РЕШЕНИЕ
№ 15675
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20241110168889 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 1626,04 лв.–
главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2021г. до 30.04.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се в
*****************************, аб. № ******, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.07.2024г. до окончателното плащане,
сумата в размер на 247,67 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022г. до 06.06.2024 г., както и суми за дялово разпределение: 41,13 лв. –
главница, за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от
08.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 9,33 лв. – лихва
за периода от 16.07.2021г. до 06.06.2024 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.08.2024 г., издадена в производството по
ч.гр.д. № 41128/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по
системата за дялово разпределение, което било възложено на „*****************“ ****,
поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при
отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва
1
наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество, като излага
съображения, че за имота, за който са начислени процесните суми, няма ангажирани
безспорни доказателства да е собственост на ответника, че се ползва от него и че в имота са
монтирани отоплителни уреди. Твърди, че в имота не е доставяна топлоенергия в
претендирания размер. Прави възражение за погасителна давност на задължението за част
от процесните суми. Оспорва валидно правоотношение между ищеца и третото лице –
помагач за извършване на услугата „дялово разпределение“.
В съдебно заседание ищецът ************************, редовно прИ.ан, се
представлява от юрисконсулт ******, която поддържа исковата молба и моли за уважаване
на исковите претенции.
В съдебно заседание ответникът И. Л. П., редовно прИ.ан, не се явява, представлява
се от адвокат Т., която моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца „*****************”
****, редовно прИ.ано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответниците имат
качеството „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, и съобразно притежаваната от тях квота в
съсобствеността, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество,
съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу
вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането. При релевирано възражение за давност в доказателствена тежест на
ищеца е да установи факти и обстоятелства, довели до прекъсване/спиране течението на
давностния срок.
От приетия по делото договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 63/28.08.2002г., се установява, че лицата Л. И. П. и Р.Х.М. са дарили на
сина си – ответникът И. Л. П. имот, представляващ ******************************.
Приета е в тази връзка по делото и молба – декларация от ответника за открИ.е на партида
от 12.09.2002г. Също така, установява се по делото, че с решение на ОС на етажните
собственици на адрес в **********************, обективирано в протокол от 18.07.2002г.,
приет на л.24 от досието по делото е взето решение да се сключи договор за извършване на
услугата топлинно счетоводство с „*****************” ****. Към протокола е приложен и
списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение,
като за ап.8 протокола е подписан от ответника, обстоятелство, което не се оспори в хода на
производството. Решението на ОС не е оспорено по съответния ред, относно неговата
незаконосъобразност, влязло е в сила и обвързва всички етажни собственици, включително и
тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите
го етажни собственици. Въз основа решението на ОС, ЕС е сключила договор №
4632/02.10.2002г. с „*****************” ***за извършване на услугата „топлинно
счетоводство”, като по делото не е спорно, че към днешна дата „*****************“
****извършва услугата „топлинно счетоводство“, последното се установява и от
изслушаната СТЕ. Договорът е подписан за срок от две години с опция за автоматичното му
подновяване, в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие,
направено един месец преди изтичане на срока му. Няма данни по делото да е отправено
2
такова предизвестие, поради което съдът приема, че между ЕС и третото лице – помагач –
„*****************“ **** е валидно сключено правоотношение за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“.
Установява се от изслушаната СсчЕ, че е начислена сума по прогнозни данни за
плащане в размер на 1561,43 лева, като след изравняване сумата е ревизирана на стойност от
1626,04 лева. Установена е и сума за такса за дялово разпределение в размер на 41,13 лева, за
периода от м.05.2021г. до 30.04.2023г., както и сума за мораторна лихва върху главницата за
отопление на имота в размер на 245,68 лева, за периода от 15.09.2022г. до 06.06.2024г. и в
размер на 9,40 лева за мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово
разпределение, за периода от 16.07.2021г. до 06.06.2024г.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от
27.06.2016г., приети по делото, както и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на Министъра
на енергетиката.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението
по СТЕ, съдът намира следното: По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване.
По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между бИ.ия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Съгласно чл. 150, ал.1
от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за бИ.и нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото
дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен
при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и
от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия
и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или
по силата на облигационно право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора
за доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или
облигационно право на ползване. Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че по
делото безспорно се установи, че в рамките на процесния период ответникът И. Л. П. е
собственик на имота, поради което е пасивно легитимиран да отговоря по така предявените
искове. Съгласно т. 1 от ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС собствениците, съответно бившите
съпрузи, или титулярите на ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот дължат цената на доставената топлинна енергия за бИ.и нужди съгласно ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и ищеца е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за бИ.и нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия дължи цената й.
Прилагайки по аналогия тази трактовка, съдът намира, че не се установи в производството
между ответника и трето лице да е налице правоотношение, за което ищцовото дружество да
е уведомено, по силата на което имота да се ползва от трето за спора лице, още повече, че
партидата е открита на името на ответника и не са налице доказателства по делото имота да
е транслиран в партимониума на трето за спора лице.
Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период е установена в
производството от изслушаната СТЕ. Експертизата установява, че третото лице – помагач е
извършвало разпределението в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. Установено е че
3
общият топломер в СЕС е преминавал проверки на всеки две години, съгласно ЗИ, като са
отчитани технологичните разходи за сметка на ищцовото дружество. Безспорно се установи,
че е начислявана топлинна енергия само по пера сградна инсталация и БГВ, тъй като в
жилището не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани
топлоразпределители. Установено е отчитане на водомера в имота за периода от 01.05.2021г.
до 30.04.2023г., като след отчитане са съставени главни отчети, приети по делото, които са
подписани от потребител, като отчетите коректно са отразени в изравнителните сметки.
Установено е също така, че процесният имот има отопляем обем от 159м3, съгласно Акт за
разпределение на кубатурата в жилищната сграда, като за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2023г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС е
изчислено от ФДР по приложението към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на Министъра
на енергетиката, действаща към процесния период. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1
от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142,
ал.2 от ЗЕ/. Според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в
случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода на третото лице - помагач. Съгласно нормативната
уредба всички собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост независимо дали техния имот се отоплява или не, са длъжни да заплащат
пропорционално и такса сграда инсталация, която в случая съдът намира, че е правилно
начислена. Правилно е начислена и сумата за отдадена топлинна енергия за БГВ. Сумите за
БГВ са начислени въз основа на реален отчет на уредите /водомера/, като за тази цел по
делото са приети главни отчети. Главните отчети са частни свидетелстващи документи,
които удостоверяват неизгодни за ответника факти с правно значение, относими към спора.
Даден им е вид, че са подписани от потребител, собственик на имот в СЕС, поради което при
неоспорване на автентичността им те обвързват съда да приеме за верни удостоверените с
тях факти на основание чл. 180 от ГПК. По изложеното съдът намира, че ищецът доказа
количеството на доставената в имота топлинна енергия, а от изслушаната по делото ССчЕ и
размера й.
По делото е релевирано възражение за давност от ответника. С оглед разпоредбата на
чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи условия, потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на
цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време – месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите условия интервали от
време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на
******************** към потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен давностен
срок. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено
по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г., постановено по
т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от
ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на ******************** се погасяват,
започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.114,
4
ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г. е предвидено, че
плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който са отчетени. Следователно вземането за цена за потребената енергия за
текущия месец става изискуемо от петнадесето число на втория месец, следващ отчетния за
процесния период. Следва да се посочи, че решаващият извод на съда относно това какви
задължения са погасени по давност се формира съобразно падежите помесечно, по
прогнозни данни, а не съобразно общите фактури. Това е така, тъй като издаването на
общите фактури не новира задължението и то не губи периодичния си характер.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължетие е подадено в съда
на 08.07.2024г., когато давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това
означава, че претендираните от ищеца изискуеми вземания преди дата 08.07.2021г. са
погасени по давност. Задължението за първия месец от процесния период за м.05.2021г.
става изискуемо на 15.07.2021г., от когато и започва да тече давността, като давността за
погасяването му изтича на 15.07.2024г., като преди това е прекъсната с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 08.07.2024г., и от прекъсването е
започнала да тече нова давност. Това обосновава извод за неоснователеност на възражението
за давност.
Следователно главният иск за доставена топлинна енергия с оглед обстоятелството, че
е установен и по размер следва да бъде уважен до размера на пълно предявената сума от
1626,04 лева.
Съобразно разпоредбите на горепосочената наредба и Общите условия на договорите
между **************************** и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост,
таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената за извършените услуги на
дружеството за дялово разпределение. Следавателно иска за главница за дялово
разпределение е доказан по основание, не е в погасителна давност, съобразно изложеното
по-горе, а от изслушаната ССчЕ е доказан и по размер, поради което следва да бъде уважен
до размера на пълно предявената сума от 41,13 лева.
Иска за мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение следва да
бъдат отхвърлен, доколкото в ОУ на ищеца от 2016г. липсва уреден ред на връчване на
фактурите за главница за такси за дялово разпределение и предвиден срок за изпълнение.
При това положение ответникът следва да изпадне в забава след покана на основание чл. 84
от ЗЗД. Ищецът не е представил доказателства за връчена покана до ответника за заплащане
на главницата за такси за дялово разпределение, преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, поради което не го е поставил в забава.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на имота следва да бъда уважен до
размера, установен със ССчЕ от 245,68 лева, а за сумата от 1,99 лева, представляваща
разликата над уважената сума от 245,68 лева до размера на пълно предявената от 247,67
лева, следва да бъде отхвърлен. С оглед периода за който се претендира лихвата и доколкото
тогава вече са действащи ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-01/27.06.2016г., то в ОУ е
установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен
дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят.
Така ответникът е изпаднал в забава, поради срочността на задължението, което обосновава
извод, че не е нужна покана, поради което следва да отговаря и за заплащане на дължимата
мораторна лихва. Сумата е станала изискуема с изтичане на 45 дневен срок от издаване на
обща фактура № **********/31.07.2022г., тоест от 15.09.2022г., от когато се претендира и
лихвата.
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни. При този изход на
делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и на
5
двете страни съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. На ищеца с оглед
уважената част от исковете в заповедното производство следва да му се присъди сумата в
размер на 87,96 лева. В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер
на 38,49 лева, 650,00 лева депозит за изслушване на експертизи, като се претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37
от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, което съдът определя
в размер на 100,00 лева. Или общо разноски в производството в размер на 788,49 лева, като
съобразно уважената част от исковете в исковото производство на ищеца следва да бъде
присъдена сума за разноски в размер на 783,85 лева.
Ответникът претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лева, за реалното заплащане на което са налице доказателдства на л.55 по
делото. На ответника съобразно отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят
разноски в размер на 2,35 лева, които с оглед направеното искане от ищеца намира, че няма
пречка да компенсира със сумата дължима от ответника за разноски на ищеца в размер на
783,85 лева, или на ищеца следва да бъдат присъдени в исковото производство разноски в
краен размер от 781,50 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
********************, ЕИК ************ срещу И. Л. П., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че И. Л. П. дължи на
******************** сумата в размер на 1626,04 лв.– главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., за
топлоснабден имот, находящ се в *****************************, аб. № ******, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.07.2024г.
до окончателното плащане, сумата в размер на 245,68 лева. – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 06.06.2024 г., сумата в размер
на 41,13 лв. –главница за услугата дялово разпределение, за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 08.07.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за мороторна лихва, начислена върху
главницата за дялово разпределение, за сумата в размер на 9,33 лв., за периода от
16.07.2021г. до 06.06.2024 г. и иска за лихва върху главницата за отопление на имота за
сумата от 1,99 лева, представляваща разликата над уважената сума от 245,68 лева до размера
на пълно предявената от 247,67 лева, и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.08.2024 г. в производството по ч.гр.д. №
41128/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА И. Л. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ********************, ЕИК
************, сумата в размер на 87,96 лева, деловодни разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Л. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ********************, ЕИК
************, сумата в размер на 781,50 лева, деловодни разноски в исковото производство,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
6
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца ******************** – „*****************” **** .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7