№ 125
гр. Пазарджик , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201527 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик,
ул. „***“ № 98, ет.8, ап.22, чрез пълномощника адв. С.П. от АК- Пловдив, против
Електронен фиш Серия К № 3959528 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който
на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
В жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на ЕФ поради
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се
явява и процесуалният му представител, от който е депозирано становище, в което
се излагат доводи за основателност на жалбата и се иска отмяна на ЕФ. Прави се
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
жалбоподателя, съгласно представения списък на разноските.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР-
1
Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. Не
изпраща писмено становище по същество.
Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид
изложеното в същата и становището на процесуалния представител на
жалбоподателя, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди
събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени
средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с атакувания ЕФ за това, че на 30.12.2019
г., в 12,57 часа, в обл. Пазарджик, на АМ „Тракия“ км. 69, с посока на движение
към гр. Пловдив, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, като се е движил
с превишена скорост от 161 км/час, при максимално допустима за движение по
автомагистрала 140 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с
автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH
САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост именно от 161
км/час, т.е. превишение на скоростта от 21 км/час, но от това превишение са били
извадени 3%, т.е. 4.83 км/ч, закръглено на 5 км/ч, каквато е възможната
технически допустима грешка на техническото средство при засичане на
движение със скорост над 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се
формирало превишението на скоростта от 16 км/ч.
Въз основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ.
Последният е връчен на жалбоподателя на 15.10.2020 г., видно от отбелязаното
върху екземпляра от ЕФ (л.16). Жалбата против ЕФ е подадена от надлежно
упълномощен от санкционираното лице адвокат директно в съда по пощата на
19.10.2020 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.7), т.е. в срока по чл.189
ал.8 от ЗДвП, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства- фотоси от
АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна по следните съображения:
2
В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин
се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по
чл.182 ал.2 т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на Е.Д. е ангажирана като
водач (управляващ) МПС на инкриминираната дата и място. Първоначално за
констатираното нарушение е бил издаден ЕФ Серия К № 3347106 на собственика
на МПС- Б. В. М. от гр. Пловдив, като отговорността му е била ангажирана на
основание чл.188 ал.1 от ЗДвП. След връчването на ЕФ на санкционирания М. на
28.08.2020 г. (виж разписка на л.25) в срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП- на 28.08.2020
г., той представил пред наказващия орган писмена декларация, в която посочил, че
е предоставил процесното МПС за управление на жалбоподателя Д. на 30.12.2019
г. в 08,00 ч., като до момента на декларирането автомобилът не е върнат на
неговия собственик. Към декларацията е представено и заверено копие на СУМПС
и КТ на Е.Д.. Въз основа на декларираното наказващият орган анулирал издадения
ЕФ Серия К № 3347106 и издал атакувания ЕФ срещу жалбоподателя, в
качеството му на водач на МПС на инкриминираната дата и място. Несъстоятелно
е възражението на процесуалния представител, че в декларацията било отразено,
че предоставянето на автомобила е станало на „30.12.1920 г. Видно от
декларацията е, че Б. М. е ползвал бланка в която за декларираната дата е оставено
празно за попълване място и за година е посочено 20…, т.е. оставено място за
допълване на точната година. Вижда се обаче че деклараторът е зачертал цифрата
„20“ за годината и преди нея е написал цифрата „19“ и няма съмнение, че е имал
предвид именно 2019 г., а не някоя друга година още по-малко сочената от
процесуалния представител. За този факт се съди и от посоченото по-долу, че на
„30.12.19 г.“ ПС е било във владение на посоченото лице Е.Д..
Освен това от момента на узнаването за ЕФ, жалбоподателят не се е
възползвал от предоставената му от закона възможност в 14-дневен срок да
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на които да се
анулира издадения фиш. Поради тази причина правилно е бил санкциониран с
издадения ЕФ като водач на процесното МПС
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на
нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
3
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното
лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Следва да се посочи също, че при заснемането с мобилна радарна система,
какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва
и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира, т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато
става дума за стационарна система, участието на контролния орган е изключено
изцяло. В този смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно
поставянето на началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се
приравнят на намеса в работата на същото. За това и съгласно промените в
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при
нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш.
С оглед на гореизложеното съдът не споделя на направеното в жалбата
възражение, че в случаите на използване на мобилно АТС не се издава ЕФ и че
същият е съставен в нарушение на забраната на чл.39 ал.4 от ЗАНН, която в
случая е неприложима.
Не може да бъде споделено и другото възражение, че не било обозначено
със знак разположението на мобилното АТС. Това възражение не би било
направено, ако се държеше сметка за последните промени в Наредба № 8121з-
532/2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, които
засягат и настоящия случай, а именно отмяната на чл.7 от наредбата, с което
отпадна необходимостта от обозначаване на мястото за контрол с мобилно
техническо средство с пътен знак Е24, поставен преди мястото за контрол във
всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства, което
4
следваше да се документира и със снимка. Към датата на засичане на
нарушението- 30.12.2019 г. това изискване вече е отпаднало.
На следващо място, съдът намира, че ЕФ е издаден в законоустановените
срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя
издател. Неговото съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-
ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство,
изведени на фотосите.
Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на
скоростта, а именно на 30.12.2019 г. в 12,57 часа, в обл. Пазарджик на АМ Тракия,
км 69, в посока към гр. Пловдив. Посочено е че е засечено движение с АТСС ARH
САМ S1 с № 11743bb на лек автомобил „***“ с рег. № ***, както и това че се е
движел със скорост от 156 км/ч, т.е. с превишение от 16 км/час. Разминаване
между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотосите- 161 км/ч и
възприетата като установена в ЕФ- 156 км/час се отдава на редуцирането й,
предвид възможността за допустима техническа грешка от 3% при засичане на
скорост над 100 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочена е
нарушената разпоредба на ЗДвП- чл.21 ал.1, както и наложената глоба по размер,
място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и
техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена
превишената скорост.
Вярно е че не е посочено какво е ограничението на скоростта и по какъв
начин е въведено, но пък от мястото нарушението става ясно, че се касае за
засечена скорост на автомагистрала, където максимално допустимата скорост на
движение е 140 км/час, съгласно предвиденото в закона. В този смисъл няма
съмнение, че ограничението на скоростта е 140 км/час с оглед на това, че
движението се извършва на автомагистрала „Тракия“. При това положение няма
съмнение, че АТСС засича в зона- АМ, където по закон скоростта е ограничена до
140 км/час.
Поради изложеното по-горе, съдът намира за неоснователно възражението,
направено в жалбата в смисъл че в ЕФ липсва описание на нарушението.
По-нататък, работният режим на АТСС е посочен в изготвения Протокол за
използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР
5
(л.17), видно от който е че АТС е работело в режим на измерване стационарен.
Следва да се посочи, че и според самото методическо ръководство за работа с
процесното АТСС (л.51-70) е указано, че същото работи в стационарен режим-
чрез статив чрез стационарното му закрепване. Правилно в ЕФ е посочена
стойността на установената скорост, след отчитането на толеранса от минус 3% от
стойността на превишението, като сред реквизитите на ЕФ не е утвърдения метод
на изчисление на същата.
Съдът намира, че от моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ, имащи
статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от
ЗДвП, може да се заключи, че снимките, заснети от техническото средство, с
което е било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в
съответствие с техническите изисквания (виж Ръководство за работа със СПУКС).
Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани
са били приближаващите се автомобили. Това е отразено и в Протокола за
използване на АТСС. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг
лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила, движещ се
във втората лента на платното за движение на АМ в посока към гр. Пловдив (виж
снимките към ЕФ- л.19-23), а видно от фотосите точно там се движи процесния
автомобил. Вярно е, че от снимките се установява, че и друго МПС се движи в
посочената лента след процесното МПС и в съседната пътна лента, но следва да се
има предвид, че системата от процесния вид измерва скоростта на движещи се
МПС в автоматичен режим и принципът на работа е основан на лазерния модул,
който може да произведе стойност на базата на излъчен лъч, отразен от
преминаващи превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се
връща към системата, като за всички заснети МПС, които са индексирани с
превишена скорост има съхранени данни в локална база, които могат да се
възпроизвеждат с възможност за предаване на разпознатите регистрационни
табели, придружени със снимков материал. Тоест, от установеният принцип на
работа на АТСС става ясно, че тя не допуска съмнение относно това за кой
автомобил е регистрираната отчетената скорост. Поради тази причина и съдът не
споделя направените в тази насока възражения от процесуалния представител.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически
6
изправно (виж удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протоколи
от проверка на л.28-30). В този смисъл са несъстоятелни и възраженията за
техническа годност на АТСС, направени в жалбата.
Към Протокола за използване на АТСС е приложена снимка на
разположението на уреда, която се изисква от разпоредбата на чл.10 ал.3 от
Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР (л.18), като разположението съответства на
отразените данни в протокола. Освен това местоположението на АТСС се
установява и чрез GPS- координатите посочени на снимките от АТСС, чрез
справка в сайта Гугъл карти в интернет. При извършването на такава справка се
установява, че използваното техническо средство е било разположено на
посоченото в Протокола за използване на АТСС място за контрол. Ясно е и
разстоянието на което уредът е засичал движението и скоростта на МПС- 88
метра, което е видно от сн. №3 от АТСС (л.21). Освен чрез GPS-координатите на
системата, точното място на позициониране на мобилното АТСС и мястото за
контрол, се установява и от протокола за използване на АТСС, в който се
съдържат изискуемите реквизити, част от които е и разположението на АТСС.
Вярно е, че е посочен само общия брой на констатираните нарушения, като не е
посочен номера на първото и последното статично изображение, което макар и да
е пропуск в изготвения протокол не води до порочност и отмяна на ЕФ. Това е
така, тъй като от снимките от АТСС и информацията, която те носят, е видно, че
те са направени с използваното АТС, както и датата, мястото на която е
заснемането, номера на снимката и локацията на АТС. В този смисъл няма
съмнение, че тези снимки са изготвени с посоченото в Протокола за използване
АТС, разположено на отразеното в протокола място и че засичането като време
съвпада с времевия отрязък, отразен в протокола, през който уредът е бил в
работен режим.
В случая с оглед на приложимата посочена по-горе наредба, редът за
засичане скоростта на МПС и производството за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя са спазени.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при спазване
на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на
министъра на вътрешните работи.
7
Съдът намира също, че от формална страна обжалваният ЕФ отговаря на
законовите изисквания.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен
състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за водачите
при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишават
установени стойности на скоростта, като за АМ тази стойност е 140 км/час
съгласно същия член. При установяване на скоростта на движение е отчетен
толеранс от минус 3% от измерената скорост, което е в рамките на техническата
грешка допустима за техническото средство за измерване, поради това посочената
на снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 161 км/час,
съответства на описаната в ЕФ скорост от 156 км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер, съответен на
стойността на превишението на скоростта. Поради твърдо определения в закона
размер на глобата, а именно 50 лева за превишение от за превишение от 11 до 20
км/час, т.е. размерът на глобата е твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и
възможност да го коригира.
С оглед на всичко изложено до тук атакуваният ЕФ следва да бъде
потвърден като законосъобразен.
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в негова полза на
сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3959528 издаден от ОД
на МВР- Пазарджик, с който на Е. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик,
ул. „***“ № 98, ет.8, ап.22, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от
ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50
8
(петдесет) лева, като законосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител
на въззивника за присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9