РЕШЕНИЕ
№ 20522
гр. ***, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110112449 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу С. Н. Н., с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 1594,52 лв.- главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се
в гр. ***, бул. „***, апартамент югоизточен, аб. № ***, за периода от *** г. до *** г., ведно
със законната лихва от 05.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 398,82 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от *** г. до 30.10.2024 г., сумата от 1,09 лв. - главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.*** г. до *** г.,
ведно със законната лихва от 05.11.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,21 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.06.2023 г. до 30.10.2024 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.11.2024 г. по ч.гр.д. №
66809/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент /югоизточен/, находящ се в гр. ***, бул. „***, като ответникът има качеството на
битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че
съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение
1
на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника С. Н., с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна връзка
между ответника и топлопреносното дружество. Оспорва обема на доставената топлинна
енергия, респ. дължимата за нея цена. Твърди, че отоплението в процесния имот е
преустановено още на *** г., за което е съставен акт за изключване на отоплението от *** г.
Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника в забава.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи
по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна
енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че
през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот,
а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да
установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или
прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
2
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.
В конкретния случай от приетия като писмено доказателство по делото Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, нот. дело № 44 от 2004 г., се
установява, че ответникът С. Н. Н. се легитимира като собственик на процесния имот и като
такъв се явява материално легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през
исковия период топлинна енергия в имота.
Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е бил обвързан с общите
условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно,
писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан ответника с общите
условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което
обстоятелство не е спорно между страните. По делото нито се твърди, нито се доказва
ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили
сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-
горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на правото на
собственост върху процесния апартамент /югоизточен/, съдът прави извод, че между него и
ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Ето защо, съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия, което правоотношение е възникнало по силата на закона с оглед качеството
на ответника на собственик на имота през процесния период, и именно той е задължен да
заплаща стойността на доставената до имота топлинна енергия, при доказана реална
доставка.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се
сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с *** и приложен към
него списък, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги
представлява пред топлинния счетоводител, и договор от *** г., с който етажната
собственост на процесната сграда е възложила на *** да извършва дялово разпределение на
топлинна енергия между потребителите в етажната собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебно-
техническа експертиза. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
3
станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия
период е осъществявано от ***. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово
разпределение, че в имота има монтирани отоплителни тела – радиатори, на които не са
монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили, както и с 2 бр. водомери за
отчитане на БГВ. Вещото лице изяснява, че потребеното количество ТЕ за отопление на
имот се определя чрез съотношението на сумата от кубатурите от помещенията в имота с
монтирани радиатори и сумата от отопляемите кубатури на всички помещения в СЕС
/сградата е „кубатурна“/. През периода от м.*** г. до м.*** г. е извършвано определяне на
потребеното количество ТЕ за отопление на имот по посочената методика, като през двата
отоплителни сезона има, при „неосигурен достъп“. За периода от м.*** г. до м.*** г.
потреблението на топла вода е извършвано на база „служебен отчет“ поради неосигурен
достъп – брой потребители 2 лица, при нормативно определен разход за денонощие в размер
на 140 л. на брой потребител. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се
изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в
списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 134 куб. м.
/коригиран отопляем обем в размер на 10 куб. м./ Технологичните разходи в абонатната
станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия
топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. В чл. 155, ал. 1
ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота на ответника
количество топлинна енергия за периода от м.*** г. до м.*** г. възлиза на 2421,57 лв.,
представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури (1846,91 лв.) и сумите
за доплащане от абоната по изравнителните сметки (574,66 лв.), като посочената стойност е
без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Разпитано в съдебно заседание вещото лице потвърждава, че при определяне на
количеството на топлинна енергия е съобразил коригирания обем на имота от 124 куб.м.
Вещото лице посочва още, че не е запознат с приетия като писмено доказателство акт за
изключване на отопление от *** г. (л. 46 от делото), но не изключва от *** г. до *** г. да са
настъпили отклонения и корекции, доколкото нито от ***, нито от топлофикационния район,
му е представен такъв документ през отоплителния сезон.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза като
обективно и компетентно изготвено. Същото е изготвено не само на база едностранно
съставени от ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури,
които са оспорени от ответницата), но и въз основа на данните, предоставени на вещото
лице от фирмата за дялово разпределение – изравнителни сметки за потребена топлинна
енергия в имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на документи, представени от
топлофикационния район.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че
ищецът не е доказал реално доставена топлинна енергия. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба
4
№ 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (редакция от 09.06.2015 г.), на клиентите,
неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 (Методика за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради - етажна собственост), като отоплителни тела без уреди.
Служебното начисляване на топлинна енергия представлява изключение от общото правило,
че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният
потребител (т. нар. неосигурен достъп). Същото не представлява санкция за неизпълнение на
задължението на потребителя да осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а
механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната
от абоната топлинна енергия. По силата на чл. 70, ал. 5 „клиентите, неосигурили достъп,
могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в
тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата
представител. След изтичане на срока не се приемат нови рекламации и не се преработва
изравнителната сметка“. В конкретния случай ответникът не се е възползвал от правото да
поиска извършване на допълнителен отчет, поради което, механизмът за служебно
начисляване поради неосигурен достъп осъществява функциите си, а именно – да замести
липсващия реален отчет.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно, стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 2421,57 лв., изчислена
съобразно действащите през процесния период цени на КЕВР.
По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
5
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 05.11.2024 г. Предвид приложимост на специалната 3-годишна
давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 05.11.2021 г. (от м. *** г. до м.08.2021 г. включително). Въз
основа на вменената по чл. 162 ГПК компетентност на съда за определяне размера на
основателната част от иска и с помощта на заключението по съдебно-техническата
експертиза, в която е посочен размерът на вземането за всеки месец, обхванат от исковия
период, съдът намира, че непогасената по давност главница за доставена топлинна енергия
възлиза на сумата от 2330,44 лв. (2421,57 лв. - 91,13 лв.).
Ето защо, ответникът С. Н. Н. се явява задължен за сумата от 2330,44 лв., т.е. за
повече от претендирания от ищеца размер, като с оглед принципа на диспозитивното
начално в гражданския процес, предявеният срещу него главен иск за цена на топлинна
енергия за периода от м.*** до м.*** г. в размер на 1594,52 лв. се явява основателен и следва
да се уважи изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят
и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято
стойност за периода от 01.*** г. до *** г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
размер от 1,09 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от ответника.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване
на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период
– това за м.*** г. се счита за възникнало на *** г., или същото е станало изискуемо м.*** г.,
т. е. същото не е обхванато от института на погасителната давност.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 05.11.2024 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от *** одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са
6
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016 г.,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението за първия
отчетния период, считано от *** г., и за втория отчетен период, считано от *** г. При
изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата
за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 1594,52 лв.
за периода от *** г. до 30.10.2024 г. възлиза на сумата от 398,82 лв. Вземанията за лихви се
погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на главницата, когато главното вземане
е погасено по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД. В случая, вземането за лихва, дължима за
главницата, начислена от *** г. до 30.10.2024 г. не е обхваната от погасителната давност.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 05.11.2024 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от 0,21 лв., начислена за периода от 15.06.2023 г. до
30.10.2024 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
89,89лв., от които 39,89 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 639,89 лв., от които 39,89 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв.
– депозит съдебно-техническа експертиза, и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно
уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът *** има право на
разноски в размер на 89,88 лв. за заповедното производство и 639,82 лв. за исковото
производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът С. Н. Н. има право на направените в
7
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но до
приключване на устните състезания, същият не е ангажирал доказателства такива да са били
извършени.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, срещу С. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Н. Н. дължи на „*** ***“ ЕАД, сумата от 1594,52 лв.-
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. ***, бул. „***, апартамент югоизточен, аб. № ***, за периода от 01.*** до
*** г., ведно със законната лихва от 05.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от
398,82 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от *** г. до 30.10.2024 г., и сумата от 1,09 лв. -
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.*** г.
до *** г., ведно със законната лихва от 05.11.2024 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.11.2024
г. по ч.гр.д. № 66809/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихвата за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от
0,21лв. за периода от 15.06.2023 г. до 30.10.2024 г.
ОСЪЖДА С. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. ***, да заплати на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 89,88 лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 66809/2024
г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от 639,82 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8