О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.
Перник, 28.09.2018 г.
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в закритото
съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 04737 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано
е по исковамолба, уточнена по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, подадена от Л.В.С.
срещу „Ейджиби Файнанс“ АД, Е.В.М. и Р.А.С. с искане да бъде призната за
установена в отношенията между страните нищожността на договорна ипотека,
обективирана в Нотариален акт от 20.12.2013 г. за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 92, том III, рег. № 3759,
дело № 437/2013
г. на нотариус Н.З.с рег. № 062 на НК и с район на действие Районен съд –
Перник за 1/6 част от сделката поради нищожност на упълномощаването,
обективирано в пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 44832 от
09.12.2013 г. и заверка на съдържанието с рег. № 4833, том 1, акт № 90 от
09.12.2013 г. на нотариус В.Д.с рег. № 523
на НК и с район на действие Районен съд – Перник.
Ищцата
твърди, че между ответницата Е.В.М., в качеството ѝ на заемател и
ответното дружество „Ейджиби Файнанс“ АД, в качеството му на заемодател, бил
сключен Договор за предоставяне на паричен заем от 20.12.2013 г., по силата на
който на заемателя бил отпуснат паричен заем за цялостно погасяване на
задълженията му към заемодателя, произтичащи от по-рано сключен Договор за
предоставяне на паричен заем от 21.02.2012 г. Посочва, че изпълнението на
задълженията по договора от 20.12.2013 г. било обезпечено с договорна ипотека
върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55871.505.789.6.6 по КККР на гр. Перник, одобрени със Заповед №
РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, съставляващ
апартамент 6, находящ се в ***, намиращ се в сграда № 6, разположена в поземлен
имот с идентификатор 55871.505.789, с предназначение на обекта – жилище,
апартамент, с площ от 58,85 кв. м., с прилежащи към него части- мазе № 6 и2,19
% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
припадащата се идеална част от мястото. Изяснява се, че ипотеката била учредена
с Нотариален акт от 20.12.2013 г. № 92, том III,
рег. № 3759, дело № 437/2013 г. на нотариус Н.З.с рег. №
062 на НК и с район на действие Районен съд – Перник в полза на заемателя
„Ейджиби Файнанс“ АД. Твърди се, че за събиране на вземанията по Договора за
предоставяне на паричен заем от 20.12.2013 г. бил издаден изпълнителен лист от
24.08.2015 г., въз основа на който било образувано изпълнително дело № 1601/2016 г. по описа на
ЧСИ А.В.. В хода на това производство принудителното изпълнение било насочено
спрямо ипотекирания недвижимия имот. Посочва се, че към момента на учредяване
на ипотеката собственици на имота били ищцата Л.С. и ответниците Е.М. и Р.С.,
като ищцата притежавала 1/6 идеална част от правото на собственост. Поддържа
се, че по силата на сделката за ипотека всички те имали качеството на
ипотекарни длъжници. Намира обезпечителната сделка за нищожна в частта, в която
е учредена ипотека и върху собствената ѝ 1/6 идеална част от имота, тъй
като не е дала съгласието си за това. Навежда доводи за нищожност на
упълномощаването, направено от нейно име в полза на ответницата М., по силата
на което последната да изрази съгласието на ищцата за учредяване на договорната
ипотека, с твърдението, че не е подписвала пълномощното с нотариална заверка на
подписите с рег. № 44832 от 09.12.2013 г. и заверка на съдържанието с рег. №
4833, том 1, акт № 90 от 09.12.2013 г. на нотариус В.Д.с рег. № 523 на НК и с район на действие Районен съд – Перник.
В
депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Ейджиби
Файнанс“ АД оспорва исковете като недопустими, а евентуално и като
неоснователни. Намира, че не е налице правен интерес от търсената защита,
доколкото процесната договорна ипотека е погасена по силата на закона на
основание чл. 175, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че в хода на производството по
изпълнително дело № 20168130401601 по описа на ЧСИ А.В. през периода 18.12.2017
г. – 18.01.2018 г. е била проведена публична продан на исковия недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.505.789.6.6 по КККР на гр.
Перник, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК, представляващ апартамент 6, находящ се в ***, обявен е купувач и след
заплащане на продажната цена на имота последният му е възложен с Постановление
за възлагане, влязло в законна сила на 16.04.2018 г. От този момент всички
ипотеки, учредени върху имота, в частност процесната такава, са погасени ex lege, поради което съдът в настоящото
производство не може да се произнесе по въпроса за действителността ѝ.
Намира за недоказани твърденията на ищцата, че не е подписвала пълномощното от 09.12.2013 г., с което ответницата Е.М. е
упълномощена от нейно име да сключи като ипотекарен длъжник договорната
ипотека. Посочва, че Л.С. е признала качеството си на ипотекарен длъжник по
изпълнителното дело с депозирането на жалба срещу действията на съдебния
изпълнител. Не оспорва останалите изложени в исковата молба фактически
твърдения. С тези доводи ответникът отправя искане за прекратяване на
производството по делото като процесуално недопустимо, а евентуално – при
неуважаване на това искане, за отхвърляне на предявения срещу него иск като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е.В.М. и ответницата Р.А.С., не са
подали писмени отговори.
По
делото е приложен заверен препис от Постановление за възлагане на недвижим имот
от 25.01.2018г. на ЧСИ А.В., постановено по изпълнително дело №
20168130401601/2016 г. с отразяване, че същото е влязло в законна сила на
16.04.2018 г., с което недвижимият имот, предмет на оспорената от ищцата
обезпечителна сделка, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55871.505.789.6.6 по КККР на гр. Перник, одобрени със Заповед №
РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ***, ап.
6, намиращ се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.505.789, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с площ от 58,85
кв. м., с прилежащи към него части – мазе № 6 и 2,19 % ид. части от общите
части на сградата и правото на строеж върху припадащата се идеална част от
мястото, е възложен в
полза на трето за процеса лице – А.И.М.въз основа на проведена през периода от
18.12.2017 г. до 18.01.2018 г. публична продан.
Приложено
е и заверено копие от Решение № 106/16.04.2018 г. по гр. дело № 156/2018 г. по
описа на Пернишкия окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни жалби
срещу възлагателното постановление, една от които подадена от настоящата ищца Л.В.С.
– жалба с вх. № 2247806/06.02.2018 г. Върху съдебния акт е отразено, че е
влязъл в сила на 16.04.2018 г. На 17.04.2018 г. по настоящото дело /под №
153/2018 г. по описа на ПОС/ и въз основа на определение от 04.04.2018 г. в
полза на ищцата Л.С. е издадена обезпечителна заповед с постановена мярка
спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20168130401601/2016
г.
Съдът,
при съобразяване с твърденията, изложени от ищцата в исковата и уточняващата я
молба, вземайки предвид горните актове, без да обсъжда същите по същество,
намира, че предявените искови претенции се явяват процесуално недопустими, предвид
следните съображения:
Изясни
се, че предмет на оспорване от ищцата е валидността на обезпечителната сделка
по учредяване на договорна ипотека в частта, в която обект на обезпечението е
притежаваната от нея 1/6 идеална част от правото на собственост върху
индивидуализирания недвижим имот. Своят интерес от търсената защита ищцата
обосновава с образуваното производство по изпълнително дело №
20168130401601/2016 г. по описа на ЧСИ А.В., в хода на което и въз основа на
оспорваната договорна ипотека, принудителното изпълнение било насочено върху
процесния имот в неговата цялост, като последният бил изнесен на публична
продан. Изложените от ищцата твърдения и релевирани оспорвания, както и формулираното
към съда искане за признаване частичната недействителност на обезпечителната
сделка, обективирана в Нотариален акт от 20.12.2013 г. за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 92, том III,
рег. № 3759, дело № 437/2013 г. на нотариус Н.З.с рег. № 062 на НК и с район на
действие Районен съд – Перник – за 1/6 идеална част от сделката водят до извод,
че същите са насочени към отричане качеството на ищцата на ипотекарен длъжник в
хода на образуваното производство по индивидуално принудително изпълнение.
Съдът намира, че така заявена претенцията е допустима форма на защита, но в
един по-ранен момент – преди приключване на принудителното изпълнение, насочено
върху недвижимия имот, обект на договорната ипотека.
Данните
по делото сочат, че в хода на изпълнително дело № 20168130401601/2016 г. по
описа на ЧСИ А.В. е била проведена публична продан, приключила с възлагане на
имота на обявения купувач, внесъл предложената от него цена, с Постановление за
възлагане от 25.01.2018 г., влязло в законна сила на 16.04.2018 г. – след
отхвърляне като неоснователни на депозираните срещу акта жалби, включително на
подадената от настоящата ищца, с влязло в законна сила /като необжалваемо/
съдебно решение.
Съдът
намира, че предявяването на процесните искове, насочени към установяване
недействителността на обезпечителната сделка по учредяване на договорна ипотека
върху недвижимия имот, а с това и към постановяване, че ищцата няма качеството
на ипотекарен длъжник, по същество се явява форма на оспорване
законосъобразността на принудителното изпълнение, в частност насочването му
върху целия недвижим имот, включително и по отношение на идеалните части,
притежавани от ищцата, съответно към установяване несъблюдаването на правата
ѝ на съсобственик по чл. 500 ГПК. Тази форма на защита съдът счита за
допустима преди влизане в сила на възлагателното постановление, с което е
приключила публичната продан на процесния имот и до който момент проверката на
твърденията на ищцата и евентуалната положителна констатация, че същата не е
ипотекарен длъжник могат да бъдат съобразени при извършване на проданта.
Предвид
изложеното, съдът намира, че правото на ищцата да оспори качеството си на
ипотекарен длъжник в хода на изпълнително дело № 20168130401601/2016 г. по
описа на ЧСИ А.В., а с това и законосъобразността на принудителното изпълнение,
насочено върху целия недвижим имот, вече е преклудирано. Това прави настоящите
искови претенции, основани на твърденията за нищожност на обезпечителната
сделка, по силата на която ищцата е придобила качеството ипотекарен длъжник,
процесуално недопустими, което от своя страна обосновава връщане на исковата
молба и прекратяване на производството по делото – арг. чл. 130 ГПК.
С
отговора на исковата молба ответното дружество „Ейджиби Файнанс“ АД, чрез
пълномощника си адв. Е.М., е релевирало искане за присъждане на сторените
разноски по делото, но не е представило доказателства, че такива реално са
извършени, поради което и не следва да му се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба с
вх. № 1365/13.03.2018 г., вписана в Службата по вписванията при Районен съд –
Перник под № 1853/04.05.2018 г., ***, подадена от Л.В.С., с ЕГН: **********, с
адрес: *** и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 04734/
2018 г. по описа на Пернишкия районен съд, Гражданско отделение, I-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: