РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Шумен, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20253600100350 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Н. Б. Д., ЕГН
********** с адрес в гр. ..., ж.к. „.....“, бл.8, вх.7, ет.7, ап.37, чрез адвокат Н. Н. Д. със
съдебен адрес за призоваване в гр. ...., п.к. ..., пл. „...“, № .., ет. ..., сграда „.... против ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ..., бул. „.....“, № .....
Ищцата твърди, че на 23.10.2022 г., около 20.00 ч. на път І-7, при км. 116+457 м., при надлез
„....“, община ..., И. Г. И. при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег.
№ ...., поради несъобразена, с пътните условия, скорост, навлиза в лентата за насрещно
движение и се блъска в автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег. № .... В резултат на
удара, пътуващата на предната лява седалка в л.а. „Ауди“ Н. Б. Д. е получила травматични
увреждания – мозъчно сътресение, фрактура на лявото рамо на мандибулата, прекъснат
контур на пода на лявата орбита, фрактура на покрива на ляв максиларен синус, фрактура на
носни кухини, множество рани и натъртвания по цялото тяло. Ищцата е била приета за
лечение първоначално в „МБАЛ-Шумен“ АД, а впоследствие е насочена за продължаване на
лечението в УМБАЛ „Света Марина“ АД гр. Варна, където е извършена оперативна
интервенция. След изписването й на 28.10.2022 г. лечението е продължило домашни
условия. Телесните увреждания причинили силни болки и страдания, както и негативни
изживявания, вследствие на силната уплаха и стрес. Преживяното ПТП се е отразило
неблагоприятно върху психиката й. През периода на възстановяване, ищцата за
продължителен период е била изцяло зависима от чужда помощ.
Към датата на ПТП за лекия автомобил, управляван от И. Г. И., е имало сключен с
1
ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищцата в качеството си на увредено лице, е отправила до ответника молба за възмездяване
на понесените от нея неимуществени вреди, получена от застрахователя на 01.12.2022 г.
Първоначално застрахователят е поискал допълнителни документи, но до настоящият
момент не е заплатено застрахователно обезщетение. С исковата молба ищцата претендира
ответното дружество да й заплати сумата от 100 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на
уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция – 01.12.2022 г. до окончателното й
изплащане.
В отговора си, ЗД „Бул Инс“ АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва се
механизма на настъпване на ПТП. От представените доказателства не се доказва безспорно
наличието на осъществен деликт. И. И. не е извършил виновно противоправно деяние.
Предявената претенция за обезщетение на вредите е прекомерна. Направено е възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, която е пътувала в МПС без поставен предпазен колан.
Ищцата съзнателно и доброволно е приела по-голям риск, предвид дясната дирекция на л.а.
„Ауди“. Управлението и пътуването в МПС с десен волан на територията на страната е
обективно по-рисково, предвид обстоятелството, че видимостта на водача е по-ограничена.
Предявеният акцесорен иск за лихва от деня на уведомяването на застрахователя е
неоснователна и не е съобразена с чл.380 КЗ и чл.497 от КЗ. Ответникът е изискал
допълнителни документи за установяване основателността на претенцията, но те не са били
представени.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 1025/2022 г. по описа на РУ –
Шумен, преписка вх. № 5001/2022 г. по описа на РП-Шумен за престъпление по чл.343,
ал.1, б.“б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 23.10.2022 г. край гр. Шумен на
кръстовището на пътен възел на път І-7, км.116+457 (пътен възел гр. .... по посока завод
„....“) И. Г. И. при управление на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ...., е нарушил правилата
за движение с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на съпругата
си Н. Б. Д. – И. С Постановление от 13.07.2023 г. на основание чл.244, ал.1, т.1 от НПК във
вр. с чл.25, ал.1, т.6 от НПК е спряно, като е дадена възможност на пострадалата да подаде в
шестмесечен срок, считано от 07.08.2023 г. (датата на получаване на съобщението за
спиране), частна тъжба до компетентния първоинстанционен съд. В указания срок
пострадалата не е подала частна тъжба, поради което на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с
чл.24, ал.6 от НПК и чл.199 от НПК наказателното производство е прекратено с
Постановление на РП - Шумен от 12.03.2024 г
Не се спори между страните и съдът приема за безспорно установено наличието на
валидно сключен застрахова телен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по
отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А6“ с рег. № ...., обективиран в застрахователна полица № BG/02/.... за сключена
2
застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил с период на
застрахователно покритие от 30.05.2022 г. до 29.05.2023 г. – констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2022-1038-606 от 23.10.2022 г.
Ищцата е предявила извънсъдебна претенция по реда на чл.380 от КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение. Застрахователят е получил претенцията на 01.12.2022 г. –
известие за доставяне (л.179). Въз основа на претенцията застрахователят е завел щета №
**********. С писма от 06.12.2022 г. и от 20.02.2023 г., застрахователят е изискал
допълнителни документи за произнасяне по претенцията, включително влязъл в законна
сила акт – присъда, решение, споразумение по наказателно дело или постановление за
прекратяване на наказателното производство. Не са представени доказателства за
произнасяне на застрахователя в установения от закона срок по застрахователната претенция
на пострадалата.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено, както и от
разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че на 23.10.2022 г., около
20.00 часа през тъмната част от денонощието по път І-7 (...-...) в посока към гр. ... със
скорост от около 88.2 км./ч. се е движил лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № ...,
управляван от И. Г. И. с пътник на предната лява седалка - Н. Б. Д. – И. (аввтомобилът е с
дясно разположение на волана). Времето е било ясно, тъмно, неосветено, пътното платно
сухо, без неравности, с широчина 8.1 метра, разделено на две ленти с непрекъсната линия,
пътен участък с плавен десен завой и с мантинела от двете страни. В пътния участък е
въведено ограничение на скоростта до 50 км./ч. При достигане от л.а. „Ауди А6“ на км.
116+457 (над подлеза на пътя за „...“), движейки се зад неизвестен товарен автомобил,
водачът предприема изпреварване, като преминава в насрещната лента за движение, по
която в същото време със скорост около 66 км./ч. се е движил л.а. „Форд Галакси“ с рег. №....
с водач J. C. (военнослужещ и гражданин на САЩ). И двамата водачи правят опит да
избегнат удара (на „Форд Галакси“ чрез спиране и на „Ауди А6“ чрез отклоняване към
собствената лента), но не успяват, поради което възниква челен удар между предните им
леви части. Ударът настъпва в дясната лента на около 2 метра от дясната граница на
платното за движение по посока към гр. ... (в лентата на л.а. „Форд Галакси“) и на 7 метра от
приетия ориентир ОР1. След удара л.а. „Форд Галакси“ продължава движението си напред и
спира след 11.3 м. в собствената си лента за движение с деформации по предната лява част.
След удара л.а. „Ауди А6“ се завърта обратно на часовниковата стрелка на около 75 градуса
и спира на 31.6 м. след мястото на удара напречно разположен в собствената си лента, с
деформации по предната лява част.
Не са налице обективни причини за настъпването на ПТП. Пътно-транспортната
обстановка е била нормална, видимостта добра за нощно кормуване. Няма данни за
неизправност на участвалите в ПТП автомобили.
От техническа гледна точка причина за ПТП са неправилните действия на водача на
л.а. „Ауди А6“, който се е движил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост и е
3
предприел маневра за изпреварване в условията на намалена и ограничена видимост, като
при наличие на непрекъсната разделителна линия навлиза в лентата за движение и в
опасната зона за спиране на движещия се по нея л.а. „Форд Галакси“.
Лек автомобил „Ауди А6“ е с дясно разположен волан, поради което водачът е имал
силно ограничена видимост към лентата за насрещно движение, което при извършване на
маневра изпреварване е с повишен риск, предвид съществуващата организация на
движението в Р. България.
ПТП е било предотвратимо в случай, че водачът на л.а. „Ауди А6“ не е превишавал
максимално разрешената за пътния участък скорост 50 км./ч. и не е навлизал в лентата за
насрещното движение.
Ищцата е била е седяла на предната лява седалка до водача на л.а. марка „Ауди“,
модел „А6“ с рег. № ..., който е произведен през 2008 г. с десен волан и е снабден с
предпазни колани на всичките 5 седалки. Предпазните колани са триточкови инерционни
диагонално-поясни. Коланът на пътника седящ на предната лява седалка е с поставяне от
ляво Н.сно.
Предпазните колани в автомобила са част от пасивната система за защита на водача и
пътниците при различни видове удари. Едно от необходимите условия е предпазният колан
да бъде опънат по тялото на водача или пътника. Съвременните предпазни колани са
триточкови (У-образни), като минават косо през раменния пояс и предната гръдна стена и
хоризонтално през предната коремна стена. Възпиращото действие на предпазния колан се
изразява в задържане на пътниците по местата им и предотвратява свободното инерционно
движение на тялото в купето на автомобила. В случай на сблъсък се задейства автоматичен
блокиращ механизъм, при което се фиксират към седалките торсовете на пътниците, като
крайниците и главата остават свободни. Поставеният колан ограничава движението на
долната и горна част на тялото на пътника в определени граници по посока напред, поради
което коланите са най-ефективни при челни удари.
В конкретният случай ударът за л.а. „Ауди А6“ е кос челен приплъзващ удар в
предния ляв ръб на лекия автомобил с последващо завъртане в посока обратно на
часовниковата стрелка. При този удар тялото на пътника на предната лява седалка се насочва
напред-вляво по посока на арматурното табло и предното обзорно стъкло. При правилно
поставен предпазен колан тялото на пътника се задържа към седалката, като е възможно в
зависимост от скоростта при удара, да се получат т. нар. „коланни травми“. При непоставен
или неправилно поставен (преметнат) предпазен колан тялото на пътника извършва
свободно инерционно движение и се насочва противоположно на ударния импулс, като
главата може да достигне до предното обзорно стъкло, а при много високи скорости тялото
може да излети през него.
При претърпяното ПТП, Н. Б. Д. е получила следните травматични увреждания:
тежка лицева травма: Фрактура на възходящия клон на долната челюст в ляво с предна
сублуксация на лява мандибуларна става. Оток в лява околоушно-дъвкателна област.
4
Фрактура на челния израстък на горната челюст в ляво предно долен участък.
Многофрагментна фрактура на вътрешната, предно-външна и задна стена на левия
горночелюстен синус, с кръв в кухината му. Фрактура на алвеоларния израстък на горната
челюст в дясно с предно-заден ход външно от 2-ри резец (12-ти). Фрактура на носните
костици двустранно в дясно с леко разместване наляво. Множество порезни наранявания на
кожата на лицето в ляво. Оток на долен ляв клепач, с притваряне на очната цепка на лявото
око. Оток в лява подочна област с малки порезни рани. Многофрагментна фрактура на
долния орбитален под в ляво без значима деформация на орбитата и без засягане на
очедвигателни мускули. Субконюнктивален кръвоизлив на ляво око на 5 часа. Централен
стромален дефект на роговицата на ляво око.
Налице са също анамнестични данни за счупване на част от короната на 22 зъб (долу
ляво втори) неотразено в епикризата от клиника по лицево-челюстна хирургия на УМБАЛ
„Света Марина“ гр. Варна, но на представеното OPG изследване от 17.02.2023 г. личи добре,
че короната на 22-я зъб е запълвана от латерално със стоматологичен композит.
Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка
причинна връзка.
Относно въпроса дали ищцата е била с поставен предпазен колан.
Вземайки предвид механизма на ПТП, повредите по предното стъкло на автомобила
(сн.1 на стр.12 от заключението, л.274 от делото), тежката лицева травма, както и липсата на
регистрирани травматични увреждания в анатомичните области, през които правилно
поставеният предпазен колан преминава, вещите лица приемат, че ищцата е била без
поставен предпазен колан към момента на възникване на ПТП. Вещите лица считат,
че при правилно поставен предпазен колан е малко вероятно да бъде получена идентична по
тежест лицева травма.
Получената при ПТП лицева травма на ищцата се изразява в различни по вид и
тежест травматични увреждания, които изискват различен терапевтичен подход и лечение.
На фрактурата на долната челюст е приложено оперативно лечение. На 25. 10.2022 г.
е проведено закрито наместване на фрактурата и са поставени шини по Ерих на горната и
долна челюст. На следващия ден планово е била поставена еластична междучелюстна
фиксация, която е заменена с твърда фиксация. Не са налице данни кога са свалени шините.
По данни на ищцата същите са били свалени през м. декември същата година „малко преди
празниците“, поради което вещите лица приемат, че са свалени в срок, на представеното
OPG изследване от 17.02.2023 г. се вижда добра консолидация на фрактурата на долната
челюст.
На 25.10.2022 г. е проведено и оперативно закрито наместване на носните кости и е
направена предна носна тампонада. При липса на регистрирани усложнения пълното
зарастване на носните кости не надвишава 2 – 3 седмици.
На установения централен стромален дефект на роговицата на лявото око е
проведено оперативно лечение. От оперативния протокол на 17.11.2022 г. е видно, че на
5
същата дата е проведено възстановяване на стромалния дефект. Следоперативно е
динамично проследявана от лекуващия лекар, като последния преглед е от 24.10.2025 г., на
който е назначена оптична корекция и овлажняващ колир.
На останалите фрактури - на алвеоларния израстък на горната челюст в дясно
(неразместена), левия максиларен синус и фрактура на долния орбитален под в ляво е
приложено консервативно лечение. При липса на регистрирани усложнения пълното
зарастване на носните кости не надвишава 3 – 4 седмици.
Получените при ПТП множествени порезни рани в областта на лицето подлежат на
първична хирургична обработка, но липсва регистрация на такава в приложените по делото
документи. При липса на регистрирани усложнения зарастването им не надвишава 2-3
седмици, а матурацията на образувалите се кожни ръбци на местата на раните приключва до
шест месеца.
Относно регистрирания на 11.11.2022 г. световъртеж, определен на 12.12.2022 г. от
централен произход, доколкото травмите в областта на главата и шията могат да причинят
световъртеж от централен произход, вещите лица не може да изключат причинно следствена
връзка с претърпяното ПТП.
Относно регистрираните през 2025 г. увреждания на междупрешлените дискове в
шийния отдел с радикулопатия, вещите лица не могат да ги свържат с категоричност с
процесното ПТП от края на 2022 г., тъй като в проследяването на здравословното състояние
на ищцата през 2023 г. и 2024 г. липсват клинични прояви на такива увреждания.
Ищцата е изпитвала най-силни болки в лицевата област през първите 3-4 седмици,
след което при липса на регистрирани усложнения болката постепенно започва да утихва.
Неудобствата причинени от травмата, са свързани основно с ограничените възможности за
хранене и прием на пълноценна храна. Поставената тампонада на носа изисква
непрекъснато дишане през устата, нефизиологично, както поради фиксирането на челюстите
една към друга, така и поради възможността за внасяне на инфекция през устната кухина.
Затруднени са били и други дейности от ежедневния живот, като нормалното общуване с
ясна членоразделна реч. Патологичното отслабване също се отразява негативно върху
имунната система и възстановителния процес като цяло. За зрението - установените
промени са с траен характер и съществена динамика в развитието им не се очаква.
За установяване на наведените твърдения от ищцата за нанесените й неимуществени
вреди са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитани свидетелите П.
Я. П. и И. И. К. близки познати и приятели на ищцата. От показанията им се установява, че
след изписването й от болницата, лечението на Н. Б. Д. е продължило в дома й. Поради
счупената челюст не можела да говори и да се храни в продължение на повече от два
месеца. Поради невъзможността да се храни ищцата зависела от помощта на близките си. За
нея са полагали грижи съпругът й и родителите й. След катастрофата значително е
отслабнала. Към настоящия момент все още има видими белези по лицето й. Инцидента се е
отразил отрицателно на психическото състояние на ищцата, има промяна в емоционалното
6
й състояние. Преди ПТП, тя е била доста жива и самоуверена. След инцидента, поради
изменената визия на лицето й, самочувствието й е намаляло, има промяна в социалните
контакти, по-рядко излиза и се среща с хора. Ищцата все още не е преодоляла стреса и не се
чувства добре когато пътува с кола. Според свидетелите ищцата е била в болнични около 6
месеца.
Съдът кредитира показанията на свидетелите (с изключение на твърдението, че
ищцата е била в болнични около 6 месеца) независимо от близкото познанство с ищцата,
предвид обстоятелството, че те имат преки и непосредствени впечатления от състоянието на
ищцата в периода преди и след ПТП. На следващо място показанията им кореспондират със
събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не са събрани
доказателства, които да ги оборват.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелството, че ищцата
е била в болнични около 6 месеца. Показанията им са изолирани и не се подкрепят от други
доказателства, които да потвърдят верността им. Те не кореспондират със събраните в хода
на процеса доказателства. По делото са приложени болнични листове“ № Е 2022
3914520/29.11.2022 г. за 30 дена от 28.11.2022 г. до 27.12..2022 г. с диагноза „Счупване на
долна челюст“; Е 2022 4217790/30.12.2022 г. за 30 дена от 28.12.2022 г. до 26.01.2023 г. с
диагноза „Счупване на долна челюст“ и Е 2022 0027232/16.02.2023 г. за 10 дена от
16.02.2023 г. до 25.02.2023 г. с диагноза „Световъртеж от централен произход“. За периода от
датата, на която е настъпило ПТП от 23.10.2022 г. до 28.11.2022 г. и за периода от 26.01.2023
г. до 16.02.2023 г. липсват данни за нетрудоспособност. Независимо от това, предвид
характера и степента на получените от ищцата травматични увреждания, спецификата на
оздравителния процес в рамките на който са осъществени три операции, от които две на
25.10.2022 г. и една на 17.11. 2022 г., съдът приема, че ищцата е била в отпуск поради
временна нетрудоспособност през целия период от 23.10.2022 г. до 25.02.2024 г. или 124 дни,
т.е около 4 месеца и 4 дни.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу
ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са частично основателни, поради
следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
7
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ПТП е настъпило в
около 20.00 ч. през тъмната част от денонощието. Пътнотраспортната обстановка е била
нормална, видимостта е била добра за нощно кормуване. ПТП е станало на участък от пътя с
десен плавен завой (за л.а. „Ауди А6“) с непрекъсната разделителна линия между лентите за
движение и ограничение на максималната скорост на движение до 50 км./ч. Причината за
настъпване на ПТП са неправилните действия на водача на л.а. „Ауди А6“ който се е
движил с превишена скорост и е предприел маневра за изпреварване в условията на
намалена и ограничена видимост, като при наличие на непрекъсната разделителна линия
навлиза в лентата за насрещно движение. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране деликтната отговорност на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с
рег. № ...., И. Г. И.. С поведението си е нарушил разпоредбата на чл.21 от ЗДвП, тъй като при
ограничение на скоростта в пътния участък до 50 км./ч., скоростта на движение на лекия
автомобил е била 88.2 км./ч. Налице е нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.2 от
ППЗДвП, водачът не е съобразил с пътната маркировка и въпреки забраната е пресякъл
единичната непрекъсната линия. Нарушена е и разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП,
задължаваща водача, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението и да се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Допуснал е и нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, задължаващ водача когато
при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не
създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. Същият е
осъществил противоправно деяние, като не е съобразил с конкретната пътна обстановка и че
с предприетата от него маневра създава опасност за другите участници в движението.
Действията му са довели до настъпилото ПТП, в резултат на което ищцата е получила
травматични увреждания. Следователно налице са всички предпоставки на фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно действие, в резултат на същото е настъпила
телесна повреда на ищцата, вследствие, на което тя е претърпяла вреди и причинна връзка
между виновното и противоправно поведение на деликвента и настъпилите вреди, както и
вина. Последната се предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като в
настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
8
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № ....,
обективиран в застрахователна полица № BG/02/ ....., валидна към датата, на която е
осъществено процесното ПТП.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко
лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт,
на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не
са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС.
Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за
носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с
чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на Н. Б. Д.. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалата, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалата, нейните
конкретни действия, с които е създала предпоставки за настъпване на увреждането.
Застрахователят счита, че с поведението си Н. Б. Д. е допринесла за вредоносния резултат,
тъй като е пътувала в МПС без правилно поставен предпазен колан.
В конкретният случай, въз основа на събраните в хода на процеса доказателства се
установява, че пострадалата е седяла на предната лява седалка. От заключението на КСАМЕ
се установява, че предпазния колан е най-ефективен при челен удар и при скорост на МПС
до 60 км./ч., като ограничава свободното инерционно движение на тялото на пътника по
посока напред. В случаят имаме кос челен приплъзващ удар. Предвид, че ударът е челен, при
правилно поставен предпазен колан тялото на пътника се задържа към седалката, като е
възможно в зависимост от скоростта при удара да се получат „коланни травми“, като
предпазната функция на колана е щяла да се прояви в максимален ефект. В съдебно
заседание вещите лица допълниха, че при правилно поставен предпазен колан тялото има
ограничено движение напред на около 10-15 см., което не позволява достигане на предното
стъкло. При непоставен предпазен колан тялото на пътника извършва свободно инерционно
движение, насочва се в посока противоположна на удара и главата му може да достигне до
предното обзорно стъкло. В конкретния случай е налице тежка лицева травма в резултат на
контакта между главата на пострадалата и предното панорамно стъкло.
Вещите лица, съобразявайки, механизма на ПТП, повредите по предното стъкло на
автомобила, тежката лицева травма и липсата на увреждания в анатомичните области, през
9
които преминава правилно поставения предпазен колан, считат, че ищцата е била без
поставен предпазен колан към момента на възникване на ПТП.
Предвид гореизложеното съда приема, че ищцата е била без поставен предпазен
колан в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. В този случай тя се е изместила, като свободно
движещо се тяло напред в посока към предното стъкло на автомобила, като главата е поела
изцяло силата на директния удар, което е довело до тежката лицева травма. Ако е била с
поставен колан, той е щял да осуети или да намали свободното инерционно движение на
тялото, да предотврати удара в стъклото и ищцата нямаше да получи травматични
увреждания. Следователно предвид механизма на ПТП, посоката и мястото на удара, вида и
мястото на травматичните увреждания, съдът приема, че непоставянето на предпазния колан
съществено е допринесло за получаването им. Следователно отговорността на деликвента
следва да се ограничи при отчитане последиците от поведението на ищеца.
Анализирайки събраните по делото и релевантни за спора факти, предвид броя на
участниците в ПТП и техния принос, броя и вида на получените травми съдът приема че
приносът на ищцата следва да се определи на 20%, до който размер следва да се намали
отговорността на прекия причинител при обезщетяване на претърпените в резултат на ПТП
вреди.
Относно размера на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени
вреди, следва да се има предвид, че обезщетението има за цел да репарира болките,
страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на
неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкретните прояви на
увреждане, физическите и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП
травми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. В резултат
на ПТП, Н. Б. Д. е получила травматични увреждания, подробно посочени в заключението
на КАТСМЕ, които са наложили оперативна интервенция. Извършени са общо три
операции. Към датата на ПТП пострадалата е била на 33 г. Проведено е оперативно лечение,
като след изписването от болницата възстановителния процес е продължил в домашни
условия. Оздравителният процес е протекъл без усложнения и е продължил около 4 месеца
(отпуск при временна нетрудоспособност в размер на 124 дни). Травмите получени в
резултат на ПТП са причинили болки и са довели до необходимост и зависимост от чужда
помощ. Болките, като и зависимостта от чужда помощ и затрудненията при битовото
обслужване, през първите 2 месеца след ПТП са създали дискомфорт и негативни психични
изживявания. Преживяното ПТП е причинило стрес и се е отразило негативно на психиката
й. Ищцата е ограничила социалните си контактите, белезите по лицето неизбежно са се
отразили на самочувствието й. Налице е отрицателна промяна в цялостната житейска и
емоционална сфера на пострадалата. Промените в зрението, настъпили вследствие на ПТП
са с траен характер и според вещите лица съществена динамика в развитието не се очаква.
На тази основа, с оглед и на социално-икономическите условия в страната (вкл. данните от
НСИ за средната работна заплата в страната и инфлация от началото на годината (октомври
10
2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 4.3%, а средногодишната инфлация за периода ноември
2024 - октомври 2025 г. спрямо периода ноември 2023 - октомври 2024 г. е 4.1%., като
натрупаната инфлация за последните три години е 13.5 %, а за последните пет години
41.5%), съдът приема за справедливо на ищцата да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди, причинени й вследствие на травматичните увреждания в размер на
100 000 лв. Отчитайки приноса на пострадалата на 20% и след приспадане на този принос от
определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, на ищцата следва да се
присъди обезщетение в размер на 80 000 лв., а за разликата до претендирания размер от
100 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищцата претендира присъждането на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди считано от датата на която ответното дружество е получило
застрахователната му претенция до окончателното им изплащане.
В конкретния случай застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
01.12.2022 г., когато е получил писмената претенция на ищцата и документите, с които тя е
разполагала. Към настоящия момент ответникът не е обезщетил ищцата за претърпените от
нея неимуществени вреди. Искането на застрахователя, пострадалата да представи влязъл в
сила акт, доказващ виновността на водача е неизпълнимо, тъй като в рамките на срока по
чл.496, ал.1 от КЗ е невъзможно наказателното производство да бъде финализирано. По реда
на чл.106, ал.3 от КЗ застрахователят може да изисква доказателства, относими към
основанието и размера на претенцията. Те трябва не само да са от значение за
основателността и размера на претенцията, но и да е налице обективна възможност за
представянето им от увреденото лице. В този смисъл Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т.д.
№ 2273/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С оглед на това на основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр.
с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо ищеца отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията
01.12.2022 г. до датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ – 01.03.2023 г. След
01.03.2023 г. застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, поради собствената си забава, съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. Следователно претенцията
за законна лихва, считано от 01.12.2022 г. до окончателното изплащане на дължимите
обезщетения е основателна и следва да бъде уважена.
Относно разноските по делото.
Ищцата е освободена от държавни такси и разноски, но не и от заплащане на
направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенциите. От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че направените от ответника
разноски са в размер на 12 544.80 лв., от които 2 104.80 лв. – депозит за възнаграждение на
вещите лица и 10 440 лв. – адвокатско възнаграждение, платено на адв. М. И. Г., съгласно
договор за правна защита и съдействие № ********** от 22.07.2025 г. (л.227 от делото)
От приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 07.11. 2025 г. се
11
установява, че адв. Н. А. Х. от АК-Кюстендил е указала безплатна адвокатска помощ на
ищцата. Процесуалното представителство на ищцата е осъществено при условията на чл.38,
ал.2 от ЗА – безплатна адвокатска помощ и съдействие. С оглед на това, съдът на основание
чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от
ЗА. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за
възнаграждения за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение е в размер на 8 650 лв.,
като съразмерно с уважената част от претенциите на ищцата, адвокатско възнаграждение в
размер на 6 920 лв.
И двете страни са направили възражение за прекомерност на адвокатските
възнаграждения. Възраженията по чл.78, ал.5 от ГПК са направени своевременно, поради
което следва да бъдат разгледани.
С Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. съдът е постановил, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място,
СЕС са посочили, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва
да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. На последно място е
уточнено, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
При разглеждане на релевираните възражения съдът следва да съобрази, както цената
на предоставената услуга, така и видът на спора, интересът, вида и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая
предмет на делото са искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като
конкретните претенции не се отличават с висока фактическа и правна сложност, в сравнение
с други дела от същия вид. Не е налице затруднение относно легитимацията на страните,
както и по отношение конкретната фактическа обстановка, т.е. относно допустимостта и
12
основателността на претенциите.
Относно размера на адвокатските възнаграждения.
Въпреки поетото с договора задължение за процесуално представителство по делото,
адв. М.И.Г. не е извършвал процесуални действия за защита на ответника, с изключение на
подадените лаконични молби вх. № 5552/15. 09.2025 г. и вх.№ 6435/ 27.10.2025 г., с които са
представени документи за платени депозити за възнаграждение на вещите лица. Отговорът
на исковата молба с направени в него доказателствени искания е подаден от адв. А. С. И.,
преупълномощен от адв. М. И. Г.. Адв. А. С. И. е подал и молба вх. № 6661/05.11.2025 г.
(л.297), в която се обосновава оспорването на заключението на вещите лица в частта
касаеща механизма на настъпване на ПТП и съдържа въпросите които следва да им се
зададат. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е участвал процесуален
представител на ответника.
Предвид посочените критерии и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-
438/22 съдът намира, че възраженията на страните по чл.78, ал.5 ГПК се явяват основателни.
С оглед на това адвокатското възнаграждение на адв. М.И.Г. в размер на 10 440 лв. следва да
бъде намалено на 1 500 лв. Към него следва да се начисли съгл. §2а от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимия ДДС в размер на 20%,
предвид обстоятелството, че процесуалния представител на ищцата е регистриран по ЗДДС,
размерът на адвокатското възнаграждение е 1 800 лв. с вкл. ДДС. Предвид на това, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски,
съразмерно с отхвърлената част от претецииите в размер на 780.96 лв.
При преценка работата на адв. Н. А. Х. следва да се посочи, че подадената искова
молба, с представяне на доказателства и направени доказателствени искания по делото е
изготвена от адв. Н. Н. Д.. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което активно е
участвала адв. Н. А. Х., в качеството й на процесуален представител на ищцата. В съдебното
заседание са разпитани двама свидетели на ищцата и е приета КСМАТЕ, по която въпросите
са задавани от процесуалния й представител. При даване ход по същество, процесуалния
представител на ищцата не е изложил в пледоария аргументите си за основателност на
претенциите и не е поискала съдът да й предостави възможност да ги развие в писмени
бележки. С оглед на това адвокатското възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищцата по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, в общ размер на 6 920 лв., следва да бъде
намалено поради прекомерност, на 3 000 лв. Към него следва да се начисли съгл. §2а от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимия ДДС в
размер на 20%, предвид обстоятелството, че процесуалния представител на ищцата е
регистриран по ЗДДС. С оглед на това ответникът следва да заплати сума в размер на 3 600
лв. с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД следва да
бъде осъдено да заплати държавна такса в общ размер на 3 200 лв. по сметка на Шуменския
окръжен съд.
13
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ...,
бул. „...“, № ...да заплати на Н. Б. Д., ЕГН ********** с адрес в гр. ..., ж.к. „...“, бл.8, вх.7,
ет.7, ап.37 сумата от 80 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, поради преживени болки и страдания, вследствие получените от нея
травматични увреждания, настъпили в резултат на ПТП, станало на 23.10.2022 г., причинено
от И. Г. И., който е нарушил правилата за движение при управление на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“ с рег. № ..., на основание застрахователна полица № BG/02/..., валидна
към датата, на която е осъществено ПТП за сключена застраховка „Гражданска отговорност“
за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.12.2022 г. до окончателното й заплащане, като отхвърля иска за разликата над 80 000 лв.
до предявения размер от 100 000 лв., поради неоснователността му.
Осъжда Н. Б. Д., ЕГН ********** с адрес в гр. ..., ж.к. „...“, бл...., вх...., ет...., ап... да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ..., бул.
„...“, № ... сумата от 780.96 лв., представляващи направените от ответника разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.
Осъжда ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ...,
бул. „..“, № ... да заплати на адвокат Н. А. Х. с адрес на кантората в гр. ..., п.к. ..., пл. „...“, №
..., ет. ..., сграда „...“ сумата от 3 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана на ищцата безплатна адвокатска помощ.
Осъжда ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ...,
бул. „...“, № ... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския
окръжен съд държавна такса в размер на 3 200 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
14