Решение по дело №12621/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3135
Дата: 15 август 2022 г.
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20211110212621
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 3135
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на петнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110212621 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Р. П. с ЕГН – **********, жив. в
/АДРЕС/ срещу Наказателно постановление № 21-4332-013773 от 07.07.2021
г., издадено от Началник сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 104а от
ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че същото е издадено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
отразеното в него не отговаря на действителната фактическа обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и по изложените в жалбата съображения моли за отмяна на
наказателното постановление.
Въззиваемата страна – Началник сектор към СДВР, ОПП – СДВР,
редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не релевира
становище по жалбата.
1

Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение Серия GА №
385762 от 08.05.2021 г. на мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР е установено,
че на същата дата /08.05.2021 г./, в 16.35 часа в гр. София, по ул. „Челопешко
шосе“, с посока на движение от с. Челопечене към бул. „Ботевградско шосе“,
жалб. Д. Р. П. с ЕГН – ********** управлявал личния си лек автомобил „А.“ с
рег. № ХХХХ, като при извършена проверка до ул. „Стари Искър“ е
констатирано, че водачът използва мобилен телефон по време на управление
на МПС, като държи телефона с дясната ръка на дясното си ухо.
Жалбоподателят Д. Р. П. заявил, че е използвал мобилния телефон, за да си
пусне музика със същия.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление № 21-4332-013773 от 07.07.2021 г., издадено от Началник
сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
жалбоподателя Д. Р. П., на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите АЛ. СТ. АЛ., В. Р. СТ. и К. А. А., както и от приложените по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
2
Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП съдържа забрана за водача на
моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Съдът
намира, че извършеното от жалб. Д. Р. П. нарушение е безспорно установено
от събраните по делото доказателства и в частност показанията на св. А. А. и
св. В. С.. От показанията на посочените свидетели се установява, че по време
на управление на лекия автомобил жалб. Д. Р. П. е държал с дясната си ръка
мобилен телефон, поставен на дясното му ухо, т. е. използвал е мобилен
телефон без съответно устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете. По отношение на това обстоятелство свидетелите
посочват, че лично са възприели използването на мобилен телефон от
жалбоподателя по време на движението му. Последните лично са възприели
извършеното нарушение, подробно описано в съставения АУАН, като
двамата свидетели пресъздават пред съда непосредствените си възприятия по
един логичен, последователен и категоричен начин.
Твърденията, изложени в жалбата, досежно това нарушение не само не
са подкрепени с доказателства, но се противопоставят на събраните такива в
хода на съдебното следствие. Настоящият съдебен състав не се довери изцяло
на заявеното от св. К. А., като кредитира показанията му единствено и само в
частта, кореспондираща с останалия доказателствен материал по делото, а
именно досежно управлението на процесния автомобил от жалбоподателя и
извършената му полицейска проверка. Съдът намира, че в останалата им част,
в която се сочи, че през цялото време мобилният телефон е бил до скоростния
лост в автомобила, показанията на св. К. А. са недостоверни, като
приятелските отношения между него и жалбоподателя са го мотивирали да
интерпретира случая в полза на последния, с оглед по-благоприятен изход от
делото.
Санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП предвижда глоба в
размер на 50 лева за водач, който използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. В този
смисъл административно-наказващият орган законосъобразно е наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 50 лева.
3
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието
на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
постановлението.
Съобразени са всички изисквания на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В акта за установяване на административно
нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление в
достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере
конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си.
Нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран, е безспорно
установено от събраните по делото доказателства. В тази насока съдът намира
за неоснователни доводите на жалбоподателя.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-013773 от
07.07.2021 г., издадено от Началник сектор към СДВР, Отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя Д. Р. П. с ЕГН – **********,
жив. в /АДРЕС/, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4