№ 19
гр. С., 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110150270 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу А. П. Л., Г.
П. Л., В. В. Л. и Ф. Г. К. (Х. Г.ос К.), с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., район „И.“, ж.к. „Д.“, бл. 39, вх. 8, ет. 4, ап. 135, с аб. № 97***. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за
която не е заплатена дължимата цена. Сочи, че за процесния период за имота били
начислени следните задължения: сумата от 483,94 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
70,43 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021 г.,
сума в размер на 59,18 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода 01.07.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от
30.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 11,87 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 01.09.2018 г. до 24.08.2021 г . Твърди, че
1
ответниците притежават правото на собственост върху процесния имот при квоти по
1/6 ид. част за А. П. Л., Г. П. Л., В. В. Л. и 3/6 за Ф. Г. К.. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците да му заплатят следните суми: ответника А. П.
Л. – сумата от 80,65 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава
от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 11,73 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021 г., сума в размер
на 9,86 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г.
– 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 30.08.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 1,97 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 01.09.2018 г. до 24.08.2021 г .; ответникът Г. П. Л. - сумата от 80,65 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 30.08.2021 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 11,73 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021 г., сума в размер на 9,86 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 1,97 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 01.09.2018 г. до
24.08.2021 г.; ответникът В. В. Л. - сумата от 80,65 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
11,73 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021 г.,
сума в размер на 9,86 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода 01.07.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от
30.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,97 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 01.09.2018 г. до 24.08.2021 г .; и ответника
Х. Г.ос К. - сумата от 241,97 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
за забава от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 35,21 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021 г., сума в размер
на 29,59 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.07.2018
г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 30.08.2021 г. до изплащане на
2
вземането, както и сумата в размер на 5,93 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 01.09.2018 г. до 24.08.2021 г.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК не са подали отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да
заплатят претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия
и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни срещу ответницата Х. Г.ос К. и неоснователни срещу
ответниците А. П. Л., Г. П. Л., В. В. Л.. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
3
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено спрямо ответницата Х. Г.ос К. (със старо име съгласно документ за
собственост Ф. К.) първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по
делото. По делото е приложен Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище)
по чл. 55г ЗПИНМ № 155, том XII, дело № 2355/1974 от 11.05.1974 г. на I нотариус при
Софийски народен съд, от който се установява, че Ф. Г. К. и П. Р. Л. са придобили
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 135,
находящ се в гр. С., жилищен комплекс „Червена звезда“, бл. 39-40, ет. 4. Доколкото в
придобивния акт не са посочени квоти в съсобствеността, то на основание чл. 30, ал. 2
ЗС ответницата Ф. Г. К. е придобила ½ ид. част от имота.
От удостоверение от ГИС изх. № 68-00-712/05.06.2014 г. се установява, че адрес
гр. С., жилищен комплекс „Червена звезда“, бл. 39-40 съвпада с адрес гр. С., ж.к. „Д.“,
бл. 39, с вх. А – М. Следователно установено по делото е обстоятелството, че
ответницата Ф. Г. К. притежава ½ ид. част от правото на собственост именно върху
процесния имот.
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на ЕС, находяща се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 39-40, с което етажните
4
собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна
собственост. Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за
наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия по отношение процесния обект.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект и спрямо ответницата Ф. К..
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е
обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови
клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.
Не се оспорва от ответницата Х. Г.ос К. (Ф. К.), че процесният имот е
топлоснабден и до него през релевирания период е доставена топлинна енергия на
посочената в исковата молба стойност, поради което съдът приема тези обстоятелства
за установени.
По делото не се твърди и не се установява плащане на дължимата сума, което
обуславя основателност на исковата претенция за сумата от 241,97 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020
г., ведно със законната лихва за забава от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането.
По делото ищецът претендира от ответницата К. и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва за забава от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
Размерът на вземането съдът прие за установен предвид неоспорването му от
ответницата К.. По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е
погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе и с оглед квотата в съсобствеността, искът за
заплащане на възнаграждение за дялово разпределение следва да се уважи, като се
осъди ответницата К. да заплати на ищеца сумата от 29,59 лв., представляваща
5
главница за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите условия
за продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи
лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй
като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи
условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени
ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
С помощта на общодостъпен калкулатор и предвид квотата на ответницата К. в
съсобствеността, съдът установи, че дължимата от нея сума за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение възлиза на сумата от 35,21 лв. По делото не се
твърди от ответника и не се установява дължимата мораторна лихва, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се уважи, като се осъди ответницата К. да заплати на ищеца сумата от 35,21 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021 г.
Искът за мораторна лихва за сумата от 5,93 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 01.09.2018 г. до 24.08.2021 г . следва да се отхвърли като неоснователен по
следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 5,93 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 01.09.2018 г. до 24.08.2021 г ., следва да се отхвърли като
неоснователен.
6
По отношение на ответниците А. П. Л., Г. П. Л., В. В. Л. съдът намира, че не е
доказана първата материалноправна предпоставка за уважаване на иска – наличие на
облигационно отношение, основано на качеството собственици или ползватели върху
процесния имот. Правото на собственост на сочените ответници не се установява
пряко от приложения по делото документ за собственост - Нотариален акт за
собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ № 155, том XII, дело №
2355/1974 от 11.05.1974 г. на I нотариус при Софийски народен съд. Нещо повече, не
се установява и ответниците А. П. Л., Г. П. Л., В. В. Л. да са собственици въз основа на
транслативна сделка или наследствено правоприемство от другия съсобственик
съгласно нотариалния акт – П. Р. Л.. Нито в исковата молба, нито в хода на
производството е поддържано от ищеца твърдение тези ответници да са наследници на
П. Р. Л., съответно за съда не е съществувало процесуално задължение чрез доклада по
делото да напъти ищеца, указвайки му на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства за установяване на факта на наследствено правоприемство. От друга
страна, съдебното решение не може да почива на предположения. Въз основа на тези
съображения съдът намира, че предвид недоказване на принадлежността на правото на
собственост върху процесния имот, както главните, така и акцесорните искове срещу
ответниците А. П. Л., Г. П. Л., В. В. Л. следва да се отхвърлят като недоказани в
тяхната цялост.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има както ищецът, така и
ответниците, като такива се претендират единствено от ищеца. Последният претендира
разноски, които възлизат на обща стойност от 450 лв., от които 300 лв. за депозит за
особен представител на ответниците А. П. Л., Г. П. Л., В. В. Л., 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 50 лв. държавна такса в исковото производство. Ответницата К. не
следва да носи отговорност за разноските, сторени във връзка с назначения по делото
особен представител на другите ответници, поради което тази сума следва да бъде
изключена от основата, на база на която се изчисляват дължимите от нея разноски. От
друга страна, разходът със сумата от 150 лв. е направен общо във връзка със защитата
срещу четиримата ответници, поради което база за дължимите от всеки от тях разноски
е ¼ от същата, или сумата от 37,50 лв.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата К. следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 36,79 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Г.ос К., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от за сумата от
241,97 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 30.08.2021 г. до
изплащане на вземането,
7
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от сума в размер
на 29,59 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.07.2018
г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 30.08.2021 г. до изплащане на
вземането
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от сума в размер на 35,21 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу Х. Г.ос К., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5,93 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 01.09.2018 г. до 24.08.2021 г ., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу А. П. Л., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 80,65 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
за забава от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 11,73 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021 г., сума в размер
на 9,86 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г.
– 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 30.08.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 1,97 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 01.09.2018 г. до 24.08.2021 г.;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу Г. П. Л., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 80,65 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
за забава от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 11,73 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021 г., сума в размер
на 9,86 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г.
– 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 30.08.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 1,97 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 01.09.2018 г. до 24.08.2021 г.;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу В. В. Л.,
родена на 24.02.1935 г., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 80,65 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
11,73 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021 г.,
сума в размер на 9,86 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода 01.07.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от
8
30.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,97 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 01.09.2018 г. до 24.08.2021 г.;
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х. Г.ос К., ЕГН ********** да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата в размер на 36,79 лв., представляваща
дължими разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9