Решение по дело №2269/2022 на Административен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2195/24.11.2022г.

 

Град Пловдив, 24.11.2022 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Анелия Харитева

       Членове: Любомира Несторова

Георги Пасков

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2269 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на К.П. *** срещу решение № 1559 от 27.07.2022 г., постановено по а.н.д. № 1234 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4377435 на ОДМВР Пловдив, с който на К.П.П., ЕГН **********,***, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 ЗДвП.

Според касатора обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на обжалвания електронен фиш.

Ответникът не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила решението на районния съд като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че изложената в електронния фиш фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото доказателства, електронният фиш отговаря на формалните изисквания на чл.189, ал.4 ЗДвП за съдържание и компетентност на наказващия орган, при съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя. Според районния съд безспорно е установено неизпълнението на задължението за управление на МПС на процесното място със скорост до 60 км/ч, нарушението е ясно и точно описано, правилно е наложено наказание глоба в размер на 50 лева, който размер не подлежи на ревизиране от страна на съда. Изложени са подробни мотиви относно законосъобразното използване на мобилна система за видео контрол, както и обстойни мотиви за неприложимостта на чл.39, ал.4 ЗАНН, като е направен анализ на законодателните изменения в тази правна норма и в нормата на чл.189 ЗДвП и въз основа на него е направен извод, че след изменението на чл.189, ал.14 ЗДвП не съществува съмнение, че забрана за издаване на електронни фишове на стойност 50 лева не произтича нито от чл.39,, ал.4 ЗАНН, нито от специалния закон – ЗДвП, който в нито една своя норма не ограничава възможността да се издават такива в зависимост от размера на налаганата глоба.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Възраженията на касатора са идентични с възраженията, съдържащи се в жалбата до районния съд, обсъдени са от този съд и на всички тях е даден отговор в ясни и конкретни мотиви, като съдът се е позовал и на актуалната съдебна практика.

Цитираната в касационната жалба съдебна практика не се споделя от настоящия касационен състав, като практиката на АС Пловдив не е константна по тези казуси. Единствените ограничения по чл.189, ал.4 ЗДвП за издаване на електронен фиш са предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки. В настоящия случай за констатираното нарушение чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП предвижда единствено и само фиксиран размер глоба от 50 лева. Следователно, не е съществувала пречка за издаване на електронен фиш. В този смисъл не се споделят възраженията на процесуалния представител на касатора с оглед превратното тълкуване на закона. Още повече, че не може с обща норма, каквато е нормата на чл.39, ал.4 ЗАНН, да се дерогира приложението на специална норма, каквато е нормата на чл.180 ЗДвП.

Изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани и правилни. В този смисъл и на основание чл.221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1559 от 27.07.2022 г., постановено по а.н.д. № 1234 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година,

Решението е окончателно.

 

                                                                       Председател:

 

                                                                       Членове: 1.

 

                                                                                         2.