РЕШЕНИЕ

                                гр. Радомир, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ състав, в публичното заседание на 5 октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия:  Антон Игнатов

при секретаря  В.К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 861, по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

По изложените в исковата молба от ищеца Л.Д.Й., ЕГН **********,***, със съдебен адрес чрез адв.Л.Р.,*** е предявила иск срещу ответниците В.К.В. чрез адв.С.С., със съдебен адрес:***, офис № 18 Н.И.О. ***, С. Д. З.,***, С.Д.Р. ***, мах.“Т. и К.“ № 19, П.С.П.,***, М.С.Т.,***, Ц.А.С.,***, В.С.П.,***, Н.С.С.,***, А.С.С.,***,  В.Х.С.,*** и В.В.П.,***, с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на следния имот, съгласно Констативен нотариален акт № 138, том IV, дело № 1402/1995 г. на Нотариална служба при Радомирския районен съд, на осн. чл.4 „б“ от ЗСПЗЗ, а именно: Пустееща земя, находяща се в землището на с.Калище, общ.Ковачевци, обл.Перник, в мест.“Д.“, с площ от 1000 кв.м., при граници: път, Й. Г., блок на ТКЗС и път по реда на Постановление на Министерския съвет  за самозадоволяване на потребностите на населението.

Ответницата В.К.В. чрез особения си представител С.С. е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, като оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, като твърди, че същият не може да бъде установен по отношение на посочено лице В. К. К., тъй като не е идентично с лицето В.К.В., посочено в искането на Районен съд- Радомир за определяне на адвокат за особен представител на страна. Твърди, че не са ангажирани доказателства подкрепящи твърденията в исковата молба.

Ответниците Ц.А.С. и В.С.П. признават иска и твърдят, че не се дали повод за завеждане на същия.

В съдебно заседание ответниците н.О., С.З. и С.Р. заявяват, че нямат претенции за процесния имот.

Останалите ответници не са се явили в съдебно заседание и не са изразили становище по иска.

Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

В исковата си молба ищцата твърди, че с удостоверение от 30.03.1983 година Кметство с. Калища, община Ковачевци й е предоставило по 11 Постановление на Министерския съвет, на основание параграф 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, право на ползване върху ПУСТЕЕЩА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ,находяща се в землището на с.Калище,община Ковачевци,област Перник, в местността „Д.“ с площ от 1 000 / хиляда / квадратни метра, при граници : път,Й. Г.,блок на ТКЗС и път.по реда на Постановление на Министерския съвет за самозадоволяване на потребностите на населението. Веднага след предоставяне на пустеещото място, го почистила и заградила, като подготвила част от него за засаждане с оглед на предназначението за което бил предоставен имотът. Още същата година построила допустимата по закона паянтова жилищна сграда със застроена площ до 35 квадратни метра. Впоследствие била заплатена стойността на земеделската земя в размер на 10 000 лева, съгласно оценителен протокол № 250/7 от 27.09.1994 година.

След единадесет години с наличните писмени документи, включително и вносна бележка за заплатена стойност на земята № 1052 от 29.09.1994 година, било предоставено на действащия тогава държавен нотариус, който с констативен нотариален акт № 138 том IV дело № 1402/1995 година на нотариалната служба при Радомирския районен съд, я признало за собственик на основание чл. 4“б“ от ЗСПЗЗ на описаната по - горе земеделска земя.

Признаването на правото на собственост върху предоставената земеделска земя към този момент се извършило без нотариусът да изисква скица на имота, което е видно от приложените документи за съставянето на нотариалния акт. Към този момент не се изисквало дори и окомерни скици, като по този начин в нотариалния акт не била включена и паянтовата жилищна сграда, построена от нея през 1983 година.

При задължителното деклариране на недвижимите имоти проведено през 1998 година, била подадена данъчна декларация по чл.14, чл.27 и § 2 от ПЗР на Закона за метстнпте данъци и такси по приложение № 3, с която посочила, че декларира земя и сгради, като страницата за служебното и попълване декларацията била заверена от районния техник при Община Ковачевци М. Г.. Оттогава до настоящия момент заплащала ежегодно данъците за имота и го владее и ползва и към настоящия момент.

Повод за завеждане на иска било това, че при поискване от служба „Земеделия“ при община Ковачевци да й бъде издадена скица за този имот получила обяснение, че не могат да й издадат скица защото правото на собственост върху този имот на основание чл.18ж ал.1 е възстановено па наследниците па Х. М.П. б.ж. на с.Ковачевци, област Перник, по заявление с вх. № 2593 от 17.03.1992 година, подадено от наследника му К. Х. П. б.ж. на град София.

Ответниците се явяват законни наследници на Х. М. П., което е видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 274/03.12.2020 г.

Единственото възражение от ответниците относно изложеното е от назначената особена представителка на В.К.В. – адв.С.С.. Според същата искът се явява неоснователен и недоказан, тъй като ищеца не сочи доказателства, че е собственик на описания имот. Ищцата твърди в исковата молба, че е искала издаване на скица на имота от Служба „Земеделие“, но тогава е  отказано, че не може да бъде издадена, тъй като правото е  възстановено на Х. М. П., б.ж. на с.Ковачевци, по заявление с вх. № 2593 от 17.03.1992 г. подадено от наследника му К. Х.П., б.ж. на гр.София, а след неговата смърт е ответницата по делото е встъпила В.К. П.. Твърди се, че има издадено Решение от Служба „Земеделие“ от община Ковачевци, но същото не е представено по делото. Не е ясна годината и датата на издаване на това решение, тъй като се твърди, че подаденото заявление е от 1992 г., а констативният нотариален акт е от 1995 г.

От правна страна.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест, извършено с доклада по делото, в тежест на ищцата е да докаже наличие на придобивно основание върху процесния имот. В този смисъл представеният нотариален акт № . том .дело № . година на нотариалната служба при Радомирския районен съд, не е оборен от ответната страна. Предвид това, че се твърди и наличие на придобивна давност, съдът е указал, че в тежест на ответниците е да докажат евентуално прекъсване на тази давност. По делото не са събрани доказателства и в двете посоки- от една страна наличие на непрекъснато владение в продължение на пет години при добросъвестно владение, респ.- на десет години при недобросъвестно владение и от друга- прекъсване на тази давност.

В горния смисъл евентуално решение на Общинска служба по земеделие /Поземлена комисия/ би ползвало единствено ответниците и в тяхна тежест е да докаже, както наличието на такова решение, така и датата на издаването му. Ето защо съдът намира, че искът следва да бъде уважен изцяло, тъй като ищцата се легитимира като собственица въз основа нотариален акт № . том . дело № . година на нотариалната служба при Радомирския районен съд. Същият е издаден въз основа на предоставяне на имота по 11 Постановление на МС през 1983 г. и заплащане на същия от страна на ищцата.

По изложените съображения, районният съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата Л.Д.Й., ЕГН **********,***, със съдебен адрес чрез адв.Л.Р.,***, е собственик по отношение на ответниците В.К.В. чрез адв.С.С., със съдебен адрес:***, офис № 18 Н.И.О. ***, С. Д. З.,***, С.Д.Р. ***, мах.“Т. и К.“ № 19, П.С.П.,***, М.С.Т.,***, Ц.А.С.,***, В.С.П.,***, Н.С.С.,***, А.С.С.,***,  В.Х.С.,*** и В.В.П.,***, на следния имот, съгласно Констативен нотариален акт № ., том ., дело № . г. на Нотариална служба при Радомирския районен съд, на осн. чл.4 „б“ от ЗСПЗЗ, а именно: Пустееща земя, находяща се в землището на с.Калище, общ.Ковачевци, обл.Перник, в мест.“Д.“, с площ от 1000 кв.м., при граници: път, Й. Г., блок на ТКЗС и път по реда на Постановление на Министерския съвет  за самозадоволяване на потребностите на населението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                  

 

 

                            

                                          Районен съдия:/п/

Вярно.

Т.П.