№ 70
гр. Дупница , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО в публично заседание
на първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20211510200617 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0245-000130 от 10.05.2021 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на П. К. М., с
адрес: *****, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.3, пр. 1 ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева, както и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок от санкционирания водач, чрез редовно упълномощен от него
процесуален представител – адв. Й.Т.. В жалбата се развиват доводи за неправилност и
незаконосъобразност на НП. Твърди се липса на авторство на нарушението, тъй като
жалбоподателят не е имал качеството на водач на процесния лек автомобил. В съдебно
заседание жалбоподателят чрез упълномощения от него адв. Т. поддържа жалбата, прави
доказателствени искания, оспорва събраните гласни доказателства и пледира за отмяна на
обжалваното НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител
в съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводително
писмо до съда.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
1
гласни доказателства намира за установено следното:
На 23.04.2021 г., около 03:20 ч. сутринта, жалбоподателят П.М. управлявал лек
автомобил, джип „Хонда ХР В” с рег. № КН 8116 ВМ, придружаван от свой колега – св.
В.С., в гр. Бобов дол, обл. Кюстендил, в ЦГЧ, по ул. „Д. Благоев“, до бл. 18. Същият бил
забелязан от автопатрул съставен от полицейските служители от РУ-Бобов дол –
свидетелите М., Р. и В., които тръгнали към него със служебния автомобил. Жалбоподателят
също забелязал полицейския автомобил движещ се срещу него и завил надясно към бл. 18,
като минал с автомобила си през бордюри и през намиращите се наоколо тревни площи къде
спрял в близост до бл. 18, а зад него непосредствено на асфалта, на няколко метра спрели и
следващите го полицейски служители, които подали светлинен сигнал. След като се
приближили до автомобила свидетелите установили, че същият се управлява до
жалбоподателя М., който излязъл от шофьорската предна врата на автомобила, а до него на
предната седалка се возел св. С.. Полицейските служители установили самоличността на
двамата при което усетили силен мирис на алкохол от жалбоподателя и му съобщили, че
следва да даде проба за алкохол с техническо средство, за което уведомили чрез ОДЧ
дежурен по линия на КАТ от РУ-Дупница св. С.П.. Междувременно съпроводили двете лица
до сградата на РУ-Бобов дол, тъй като били причинени щети върху тревните площи от
движението на автомобила управляван от жалбоподателя по тях и искали да им снемат
писмени обяснения. След като пристигнал в сградата на РУ-бобов дол св. П. разяснил и
предложил на водача М. да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест дрегер 7510, с фабр. № ARDM 0268. Жалбоподателят категорично отказал да бъде
тестван с аргумент, че не той е управлявал автомобила, като не посочил конкретно някое
друго лице да го е управлявало. С оглед отказа му св. П. издал на жалбоподателя Талон за
медицинско изследване /ТМИ/ с № 0035307, който последният отказал да подпише и отказът
му е удостоверен с подписа на св. Л.В.. Жалбоподателят бил съпроводен от св. П. до
ФСМП-Бобов дол за даване на кръвна проба. Там след попълване на протокол за
медицинско изследване за употреба на алкохол от дежурния лекар д-р Д., жалбоподателят
отказал пред същия и пред св. П. да даде кръвна проба за изследване, като подписал
протокола. Отказът му бил отразен надлежно, писмено от дежурния лекар в журнала на
ФСМП-Бобов дол, с подпис от д-р Д. и св. С.П..
С оглед отказа на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство св. П.
съставил на същия АУАН, в присъствието на св. М. и Р., който бил подписан от
актосъставителя и свидетелите. Жалбоподателят отказал да подпише и да получи срещу
подпис препис от акта, което било надлежно удостоверено с подписа на св. Л.В..
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП с № 21-0245-000130 от 10.05.2021
г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на П. К. М.,
с адрес: *****, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.3, пр. 1
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева, както и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение
2
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели М., Р., В., П. и С. както и въз основа на
събраните по делото множество писмени доказателства, вкл. служебно изисканите писма и
справки, всички приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът се доверява изцяло на казаното
от полицейските служители, които последователно, еднопосочно, ясно, логично и точно
описват възприетите от всеки от тях факти и обстоятелства по повод извършените спрямо
жалбоподателя служебни действия, съобразно компетентностите и длъжността им.
Добросъвестно сами отбелязват, че не си спомнят с категоричност определени
обстоятелства. Казаното от тях съвпада напълно с отразеното в съставените във връзка с
проверката документи – Талон за медицинско изследване, АУАН, медицински протокол за
изследване, вписвания в журнала на ФСМП. С категоричност авторството на управлението
на автомобила се установява от показанията на св. М., Р. и В., както и от показанията на св.
С., който макар и приятел и бивш колега на жалбоподателя е категоричен, че именно М. и
то след съвместната им употреба на алкохол е управлявал процесния джип, в който се е
возил до пристигането на полицейските служители, които са възприели непосредствено
действията на жалбоподателя, който е бил на шофьорското място при спирането му със
светлинен сигнал в близост до бившия денонощен магазин, находящ се в ЦГЧ на гр. Бобов
дол, бл. 18. Несъществените разминавания в разказа на полицейските служители съдът
отдава на изминалия период от време, ежедневната им заетост с подобни нарушения по
ЗДвП, както и на различните им служебни задължения и извършени действия по отношение
на жалбоподателя. Няма данни за каквато и да е предубеденост или преднамереност на
същите към жалбоподателя. Наличните драстични разминавания в изложеното от св. С. по
отношение на времето и обстоятелствата на установяване на нарушението съдът отдава
изцяло на употребения от същия алкохол в процесната вечер и личните му паметови и
интелектуални способности, образование и житейски опит.
Съдът приема с доверие и информацията отразена в писмените доказателства по
делото, доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са
налице никакви противоречия или възражения от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на
АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения – АУАН, както и НП са издадени от компетентен административен орган,
спазена е формата за съставянето им, като същите съдържат всички необходими реквизити.
Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е
напълно достатъчно, за безспорното му установяване. Ясно е посочено мястото и времето на
извършване на нарушението, описано е поведението на водача на МПС изразяващо неговия
3
ясен и недвусмислен отказ да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, а
именно Алкотест дрегер 7510, с фабр. № ARDM-0268, както и последвалото издаване на
задължителния талон за медицинско изследване, който жалбоподателят е самоволно е
отказал да подпише и получи. В тази насока последният не оспорва обстоятелството, че в
процесната вечер е отказал да даде кръвна проба във ФСМП-гр. Бобов дол с аргумент, че не
той е управлявал процесния автомобил.
Съдът намира, че защитната версия изложена в жалбата, че автомобилът е бил
управляван от колега на жалбоподателя, а именно св. С. не е подкрепена с никакви
доказателства, нито гласни, нито писмени, поради което изобщо не може да се даде вяра на
тези твърдения. Напротив същото е категорично опровергано от самия свидетел В.С., който
заявява, че в нито един момент не е управлявал автомобила, а в същият освен него е бил
само жалбоподателя. Поради всичко това и тези твърдения в жалбата и пледоарията на
процесуалния му представител се явяват напълно изолирани от достоверния според съда
доказателствен материал. Ето защо, при отказа на жалбоподателя като водач на автомобила
да бъде тестван с посоченото техническо средство, полицейските служители и конкретно св.
П. са действали по единствено законосъобразния за това начин – установяване на
административното нарушение посредством съставяне на акт за това и издаване на талона за
медицинско изследване цитиран в акта. Относно доказателствената стойност на талона за
медицинско изследване и отказът да бъде получен виж и Решение № 21 от 4.02.2016 г. на
АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 342/2015 г. По повод релевираните от адв. Т. в
пледоарията му пред съда доводи, че е налице нарушение на процедурата по тестване с
дрегер на нарушителя на място след спирането му от полицейските служители, съдът държи
да отбележи, че не споделя същите, тъй като липсва императивно законово изискване за
това, а още повече нарушението е за отказ за даване на проба. Тоест където и да е бил
поканен да бъде тестван нарушителят, след като обективно е отказал да даде проба, това не
променя по никакъв начин извода на АНО и на съда, че е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, което
обуславя необходимостта от издаване на НП срещу същия.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“.
Посочената разпоредба регламентира състав на административно нарушение, чието
4
изпълнително деяние е отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол. В тази
разпоредба не са уредени две или повече изпълнителни деяния, респ. няма повече от едно
нарушение. Обстоятелството дали проверката за наличието на алкохол ще се извърши
посредством техническо средство, доказателствен анализатор или анализ на кръвна проба не
определя броя на визираните нарушения. Различните начини за установяване на алкохол са
просто различни средства за проверка наличието на алкохол у водача, но изпълнителното
деяние е само едно и то е отказ. Това означава, че ако лицето откаже да бъде тествано с
техническо средство за наличие на алкохол, но даде кръв за анализ и по този начин бъде
установено наличието или липсата на алкохол в кръвта, това лице няма обективно да е
извършило нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, защото не е отказало да му бъде извършена
проверка за наличие на алкохол, напротив - такава би била извършена надлежно
посредством резултата от безспорния кръвен анализ. Същият извод следва да се направи и в
обратната хипотеза, когато водачът се съгласи да му бъде извършен тест с техническо
средство, но откаже такъв чрез анализ на кръвна проба. В този смисъл виж и актуалната
практика на касационната инстанция - Решение № 159 от 17.07.2020 г. по к. адм. н. д. №
100 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил и Решение № 355 от 31.12.2019 г. на
АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 333/2019 г.
В случая жалбоподателят е наказан именно за отказа му като водач да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта, както и последвалия отказ да изпълни предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му , както е цитирано в НП, поради което с този отказ
формално е осъществен съставът на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП от обективна
страна.
От субективна страна това нарушение е извършено при форма на вината пряк
умисъл, доколкото жалбоподателят, отказвайки да бъде тестван за концентрация на алкохол
в кръвта му с техническо средство и с непредоставяне на кръвна проба ясно е съзнавал, че
извършва нарушение на ЗДвП. Поведението му е било пряко мотивирано от желанието за
избягване на евентуална наказателна отговорност по смисъла на чл. 343б, ал.1 от НК за
деянието му, още повече видно от показанията на св. С. жалбоподателят П.М.
предварително е бил употребил сериозно количество алкохол в процесната вечер.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е наказал
жалбоподателя с наказанията, предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, които в дадения случай
са строго фиксирани от закона като вид и размер, поради което за съда не съществува
възможност да ревизира същите като ги намали. Не е съществено нарушение, че наказанието
лишаване от право да управлява МПС е посочено като 24 месеца, вместо изписаното в
закона 2 години. Така описаната продължителност на наказанието е идентична и не води до
някакво двусмислие. Деянието е с висока степен на обществена опасност. Липсват каквито и
да е основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
5
При изложените мотиви, настоящият съдебен състав достигна до извод, че
издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0245-000130 от 10.05.2021 г., издадено от Началник
група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на П. К. М., с адрес: *****, с ЕГН
**********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.3, пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева, както и наказание
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6