№ 44419
гр. София, 24.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело №
20251110141535 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на “обб” АД, ЕИК: 0***, с
адрес на управление в гр. София, бул. “вт” №89, вх. Б, срещу ответниците М.
Б. Б., ЕГН ********** и В. Б. Б., ЕГН **********, двамата с адрес в град
София, кв. “ор”, ул. “жп” № 35, съдържаща установителна претенция, а
именно да бъде установено, че всеки един от ответниците дължи в полза на
банката кредитор следните суми: 3 056.20 лева, представляваща дължима
главница по договор за потребителски кредит № 1*** от 07.03.2019 г., 140.13
лева, представляващи договорна лихва по този кредит за периода от
05.06.2022 г. до 04.01.2024 г., 480.95 лева, представляващи мораторна лихва за
периода от 05.06.2022 г. до 04.04.2025 г. Претендират се разноски. В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че по този договор,
сключен с Ина Кирилова Цветанова, била предоставена сума в размер на 15
292.50 лева, като кредитът, след съответно удължаване на срока, следвало да
бъде върнат до 05.01.2024 г. Длъжникът не изпълнил в срок задължението си
да върне изцяло предоставената сума, ведно с договорната лихва, поради
което на 21.05.2024 г. срещу него била издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 ГПК и било образувано изпълнително производство № 1161 от 2024
г. по описа на ЧСИ М. ц. В хода на това производство било установено, че иц
починала на 29.11.2024 г., поради което съдебният изпълнител конституирал
като длъжници в производството нейните наследници М. и В. Б.и.
В срока за отговор ответниците признават, че на 07.03.2019 г. тяхната майка
иц е сключила договор за потребителски кредит с праводателя на ищеца, като
1
освен това била сключена и застраховка “Живот плюс” със ЗК “Уника Живот”
АД, като съгласно общите условия на застрахователното дружество, то
дължало заплащане остатъка от кредита при настъпване на покрито
застрахователно събитие - трайна нетрудоспособност над 70 процента или
смърт на кредитополучателя. Позовават се на разпоредби от общите условия -
т. 10, 12 и 14, като твърдят, че при настъпване на застрахователното събитие,
застрахователят е продължавал да дължи остатъка от кредита. Така на
22.06.2023 г. длъжникът бил удостоверен с ТЕЛК на 96 процента трайна
неработоспособност и на 29.11.2024 г. починал. Банката не уведомила
застрахователя за удължаването на срока за погасяване на кредита по време на
пандемията от "Ковид - 19", поради което застрахователното дружество
отказало заплащане на обезщетение. Навеждат се и възражения относно
връчването на заповедта за изпълнение на иц, която не била уведомена за
образуваното срещу нея производство. Отправя се искане по реда на чл. 219,
ал. 1 ГПК за привличане в качеството му на трето лице - помагач на ЗК “Уника
Живот” АД,
Софийски районен съд, след като съобрази обстоятелствената част на
исковата молба и възраженията на ответниците срещу нея, намира
следното:
От доказателствата по представеното заповедно производство става ясно, че
поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложената заповед по чл. 417
ГПК, е връчена на наследниците на иц на 07.03.2025 г., които в срок подали
възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, като след нарочни указания от
заповедния съд, било уточнено от тяхна страна със становище с вх. № 143755
от 24.04.2025 г., че те не оспорват дължимостта на главницата по кредита,
възлизаща на 6 392.67 лева, като целят да заплатят същата на вноски, но
оспорват начислените суми в размер на 3 292.52 лева, представляващи лихви,
разноски и такси по изпълнението.
Съгласно чл. 416, ал. 1 ГПК, когато възражение не е подадено в срок или е
оттеглено , заповедта за изпълнение влиза в сила, като чл. 414, ал. 1 ГПК
уточнява, че длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение или
срещу част от нея. Именно такъв е и процесният случай, тъй като
длъжниците ясно са изразили волята си, че не оспорват претендираната със
заповедта за незабавно изпълнение главница, дължима на основание
2
процесния договор за кредит, сключен от техния наследодател. Ето защо в
тази част заповедта по чл. 417 ГПК е влязла в сила и за ищцовото дружество
липсва правен интерес от водене на исково производство по отношение на
тази сума. Указанията на заповедния съд по чл. 415, ал. 1 ГПК не е следвало да
обхващат цялата претенция на кредитора, поради което и на основание чл. 4б
ЗДТ последният може да иска възстановяване на част от платената държавна
такса, изчислена съобразно размера на претендираната главница. В тази част
исковата молба подлежи на връщане като недопустима.
Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 130 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на “обб” АД, ЕИК: 0***, с адрес на управление в гр.
София, бул. “вт” №89, вх. Б, срещу ответниците М. Б. Б., ЕГН ********** и В.
Б. Б., ЕГН **********, двамата с адрес в град София, кв. “ор”, ул. “жп” № 35,
съдържаща следната искова претенция, а именно да бъде установено, че всеки
един от ответниците дължи в полза на банката кредитор следните суми: всеки
от тях от по 3 056.20 лева, представляващи дължима главница по договор за
потребителски кредит № 1*** от 07.03.2019 г., като ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
получаването му от страните пред Софийски градски съд.
ДЕЛОТО да се докладва след влизане в сила на определението, респ. при
подаване на частна жалба срещу него.
Този съдебен акт е подписан с квалифициран електронен подпис (чл. 102а, ал. 1 ГПК) и не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3