. – редовно упълномощена, представя пълномощно също
уведомена.
За адм.наказ.орган РУ-П. при ОДМВР – П. - редовно призовани, не
изпращат законов или процесуален представител.
Не се явяват свидетелите АТ. Т. Б. и ИВ. ИВ. ЯНК. – редовно
призовани. По делото е постъпило писмо от РУ – П., с което уведомяват, че
свидетелят Я. не може да се яви в днешното съдебно заседание поради платен
годишен отпуск. На съда е служебно известно, че свидетелят Б. е в
продължителен болничен след претърпяно ПТП.
Явява се свидетелят АП. Х. АНТ. – доведен от страна на
жалбоподателката.

Адв.М.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

1
СВ. А. : Разбирам български език, говоря малко, от пет шест години съм
в Б.. Разбирам какво ми говорите. Нямам нужда от преводач на български.

Сне самоличността на свидетеля, както следва:
АП. Х. АНТ.– на 42 години, гръцки гражданин, продължително
пребиваващ в Б., разведен, неосъждан, висше образование, работещ, живее на
съпружески начала с жалбоподателката.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите обещаха да кажат истината.

Пристъпи се към разпит на свидетеля А.:
СВ.А.: От пет - шест години живея с Е. в П., на ул. Д. № 6Б, това е
малка кооперация. Имаме много проблеми с един магазин отдолу, магазин –
кафе под кооперацията. Всяка нощ до 03.30ч – 04.00ч беше отворено, много
хора, ние звъним в полицията всеки път. На 6-ти август миналата година пак
имахме проблеми, пак звъним на полиция, дойде полиция не направи нищо.
Беше към 23:05ч – 23:10ч вечерта. Всеки път полицията дойде и не прави
нищо. На 6 август, когато дойде полицията, сина на госпожата, която работи в
кафето и живее отгоре в кооперацията, синът й вика много лоши думи. Синът
й живее в кооперацията, има две дъщери и един син. На Е. казваше много
лоши думи, аз бях на терасата точно отгоре на кафето. Сина и беше отдолу до
кафето, той гледа полиция и каза лоши думи. Спомням си само, че й викаше
„майка ти деба“. Тоя човек удари нашата колата с юмрук и с ритници - това
беше преди, а на 6-ти като обиди Е. ние слезнахме двамата долу да сменим
местото на колата за да не я ритне пак. Срещнахме се с майка му и него в
кооперацията вътре, този мъж пак каза лоши думи, напсува Е.. 5-10мин там
само разправии лоши думи. Той ни обижда. Преместихме колата и пак се
върнахме в апартамента. След малко дойдоха две полицейски коли със 5 - 6
човека. Жената отгоре заедно с мъжа си и сина си излезнаха от кафето долу.
Дойдоха заедно с полицаите в апартамента. Един полицай беше с тъмно синя
униформа без да има надписи „полиция“, другия полицай вече беше с надпис.
Шефката на кафето каза на единия полицай да пита за личната карта на Е..
Той пита за лична карта, а Е. попита полицая за неговото име, защото ние не
2
разбрахме, че той е полицай с тези дрехи, защото това беше полицая без
надписи по униформата и ние не разбрахме, че той е полицай. Тя като попита
за името му той си извади от джоба един портфейл и го размаха ей така /св.
вади портфейл от джоба си и го размахва/. Е. каза „ако искаш моята лична
карта, ела в апартамента, аз ще ти я дам“. Полицаите не са питали имало ли е
разправия нямало ли е. Не се разправяха с шефката на кафето, говориха
малко, но не е нещо голяма разправия. Докато Е. се разправяше с шефката,
полицаят не е казал на Е. да престане да говори и да слуша какво й се
разпорежда. После всичките отидоха долу на пътя и на капака на нашата кола
писаха акта на Е.. Е. не си даде личната карта. Акта го написаха, защото е
имало нещо с госпожата. Горе в апартамента дойдоха двама полицаи, шефа на
кафето госпожата отгоре, сина й, мъжа й и дъщеря й. Нямаше скандал горе,
имаше само размяна на думи на Е. и госпожата. Сина на госпожата напсува на
майка Е., а майката на Е. почина 6 месеца преди тоя случай. Той я напсува
преди да дойде полицията. Когато бяха горе с полицаите Е. каза на шефа на
кафето „ти защо говориш такива думи“. Полицая не направи забележка да
мълчи. Не сме затворили вратата пред полицаите. Когато слезнаха полицаите
и други хора, аз си останах в апартамента и гледах през прозореца. Не
извикаха Е. да слезе долу когато пишеха акта. Е. същата вечер не е
употребявала алкохол, тя беше на работа в продължение на 17 часа. Е. по
принцип е спокоен човек. Преди работеше на фурната касиерка, сега работи в
И. в цеха за сламки.

Адв.М.: Считам, че неявилите се свидетели следват да бъдат разпитани.
Моля да даде обяснение жалбоподателката с оглед на обстоятелствата, че тя
непрекъснато пътува, ако разрешите сега.

Пристъпи се към изслушване на жалбоподателката:
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА: Имаме съседка, която живее точно над нас.
Тя се казва П.Т.. И тя, и дъщеря й работят в кафето, което е точно под нашата
спалня. Кафето е на едно момче, което познавам само като И.. Той не е
роднина на П.. И тя и голямата и дъщеря работят в кафето. През летния сезон
всяка вечер викове, крясъци само пиянски изпълнения до 02ч, 03ч. 04:00 часа.
Много пъти сме подавали жалба, викали сме полиция даже жалба в общината
3
в П. сме пуснали. Никой не взе никакви мерки. На 6-ти август след поредните
крясъци, викове от кафето излязохме аз и мъжа ми на терасата. Помолих ги за
малко по-тихо той трябваше да стане за 1-ва смяна в 03:30ч., а аз трябваше да
се явя в 07:00ч на работа и да свърша в 13:00ч. Имахме нужда от почивка.
След моята молба това, което аз чух думите от сина на П. – „майка ти деба“.
Той всяка вечер стои в заведението. Видях го, че е той. Масите на заведението
са на тротоара. То е доста голям тротоар. В последствие на което ние се
прибрахме, не отговорих на обидата. Прибрахме се вътре, обсъдихме го да
отидем да преместим колата, защото не за пръв път той като се ядоса или ние
викнем полиция сутринта си намираме счупено огледало, опитвали се да ни
режат гумите, пукат. Слизайки надолу по стълбите се засякохме с П. и сина й.
Това, което последва, бяха обидни думи от тяхна страна, обидни думи от моя
страна. След което отидохме преместихме колата и се прибрахме вкъщи. Аз
повиках полиция след като ме напсува сина на П.. След около 30мин се звъня
на вратата, отворих и бяха П., сина й, дъщеря й, мъжа й, шефа на кафето и
един полицай и един нисичък човек със синьо яке и син панталон. След това
този нисичкият човек без обозначение, че е полицай, каза „добър вечер, какъв
е проблемът“. Уточнихме, че проблем няма, каквото е било да се каже се е
казало.След което шефа на кафето се обърна към ниския човек и му каза „я й
искай личната карта“. След което той ме попита за лична карта на което аз
отговорих, че искам да ми се представи два или три пъти го попитах „може ли
да ми се представите с името, каква полиция точно сте“. Най-накрая извади
едно портфейлче, размахна го и това беше. Той изглеждаше слаб в лицето,
късо подстриган, без брада. Аз не си дадох личната карта, той не ми се
представи. Другия полицай беше облегнат към стената въобще нямаше
видимост към мен и той не каза нищо. Не сме се разправяли с П. даже това
което казахме беше каквото е било преди приключи. Полицая не ми е каза да
преустановя разправията, защото нямаше такава. Те слезнаха всички долу
единственото, което каза е че щяло да ми бъде съставен акт, никои не е казал
да отида с тях. Акта го съставиха на капака на моята кола, това го видях през
прозореца. Всички бяха там, и П. и И. бяха. Никой не ме е извикал да се
подпиша и да ми прочетат акта. Аз по принцип не пия. Периода тогава за мен
беше само работа, работа, работа. Работех по 17ч. на следващия ден трябваше
да карам още толкова това беше продължение на два месеца, защото той го
направи след като му подсказа И. да ми иска лична карта. Защо аз трябва да
4
си дам личната карта на И.. Той ме пита за личната карта след като И. му
подсказа да ми я иска. Казах му „заповядайте вътре, ще ви дам каквито
документи са ви необходими“, той каза, че не може да влиза вътре. Когато
дойдоха на 21-ви януари когато да ми дадат НП, отваряйки вратата пак
държеше един лист – „имаме нещо да подпишеш“, все едно сме първи дружки
на „ти“. Не го подписах НП, защото пак не ми се представи. Тичайки по
стълбите се обърна и ми каза „айде гледай си работата ма“.
Подадох жалба срещу него. На 24-ти януари дойдоха трима полицай,
този път униформени, изрядни и ми казаха, че трябва да го подпиша, ако не
бях се подписала след една седмица изтичаше срока. Някакъв срок имало там,
така ми казаха, шест месеца.

Съдът намира, че фактическата обстановка не е изяснена още повече
предвид дадените в днешното с.з. показания на разпитания свидетел и
обяснения от жалбоподателката, с оглед на което е наложителен разпитът на
допуснатите свидетели.
С оглед на горното съдът
О П Р Е Д Е Л И

ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 10.11.2021г. от 09:00ч., за която дата
и час жалбоподателката и пълномощника уведомени.
Да си призоват АНО и свидетелите Я. и Б..

Протоколът написан в с.з., което приключи в 09.50ч.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
5