№ 153
гр. Ямбол, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Светла Р. Димитрова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20232300500459 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Е. С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.*****. ул.****№ **, вх.**, ет.**, ап.**, чрез пълномощник - адв. К. С. от АК-Ямбол
срещу Решение № 52/27.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 114/2023 г. по описа на Районен
съд – Тополовград, с което съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният
иск с правно основание чл.74 от ЗЗД от Е. С. А. против Н. М. Р. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.*****, ул.**№ **, вх.** за възстановяване на сумата от 604,93 лева, от
която: главница - 560 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба и лихва за забава общо в размер на 44,93 лева.
Въззивникът е изложил съображения за нищожност на атакуваното решението,
евентуално за незаконосъобразност на същото. Твърди, че е сезирал първоинстанционния
съд с иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като по този иск
първоинстанционният съд не се е произнесъл, а сам е преквалифицирал спора с правно
основание чл.74 ЗЗД. Жалбоподателят счита, че ТРС се е самосезирал с правно основание,
разглеждал е доказателствата в светлината на това основание и съответно се е произнесъл по
спор, с който не е сезиран. Моли ЯОС да обяви обжалваното решение за нищожно,
евентуално, ако съдът не уважи това искане, да отмени решението като незаконосъобразно и
да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия
Н. М. Р..
В съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват и не изпращат
представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
1
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Районен съд – Тополовград е бил сезиран с искова молба от Е. С. А. от гр.******,
който е претендирал да бъде осъден ответника Н. М. Р. на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД да му възстанови сумата 604.93 лв., представляваща главница 560 лв. и лихва
за забава в размер 44,93 лв., посочена поотделно за четири вноски, платени от ищеца, както
и законната лихва от завеждане на иска до пълното изплащане на сумата и направените по
делото разноски. Твърденията на А. са, че с ответника Р. се познават от деца. Ищецът работи
в „Кредикс“ ООД, офис в гр.****** на длъжност отчетник – кредити. На 22.02.2022 г. Р.
сключил поредния договор за потребителски кредит с „Кредикс“ ООД, по който е получил
сума в размер 500 лв., която е следвало да върне, ведно с уговорената лихва в рамките на
шест месеца съгласно месечен погасителен план. Още за първата вноска Р. закъснявал,
свързал се с ищеца и го помолил, тъй като е затруднен да му плати първата вноска, което и
ищеца сторил. След това заплатил от негово име още пет вноски по кредита. Страните
провеждали многократно разговори по телефона, водели кореспонденция по Вайбър, при
която ответникът обещавал, че ще започне да плаща и ще възстанови сумите на ищеца,
които е внесъл вместо него, но в крайна сметка ищецът е изплатил изцяло заема на
ответника, а на 27.10.2022 г. той му върнал единствено 300 лв. Поради това е предявен иска
за възстановяване на останалата сума в размер на главница и лихви върху заплатените от
ищеца вноски по чуждия кредит.
Пред РС- Тополовград, както и в настоящото въззивно производство ответникът Р. не
е депозирал писмен отговор на исковата молба и не е взел становище по предявения против
него иск, както и не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
Като доказателства пред районния съд са приети представените от ищеца с исковата
молба искане за потребителски кредит, договор за потребителски кредит и погасителен план
към него, декларация съгласие и декларация за произход на средства във връзка с
предоставения от „Кредекс“ ООД на Н. М. Р. потребителски кредит в размер 500 лв., който е
следвало да бъде върнат в срок от 6 месеца при първа вноска на 28.03.2022 г. и последна
вноска на 28.08.2022 г., всички с равен размер от 140 лв. С РКО № 189/22.02.2022 г. на
ответника Р. е броена сумата 500 лв. – главница по договор № К19817/22.02.2022 г.
Във връзка с извършените от ищеца плащания по договора за кредит на ответника,
същият е представил като доказателства 6 бр. ПКО, по които е отразено приемане от
ответника Н. М. Р. на вноски по договор № К19817/22.02.2022 г. общо в размер на 860 лв. В
представените ПКО за касиер приел сумата е изписано името на ищеца Е. С. А. и е положен
подписа му. Ищецът е представил удостоверение от 21.06.2023 г. от „Кредекс“ ООД за това,
че Н. М. Р. няма текущи задължения към дружеството по договор № К19817/22.02.2022 г. за
сумата от 500 лв.
Във връзка с твърденията за провеждана Вайбър кореспонденция между ищеца и
ответника, е представена разпечатка на четири страници, по която са отразени водени
разговори на 29.03.2022 г., 09.06.2022 г., 21.06.2022 г., 28.07.2022 г., 21.09.2022 г., 24.10.2022
г. и 25.10.2022 г. От тази разпечатка е видно, че едното лице от разговора е Н. Р., за другото
лице няма изписано име; разпечатката е от Фейсбук профил за проведен разговор по
Месинджър, но съдът не може да цени това доказателство като годно и удостоверяващо
твърденията на ищеца, тъй като на първо място същото не е ясно кои са лицата в този
2
разговор и на второ от разговорите на различните дати не може да бъде направен извод, че
става въпрос за плащане по настоящия кредит за конкретните вноски, в какъв размер и че
плащане е направено от страна на ищеца за сметка на ответника. Други доказателства по
делото не са събрани.
Въз основа на твърденията по исковата молба районният съд е квалифицирал с
доклада по делото предявеният иск с правно основание чл.74 от ЗЗД за изпълнение от страна
на ищеца на чуждо задължение, а не както е претендирано с исковата молба по чл.55, л.1,
пр.1 от ЗЗД. Въз основа на тази правна квалификация и събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отхвърлил иска, тъй като не са
установени по делото предпоставките за уважаване на иска по чл.74 от ЗЗД - че ищецът е
изпълнил чуждо задължение, че има правен интерес от това изпълнение, както и не е
доказал какъв е размерът на изпълненото задължение, за да встъпи в правата на кредитора и
да претендира съответната сума.
Недоволен от това постановено решение, въззивникът А. е депозирал настоящата
въззивна жалба, която съдът намира за неоснователна по следните съображения:
Въззивният съд счита, че действително районният съд е квалифицирал погрешно
предявената пред него претенция, но се е произнесъл въз основа на събраните по делото
доказателства, без да е бил лишен ищеца от възможността да се защити по претенцията
предявена, както същия твърди на друго правно основание. Т.е. не са налице допуснати
процесуални нарушения от съда, водещи до както се претендира нищожно или
незаконосъобразно решение, тъй като крайният извод на съда за отхвърляне на иска е
правилен.
Въззивният съд квалифицира иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, тъй като
действително от твърденията на ищец по исковата му молба следва да се направи извода за
предявена претенция за неоснователно обогатяване вън от случаите по чл.55 и сл.от ЗЗД.
Налице е твърдение за обогатяване на ответника без основание за сметка на другиго –
ищеца, изразяващо се в това, че ответникът не е изплатил изтегления от него кредит в
размер на 500 лв. ведно с лихвите, а кредитът е изплатен изцяло със средства на ищеца.
Въззивният съд счита, че предявеният от ищеца иск не нито с правно основание чл.55,
ал.1,пр.1 от ЗЗД, нито с правно основание чл.74 от ЗЗД, както е квалифицирал съда.
Съгласно Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленум на ВС по някои въпроси на
неоснователното обогатяване, фактическият състав на чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД изисква
предаване съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост, когато
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. Въззивният съд
счита, че тази хипотеза не е налице в настоящия случай, тъй като твърденията на ищеца са
за това, че е заплатил сумите по кредита на ответника въз основа уговорка помежду им /без
значение дали същата е устна, писмена и т.н/, т.е. основанието за извършеното от него
плащане е тази уговорка.
Останалите предпоставки на разпоредбата на чл.55 ал.1 пр.2 и 3 от ЗЗД също не са
налице, тъй като не се твърди ответникът да е получил нещо с оглед на неосъществено или
отпаднало основание. Не е налице хипотезата и на чл.74 от ЗЗД, че този който е изпълнил
едно чуждо задължение като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на
кредитора. Ищецът не е твърдял наличието на правен интерес за себе си да стори плащането
на задължението по кредита предоставен на ответника, поради което претенцията не може
да бъде подведена и под този текст.
Предвид изложеното въззивният съд счита, че предявения от ищеца А. против
3
ответника Р. иск е за неоснователно обогатяване в случаите на чл.59 от ЗЗД, тъй като се
твърди, че с изплащане на сумите по кредита на ответника той е обеднял, а ответникът,
който не е изплатил тези суми по своето задължение се е обогатил с тях, тъй като те не са
излезли от неговия патримониум. В същото Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленум на
ВС е разяснено, че когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на
чл.55 ал.1 от ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено
без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице,
обеднелият разполага с иска по чл.59 от ЗЗД.Обогатяване е налице не само при увеличение
на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото
на друго лице, каквито именно съдът приема, че са твърденията по исковата молба.
Независимо от всичко изложено до тук, както се посочи крайният извод на районния
съд за отхвърляне на иска е правилен, тъй като не са събрани доказателства за извършеното
от ищеца плащане, както се твърди с исковата молба. С писмените доказателства
представени от ищеца се установява, че действително ответникът Р. е кредитополучател и
длъжник по договор за потребителски кредит от 22.02.2022 г., който му е предоставен от
„Кредекс“ ООД и съответно изплатен, съгласно удостоверение на дружеството от 21.06.2023
г. Доказателствата за извършено плащане по договора за кредит на Р. - 6 бр. ПКО
действително удостоверяват заплащане на вноските по договора за кредит, но в тези
документи е вписано, че сумите се приемат от ответника Н.М.Р., а приелият сумата е ищеца
Е. С. А., който е работил към този момент в дружеството - кредитор. Други доказателства за
твърденията на ищеца за съществуваща с ответника уговорка, за изплащане от негово име на
кредитните вноски и за реалното извършване на това от страна на ищеца, по делото няма
събрани. При липса на доказателства, че ищецът е изплатил сумите по кредита на ответника,
които претендира в настоящото производство не може да бъде направен извод, че с тези
суми той е обеднял, а за сметка на това ответника се е обогатил със същите, за да бъде
уважена исковата претенция, поради което изводът е, че същата правилно е отхвърлена от
районния съд.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 52/27.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 114/2023 г. по
описа на Районен съд – Тополовград.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4