Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 02.06.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд в
публично заседание на 19.05.2017година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3656, по описа за 2016 год., за да се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл. 422
във вр. чл.124 ГПК във вр. с чл. 535 ТЗ.
Постъпила е искова молба от Е.И.Г. *** против И.М.
***, за установяване дължимостта на 3 800 лв. - сума, дължима по запис на
заповед от 13.12.2010г. Ищецът твърди, че е предоставил на ответника заем в
размер на 3 800 лв. срещу задължение да ги върне на 01.10.2011г. Твърди,
че именно по повод заемното правоотношение ответникът И.Г. се е задължил по
заповед за изпълнение от 13.12.2010г. Сочи, че по негово заявление е образувано
ч.гр.д. № 7349/2011г., по което е издадена заповед за изпълнение № 5388 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК. Въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 991/2014г. на ЧСИ Ц.Н., по
което е връчена ПДИ, и в заповедното производство е подадено възражение.
Претендира разноски в исковото производство и
адвокатско възнаграждение.
В едномесечния
срок за отговор по чл. 131 ГПК
ответникът е подал
такъв, като заявява,
че предявения иск е допустим, но е
неоснователен. Ответникът е подал и насрещен иск срещу
ищеца, но впоследствие го е оттеглил и съдът, на основание чл. 232 от ГПК, е прекратил
производството по този иск. С молба на 18.05.2017г.
ответникът И.М.Г. е признал предявения иск.
С молба от 18.05.2017г. ищецът е направил искане съдебното дирене да се прекрати и да бъде
постановено решение при условията на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намери
за установено следното: На 18.11.2011 г. ищецът Е.И.Г. е подал заявление до Плевенски районен съд, по което е образувано
ч.гр.д. №7349/2011г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл. 417 от ГПК с № 5388/25.11.2011г. и изпълнителен лист от 25.11.2011г., по силата на които
ответникът И.М.Г. е осъден да заплати на
ищеца сумата от 3800.00 лв. по запис на заповед без право на протест от 13.12.2010 г., с падеж 31.09.2011 г., ведно със законната лихва и направените
разноски в размер на 478.00
лв. На 16.03.2016г. заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника и в законоустановения срок – на
28.03.2016г., той е подал възражение срещу нея. След указания на заповедния
съд, получени от заявителя на 18.04.2016г., той е подал настоящия установителен
иск в срок – с писмо с п.к. от 18.05.2016г.
Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответника признае иска, по искане на ищеца,
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се
основава на признанието на иска. В случая обаче следва да се прецени дали признанието
отговаря на претендираните права и доказателствата по делото. Представения по делото запис на заповед без право на протест е редовен от външна страна и установявява дължимостта на процесната сума на
основанието, на което тя е претендирана в заповедното производство.
Допълнително въведеното основание от ищеца, послужило за основание за издаване
на записа на заповед – заемно правоотношение между страните, също се доказва от
представената разписка, издадена от ответника на 13.11.2010г. за получаване на
сумата от 3800лв. в заем. При така представените доказателства, съдът намира,
че признатите права – че е дължима посочената в заповедта за изпълнение сума от ответника по делото, не противоречат на закона и на добрите нрави. С оглед на направеното
признание на предявените искове от страна на ответника, следва да бъде
постановено положително установително решение относно дължимостта на вземането
пo ч.гр.д. 7349/2011 на ПлРС.
На основание на чл. 78 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени направените
разноски по делото в размер на 74.26 лева за ДТ, както и
адвокатско възнаграждение – 700.00 лева. Съгласно т.12 от ТР
№ 4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и
разноските, направени от страните в заповедното производство като осъди
ответника да заплати разноски в размер на 478.00 лв. за заповедното
производство.
Воден от горното, и на осн. чл. 237
от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 535 ТЗ, че
ответникът И.М.Г. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на Е.И.Г. с ЕГН **********,***, сумите: главница
в размер на 3800.00 лв. на основание
сключен договор за заем, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.10.2011 г. до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 417 от ГПК № 5388/25.11.2011г.
по ч.гр.дело № 7349/2016г. на ПлРС.
ОСЪЖДА,
на осн. 78 ал. 1 от ГПК, И.М.Г. с ЕГН**********,***, да заплати на Е.И.Г.
с ЕГН **********,***, разноски по настоящото
производство в размер на 774,26 лв.
ОСЪЖДА И.М.Г. с ЕГН**********,***, да заплати на Е.И.Г. с ЕГН **********,***,
разноски, направени по ч.гр.д.
№7349/2011г. на ПлРС в размер на 478.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ПлевенскиОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: