№ 95
гр. Айтос, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20242110200441 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ДП “Управление и стопанисване на язовири,, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, против Наказателно постановление
/НП/ № 61/21.08.2024 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район” - Варна,
с което на осн. чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите /ЗВ/ за нарушение на чл.155, ал.1, т.22
ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. Моли за отмяна на атакуваното
НП, развивайки подробни съображения в жалбата.
АНО оспорва жалбата, считайки я за неоснователна и недоказана. Моли съда да
потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
С оглед на доказателствата, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка: От събраните и писмени доказателства се установява, че на 29.03.2024 г. е
извършена проверка на място от служителите на БДЧР на язовир „Вресово”, находящ се в
землището на ***, като при проверката е констатирано, че даденото предписание от
20.09.2023г. за почистване и осигуряване проводимостта на водоприемника, речното легло,
500 метра след язовирната стена на язовира, не е изпълнено в определения от органа срок,
удължен до 28.02.2024г. /видно от издадения констативен протокол от 29.03.24г./. Доколкото
е установено, че липсват данни относно изпълнението на предписанието, на жалбоподателя
е съставен АУАН. Въз основа на АУАН и е издадено атакуваното НП, от което е видно, че
административно наказващият орган е приел, че административно наказателната
отговорност следва да носи жалбоподателя за управление и стопанисване на язовира, като
видно от доказателствата по делото, АНО е приел, че процесният язовир е с неизяснена
1
собственост /както е посочено и в КП от 29.03.24г./. и че попада в ПИ с идентификатор
12303.148.7 в землището на ***. Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните по делото свидетели и от писмените доказателства по делото,
които я възпроизвеждат безпротиворечиво.
При описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа
необходимите реквизити, поради което е допустима. Процесните АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в сроковете по чл.34 ЗАНН.
Съгласно чл.200, ал.1, т.31 ЗВ който не изпълни или допусне да не се изпълнят
предписанията на контролните органи се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция
от 1000 до 5000 лева. В случая предписанието е дадено на осн. чл.155, ал.1, т.22 ЗВ, според
който директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново
ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон. Съгласно
чл. 139, ал.1 ЗВ поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на язовири,
хидротехнически и защитни съоръжения се осигуряват от собствениците, а според ал.2
лицата по ал. 1 осигуряват поддръжката и проводимостта на речното легло, диги, корекции
на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с
параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500 м от язовирните стени.
В административно наказателното производство тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган, като от събраните по делото доказателства не се
установи, че субект на административно наказателната отговорност за извършеното
нарушение се явява жалбоподателя. Не са представени доказателства, от които да може да се
направи категоричен извод, че жалбоподателят е собственик на проверявания обект – язовир
„Вресово”. Напротив по делото се твърди и се установява от ангажираните доказателства, че
собствеността върху язовира не е изяснена, както и че не е съставен акт за собственост
върху обекта. По делото са приложени доказателства, касаещи собствеността върху язовир,
находящ се в имот № 000323 в ***, който имот е с идентификатор 12303.110.28 /л.8-10/,
докато в АУАН и НП е посочено, че процесният язовир се намира в ПИ с идентификатор
12303.148.7 в землището на ***, за собствеността върху който /както се посочи./ обаче
липсват какви да е доказателства по делото, вкл. издаден акт за частна държавна
собственост. Нито в АУАН, нито в НП, е отбелязано, че жалбоподателят е собственик на
процесния язовир, а при липса на ангажирани доказателства от АНО практически се
препятства проверката на съда /от една страна/ относно собствеността на водния обект като
предпоставка за реализиране на административно наказателната отговорност, а от друга
страна се явява съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на
наказаното лице, съответно е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление. В землището на *** има три водни обекта, видно от приложения график за
извършване на есенна проверка от комисията през 2023г. Предвид данните относно
собствеността на язовира /неизяснена/, липсата на какви да е доказателства в тази насока и
доколкото задължението за поддържане по чл.139, ал.2 вр. ал.1 ЗВ тежи върху собственика
2
/който факт не може да се установи по несъмнен начин от ангажираните доказателства/,
следователно не са налице предпоставките за ангажиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя. Предписанията са дадени на лице, което от доказателствата
не може да се установи да е носител на задължението по чл.139, ал.2 вр. ал.1 ЗВ, поради
което и неговото бездействие при липса на законоустановено задължение за неговото
изпълнение, не влече като последица ангажиране на административно наказателната му
отговорност по чл.200, ал.1, т.31 ЗВ. Ето защо жалбата се явява основателна, а НП следва да
се отмени като незаконосъобразно издадено.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 61/21.08.2024 г. на Директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район” - Варна, с което на ДП “Управление и стопанисване на
язовири,, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, на осн. чл.200, ал.1, т.31
от Закона за водите /ЗВ/ за нарушение на чл.155, ал.1, т.22 ЗВ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3