№ 806
гр. Сливен, 29.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева
Гражданско дело № 20242230102125 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Молителката М. Р. К., редовно призована се явява лично. Представлява
се от адв. А. А. от АК - Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно от
29.04.2024 година, което представя.
Ответникът по молбата, редовно призован се явява лично. Представлява
се от адв. В. С. от АК – Сливен, надлежно упълномощен с пълномощно от
08.05.2024 година –лист 47 от делото.
В изпълнение на определение № 1764/13.05.2024 година в залата се явяват Г.
М. З. и С. К. М., служители в ОЗ „Охрана“.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Като счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата
страна на спора.
АДВ. А.: Поддържаме молбата на основанията, изложени в нея. След
доклада и разпределението на доказателствената тежест ще предприемем
следващи процесуални действия.
1
МОЛИТЕЛКАТА: Поддържам молбата.
АДВ. С.: Поддържам отговора. Считам, че депозираната молба е
неоснователна, необоснована и към същата липсват доказателства в подкрепа
на твърдяното от молителката.
ОТВЕТНИКЪТ: Поддържам отговора на молбата.
Съдът, след като изслуша изразените становища, ПРИСТЪПИ към
ДОКЛАД на делото:
Производството се движи по реда на ЗЗДН, като в молбата си
молителката сочи прояви на ответника по отношение на нея, както и на
малолетното им дете Р. П.ова Я.а, които квалифицира като домашно насилие
по смисъла на закона и иска постановяване на решение с налагане на мерки за
защита.
Съдът УКАЗВА, че доказателствената тежест се носи от молителката,
която следва да докаже твърдяните прояви на домашно насилие от страна на
ответника, извършени на 27.04.2024 година.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност за изразяване на становища във
връзка с доклада, дадените указания, както и за предприемане на следващи
процесуални действия.
АДВ. А.: Нямам възражения по доклада и дадените указания. Водим и
моля да бъдат допуснати до разпит трима свидетели. Моля да приемете
представените писмени доказателства на изисканата с молбата преписка. С
оглед представянето на снимки с депозирания отговор от страна на ответника,
представям и моля да приемете също снимки с оглед твърдяното и
оспореното в отговора. Свидетелите ни са очевидци на инцидента.
АДВ. С.: Нямам възражения по доклада и дадените указания. По
отношение на свидетелите, моля същите да бъдат призовани, тъй като са
работещи лица и няма как да ги осигурим в днешното съдебно заседание. С
оглед на което, моля да бъдат призовани свидетелите М. М. С. с адрес: гр. ***
и А. Ю. С. с адрес. ***.
Съдът предостави на молителката и на ответника по молбата да
направят лични изявление.
МОЛИТЕЛКАТА: Относно инцидента на 27, той е предшестван от
много неща. На 27 април г-н Я. дойде да вземе дъщеря ми, както е по
2
съдебно решение. Относно колана на столчето възникна спор за това как г-н
Я. обезопасява детето. Детето беше вързано с колана, който минава през
гушката. Столчето беше за по-големи деца. Виждала съм мои приятелки да
ползват такива за 5-6 годишни деца. Реално дъщеря ни е доста малка за
токова столче. Възникна спор относно това, че детето пищеше, болеше я,
защото детето беше с колан, прекаран през гушката. Колана е черен,
минаваше през врата на дъщеря ми, който я прерязваше по врата. Аз бях до
вратата, г-н Я. много често не обезопасяване правилно детето, затова бях там
наблизо. Много пъти си е позволявал да я вози без да е обезопасена, без да е
вързана. Седях до вратата и видях, какво се случва с детето. Детето пищеше,
болеше я, защото колана прерязваше гърлото й. Казах на г-н Я., че стола е за
много по-големи деца. Спора възникна по повод плакането на детето. Детето
го дърпаше и казваше: „ боли ме“. Дъщеря ни е на три години и половина и
говори доста добре. В момента, в който ми каза и казах на г-н Я.: „ детето го
боли и е вързано през врата“, той отговори: „ Да бе, да, ще оправим нещата“.
Но вместо да отиде и да помогне на дъщеря си, той отиде да се качва на
шофьорското място. Аз понечих да я успокоя, г-н Я. се върна, издърпа ме
много силно. В това време дойде майка ми М. К., тя дойде след, което г-н Я.
ме изблъска от колата, тя посегна тя да успокои детето, каза й нещо, но не си
спомням какво. Не си спомням какво й извика и след, което удари майка ми
отдолу на брадата и тя падна на земята. Г-н Я. сложи детето в колата. Веднага
след като колана й беше сложен, тя казваше: „ стяга, боли“, плачеше и
дърпаше колана. Столчето е на задната седалка, диагонално на шофьорското
място. Той стигна до шофьорското място, когато видя, че се опитвам да
успокоя детето. Вратата беше затворена, аз я отворих и я успокоих. При което
като отворих вратата, тъй се върна обратно и ме изблъска с ръка назад.
Когато се върна бяхме лице в лице. Казах: „ П.е това е столче за много по-
голямо дете“, той каза: „ да бе, да“ и ме изблъска силно в гърдите. Под лявата
ключица с дланта си ме избута от вратата. Беше последвано от реплики:
„махни се от колата, какво правиш тук“, други подобни, много често ме
нарича: „ тъпа селянка, свиня“. Тогава използва същите. Нарече ме „тъпа
селянка“. След това майка се намеси, положението стана доста напрегнато,
притеснявах се за майка, за детето и за мен. Вдигнах телефона да се обадя на
112. Когато аз залитнах назад, майка се притече към колата, за да успокоява
внучка си. След което вдигнах телефона, той в това време биеше майка ми.
3
Детето пищеше като заклана. Чуваха го през 20 метра. Плачеше адски силно.
Успях да се отдръпна, моята кола беше отсреща и имаше 5-6 метра между
колите – една срещу друга ни бяха предниците на колите. Бях на предната
броня на неговата кола и набирах 112. Той много силно блъсна вратата на
колата, след което изблъска майка ми, аз си помислих, че е прещипал
пръстите на детето. В това време видях г-н Я., че дръжката на колата е в
ръката му и мери майка с въпросната дръжка.
В 09:38 часа молителката се разстрои, разплака, отказа да седне,
продължаваше да говори и каза: Детето ми плачеше през цялото време. През
цялото време сънувам кошмари и изпадам в паник-атаки. Детето всяка вечер
ме питаше: „ мамо защо те блъсна, тате казваше защо не си умряла“. Всяка
вечер получавам паник-атаки, всяка вечер сънувам кошмари след случая.
В 09:43 часа молителката продължи: В този момент г-н Я. също влезе в
колата, затвори вратите, той зави наляво, вместо правилно да завие надясно,
защипа левия ми крак, долу в глезена, той остана под бронята на колата.
Муцуната на колата опираше близо до тазобедрената става. Г-н Я. съвсем
целенасочено ме удари с колата, вместо виждайки, че пищя и ме боли, той
още повече натисна газта. Чувах детето в колата, че плаче. Според мен от
това, което видях, вместо да завие и си продължи по пътя, зави в грешната
посока и ме блъсна. Две седмици пих аулин, инжекции слагах. Аз бях пред
него и няма как да не ме види. Той просто отпраши много силно. След
сблъсъка с автомобила успях да се изсуля по бронята и седнах на тротоара.
Последното, което видях е, че г-н Я. отпътува много бързо. Последното което
виждах в колата, че блъска майка ми. Набирах 112. Пратиха полицаи,
линейка и катаджии, доколкото разбрах. Те пристигнаха на място. Не можех
да ходя. Дойде линейка, направиха ми преглед, нямах счупване, сложиха ми
силно обезболяващо. Отидох в полицията. След като отидох в полицията
детето първо се зарадва да ме види. Не плачеше в момента, но беше
подпухнала, очите й бяха зачервени. Тя беше с баба си, баба й я е успокоила.
Като ме видя то каза: „ мамо, мамо, баща ми защо каза да си умряла, баща ми
защо те блъска“. Всеки ден го повтаря по 10-тина пъти и аз не знам какво да
му отговарям на детето. В полицията тя не се отлепи от мен. С извинение
след този случай и до тоалетната не мога да отида сама. В полицията писахме
обяснения. Получих писмо от С. - социалния ни работник, не мога да си
спомня за фамилията й. В писмото се казва, че имат притеснение относно г-н
4
Я. относно дъщеря ми и заради това смятат, че детето е в някакъв риск и е
подадена информация към РП –Сливен. В писмото пишеше, че ще ми се
укаже всякаква помощ. Към момента бащата не си упражнява родителските
права. От социалния работник разбрах, че бащата е искал да си упражнява
родителските права в защитена среда.
ОТВЕТНИКЪТ: Още на първия работен ден съм депозирал, преди да
ми издадете Заповед за незабавна защита, да виждам детето в защитена среда
и да не се виждаме с тази дама – г-жа К.. По този начин в 09.30 часа оставя
детето в социалните и аз отивам да си го взема. По отношение на седалките в
колата продавам автомобили. Имам два стола в колата, защото К. постоянно
има всякакви претенции. За да няма основание за това, което става, единия е
повдигнат, за да мине колана отдолу през седалката и защипват детето през
корема. Също така имам втора седалка и двете отговарят на килограмите на
детето. В 09:58 часа звъннах на К., като седях пред дома й, за да взема детето,
както е по съдебно решение. Детето беше в 10:02 пред мен. Седалката не
била добре, това твърдеше, казаха, че това не е била правилната седалка.
Първо К., после майка й казаха, че тези седалки не отговаряха на условията за
превозване на деца, след което М. каза, не може така да пренасяш детето, ще
звъннем на полицията. Аз застанах на вратата - задна дясна на автомобила,
при което М. се опита да отвори задна дясна, която също така е увредена от
същото лице. М. К. стоеше отпред в ляво. Детето седеше в колата, вързано.
След като те стартираха скандала, детето започна да реве. Започна да крещи,
защото вижда, че се случва нещо, което не е нормално. Детето беше вътре в
автомобила. Влязох в автомобила. Понеже сме двама на един, така да го
наречем, отидох на шофьорската седалка, М. К. влезе, детето плачеше, влезе
през колата през задна дясна врата. Тя е влязла в колата, когато е влязла в
колата е изкъртила дръжката е и влязла вътре. След това отидох в полицията.
Абсолютно не съм ги обиждал, абсолютно не съм нанасял каквито и да е
удари. Влязох в колата, К. каза, че нейната кола е била паркирана отпред, с
моя автомобил направих десен завой, съвсем леко потеглих, защото колата е
Тойота Ярис, при което К. застана пред колата, нито е затискана с
автомобила, нито удряна. Тя цялата кола е два пъти колкото мен. След което,
се качих в автомобила, потеглих с М. К. на задната седалка. Поисках
съдействие от полицията да изкарат този човек, тя държеше детето на задната
седалка. Седяхме 5 часа в полицията. След което отидохме да ядем с детето в
5
Бекстейдж, защото беше гладно, някъде около 15:30 часа. Аз имам жена от
година и половина, тя се разбира с детето. Това е което се случи, едно към
едно. Цялото нещо се развива за няма и две минути. Няма какво да изложа
повече. Директно от с. С. в Полицията отидох.
С оглед характера на производството и обстоятелството, че графикът на
съдебния състав към момента вече е нарушен, от съдията се преценява, че
следва да отложи разглеждането на делото за извършване на допълнителни
процесуални действия.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 29.05.204 година от 13:30
часа, за която дата и час страните да се считат редовно призовани лично от
съдебно заседание.
Представителите на съдебната охрана се считат надлежно уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10:09 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
6