РЕШЕНИЕ
№ 49
гр.Поморие, 24.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поморийски
районен съд, наказателна колегия, в открито заседание на 22 януари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка
Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 356 по описа за
Производството е
образувано по реда на чл.59 и сл ЗАНН.
Производството е
образувано по постъпила жалба от Община Поморие, представлявана от кмета – И.А.,
против наказателно постановление № 13/18.03.2019 г. на Директора на
РИОСВ гр.Бургас, с което на основание чл. 200, ал.1 т.2 от Закона за водите на
Община Поморие е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/
лева за нарушение квалифицирано като такова по чл.48, ал.1, т.11
от Закона за водите (ЗВ)
Жалбоподателят в подадената жалба излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление и иска то да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален
представител-адвокат, подържа жалбата. Сочи доказателства.
Представител на административно-наказващият орган ,чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт намира жалбата за неоснователна, изразява становище,
че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от лице посочено като нарушител и
поради това активно легитимирано и имащо правен интерес от атакуване на наказателното
постановление, предявена е в предвидените процесуални срокове , поради което
е допустима .
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено
административно нарушение № 13/07.03.2019 г. съставен от – А.Ж. - ст. експерт
„Опазване на водите” при РИОСВ-Бургас,
след извършена проверка и съставен констативен протокол № К-9-8/11.02.2019г. за нарушение на чл. 69 от ЗООС, в който е посочено, че отпадъчните
води от поток №1 и поток №2 на изход от канализационната система на гр.Ахелой
не отговарят на индивидуалните емисионни ограничения определени в разрешително
№ 23140036/09.01.2015г. за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, продължено с
Решение № 144/23.12.2017г. Посоченият АУАН е съставен въз основа на проверка по
документи представени от Община Поморие и съставени във връзка с осъществен
собствен мониторинг на канализационната
система на гр.Ахелой, а именно: Протокол за вземане на проби Протокол за
изпитване №1067-ОВ/19.12.2018г., Протокол за изпитване №
1068-ОВ/19.12.2018г. В АУАН е посочено,
че е установено на 11.02.2019г. че община Поморие е извършила следното: Не изпълнява условие
определено в раздел „Индивидуални емисионни
разграничения по потоци и места за заустване“ на Разрешително №
23140036/09.01.2015г. за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, продължено с
Решение № 144/ 22.12.20117г. на Община
Поморие за обект.: канализационна система в гр. Ахелой. Посочено е по кои показатели има превишаване от определените в разрешителното
за заустване: при поток 1 - неразтворени вещества, БПК5, ХПК, нефтопродукти,
ПАВ; при поток 2: неразтворени вещества,
БПК5, ХПК, нефтопродукти, ПАВ. Посочено
е че с писмо вх. № ВОД-41/31.01.2017г. на кмета на Община Поморие в РИОСВ –
Бургас са постъпили резултати от
извършен собствен мониторинг на отпадъчни води от канализационната
система на гр.Ахелой за второто тримесечие на 2018г. Посочено е че резултатите
от изпитванията на отбраните на 13.12. - 14.12.2018г. водни проби отразени в
Протокол за изпитване №1067-ОВ/19.12.2018г., Протокол за изпитване №
1068-ОВ/19.12.2018г. показват превишения
на индивидуалните емисионни ограничения / ИЕО/, определени в раздел „Индивидуални емисионни ограничения по потоци
и места за заустване” на Разрешително № 23140036/09.01.2015г. за двата потока. Като разпоредба която е нарушена е посочен
чл.48, ал.1, т.3 и т.11 от Закона за водите.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление , като
в обстоятелствената част на същото е посочена фактическа обстановка идентична с тази в АУАН
и на жалбоподателя е наложено наказание по
чл.200, ал.1, т.2 - имуществена санкция 2000 лв. за нарушение
квалифицирано по чл.48, ал.1, т.3 и т.11 от ЗВ.
От показанията на актосъставителя, разпитан в качеството на свидетел не се
установява различна фактическа обстановка.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона направи следните правни изводи:
По повод направеното възражение относно материалната
компетентност на актосъставителя да състави процесния АУАН съдът прие следното:Съгласно
чл.201, ал.1 ЗВ, актове за нарушенията по чл.200, ал.1 ЗВ, с изключение на нарушенията по т. 16 и
т. 34 – 41, се съставят от длъжностни лица, оправомощени от
министъра на околната среда и водите. Процесното нарушение
несъмнено попада в обхвата на посочената норма. По делото е представена заповед
№ РД-9/10.01.2011 г., на министъра на околната среда и водите, от която
безспорно се установява, че актосъставителката А.Ж. е компетентно длъжностно
лице по смисъла на чл.201, ал.1 ЗВ, поради което и възраженията на
жалбоподателя относно компетентността на актосъставителя са неоснователни . Неоснователно
е и възражението, че наказателното
постановление е издадено от лице, което не е надлежно оправомощено да съставя
такива , предвид представената заповед №РД-8/10.01.2011 г., на министъра на
МОСВ, с която съобразно с чл.201, ал.2 ЗВ, директорите на регионалните дирекции по
околната среда и водите са оправомощени да издават наказателни постановления за
извършени нарушения по чл.200 от ЗВ .
В чл.57 от ЗАНН са предвидени изискванията към
реквизитите на наказателното постановление , като липсата дори и на един от тях прави постановлението незаконосъобразно.
Също така, за да е законосъобразно наказателното постановление, следва да е
налице съответствие между словесното описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, посочени в обстоятелствената част на наказателното
постановление и посочената правна квалификация на същото, а също така и
установените с АУАН обстоятелства следва да съответстват на изложените в
обстоятелствената част на постановлението, тъй като единствено в този случай
нарушителят може да разбере в какво нарушение му се вменява и да упражни в
пълна степен правото си на защита. В случая не са налице нарушения на
формалните изисквания на ЗАНН относно съдържанието на съставените АУАН и НП, като в този смисъл е решение №1931/13.11.2019 г. по НАХД №1785/2019
г. по описа на Административен съд гр.Бургас, с което делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на настоящия съд.
От събраните по делото доказателства не се установява, различна
фактическа обстановка във връзка с извършване на пробовземането и резултатите
от извършените проби, като при извършеното изследване безспорно се установява
превишаване на определените в разрешителното
за заустване: при поток 1 - неразтворени вещества, БПК5, ХПК, нефтопродукти,
ПАВ; при поток 2: неразтворени вещества,
БПК5, ХПК, нефтопродукти, ПАВ, като тези
констатации на АНО не се оспорват по същество от жалбоподателя. Така
констатираните превишения на стойностите на посочените вещества в сравнение с
изискванията поставени към тях в индивидуалните емисионни ограничения по потоци
и места на заустване посочени в
разрешителното, касае неизпълнение условията на разрешителното относно
качествата на заустваните отпадъчни води. Следователно несъответствието на
качествата на заустваните води с ИЕО посочени в
условията на разрешителното е нарушение на предвиденото в чл.48, ал.1,
т.3 от ЗВ задължение за водоползвателите и титулярите на разрешителни, какъвто
е и жалбоподателят, да поддържат необходимото качество на
водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните. В случая съдът намира, че АНО неправилно е квалифицирал нарушението като
такова по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, която предвижда задължение за
водоползвателите и титулярите на разрешителни да изпълняват
условията в издадените им разрешителни по ЗВ, доколкото нарушението
на тази разпоредба касае неизпълнение на всички други условия вписани в разрешителните, но не и условията за стойностите на ИЕО конкретно
посочени в разрешителното, касаещи качествата на водите, за които изрично е
предвидено задължение за спазване с
разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. За действително извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ , с оглед нарушението на
определените в разрешителното емисионни норми на изхвърлените отпадни отпадни води в точката на заустване, е следвало да се наложи наказание съобразно с
предвиденото за това нарушение в чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ, която предвижда
наказание имуществена санкция в размер от 1000 лв. до 5000 лв. за нарушител,
който изхвърли
отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши
емисионните норми и изисквания. Вместо това е
наложено наказание по чл.200, ал.1,т.2 от ЗВ за ползване на водни обекти, водностопански съоръжения и
системи в отклонение от предвидените условия в разрешителното, което може да се наложи при нарушение по
чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, но не и
при нарушение по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ. При това положение съдът намира, че е
налице неправилно приложение на материалния закон от страна на АНО, в
резултат, на което, на жалбоподателят
неправилно е наложено наказание, за нарушение, което не е извършил.
Предвид горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното
Поморийският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 13/18.03.2019 г. издадено от
директора на РИОСВ гр.Бургас .
Решението
подлежи на касационно обжалване пред БАдС в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :