№ 652
гр. Сливен, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. В.
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20252230102058 по описа за 2025 година
Предявени са в условията на обективно и кумулативно съединяване
исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за предоставяне на
потребителски кредит и договор за гаранция, поради противоречие с чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 13.03.2024 г. между ищцата и
ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е сключен договор за
паричен заем № 5062274 от 13.03.2024 г., по силата на който е усвоен кредит в
размер на 2000 лв. за срок от 12 месеца, платим на 12 равни месечни вноски.
Записаният в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на
55,36 %, фиксираният лихвен процент на ден, приложим при отказ от
договора е 0,13 %, а годишен лихвен процент е в размер на 45%. Общата сума
за връщане с предвидената договорна лихва е в размер на 2520,24 лв.в чл. 3 ап.
1 е записано, че с подписването на договора, страните се съгласяват да се
рефинансира текущия заем на заемателя, като същият заявява, че желае да
погаси изцяло задълженията си възникващи по повод Договор за паричен заем
№ 4875920 в размер на 1300.80 лв.
Във връзка с изискването от договора за заем, заемополучателят
обезпечава задължението си към датата на сключване на договора -13.03.2024
г., се сключва и Договор за предоставяне на гаранция № 5062274/13.03.2024 г.,
носещ същия идентификационен номер, както номера на договора за заем.
Този втори договор е сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, като по силата
на него, кредитополучателят трябва да заплати на дружеството сумата в
1
размер на 1739,76 лв., платима разсрочено на падежните дати на вноските по
паричния заем по 144.08 лв. на вноска.
Твърди се, че сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - Законът за потребителския кредит. Така посоченият
договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила,
както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като се излагат аргументи в тази
насока.
Сочи, че процесният договор за кредит е недействителен на основание
чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
от ЗПК, във връзка с чл. 19 от ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил
единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения
процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Твърди, че не е включено ГПР
възнаграждение за гарант към „Файненшъл България“ ЕООД в размер на
1739.76 лв., а уговорената такса „гарант – възнаграждение за предоставяне на
гаранция на дружеството е за разход по кредита, който следва да бъде включен
при изчисляване на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1, и 2 от ЗПК.
Изтъква, че получаването на кредита е било обусловено от сключването
на договор за гаранция от страна на кредитополучателя, за което той дължи
такса, а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението
на задълженията по договора за кредит – обстоятелство, което е било известно
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който с чл. 4 от договора е задължил
кредитополучателя да учреди гаранция и е предоставил на потребителя
обединен погасителен план, сключено в него възнаграждение на дружеството
гарант.
Твърди се, че Договор за паричен заем № 5062274 е нищожен, тъй като
съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:
- ГЛП е 45.00 % - видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на това
основание договора следва да се обяви за нищожен. Като съгласно трайно
установена съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
(в този смисъл Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС,
IIг. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС IIг. о.,
Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.;
Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV го.).
Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава
трикратния размер на законната лихва, която към 13.03.2024 г. е била 13.80 %
2
(съответно трикратния й размер е бил -41.40 %). По този начин накърнява
добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на
чл. 26, ал. I. предл. 3 от ЗЗД.
А в същото време ГПР е 55.36 % - Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен
неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.;
ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включено
възнаграждението за поръчител.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Твърди още, че основанието за недействителност на договора е свързано
с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима
сума. Изискването е въведено като гаранция, че потребителят ще е наясно как
се формира неговото задължение. В настоящия случай, макар в договора да е
фиксирана общата дължима сума, нейният размер не е коректно посочен. На
практика това не е реално дължимата сума, защото в нея не са включени
допълнителните плащания, които потребителят ще направи предвид
задължението да осигури гарант като обезпечение на кредита. Клаузата за
обезпечение реално увеличава печалбата на кредитора, тъй като дори при
плащане на всички задължения по заема, потребителят ще трябва да заплати и
възнаграждението на гаранта. Ето защо посоченият в договора ГПР не
отговаря на действителните разходи, доколкото не включва сумата за
обезпечението. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска
практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 и не му
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г.
по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, I т. о.). Доколкото в случая се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи
служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.201 Зг., постановено по тълк.
д. № 1/201 Зг. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния
договор за паричен заем може да бъде установена и приложена служебно от
съда без от страните да е наведен такъв довод.
По договора за поръчителство, той само формално представлява отделна
3
гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното
правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на
сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по
договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал.
4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели
постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни
средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът
за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и
обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от
кредитора, не може да доведе до неговото саниране. (Решение № 3314 от
25.02.2024 г. по гр. д. № 19324 /2023 г. на Софийски районен съд)
Налице е договор за предоставяне на гаранция, сключен с предварително
определено от кредитора по договора за паричен заем юридическо лице-
гарант, представляващо свързано с кредитора дружество, тъй като „Изи Acer
Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл
България" ЕООД. В договора е предвидено възнаграждението за
поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с
погасителните вноски по кредита. При тази правна конструкция гарантът нито
носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното
възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане.
Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза
на "Изи Асет Мениджмънт" АД на допълнителен финансов приход от 1 739,76
лв., представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка.
При липсата на който и да било от елементите от същественото
съдържание на договора за поръчителство се налага изводът, че процесната
сделка не представлява такъв договор, а по съществото си е съглашение за
въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
паричен заем. чието възникване му е било известно при сключването на
договора. Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по
смисъла на nap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при
изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В
случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в
нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен
съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен
реално дължимия годишен процент на разходите /ГПР/ и в него не е включено
възнаграждението за поръчителя.
Предвид гореизложеното моли съда да обяви Договор за паричен заем
№ 5062274, сключен на 13.03.2024 г. между М. В. и „Изи Асет Мениджмънт"
АД, ЕИК ********* за нищожен, поради противоречие със закона на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Разпределена по пера общата сума на договора е следната - 2 000 лв.
4
главница, 520,24 лв. лихва по договора и 1 739,76 лв. възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България"
ЕООД, като кредиторът "Изи Асет Мениджмънт" АД е бил овластен да
приема вместо поръчителя плащанията.
Моли да се обяви Договор за гаранция № 5062274, сключен на
13.03.2024 г. между М. В. и „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК ********* за
нищожен.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски, както и
за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. I, т. 2 от
ЗА.
В предоставения едномесечен срок са постъпили отговори от ответните
дружества.
С постъпилите отговори се оспорват предявените искове като
неоснователни и се излагат подробни съображения в подкрепа на довода за
действителност на двата договора.
Освен това счита, че нямало конкретика в твърденията на исковата
молба.На следващо място считат, че исковата претенция е неоснователна и
недоказана. Възраженията са в насочени относно това, че ответното дружество
е финансова институция в Регистъра на БНБ. Като с договора за предоставяне
на гарранция се уреждат отношенията между страните по договора –
възложител и гарант, като с цел гарантиране на изпълнението на
задълженията на наредителя са възникнали договор за паричен заем се
задължава. Следващ аргумент се състои в това, че договора за поръчителство е
договор за предоставяне на услуга за издаване на гаранция за плащане в полза
на кредитора с наредител заемополучател.
Направени са възражения и е изложено становище, с което счита че
твърдяните противоречия и заобикаляне на закона протоворечащи на ЗПК
били инсинуации, като намира твърденията за нищожност на договора са
ирелевантни.
Що се касае за дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне
на гаранция чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД, излагат възражения в насока,
че е било предвидено за улеснение на потребителя.
Счита се, че и твърдението за заобикаляне на разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК също не следвало да се „кредитират“, тъй като били
„инсинуациите“, тъй като именно целял да заобиколи разпоредбите на ЗПК.
Излагат се аргументи в тази насока и се сочи съдебна практика.
Освен това изтъкват, че процесният договор за поръчителство е
действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона и е
сключен валидно. Същият не страда от пороците посочени в исковата молба
или твърдените пороци не водят до нищожност на договора.
5
Твърдението, че договорът за поръчителство противоречи и заобикаля
множество императивни правни норми на ЗПК, поради което е нищожен, е
несъстоятелно. Дружеството не предоставя потребителски кредити.
Дейността на дружеството и договорите, които сключва се регламентират от
ТЗ, а не от ЗПК.
Постъпил е отговор от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като се излагат
същите твърдения за нередовност на исковата молба относно дължимата д.т. и
пълномощно на процесуалния представител на иницииращата производството
страна. Също така считат, че исковата молба е нередовна, тъй като не е
представен документ за внесена държавна такса по формулираните претенции.
Молят да извършите служебна проверка, относно личното и имуществено
състояние на ищцата. В случай, че бъде установено, че не е налице хипотезата
по смисъла на чл. 83, ал.2 от ГПК и ищцата дължи заплащане на държавна
такса за предявените от нея искове, да оставите исковата молба без движение,
като нередовна до внасяне на определената от Вас държавна такса.
На следващо място също изтъкват това, че исковата молба била подписана
от адв. Л. Б., но към нея не е приложено пълномощно за процесуално
представителство, включително упълномощаващо адвоката да подписва
исковата молба. Не е представен и договор за правна помощ, като считат че е
недопустим иска и на това основание, както за изискуемата д.т.
Цитират практика за неоснователност на исковата молба на ищцата.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022 г., постановено по
т.д. № 1 /2020 г., когато съдът е сезиран с иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК,
съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок
на сделката.
„Принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при
предявяване на иск по реда на чл. 124 ал. ГПК за прогласяване нищожност на
правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск,
съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок
на сделката. Ако искът се отхвърли поради неосъществяване на твърдяния от
ищеца опорочаващ факт, само този факт се обхваща от обективните предели
на силата на присъдено нещо. Останалите опорочаващи сделката факти, ако
има такива, не се преклудират и могат да бъдат предмет на нов иск."
Клаузите на договора за паричен заем са в съответствие с изискванията
на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
6
В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в процесния
договор са посочени годишният процент на разходите (55.36 %) и общата сума
дължима от потребителя (2520,24 лв.), взетите предвид допускания (чл. 2, т.
8 от договора: "договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, всяка
от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
изпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други
разходи, освен посочените в настоящия договор").
Общата дължима сума, посочена в договора, представлява сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя,
съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от Допълнителните разпоредби към закона.
Изразяват становище, че годишният процент на разходите по кредита,
посочен в договора за паричен заем, отразява общите разходи по кредита за
потребителя, изразени като процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишният процент на разходите, посочен в договора за паричен заем,
е изчислен към момента на сключване на договора за потребителски кредит по
определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин,
като са използвани договорените с потребителя условия, които са отразени и в
договора - размер на усвоената сума (чл. 2), броя на усвояванията, размер (чл.
2, т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2, т. 14), дата на плащане на всяка
вноска (чл.2, т. 5 от договора), обща дължима сума (чл. 2, т. 7).Като уточнява,
че всъщност ГПР включва всички разходи по кредита и в процесния случай
това е само лихвеното задължение, освен главницата, тъй като това е
единственият разход по кредита за кредитополучателят към момента на
сключване на договора.
В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК общата дължима
сума и годишният процент на разходите са изчислени към момента на
сключване на договорите. Както се вижда от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. релевантен за изчислението на ГПР е моментът на сключване на
договора за кредит. При изчисление на ГПР се вземат предвид известните към
момента на сключване на договора разходи. Този извод се потвърждава и от
мотивите по дела С-714/22 и С-448/17 на CEC: „...ГПР трябва да се изчисли, в
момента, в който кредитният договор е сключен." (т. 64, С-448/17) кредиторът
следва да посочи, не очакваният ГПР, като точният му размер подлежи на
уточнение след отпускането на кредита (т. 54, С-714/22), а ГПР по договора за
кредит към момента на неговото сключване.
Заемодателят, към момента на сключване на договора за кредит, нямал
задължение да предвижда и допуска възможни и условни разходи, за да ги
включи при изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в зависимост от
вида на договора за паричен заем се използват предвидените в точка 3 от
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания. В настоящия случай е
приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а" на
Приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока,
7
за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите
задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, което е
посочено в чл. 2, т. 8 от договора.
Твърдението на ищеца, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК не било вярно, поради това че в процесния договор липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР е неоснователно.
С оглед както на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, така
и на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО, задължението за посочване на
ГПР се изчерпва с посочването на цифровата стойност с точност до втория
десетичен знак, получена в резултат на изчислението по предвидената в
Приложение 1 на ЗПК формула. Следва да се подчертае, чене само в
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10, но изобщо в разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на Директива 2008/48/ЕО, не фигурира изискване за
представяне на пояснения във връзка с начина на формиране на ГПР, за
представяне на пояснения относно какви разходи са включени в ГПР и т.н..
От друга страна, твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР по
договора за паричен заем следва да се включи възнаграждението по договора
за предоставяне на гаранция/поръчителство, който той е сключил с
„Файненшъл България" ЕООД е неоснователно, а твърдението на ищеца, че
сключването на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство е
задължително условие за отпускане на заема е невярно.
Възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не
е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на
„общ разход по кредита за потребителя", дадена в §1,т. 1 ДРЗПК.
Размерът на годишния лихвен процент е посочен в договора за паричен
заем. Размерът на основния лихвен процент е публично достъпен на
страницата на Българската народна банка. ГПР по договора за паричен заем е
посочен в чл. 2, т. 8 от договора. Както беше подробно пояснено в отговора,
дружеството-кредитор няма основание да включва възнаграждението,
дължимо на „Файненшъл България'' ЕООД по договор за предоставяне на
гаранция/поръчителство при изчисляване на годишния процент на разходите
по договора за паричен заем. За изясняване на постъпилите суми по договора
за паричен заем ответникът може да представи справка.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, в това число и за процесуално представителство в размер
на 360.00 лева.
Считат искането на ищцовата страна да не им бъда присъждани
разноски за неоснователно. Тълкуването на CEC в цитираното от ищеца
решение не е приложимо по принцип за всеки случай на оспорване на
потребителски договори независимо от резултата. В решението по дела С-
224/19 и С-259/19 CEC се е произнесъл по отношение на частично уважени
8
искове за възстановяване на недължимо платени суми вследствие на
установяване на нищожност на неравноправни клаузи. В т. 94 от решението,
съдът е уточнил с какъв въпрос се счита сезиран: „Всъщност от представената
на Съда преписка по делото е видно, че прилагането на член 394 би могло да
доведе до това продавачът или доставчикът да не бъде осъден да заплати
всички съдебни разноски, когато бъде уважен изцяло предявеният от
потребител иск за установяване на нищожност на неравноправна договорна
клауза, а само частично е уважен искът за връщане на платени по силата на
тази клауза суми. В процесния случай, изводите на CEC по това дело са
неприложими, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
В т. 95 на цитираното решение на CEC е посочено, че разпределянето на
разноските по съдебно производство пред националните юрисдикции попада в
обхвата на процесуалната автономия на държавите членки, при условие че са
спазени принципите на равностойност и на ефективност. Принципът на
равностойност предполага процесуалните правила за съдебните производства,
предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти
черпят от правото на Съюза да не са по-неблагоприятни от отнасящите се до
подобни вътрешни съдебни производства, а принципът на ефективност, че
процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да
гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на
Съюза да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно
упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза.
В случай че постановите решение в полза на ищцовата страна, правим
Възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и
моля определеното от съда Възнаграждение да бъде съобразено с липсата на
правна и фактическа сложност на делото. Следва да се обърне Внимание, че
при определяне на размера на адвокатското Възнаграждение по чл. 38, както и
в случаите на прекомерност на направените разноски за адвокатско
Възнаграждение, съдът не е обвързан от правилата за определяне на
адвокатското възнаграждение, установени с НМРАВ. В практика на CEC е
прието, че съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното
от адвоката по делото, поради което може да намали адвокатското
възнаграждение дори под минималния размер, определен в НМРАВ (в този
смисъл е дело С-427/16 на CEC). Съдът има възможност, отчитайки правната
и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определения
размер на адвокатските Възнаграждения, тогава, когато той се явява
несързмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи на
процесуалния представител.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована не се явява и не се
представлява.
С нарочна молба процесуалният й прадставител поддържа предявените
искове и молят за уважаването им. Претендира за присъждане на направените
по делото разноски на основание чл.38 от ЗАдвокатурата.
9
Ответното дружество „Изи Асет Финанс Мениджмънт“ АД, редовно
призовано не изпраща представител или пълномощник в открито съдебно
заседание. С молба съда да отхвърли исковете, като неоснователни и
недоказани. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, редовно призовано
не изпраща представител или пълномощник в открито съдебно заседание.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че на 13.04.2024 г. страните са сключили договор
за паричен заем от с първия ответник Изи Асет Мениджмънт АД, като
кредитор и М. А. В., по силата на който ищцата получила сума в размер на
2000лева, като кредитополучателя М. А. В. е поела задължение да върне
сумата на 12 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент в размер
на 45 %, а годишния процент на разходите по кредита е 55.36 %. В чл. 4 от
Договора е предвидено, че заемателя се задължава в срок до три дни, считано
от датата на сключване на договора да предостави на кредитора Изи Асет
Мениджмънт АД договор за предоставяне на поръчителство с две физически
лица поръчители с осигурителен доход над платима разсрочено на банкова
гаранция с бенефициер заемодателя или определено от заемодателя
дружество-поръчител, което да предостави гаранционни сделки.
На същата дата - 13.03.2024 г. е сключен Договор за предоставяне на
гаранция с втория ответник Файненшъл България ЕООД, като гарант, и М. А.
В., като потребител. По силата на сключения договор за предоставяне на
гаранция, Файненшъл България ЕООД се е задължило да поръчителства на
потребителя по договор за паричен заем от 13.03.2024 г., сключен между Изи
Асет Мениджмънт АД и М. А. В. за сумата от 1739,76 лв., платимо разсрочено
на падежните дати на вноските по паричния заем. С договора за
поръчителство в чл.3 е предвидено, че потребителя дължи възнаграждение на
гаранта в размер на 144.98 лв. на месечни вноски дължими на падежите на
погасителните вноски, като общо дължимата сума по договора за
предоставяне на гаранция е 1739,76 лв.
По делото е допусната, изготвена и приета съдебно-икономическа
експертиза.
Вещото лице в съдебно заседание е посочило, че ГПР ще се увеличи с
387,26 %, а месечните фиксирани вноски ще бъдат увеличени с 144.98 лв.
Сумата, която ще се дължи на месечни вноски би следвало да бъде 210.02 лв.,
а 355 лв. което е автоматично води до увеличаване на ГПР със 113%, което
води до извода за наличие на неравноправна клауза, тъй като ГПР е 169%.
В действителност годишният процент на разходите по договора за
потребителски кредит надвишава значително петкратния размер на законната
лихва за страната, той като общо по двата договора следва да се заплати общо
от ищеца, сумата от 2520,24 лева плюс 1739, 76 лева , т.е. 4260,00 лева, като
10
задължението по договора за гарант не е включено в ГПР.
Следователно действителния годишен процент на разходите по договора
за потребителски кредит надвишава значително петкратния размер на
законната лихва за страната, тъй като общо по двата договора следва да се
заплати общо от ищеца сумата от 1739,76 лева.
В случай при главница от 2000 лева следва реално да се заплати от
ищцата сумата от 4260 лева, което е над два пъти повече от главницата.
Между страните не е спорно и от страна на „Изи Асет Мениджмънт“
АД се признава, че възнаграждението за гарант не е включено в ГПРпо
договора за кредит.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената съдебно-
икономическа експертиза, като неоспорена от страните и тъй като няма
съмнение в знанията и уменията на вещото лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените искови претенции за прогласяване на нищожността на
договор за паричен заем и на договора за поръчителство, сключени на
13.03.2024 г., поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1, пр.1 от
ЗЗД и Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите
са допустими, а разгледани по същество са изцяло основателни.
От събраните писмени доказателства по делото се установи и доказа, че
между ищеца и първия ответник е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало
именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор
за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
11
Основателно е твърдението в исковата молба за недействителност на
договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
От неоспорената съдебно икономическа експертиза се извлича
заключение, че в процесния договор, ГПР не отговаря на законовите
изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във
фиксиран размер от 55,36 %. Действителният ГПР по процесния договор е
значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че при
заем в размер на 2000 лева е уговорено да се върне в срок от 12 месеца сумата
2520,24 лева, която обаче не включва възнаграждението по договора за
гаранция с втория ответник.
При включване и на това възнаграждение от 1839,76 лева /гарант/, то
сумата, което следва да заплати ищцата е 4260,00 лева.
Експертът е изчислила действителния ГПР, който при съпоставка на
горепосочените тези суми, води до извода, че действителния ГПР, който е
посочен в договора не е този, който е посочен, а в пъти по-голям от този в
договора.
Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19,
ал. 4 ЗПК.
Поради гореизложените съображения процесния договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и следва да
бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да
се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.
Следователно, съдът намира, че и договора за гаранция, сключен между
ищеца и втория ответник са недействителен, тъй като реално двата договора
за свързани и чрез тях се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Ищецът безспорно е поставен в неблагоприятно положение и е налице
накърняване на добрите нрави и тежки нарушения на разпоредбите на ЗПК и
ЗЗП.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да
обяви процесните договори за нищожни.
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се
установи в процеса, че ищецът е сключил договор за паричен заем от
13.03.2024 г., по силата на който ответното дружество Изи Асет Мениджмънт
АД е предоставило сумата от 2000 лв.
Съдът констатира, че съдържанието на договора за паричен заем от
13.03.2024 г. е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит
12
е посочен годишен процент на разходите в размер на 55,36 %. Този годишен
процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед
задължението в договора, потребителя да осигури гарант на одобрено от
кредитора юридическо лице, води до това, че реално в настоящото
производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и
реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното
дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е
посочено реално ГПР 169 %. Това е в нарушение на императивната норма на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски
кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.
Договора за паричен заем от 13.03.2024 г. е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не
дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В
производството се установи, че Договора за предоставяне на гаранция е
изрично обвързан с договора за паричен заем, тъй като изрично е предвидено
определено от заемодателя дружество-гарант, което да предостави
гаранционни сделки.
Заблуждаваща практика е в договора за предоставяне на паричен заем
да са посочени погасителни вноски в един размер, а впоследствие с вноската
по договора за предоставяне на гаранция погасителната вноска да се
увеличава и пълният й размер да е посочен само в погасителния план. С оглед
изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност
на договора за паричен заем от 13.03.2024 г. е основателен и следва да бъде
уважен.
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се
установи в процеса, че ищецът е сключил договор за предоставяне на гаранция
с ответното дружество Файненшъл България ЕООД на 13.03.2024 г. по силата,
на който ответното дружество Файненшъл България ЕООД му е предоставило
гаранция по договор за паричен заем от 13.03.2024 г.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за паричен заем от
13.0.2024 г. е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е
посочен годишен процент на разходите в размер на 55,36 %. Този годишен
процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед
задължението в договора, потребителя да осигури банкова гаранция или
поръчителството на одобрено от кредитора юридическо лице, води до това, че
реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в
договор ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин
ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
като не е посочено реално ГПР 169 % .
Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да
бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за
потребителски кредит от разстояние е недействителен, а съответно е
недействителен и договора за предоставяне на гаранция и кредитополучателя
дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на
13
лихви, както и възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Договора за предоставяне на поръчителство е изрично
обвързан с договора за паричен заем, тъй като изрично е предвидено
определено от заемодателя дружество-гарант, което да предостави
гаранционни сделки.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на
нищожност на договора за предоставяне на гаранция е основателен и следва
да бъде уважен.
Ответните дружества следва да заплатят по сметка на Районен съд –
Сливен, съответните части от държавната такса в размер на 170, 40 лева и
сумата от 350 лв. депозит за назначения по делото съдебен експерт.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона
за адвокатурата във връзка с Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като ответното дружество „Изи Асет
Мениджмънт“ АД следва да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на 347,80 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона
за адвокатурата ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД следва да
заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на
253.35 лв.
Посочените размери на адвокатските възнаграждения са съобразени с
фактическата и правна сложност на делото и с извършените от адвоката
процесуални действия.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. "Дж. Неру" № 28, Силвър център,
етаж II, офис 40-46 и М. А. В., ЕГН ********** от гр .Сливен, ж.к. Младост 4,
вх.“Б“, ет.5, ап.15, че сключеният договор за паричен заем № 5062247 от
13.03.2024 г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД и
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК на основание чл.22
ЗПК, поради противоречие на закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД " АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. "Дж. Неру" № 28, Силвър център,
етаж II, офис 40-46 и М. А. В., ЕГН ********** от гр .Сливен, ж.к. Младост
4, вх.“Б“, ет.5, ап.15, че сключеният договор за предоставяне на гаранция №
5062274 от 13.03.2024 г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1
14
и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.
"Дж. Неру" № 28, АТЦ - Силвър център, етаж II ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л.
К. Б. от САК на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 347,80 лв.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.
"Дж. Неру" № 28, Силвър център, етаж II, офис 40-46 ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Л. К. Б. от САК на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,
ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на
253.35 лв.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.
"Дж. Неру" № 28, АТЦ - Силвър център, етаж II и „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. "Дж. Неру" № 28, Силвър център,
етаж II, офис 40-46 ДА ЗАПЛАТЯТ на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН,
държавна такса в размер на 119.68 лв. и 125 лв. депозит за вещо лице,
съответните части от държавната такса в размер на 170, 40 /сто и седемдесет
лева и четиридесет стотинки/ лева и сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/
депозит за назначеното по делото вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Сливен.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
15