Р Е Ш Е Н И Е
№2150
гр. Перник, 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 05242 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на Д.Г.С. срещу “Водоснабдяване и канализации” ООД,
с която се иска да се признае за установено, че не дължи 531,47 лева - главница
за стойността на доставени ВиК услуги, сумата от 59,37 лева – лихва за забава и
25 лева – държавна такса, за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 1308 по описа за 2015 г. на Пернишки районен съд и е образувано изп.
д. № 1046/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Изложени са подробни доводи, че
претендираните вземания са погасени по давност.
Ответното
дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва исковите
претенции.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По
делото са приложени материалите по ч. гр. д. № 1308 по описа за 2015 г. на
Пернишки районен съд, от които става ясно, че в полза на “Водоснабдяване и
канализации” ООД е издадена заповед за
изпълнение срещу Д.Г.С.,
отнасящо се за следните вземания: 531,47 лева - главница за стойността на
доставени ВиК услуги, сумата от 59,37 лева – лихва за забава и 25 лева –
държавна такса.
Заповедта
за изпълнение е връчена лично на Д.Г.С. на 08.06.2015 г., която не е подала
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Това налага извод, че същата е влезнала в
законна сила на 22.06.2015 г. и впоследствие е издаден изпълнителен лист от
29.06.2015 г.
Въз основа на изпълнителния лист и молба вх. № 07692 от 10.07.2015 г. на “Водоснабдяване и канализации” ООД е образувано изпълнително дело № 1046/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б.. В цитираната
молба, а и с отделна молба е направено искане да да се наложи запор върху трудовото възнаграждение
или пенсия на длъжника.
От материалите по изпълнителното
дело се установява, че съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение изх. №
10629 от 17.07.2015 г. до РУ „Социално осигуряване“ гр. Перник, с което се налага запор върху пенсията на
длъжника. След това е наложен запор № 10630 от 17.07.2015 г. върху МПС марка „Фиат“,
модел „Типо“ с рег. № ***.
По
сметката на съдебния изпълнител е постъпила на 09.12.2015 г. сума в размер на
305,76 лева по повод наложения запор върху пенсията на длъжника. Посоченото
обстоятелство се установява от писмо вх. № 11367/20.10.2015 г. на ТП - НОИ гр.
Перник и положен печат и подпис от съдебния изпълнител за постъпило плащане, намиращо
се на лист 8 от изпълнителното дело.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК, като се
твърди, че вземанията, предмет на изпълнителните дела са погасени с изтичането
на тригодишен давностен срок.
В
настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на съответните заповеди за изпълнение. Това е така, защото
заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да
възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение,
заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е
могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, поради което
ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила
заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да
се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
Понастоящем в заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт –
заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която
съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК).
Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.
5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез
тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна давност,
то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност, като
оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано
производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на
закона.
По изложените съображения съдът намира, че
погасителната давност за вземанията е общата 5 - годишна давност по арг. от чл.
117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение
№ 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на
Окръжен съд – гр. Перник и други решения.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1308 по описа за
2015 г. на Пернишки районен съд, е влезнала в сила на 22.06.2015 г., от която дата започва да тече
предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Давността
е прекъсната на 10.07.2015 г. с подаването
на молбата за образуване на изпълнително производство, в която е направено
искане за налагане на запор, като от тази датата е започнала да тече нова
петгодишна давност. Това е така, тъй като в нея е направено искане за налагане
на запор върху вземанията на длъжника. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл
мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Давността отново е прекъсната на 17.07.2015 г., когато са изпратени запорните съобщения за
налагане на запор върху пенсията на длъжника и върху МПС – то. Съгласно
дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане
от взискателя) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Горното налага извод, че
след прекъсването на давността на 17.07.2015 г. е започнала
да тече нова петгодишна давност.
Обсъжданата давност е последно прекъсната на
09.12.2015 г. , когато е постъпила по сметка на съдебния
изпълнител парична сума във връзка с наложения запор върху пенсията на
длъжника. Постъпването на подобни суми представлява изпълнение на изпълнителен
способ, което води до прекъсване на давността. В този смисъл петгодишният
давностен срок е започнал да тече за последно на 09.12.2015 г., а исковата молба е
подадена на 09.09.2019г., което е преди да изтече обсъждания давностен срок. Горното
води до извод за неоснователност на исковата претенция и като такава следва да
се отхвърли.
По
разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски, които са в
размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения отрицателен
установителен иск от Д.Г.С., ЕГН **********,*** срещу “Водоснабдяване и канализации” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 за
признаване за установено, че не дължи на ответното дружество поради погасяване
по давност на следните вземания: 531,47 лева -
главница за стойността на доставени ВиК услуги, сумата от 59,37 лева – лихва за
забава и 25 лева – държавна такса, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист поч. гр. д. № 01308 по
описа за 2015 г. на Пернишки районен съд, както и е образувано изп. д. №
1046/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б..
ОСЪЖДА Д.Г.С.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализации” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 11
сумата от 100 лева – направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 01308 по описа за 2015 г. на Пернишки районен
съд, да бъде върнато в архив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.