Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 237/25.06.2019г., гр.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен
състав, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Албена Палова
членове: Борислав Илиев
Мариана Димитрова
при
секретаря Катя Кентова като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова
в.гр.дело №331 по описа на Съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №320/11.03.2019г., постановено по гр.д.№2522/2018г. по описа на РС – П.
е отхвърлен предявения от Н.Н.А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „Д.З.“ в
Затвора-гр.П. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.С. иск с
правно основание чл.71, ал.1, т.1, и т.2 от Закона за защита от дискриминация
във вр. с чл.4 от Закона за защита от дискриминация – за приемане за установено,
че в периода от 14.04.2014г. до 11.06.2018г. ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.С. е извършил нарушение на чл.4, ал.2 и ал.3 от
ЗЗДискр., изразяващо се в пряка и непряка дискриминация чрез неравно третиране
по лично положение, изразяващо се в неосигуряване на пейки в каре №3 и в каре
№4, където се провежда престоят на открито и за осъждане на ответника да се
въздържа в бъдеще от по-нататъшните си действия /нарушения/, като
неоснователен.
В срок решението се обжалва
с въззивна жалба от Н.Н.А. с твърдения, че същото е
неправилно. Посочено е, че въпреки безспорно установения факт за посочения
период от 14.04.2014г. до 11.06.2018г., не са поставени пейки в посочените две
карета. Районният съд неправилно приел, че не е налице фактическия състав от
разпоредбата на Закона за дискриминацията и че жалбоподателя не бил поставен в
неравноправно третиране в сравнение с поставените при същия режим в затворите в
гр.С. и в гр.С.З., за което имало данни по делото, че в посочените места за
лишаване от свобода за посочения период са поставени пейки. Прави се искане
решението на първоинстанционният съд да бъде отменено и постановено друго, с
което се уважи претенцията. Не са направени доказателствени искания с
въззивната жалба.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба. В същия се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Искането е обжалваното решение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна редовно
уведомена не се явява.
Пазарджишкият окръжен съд ,след служебна проверка на
валидността и допустимостта на решението съгласно чл.269 от ГПК, намира същото
за валидно и допустимо. По правилността на контролирания акт, съдът е ограничен
от посоченото в жалбата.
Пазарджишкият окръжен съд ,като взе предвид доводите и
съображенията на страните, и приобщените по делото доказателства, ценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна и фактическа
страна следното:
Приети като фактически положения от първоинстанционния
съд, неоспорени във въззивната жалба и същевременно изцяло споделени и от
настоящия съдебен състав са следните констатации:
Ищецът Н.Н.А. изтърпява наказание „Д.З.“, считано от
14.04.2014г. в Затвора-гр.П..
Със саморъчно написана молба от
04.06.2018г., ищецът Н.А. *** за това, че в каре №3 и в каре №4, където
провежда престой на открито няма пейка за сядане, както и че в затворите в гр.С.
и в гр.С.З. има многобройни пейки.
Установява
се от писмо изх.№92/14 от 31.07.2018г. на Началника на Затвора–гр.П., че
предвид обстоятелството, че ищецът А. е осъден на „Д.З.“ и му е определен от
съда специален режим за изтърпяване на наказанието, той е настанен в зоната с
повишена сигурност, където битуват и останалите осъдени на Д.З. /чл.197/1/ ЗИНЗС, чл.213, чл.214 от ППЗИНЗС/. Отразено е, че ежедневно и съгласно графика
за провеждане на престой на открито, осъденият А. може да упражни това си право
на специално обособено външно пространство в часовия период от 12,50 часа до
14,00 часа. От момента на превеждането на ищеца в Затвора гр.П. на обособеното
каре за престой на открито има лежанка, която може да се ползва за пейка и да
сяда и почива в случай, че не тренира на нея.
Съгласно молба с вх.№834/04.06.2018г. от
осъдения А. *** за поставяне на пейка, на 11.06.2018г. искането е удовлетворено
и в карета 3 и 4 са поставени пейки.
В съдебно
заседание, както и в писменото си становище, ищецът заявява, че след
11.06.2018г. в каре №3 и в каре №4 са поставени по една пейка.
За да отхвърли предявените обективно, кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл.71, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.4 от
Закона за защита от дискриминация, първоинстанционният съд е посочил, че предметът
на доказване обхващал следните обстоятелства: налице ли е разлика в третирането и то
неблагоприятна; случай за сравнение; кой е признака, предмет на защита;
причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак, като с
оглед ангажираните в процеса доказателства не установило нито твърдяната от
ищеца неблагоприятна разлика в третирането, нито наличие на някой от
признаците, по които може да е налице дискриминационно отношение.
Съдът е приел, че ищецът и всички останали лица, изтърпяващи наказание
лишаване от свобода в Затвора–гр.П. през процесния период от 14.04.2014г. до
11.06.2018г. са били поставени при равни условия. Освен това, искането на ищеца
за поставяне на пейки в двете карета, в които той провежда престоят си на
открито, е било удовлетворено седмица след подаването на молбата му с това
искане до Началника на Затвора- П..
Спорът между страните в настоящата инстанция
се концентрира около въпросът дали ГДИН гр.С. със свое действие или бездействие
е осъществило по отношение на Н. А. пряка или непряка форма на дискриминация,
по признак "лично положение", а оттам и причинени ли са вреди на
последния. Изложените от първоинстанционния съд подробни фактически констатации
и правни изводи се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, като на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях. В допълнение към съображенията,
изложени от първоинстанционния съд и в насока обсъждане на релевираните във
въззивната жалба оплаквания, съдът при самостоятелен прочит на приобщения по
делото доказателствен материал, намира следното:
Дискриминацията като правна категория
може да бъде дефинирана като всяко различие, изключване, ограничение или
предпочитание, основаващо се на раса, цвят на кожата, пол, език, религия,
политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно
състояние, рождение или всякакви други признаци, и което има за цел или ефект
да навреди или накърни признаването, ползването или упражняването от всяко
лице, при условия на равнопоставеност, на пълния му набор от права и свободи.
В конкретния случай по един категоричен
и безпротиворечив начин се установи, че въззиваемата страна не е допуснала
дискриминационно отношение.
Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за
опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. А
разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС предвижда правото на лишените от
свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден. По аргумент от чл.214
от ЗИНЗС, такова право имат и лицата, изтърпяващи изпълнение
на наказанието Д.З. и Д.З. без замяна. Следователно правото за престой на открито на лишените от
свобода, минималната му продължителност и местата за провеждането му са
законово регламентирани.
Съобразявайки
нормативните изисквания и доказателствата по делото, съдът счита за недоказано
релевираното нарушение.
От представените по делото
доказателства, еднозначно и безспорно се установява, че в Затвора - гр. П., в
карета 3 и 4 от превеждането на ищеца в Затвора - гр.П. на така обособеното
каре за престой на открито е имало лежанка, която е могла да се ползва и за
сядане в случай, че не се тренира на нея. А след подаването на молбата от ищеца
с вх.№834/04.06.2018г. до Началника на затвора - гр.П. с искане за поставяне на
пейки в каре №3 и в каре №4, на 11.06.2018г. такива са поставени. Това обстоятелство
не се спори и от ищеца, видно от протокола от съдебното заседание, проведено
във възивната инстанция. По делото се установи и че през процесния период от
време на престоите на открито, на осъдените на Д.З. в затворите в гр.С. и в гр.С.З.
е имало изградени пейки.
В този смисъл, от установените по делото
факти, по никакъв начин не се доказа, че ищецът е неравноправно третиран на
принципа на „лично положение“ по отношение на правото му на престой на открито,
а така също и в сравнение с лишените от
свобода в други специализирани органи по
изпълнение на наказанията. / в този смисъл Определение №424/31.05.2019г. по
гр.дело №919/2019г. по описа на ВКС ІІІ г.о./
По изложените съображения, обжалваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.271, ал.1 ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №320/11.03.2019г., постановено по
гр.д.№2522/2018г. по описа на Районен съд – П..
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред
ВКС на РБ.
Председател: членове: 1.
2.