Решение по КНАХД №1234/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Бейкъри 21“ ЕООД със седалище в [населено място], представлявано от И. Й. Д., с посочен съдебен адрес: [населено място], [жк], [улица], ет.***, ап****, подадена чрез пълномощник, против Решение №87/11.04.2025г., постановено по АНД №17/2025г. по описа на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Смята се, че първостепенният съд не изследвал всички релевантни за производството факти и обстоятелства, и не анализирал възраженията на жалбоподателя. В тази насока се твърди, че липсва конкретна аргументация по отношение неспазването на чл.40 ЗАНН от страна на актосъставителя и наказващия орган. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на един свидетел, който не участвал при извършването на проверката и това не било изрично отбелязано, което било нарушение на законовите правила и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Не следвало да се пренебрегва и обстоятелството, че Протоколът за извършена проверка бил подписан единствено от Е. Л.. На следващо място, повърхностна била преценката за неприложимостта на чл.28 от ЗАНН. Дори и санкционираното нарушение да не било маловажно, в оспореното решение липсвала каквато и да е аргументация по отношение наложената в максимален размер санкция. Счетоводна грешка била причината за неизпълнението на описаното в НП нарушение. Същото било извършено несъзнателно, без целенасочено да били ощетени работници и служители. В подкрепа на това бил факта, че непосредствено след съставяне на АУАН дружеството платило дължимата на работничката сума, което обстоятелство следвало да бъде взето предвид при определяне размера на наложената санкция, тъй като същото било показателно за поведението на дружеството като цяло. Мотивите, изложени от административнонаказващия орган относно отегчаващите отговорността обстоятелства, били несъстоятелни и неприемливи. Така например, доводът, че с проверката били констатирани и други нарушения нямал никакво отношение във връзка с посоченото в акта. Отегчаващите отговорността обстоятелства следвало да се преценяват в контекста на извършеното нарушение спрямо други подобни случаи. По логиката на наказващия орган, в случай на констатирани няколко нарушения при определена проверка, всяко едно от тях следвало да бъде санкционирано в максимално завишен размер. Нещо повече, в случая съвсем абстрактно органът наложил санкцията и посочил в мотивите си, че били констатирани и други нарушения, без да конкретизира кои точно, оспорени ли били те и дали ли са в сила, съответно дали били изпълнени и каква връзка имали с процесното. По този начин жалбоподателят бил поставен в неблагоприятното положение да гадае за кои точно нарушения се считало, че били отегчаващи обстоятелства и каква връзка имали същите с извършеното. В допълнение, Протоколът от извършената проверка нямало как да бъде годен източник на информация, защото бил подписан само от актосъставителя Л., но не и от свидетел. Освен това, твърдението, че работникът бил лишен дълго време от полагащото му се възнаграждение не отговаряло на обективната истина. От доказателствения материал се установявало, че служителят бил лишен от посочената сума едва за две седмици. Плащането следвало да бъде извършено до края на октомври, а било сторено непосредствено след връчване на АУАН – две седмици след уговорения между страните по договора срок, което не следвало да се квалифицира като дълго време. Напротив, трябвало да се счита за смекчаващо обстоятелство, предвид дадения с протокол за проверка срок за изпълнение – 30.11.2024г. Тоест, указанията били изпълнени в срок и нарушението било санирано непосредствено след неговото установяване. Не били настъпили и конкретни вреди от нарушението – нито за фиска, нито за работника, нито за когото и да било. На последно място, в жалбата се изразява несъгласие с определеното от районния съд възнаграждение за юрисконсулт по въззивното дело.

По изложените съображения, поддържани в допълнителна молба чрез пълномощник, се претендира отмяна на съдебното решение, алтернативно – изменението му като се намали размера на наложената с НП санкция. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В случай на потвърждаване на обжалваното решение, се моли възнаграждението за юрисконсулт да бъде намалено до минималния размер, тъй като делото не било с фактическа и правна сложност.

Ответникът по делото, Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, в писмено становище, депозирано чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление №26-2400298 от 16.12.2024г. на Директора на ДИТ-Хасково, с което за нарушение на чл.264 от Кодекса на труда КТ) във връзка с чл.128, т.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5 и във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ, на „Бейкъри 21“ ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 300 лева.

За да постанови решението си районният съд, след като е установил фактическата обстановка по случая, е приел, че НП е законосъобразно. Съставеният АУАН отговарял на изискванията за форма. Необходимият минимум от свидетели го разписали надлежно, а възражението в обратна посока било неоснователно. Един свидетел бил достатъчен и това имало отношение не към законосъобразност на процедурата, а към доказване на нарушението, т.е. към правилността на санкционния акт. Несъмнено, на 01.11.2024г. в [населено място], в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, дружеството не заплатило на Е. И. Д., в уговорените срокове – до последния работен ден на месеца, следващ месеца за който се отнася, съответната сума за положения от нея труд на 06.09.2024г. – официален празник. Деянието било конкретизирано с дата на извършване, а допълнението върху документи „за проверка“ не променяло извода и описаното от административнонаказващия орган в НП. Правилно АНО свързал нарушението с чл.415в, ал.1 от КТ, която в случая била приложима, тъй като нарушението било отстранено веднага след установяването му, по предвидения в КТ ред и от него не произтекли вредни последици за работници и служители. Случаят не бил маловажен, тъй като ставало въпрос за ощетяване на работник, получаващ невисоко възнаграждение, като от този факт последният страдал. Това било достатъчно за да не се приложени чл.28 от ЗАНН. Наказанието било правилно определено в максимален размер, защото така кореспондирало със степента на обществена опасност от извършеното, което било видно и от останалите нарушения, констатирани в Протокол от проверка № ПР2442652/14.11.2024г. По отношение юрисконсулткото възнаграждение на процесуалния представител на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково съдът приел, че е положен действителен и високо квалифициран труд, включително събиране и анализ на доказателства, плюс пледиране пред съда, като определил размер от 200 лева.

Настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Правилен е изводът на районния съд, че административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото на дружеството нарушение, съответно не е засегнато по никакъв начин правото на наказаното лице да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на извършеното от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно наказващия орган санкционна норма съответства на установеното деяние.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на чл.40 от ЗАНН при съставянето на АУАН. Следва да се отбележи, че то е било навеждано и пред районния съд, който правилно го е счел за неоснователно. Следва в тази насока да се допълни, че действително в съдържанието на акта не е отбелязано, че подписалият го свидетел е такъв при съставянето му. Дори и да се приеме, че така е допуснато процесуално нарушение, то същото не може да се прецени като съществено, доколкото по никакъв начин не е засегнало правото на защита на наказаното лице.

По отношение на възражението, свързано с Протокол за извършена проверка № ПР2442652/14.11.2024г. следва да се отбележи, че евентуално допуснатите нарушения при изготвянето му не рефлектират върху законосъобразността на съставения АУАН и издадения НП и не съставляват самостоятелно отменително основание. В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на АУАН, поради което изготвянето на констативен протокол или на друг акт извън посочените в чл. 36 ЗАНН не е необходима процесуална предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и не е акт, обуславящ издаването на НП. Освен това той не подлежи на самостоятелна проверка за законосъобразност и правилност в настоящото производство.

Наред с горното, настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно доказано като следва да се отбележи, че извършването му не се оспорва от касатора. Претенцията на последния е за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, но тя е неоснователна. Специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл е и възприетото в ТР № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. дело № 7/2010 г., ОСК на ВАС.

В случая административно-наказващия орган е приел наличие на предпоставките по чл.415в, ал.1 от КТ като е наложил имуществена санкция в максималния предвиден в разпоредбата размер. Настоящата инстанция споделя съображенията на районния съд за правилното й определяне, доколкото от приложения протокол за проверка е видно, че касаторът не е изпълнил задължението си по чл.264 вр. чл. 128, т. 2 от КТ спрямо още четири негови работнички. В тази връзка наложената му имуществената санкция не следва да бъде намалявана.

По изложените съображения оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременното направеното искане от касационния ответник за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението, чийто орган е издал акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от ЗПрП във вр. с чл. 27е от НЗПП и съобразено с фактическата и правна сложност на делото, и осъществената защита по него.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №87/11.04.2025г., постановено по АНД №17/2025г. по описа на Районен съд – Димитровград.

ОСЪЖДА „Бейкъри 21“ ЕООД със седалище в [населено място], [улица], [ЕИК], да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.