О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 148
гр.Бургас, 14.01.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на четиринадесети януари две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра
Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №2031 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба
на
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин,
бул. Д-р „Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Боянка
Рахнева, с която се обжалва Решение №2420
от 08.10.2019г. постановено по гр.д. №2570/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил предявения
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, против М.Р.К., ЕГН **********,***,
иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по Договор за
паричен заем № 2634728/07.09.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
ответника, вземанията по който са били цедирани на ищеца, а именно: 582,23 лв.
(петстотин осемдесет и два лв. и двадесет и три ст.) – главница, 38,73 лв.
(тридесет и осем лв. и седемдесет и три ст.) – договорна лихва, дължима за
периода 20.10.2016 г. – 02.02.2017 г., 45,00 лв. (четиридесет и пет лв.) –
такса разходи за събиране на просрочени вземания, 279,07 лв. (двеста седемдесет
и девет лв. и седем ст.) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
дължима за периода 20.10.2016 г. – 02.02.2017 г. и 47,67 лв. (четиридесет и
седем лв. и шестдесет и седем ст.) – обезщетение за забава, дължимо за периода
от 21.10.2016 г. до 26.10.2017 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 27.10.2017 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет
на Заповед № 4925/ 30.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8093/2017 г. по описа на РС-Бургас.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно
и незаконосъобразно.
Твърди се, че са неправилни изводите на
първоинстанционния съд за недействителност на договора за потребителски кредит,
поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК. Алтернативно,
са изложени доводи, че в случай на недействителност на договора за кредит,
кредитополучателят следва да върне чистата стойност на кредита, поради което
първоинстанционният съд е следвало да присъди чистата стойност на кредита, а не
да отхвърля изцяло предявения иск.
На следващо място се посочва, че
неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция, като е
приел, че не е налице надлежно уведомяване на ответника за извършена цесия,
поради обстоятелството, че ответникът се е представлявал в исковото
производство от особен представител. Твърди се, че не е от значение
обстоятелството кога и на кого е връчено уведомлението за извършената цесия,
след като по делото се установи, че претендираното задължение не е погасено. Цитирана
е съдебна практика.
Изложени са подробни съображения относно
това, че ищецът е положил дължимата грижа и е направил всичко, зависещо от него
за уведомяване на длъжника за извършената цесия, поради което не следва да
търпи неблагоприятните последици от неполучаване на уведомителните писма лично
от длъжника.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което съдът
да се произнесе по съществото на спора. Не са ангажирани
доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за
производството пред въззивната инстанция в размер на заплатената държавна
такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Л.Ц.
- особен представител на ответника М.Р.К.,
с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорват се като
неоснователни всички изложени в жалбата възражения. Изложени са обстойни доводи
за недействителност на процесния договор, поради неспазване изискванията на
ЗПК. Въведени са твърдения за наличие на неравноправни клаузи в договора.
Изразява се съгласие с изводите на първоинстанционния съд, че цесията не е
произвела действие по отношение на длъжника, тъй като той не е бил уведомен за
нея и поради това ищецът не е доказал по делото качеството си кредитор. Излагат се
доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е
правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Не са ангажирани
доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК
следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Не са направени нови доказателствени искания от страните и не са
ангажирани нови доказателства в настоящото съдебно производство.
След запознаване с материалите по делото,
съдът констатира, че по делото са внесени разноски на основание чл.47, ал.6 ГПК, за особения представител адв. Л.Ц., с платежно нареждане от 22.11.2019г.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №2031 по описа за 2019г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.