№ 4596
гр. С., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110151643 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Ищецът „Т. е предявил срещу СТ. СТ. С. установителни искове с правна квалификация
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 4039.62 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С. надпартерен,
апартамент, за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
25.05.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 421.86 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г.
до 16.04.2021 г., сумата от 65.75 лв. - такса за дялово разпределение за периода м.05.2018 г.
– м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.01.2021 г. до изплащане на вземането и за
сумата от 11.65 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
таксата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 16.04.2021 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 29030/2021 г. по описа на СРС,
145 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за
забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл.140, ал. 1,
1
т.2 ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот се начисляват от „Топлофикация“ ЕАД по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата - „Б. на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез
процесуалния си представител А.С., с който оспорва предявените искове като недопустими
и неоснователни по основание и размер. Посочва, че чл. 153 ЗЕ вр. чл. 150 противоречи на
Правото на ЕС, поради което е нищожна. Твърди, че няма сключен договор между страните,
поради което не са налице облигационни отношения между страните. Счита, че издадената
заповед за изпълнение е нищожна. Посоча, че не е обвързан от общите условия на ищеца,
тъй като те не са нормативен акт. Навежда твърдения за противоречие с К.. Оспорва размера
на определената цена от ищеца, като счита, че тя е определена неправилно. Счита, че с
претенцията за дялово разпределение се претендира чужд дълг, което е недопустимо.
Твърди, че ищецът не е доказал продажбата на топлинна енергия. Поддържа, че общото
събрание на етажната собственост не е имало правомощие да сключи договор с фирмата за
дялово разпределение. Прави възражение, че ищецът не разполага с оборудване в
абонатната станция, чрез което да контролира и да докаже, че продава енергия според
потребностите на купувача. Оспорва задължението за лихва, като твърди, че претенцията е
нищожна. Оспорва разноските, претендирани от ищеца, и от своя страна претендира да му
бъдат присъдени сторените разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Б. /с предишно наименование „Б.“/ не
оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 29030/2021 г. по описа на СРС, 145 състав,
вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба,
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника въз основа на твърдяното вещно право на собственост
или ползване, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
2
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
Като доказателство по делото е приет Н. за дарение на недвижим имот № ., том ., с
който Т. са дарили на СТ. СТ. С. съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр. С., на
трети надпартерен етаж, със застроена площ около 110 кв.м. Представено е удостоверение от
„Т. за установяване на идентичност между номерацията на имот на адрес: гр. С., на трети
надпартерен етаж по Н. за дарение на недвижим имот № ., том . и апартамент на адрес: бул.
„Я. в информационната система на „Т., поради което фактурите за ползвана топлинна
енергия за аб. № . са издавани за ап. 3.
От изложеното по безспорен начин се установява, че именно ответникът СТ. СТ. С. е
придобил правото на собственост върху топлоснабдения недвижим имот и е бил собственик
през процесния период (обстоятелство, което така или иначе не е оспорено в отговора на
исковата молба). От друга страна, от ответника не се излагат твърдения, а и не са
ангажирани доказателства да се е разпоредил преди исковия период или по време на същия с
правото на собственост върху процесния имот, нито са ангажирани доказателства в полза на
трето за спора лице да е учредено право на ползване върху жилището. По делото са налични
данни, че учреденото в полза на прехвърлителите вещно право на ползване е погасено
/декларация на л. 17 от делото и препис извлечение от акт за смърт на л. 146 от делото/. Ето
защо, настоящият състав намира, че при условие на пълно и главно доказване от страна на
ищеца е доказано, че ответникът е бил собственик на целия топлоснабден имот и през
исковия период.
Доколкото ответникът СТ. СТ. С. има качеството на собственик на топлоснабден имот,
то той се явява материално легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през
исковия период топлинна енергия в имота. Същият в качеството си на потребител на
топлинна енергия е обвързан от общите условия на ищцовото дружество за продажба на
топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договора не е
необходима, като за да се явява обвързан ответникът с общите условия на ищцовото
дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не е
спорно между страните. По делото не е установено и ответникът да е упражнил правото си
на възражение по чл. 150, ал. 3 ЗЕ срещу общите условия, действали към процесния период.
От писмените доказателства по делото се установява, че през исковия период сградата,
в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, както и, че
ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер. В този смисъл са и изводите на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, обективирани в констативната част на заключението,
което като обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи,
съдът кредитира. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
3
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на трето лице.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, съгласно която за
процесния период абонатната станция на процесната сграда е индиректна, автоматизирана с
пластинчати подгреватели за отопление и БГВ и мощност 250/150. Монтирана била 2003 г.,
като проектната мощност на отоплителната инсталация е 188 кВт. Общият топломер с №
********* се отчитал по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. Топломерът бил
проверен от „Енбра тест“ ЕООД на 12.10.2017 г. Вещото лице сочи, че той подлежи на
проверка на всеки две години, като заключението за направената проверка на
оправомощената от ДАМТН лаборатория било „съответства“. Вещото лице е констатирало,
че направената проверка на топломера обхваща само изчислителния блок и
преобразувателите на температурата, но най-вероятно не бил тестван преобразувателят на
разход. То е отбелязало, че, ако е била извършена и тази проверка, показанията са щели да
бъдат с 4-5 кВтч. разлика. Съдът счита, че въпреки че не е тестван третият компонент на
топломера, същият топломер е бил в годно техническо състояние, тъй като след
извършената проверка той е съответствал на техническите изисквания и е бил тестван от
легитимирано лице в предвидения в закона период. При всички положения, въпреки
констатираното отклонение в начина на извършване на проверката на общия топломер, няма
категорично установени данни, че самият топломер е бил негоден или че начислените суми
са невярно определени.
Вещото лице сочи, че за процесния период топлинен счетоводител в СЕС е фирмата
„Б., като ФДР е извършвала отчет на уредите за дялово разпределение след края на всеки
отоплителен сезон. Според главните отчети и изравнителни сметки на ФДР в процесния
период за процесния имот абонатът има 4 броя радиатори и лира в банята с ИРРО. Според
главните отчети и изравнителни сметки в процесния имот за процесния период топлинна
енергия за БГВ се начислява по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота. Вещото
лице е посочило детайлно как са формирани сумите за отопление на имота, за топла вода и
за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, като е достигнало до извода, че
ищецът е начислявал сумите за доставена топлинна енергия в имота на ответника съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. През процесния период
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формула върху 309
м3. За процесния период абонатът е осигурил достъп до имота за отчет и главните отчети от
04.06.2019 г. и 17.07.2019 г. са подписани.
В решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено,
че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата- етажна собственост, и чрез
топлопроводите топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
4
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите
на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по
въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е
„решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като
обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата.“
В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17
Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която задължава
собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в
частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики.
Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят
индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално
на отопляемия обем на неговия апартамент.
Според вещото лице по СТЕ сумите за топлинна енергия за имота са начислени
съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката –
Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. в сила от 10.2006 г. и съгласно измененията на същата
наредба, обнародвани в държавен вестник 94 от 2013 г. и влизащи в сила от 01.06.2014 г.,
както и Наредба № Е-РД 04-1/12.03.2020 г.
Така, установява се, че размерът на потребената топлоенергия за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г. е 4134.10 лв. при отчитане на изготвените изравнителни сметки за
процесния период – за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. резултатът от изравнението е сума
за доплащане в размер на 788.81 лв., а за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. – сума за
получаване в размер на 349.54 лв., която е съобразена с Решение Ц-24 на КЕВР. Следва да
се отбележи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в общите условия сумите за
топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от дружеството, извършвало дялово разпределение. С последната
изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се уреждат според реално
потребеното и по този начин абонатът заплаща действително изразходваната от него
енергия за целия отчетен период.
Ирелевантно за изхода на спора е дали са били издадени фактури или не, съответно
дали са били получени от ответника С., доколкото по делото е установено осъществяването
на реална доставка на топлинна енергия до жилището на ответника, чиято цена се
претендира от ищеца. Впрочем, в отговора на исковата молба изрично е признато и самото
потребление на БГВ, като единствено е оспорена цената като едностранно определена от
ищеца.
При така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда-
етажна собственост, от страна на ищеца е доказано доставянето на топлинната енергия,
както и нейното количество и стойност, определена съобразно установените от КЕВР цени.
Съдът намира, че към посочената по-горе сума за топлинна енергия следва да се
добавят дължимите такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 65.75
5
лв. Възражението в отговора на исковата молба за липса на основание за плащането на
сумите за дялово разпределение в полза на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбите
на чл. 36 от Общите условия, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените по делото документи за
годишен отчет и изравнителни сметки, третото лице-помагач е извършило услугата, като
няма данни работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца
дължимото възнаграждение.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължимата
сума за топлинна енергия за процесния период след отчитане на извършени плащания от
ответника в общ размер на 223.36 лв. /съобразено от ищеца при предявяване на исковата
молба/ е 3910.71 лв. В същото време вещото лице е посочило, че ищецът служебно е
извършил прихващане със сумата от 128.91 лв. извън /след/ периода – с кредитно известие
№ **********/30.06.2020 г. и сума по с.фактура № **********/30.06.2020 г. – отопление
прогнозна цена за м.06.2020 г. на стойност 57.79 лв.; както и кредитно известие №
**********/31.07.2020 г. и сума по с.фактура № **********/31.07.2020 г. – отопление
прогнозна цена за м.07.2020 г. на стойност на стойност 71.12 лв. Това прихващане със суми
извън процесния период не следва да бъде взето предвид, доколкото няма основание за
извършване на същото. Ето защо, съдът достига до извод за основателност на предявения
иск до размера от 3910.71 лв. Искът за разликата до пълния предявен размер от 4039.62 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен.
Не е установено от страна на ответника да е било извършено друго плащане цената на
топлинната енергия, нито пък на цената за извършена услуга дялово разпределение за
процесния период.
Като законна последица от уважаване на исковете следва да се присъди законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /26.05.2021 г./ до окончателното
плащане.
Що се отнася до релевираните от ответника възражения в отговора на исковата молба,
съдът намира същите за неоснователни. На първо място, неоснователен е доводът за липса
на материална легитимация на ответника, тъй като съобразно посочените по-горе мотиви, не
е нужно между страните да е сключено писмено съглашение, както и съгласно законовите
разпоредби между страните е възникнало валидно съглашение. Възражението за нищожност
на издадената заповед за изпълнение също е неоснователно, като същата е издадена
съобразно предвидените в чл. 410 ГПК изисквания и отговаря на формата предвидена в чл.
412 ГПК. Обстоятелството как и дали са издавани от страна на ищеца фактури в
съответствие с изискванията на Закона за счетоводството не би се отразило на крайния
изход на спора на делото, доколкото не издадената фактура е основанието за дължимост на
сумите, а доставката на топлинна енергия до имота на ответника.
Неоснователно е възражението на ответника, че следва да бъде съобразено решението
на ВАС, с което цените на топлинната енергия са били обявени за незаконни. По аргумент
от чл. 195 АПК, а и съобразявайки дадените разяснения в мотивите на Тълкувателно
решение № 2/19.11.2014г. по тълк.д.№ 2/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че законът
не отрича действието на подзаконовия нормативен акт до момента на съдебното му
обявяване за нищожен или унищожаем по реда на АПК, т.е до постановяването с
окончателен съдебен акт за отмяна на посочената методика, същата намира приложение,
като отмяната и няма обратно действие. Ето защо, независимо от изхода на спора по адм.д.
№ 172/2019г. по описа на ВАС, постановеното решение ще има действа само занапред, т.е
6
само след датата на постановяване на решението на ВАС през 2020г. и не влияе на
законосъобразността на извършената до преди постановяването му изчисления на
задълженията на потребителите.
Настоящият състав намира, че не е налице и нарушение на общностното право /ЕО/.
Европейските директиви са актове, които обвързват по отношение на дължимия резултат, но
националните власти определят формата и начина на въвеждането им в действащото
вътрешно право. Те нямат пряко действие, когато са транспонирани в българското право в
срока, указан в тях. Единствено в хипотезата, при която дадена директива не е въведена в
действие в националното право своевременно, всеки правен субект може да се позове пряко
на нейните разпоредби пред българския съд, който не следва да прилага националните
норми, които противоречат на разпоредбите на директивата.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника
в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата
на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
През процесния период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. на клиенти в гр. С., приети с Решение
по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.” ЕАД и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Т. не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура, като за
вземанията за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. вкл. не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното и
изводът на съда, че ответникът е в забава, считано от 15.09.2019 г. за задълженията по Обща
фактура № ./31.07.2019 г., и считано от 16.10.2020 г. за задълженията по Обща фактура №
./31.08.2020 г., то дължимата лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 16.03.2021 г.
върху уважения размер на главницата (3910.71 лв.) съдът определя на основание чл. 162
ГПК на 307.01 лв. при съобразяване на периода на извънредното положение, по време на
което съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., лихви за забава не
текат.
Ето защо, предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен за сумата от 307.01 лв., а
за разликата до пълния предявен размер от 421.86 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването заявлението по чл. 410 ГПК, която да е получена от ответника, поради което
акцесорната претенция в размер на 11.65 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 16.04.2021 г. се
7
явява изцяло неоснователна.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. Съобразно
дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения
настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора в полза на „Т. следва да бъдат присъдени по съразмерност
разноски за заповедното производство в размер на 132.86 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за исковото производство в размер на
699.09 лв. за заплатена държавна такса, депозити за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.) вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, което се явява типично за него с оглед
предмета на дейност на дружеството.
С оглед изхода на спора, ответникът също има право на разносни на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК. Ответникът претендира 550.00 лв. адвокатско възнаграждение за защита в
заповедното и исковото производство, които са платени в брой. С оглед отхвърлената част
от иска, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 30.89 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СТ. СТ. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. С., бул. „Я.” № 88, ет. 3, дължи на „Т.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление
в гр. С., ул. „Я., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата 3910.71 лв. – главница, представляваща доставената
за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в
гр. С. надпартерен, апартамент, сумата 65.75 лв. – главница за извършена услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
двете главници за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.05.2021
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 307.01 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.04.2021 г. върху вземането
за топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 29030/2021 г. на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за цена на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 4039.62 лв., иска за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 421.86 лв., както и
изцяло иска за сумата в размер на 11.65 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 16.04.2021 г.
ОСЪЖДА СТ. СТ. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., бул. „Я.” № 88, ет.
3, да заплати на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., ул. „Я., на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 699.09 лв. – разноски, сторени в исковото
8
производство пред Софийски районен съд, и сумата от 132.86 лв. – разноски за заповедното
производство по съразмерност.
ОСЪЖДА „Т.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я., да
заплати на СТ. СТ. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., бул. „Я.” № 88, ет. 3, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 30.89 лв. – сторени по делото разноски по
съразмерност.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т. – „Б..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9