Решение по адм. дело №906/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. Я. А. от гр. Панагюрище, чрез адвокат К. У., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 25-0310-000031 от 14.07.2025 г., издадена от началника на Районно управление (РУ) – Панагюрище, към Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Пазарджик, с която спрямо жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 от ЗДвП „изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е немотивирана. Излагат се доводи, че липсват материалноправните основания за издаване на заповедта, тъй като посочените в нея наказателни постановления, с които се отнемат контролни точки не са връчени редовно на жалбоподателката и не са влезли в сила. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът - началникът на РУ – Панагюрище, към ОДМВР - Пазарджик, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К. П., в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателката са отнети контролни точки с наказателни постановления както следва: именно НП № 21-0310-000391 от 17.05.2021 г. - отнети 6 контролни точки; НП № 22-0310-000106 от 07.03.2022 г. - отнети 6 контролни точки; НП № 23-0310-000259 от 29.05.2023 г. - отнети 10 контролни точки; НП № 25-0310-000127 от 26.03.2025 г. - отнети 10 контролни точки; НП № 25-0310-000151 от 08.04.2025 г. - отнети 10 контролни точки.

След извършена справка е установено, че всички контролни точки на жалбоподателката са отнети с влезли в сила наказателни постановления и тъй като тя не е изпълнила задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството си за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, е издадена оспорената заповед, с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП се налага принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл. 149, ал.1 АПК от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – началникът на РУ – Панагюрище, към ОДМВР - Пазарджик, оправомощен със Заповед № 312з1237 от 14.04.2022 г. на директора на ОДМВР – Пазарджик. Спазена е предвидената от закона писмена форма и съдържа съществените реквизити, визирани в чл. 59 от АПК, включително фактическите и правни основания за издаването й.

Чл. 171, т. 4 от ЗДвП предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно последната норма, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. При граматическо тълкуване на цитираните разпоредби за съда се налага извода, че материално-правните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две: Първата е да са налице влезли в сила наказателни постановления, въз основа на които са отнети всички контролни точки на водача, а втората е неизпълнено от страна на водача задължение за връщане на свидетелството за управление. Посочените две материални предпоставки следва да са налични едновременно, за да може законосъобразно да се пристъпи към прилагане на ПАМ. По делото не се спори, че жалбоподателката не е върнала доброволно СУМПС, което е втората предпоставка за прилагане на мярката по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

По отношение на първата предпоставка - наличие на влезли в сила НП, съдът намира за установено следното:

Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Определянето на първоначалния размер на контролните точки и условията и реда за тяхното отнемане е нормативно уредено в действащата по време на издаването на оспорената заповед Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Съгласно чл. 2, ал. 1 от тази наредба максималния брой контролни точки е 39. От представените наказателни постановления и справката за нарушител/водач на жалбоподателката се установява, че общият брой на отнетите контролни точки е 39. С оглед горното съдът намира, че е налице и втората материалноправна предпоставка за приложението на чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

По отношение на възраженията в жалбата за липса на мотиви: Заповед за налагане на ПАМ от вида на оспорената издава на водач, който не е изпълнил задължението си да върне сам СУМПС, след като са отнети всичките му контролни точки. Следователно, законът задължава административния орган да издаде такава заповед при наличието на предпоставките за това. С други думи, административният орган е действал в условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за издаването на ПАМ, административният орган дори не е длъжен да излага допълнителни мотиви към акта си.

Относно поддържаните в жалбата доводи, свързани с нередовността на процедурата по връчване на част от НП, съответно влизането им в законна сила, следва да се посочи, че спорът относно редовността на процедурата по връчване на НП не може да бъде предмет на настоящото производство. Доколкото НП подлежи на обжалване пред районния съд и споровете се разглеждат по друг процесуален ред, само в административнонаказателното производство по чл. 59 и следващите от Закона за административни нарушения и наказания (ЗАНН) нарушителят може да релевира доводи относно нередовното му връчване и то по повод срочността на подадена жалба. Недопустимо е извършването на такава самостоятелна преценка от друг правораздавателен орган, в различно по характер съдебно производство, каквото е това за проверка законосъобразността на административен акт за прилагане на ПАМ. Подобно установяване е от компетентността на районния съд, а единственото доказателство, годно да опровергае документирането на административния орган, е съдебно удостоверение за висящо НАХД, съответно подадена и приета за допустима жалба по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН пред съответния районен съд. В случай, че се допусне възможност законосъобразността на връчването да се преценява и от административния съд по повод проверка съществуването на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, може да се стигне до противоречиви преценки на двете съдилища, а реално - до подмяна предмета на делото, като на административния съд се възлага провеждането на недопустим инцидентен съдебен контрол върху предпоставки за реализиране на административнонаказателно процесуално правоотношение.

Без да е упражнил надлежно процесуалното си право на жалба, нарушителят не може да се позовава на неговото съществуване в друго съдебно производство и то неограничено във времето. Ето защо административният съд е обвързан от официалното удостоверяване на полицейския орган и не може да контролира редовността за процедурата по връчване на НП. Този спор е част от административнонаказателното производство и не може да бъде предмет на административното производство по чл. 145 и следващите от АПК. В този смисъл, възражението за липса на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 171, т. 4 от ЗДвП за прилагане на ПАМ е неоснователно. От друга страна, смесването на спора за законосъобразност на индивидуалния административен акт с родово неподсъден на административния съд спор за наличието на непреклудирано процесуално право за обжалване на НП, е недопустимо.

При условие, че не са ангажирани доказателства за отмяната им по реда на чл. 63 от ЗАНН, в качеството си на властнически актове, издадени от компетентен изпълнително-разпоредителен орган, наказателните постановления са породили за адресата си определените наказателноправни последици. Доколкото връчването на постановленията е процесуален способ за уведомяване на дееца за наложените му санкции, то следва да се има предвид, че най-късно към датата на връчване на процесната заповед за прилагане на принудителната административна мярка, жалбоподателката е била известена за съществуването на актове за ангажиране на административнонаказателната й отговорност и няма данни да са оспорени пред компетентния съд. В горния смисъл е практиката на Върховния административен съд по адм. дело № 14541/2016 г.; адм. дело № 14062/2017 г.; адм. дело № 9212/2017 г.; адм. дело № 5590/2017 г.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед се явява законосъобразна като постановена в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и направеното искане на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Я. А. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 25-0310-000031 от 14.07.2025 г., издадена от началника на Районно управление – Панагюрище, към Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пазарджик.

ОСЪЖДА А. Я. А. да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пазарджик разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.