Решение по дело №204/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 87 от 6.02.2025 г., постановено по анд № 20234430201173 по описа за 2023 г., Районен съд – Плевен е отменил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. чл. 179, ал.3б от Закона за движението по пътищата, на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, Одесос, [улица], с ЕИК *********, представлявано от С. И. Д., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, чрез процесуален представител юрисконсулт Д. М., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон. За неправилен счита изводът на районния съд, че е нарушен принципът на пропорционалност. Сочи, че Директивата е законодателен акт, е който се определят цели, които всички страни на ЕС трябва да постигнат. Отделните държави членки обаче могат да приемат свои собствени закони с оглед на постигането на тези цели. Типично изражение този основен принцип намира и в разпоредбата на чл. 9а от Директивата, с която е заложена цел на държавите членки, да установяват контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. С последното изречение от същата норма са изложени и три специални условия, необходими за постигането на тази цел, а именно установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Поради което счита, че волята на европейския законодател в този случай трябва да се тълкува в смисъл, че заложената цел може да бъде постигната само при кумулативно наличие и на трите условия. Защото по своя характер, тези признаци за адекватен контрол са взаимодопълващи се. Освен това, ако едно наказание е съобразено единствено с изискването за съразмерност, без да се държи сметка за неговите ефективност и възпиращо действие, основната цел на адмииистративнонаказателната отговорност ще остане нереализирана с оглед на разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл, определянето на едно наказание, съобразено изцяло с изискването за съразмерност, но не е ефективно и възпиращо, противоречи както на вътрешното национално право, така и на концепцията, заложена в чл. 9а от Директивата. Изолирането на съразмерността като белег на санкцията от другите два кумулативно свързани признака - ефективност и възпиращ ефект, води до неправилност на постановеното съдебно решение. Сочи още, че разпоредба от европейското законодателство може да проявява директен ефект в случаите, когато позволява на гражданите на държавата членка да стават незабавно носители на права и задължения, предвидени от общностните актове. Чл. 9а от Директивата не се характеризира с такава функция, тъй като същата съдържа такава съвкупност от принципи, които биха могли да бъдат приложени/имплементирани в националното законодателство, но не съдържа конкретно правило за поведение, което обективно (по своето съдържание), да е годно да породи права или задължения за частно лице, защитими пред национален съд. Затова счита за неправилно, на база на принципа на примат на Правото на ЕС над националното право на държавите членки, както и Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, да се прави извод, че имуществената санкция се явява лишена от своето правно основание и разпоредбите, касаещи контрола по заплащането на дължимите тол такси, следва да останат без приложение. Счита, че при приложение на принципа на пропорционалност и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза, следва да се има предвид преследваната цел с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици, а тя е защита на регулираните обществени отношения, свързани с поддръжката на пътя като основен фактор за безопасността на движението по него. Счита, че РС е следвало да изследва всички факти и обстоятелства във връзка с тежестта на нарушението, включително изразходваните от държавата средства за ремонт и поддръжка на платената пътна мрежа, амортизацията на пътната инфраструктура с оглед категорията на ППС-то, а именно ППС над 12 тона. неговата екологична категория и др., което не е сторил. Счита за недопустимо безспорно установено нарушение да остане несанкционирано. Моли за отмяна на оспореното решение и за потвърждаване на ЕФ, претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Взел е подробно писмено становище, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на ответното дружество, поради което след отмяна на оспореното решение следва да се потвърди ЕФ, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Г., който оспорва касационната жалба, моли съда да я остави без уважение, претендира разноски за един адвокат, представлявал ответника пред касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, съгласно възприетото с Решение от 21.11.2024г. на СЕС по дело С-61/2023г. относно противоречие с принципа на съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районният съд е отменил обжалвания ЕФ като е счел, че принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. С Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. съдът е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Въззивният съд приел, че в конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.З във вр. с чл.179, ал.Зб от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв. Съдът направил извод, че по силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване па съюзното законодателство - Решение от 21.11.2024г. по дело С- 61/2023г. на СЕС, съдът направил извод, че обжалваният електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Счел, че размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество. На тези основания отменил оспорения ЕФ.

Решението е правилно.

Както правилно е приел въззивният съд, принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

С Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

Решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Ето защо оспореното въззивно решение, с което съдът е отменил ЕФ при съобразяване на същите изложени в настоящото решение съображения, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция, следва на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 550лева, съобразно нормата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87 от 6.02.2025 г., постановено по анд №20234430201173 по описа на Районен съд – Плевен за 2023 г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати в полза на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], ЕИК:*********, представлявано от С. Д., разноски за касационната инстанция в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.