ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 147
гр. Перник , 17.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:РЕНИ П. КОВАЧКА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500049 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от мл. съдия Динева-Палазова възз.ч.гр.д. № 00049 по
описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Ай Тръст“ ЕООД против разпореждане
№ 263813 от 12.10.2020 г. по ч.гр.дело № 5399 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен
съд в частта му, с която е отхвърлено заявление № 263370/09.10.2020 г., подадено от частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Н. А. Н. от ***
за сумата от 63,29 лева- административни разноски за извънсъдебно събиране на кредита,
сумата от 179,57 лева- възнаграждение по договор от *** г. за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит № *** г. и сумата от 53,98 лева- законна
лихва за забава върху главницата на възнаграждението по договора за поръчителство за
периода от 01.02.2019 г. до 17.09.2020 г.
Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано в обжалваната му част. Оспорва изводите за неравноправност на клаузите за
заплащане на административни разноски за извънсъдебно събиране на кредита и на
възнаграждение по договора за поръчителство. Досежно сумата за административни
разноски по договора за кредит се посочва, че основанието за заплащането им е по чл. 7,
раздел VI вр. чл. 2.6 от VII от общите условия и е начислено за действително извършени
разноски за изпращане на покани, многократни телефонни разговори и напомнителни писма
до длъжника във връзка с доброволното плащане на задълженията му, за които е съставен
протокол, който представя в приложение към жалбата. Релевира доводи за неправилност на
извода на заповедния съд, че претендираното възнаграждение за поръчителство е нищожно
и противоречи на добрите нрави. Посочва, че при сключването на договора за кредит с
“Кредисимо” ЕАД длъжникът е имал възможност да избере необезпечен кредит или да
предостави банкова гаранция или друг вид обезпечение, но сам избрал да обезпечи
изпълнението на задълженията си по сключения договор за кредит чрез поръчителство.
1
Поддържа, че възнаграждението е дължимо по възникналата между страните облигационна
връзка във връзка с гарантиране от страна на частния жалбоподател на задълженията на
длъжника пред кредитора. Изложени са и съображения, че след покана от “Кредисимо” ЕАД
поръчителят е изпълнил задълженията си по чл. 3 от договора за поръчителство и е заплатил
всички дължими от кредитополучателя суми по договора за потребителски кредит.
Посочено е още, че „Ай Тръст“ ЕООД извършва дейност съгласно предмета си на дейност, а
именно предоставя финансова услуга, като извършва гаранционни сделки срещу заплащане,
за което е вписано в регистъра по чл. 3а ЗКИ, воден от БНБ. По отношение на клаузата за
наказателна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство се твърди, че
същата е уговорена в раздел X, чл. 2 от Общите условия, неразделна част от договора за
кредит, и нейният размер е съобразен с предписанията на чл. 33, ал. 2 ЗПК. Поради
изложените съображения жалбоподателят моли разпореждането да бъде отменено в
обжалваната му част и да бъде издадена заповед за изпълнение против Н. А. Н. за сумите,
посочени по-горе. Претендира и разноски за заповедното производство и за държавна такса
по частната жалба.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр. дело № 5399 по описа за 2020 г. на ПРС е образувано по
заявление по чл. 410 ГПК с № 263370/09.10.2020 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД срещу Н.
А. Н. от *** за заплащане на следните суми:
1. сумата от 500 лева, представляваща главница по договор за кредит № *** г.;
2. сумата от 63,29 лева, представляваща административни разноски за извънсъдебно
събиране на вземанията по договор за кредит № *** г.;
3. сумата от 179,57 лева- възнаграждение по договор от *** г. за предоставяне на
поръчителство;
4. сумата от 128,41 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва по договора
за кредит за периода от 29.12.2018 г. до 31.01.2020 г.;
5. сумата от 70,72 лева, представляваща лихва за забава по договора за кредит за периода
от 01.02.2019 г. до 17.09.2020 г.;
6. сумата от 53,98 лева- законна лихва за забава върху главницата на възнаграждението
по договора за поръчителство за периода от 01.02.2019 г. до 17.09.2020 г.;
7. ведно със законната лихва върху претендираните суми от подаване на заявлението до
окончателното им изплащане.
С разпореждане № 263813 от 12.10.2020 г. по горепосоченото дело районният съд е
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата от 500 лева,
представляваща главница по договор за кредит № *** г., 128,41 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 29.12.2018 г. до
31.01.2020 г., сумата от 70,72 лева, представляваща лихва за забава по договора за кредит за
периода от 01.02.2019 г. до 17.09.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, както и за сумите от 17,55 лева- държавна такса
за заповедното производство, и 35,10 лева- юрисконсултско възнаграждение, но е отхвърлил
заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 63,29 лева- административни разноски за
извънсъдебно събиране на кредита, сумата от 179,57 лева- възнаграждение по договор от
*** г. за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит № *** г. и
сумата от 53,98 лева- законна лихва за забава върху главницата на възнаграждението по
договора за поръчителство за периода от 01.02.2019 г. до 17.09.2020 г. За да отхвърли
заявлението в тази част, при извършване на служебната проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3
ГПК ПРС е приел, че искането се основава на неравноправни клаузи в договора, сключен с
длъжника, в качеството му на потребител. Счел е, че с претендираното възнаграждение по
2
договора за предоставяне на поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
тъй като начисляването и събирането на възнаграждение по пакета за допълнителни услуги
не представлява плащане за услуга, а реално прикрити разходи по кредита, с които би се
стигнало до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Приел е
също така, че клаузата начисляване на административни разноски и такси за извънсъдебно
събиране на вземането противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК, че с нея се цели въвеждане на
допълнителни плащания, поради което е нищожна. Посочил е още, че срещу това
възнаграждение не се дължи никакво поведение, а точно обратното- изискуемостта на
вземането на кредитора следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава,
поради което е направил извод, че е налице клауза за неустойка за забава.
От изложеното в т. 12 от заявлението е видно, че възнаграждението в размер на
179,57 лева се претендира от заявителя „Ай Тръст“ ЕООД въз основа на сключен между
страните на *** г. договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на
задълженията на длъжника Н. А. Н. като кредитополучател по договор за потребителски
кредит № *** г., по силата на който е получила потребителски кредит в размер на 500 лева
от кредитора “Кредисимо” ЕАД. В т. 12 от заявлението е посочено още, че „Ай Тръст“
ЕООД е изпълнило задълженията си към Н. А. Н. по договора за предоставяне на
поръчителство, като на *** г. е сключил с “Кредисимо” ЕАД договор за поръчителство, по
силата на който се е задължило спрямо кредитора за всички задължения на длъжника по
договора за кредит. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по
договора за кредит, поради което на 21.09.2020 г. заемодателят “Кредисимо” ЕАД е
изпратил покана за плащане до „Ай Тръст” ЕООД в качеството му на поръчител, а
поръчителят от своя страна на основание чл. 3, ал. 2 от договора за поръчителство е
изпратил уведомление до длъжника за всички дължими суми, описани в чл. 9 от
заявлението. Твърди се също, че на *** г. поръчителят заплатил на заемодателя всички
дължими от длъжника суми, като на 25.09.2020 г. уведомил длъжника за извършеното
плащане съобразно чл. 3, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство, както и за
встъпване от поръчителя в правата на кредитора, включително и за дължимото
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, които суми са описани в т. 9
от заявлението. Посочено е, че длъжникът не е заплатил на поръчителя платените от
последния суми, нито дължимото му възнаграждение по договора за поръчителство. Поради
това заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение за всички платени на
първоначалния кредитор суми, както и за възнаграждението по договора за поръчителство.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 63,29 лева- такса за
административни разходи за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за кредит,
настоящият съдебен състав намира, че предвид описанието в т. 12 от заявлението,
уговорката за такава такса противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, което обосновава извод за нейната нищожност. Следва да се посочи, че
извънсъдебното събиране на вземанията е във връзка с усвояването и управлението на
кредита, поради което и не може да се приеме, че попада в приложеното поле на чл. 10а, ал.
1 ЗПК. Поради това претендирането му от потребителя противоречи и на забраната на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия за управление на кредита.
Досежно претенцията за възнаграждение по договор за поръчителство според
индивидуализацията на това вземане в размер на 179,57 лева, съдържаща се в т. 12 от
заявлението и изложението в частната жалба, между страните е уговорено заплащане на
възнаграждение в полза на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по силата на договор за
поръчителство от *** г. той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за
задълженията на последния по сключения на същата дата с “Кредисимо” ЕАД договор за
кредит. Видно от представеното към заявлението по чл. 410 ГПК Приложение № 1 към
договор за предоставяне на поръчителство, при предоставен кредит от 500 лева за срок от 13
3
месеца възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 36,90 лева месечно за
срока на договора за кредит или общо 479,70 лева. От формулировката на клаузата на чл. 4,
ал. 1 от представения със заявлението Договор за потребителски кредит следва, че
потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита и ако да- съгласно
клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция. При внимателен
прочит на всички текстове на чл. 4, ал. 1-3 от същия процесен договор следва, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя
"Кредисимо" ЕАД юридическо лице-поръчител и е сключил договор за поръчителство в
рамките на 48 часа от подаване на заявлението, то срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредит в този случай е 24 часа от предоставяне на обезпечението. При
непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за
кредит, се разглежда и одобрява в 14-дневен срок от подаването му. Следователно е налице
неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане
и одобряване на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането
с поръчителство на ЮЛ-поръчител, което освен това и следва да е одобрено от
кредитодателя.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не
може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона
и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От
гореизложеното по отношение на клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от процесния договор за
потребителски кредит, се налага извода, че разходът "възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство" е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен
на кредитора при подписването му, т.е. това възнаграждение представлява "общ разход по
кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в "ГПР"
по процесния договор за кредит.
На следващо място, от анализа на изложените факти се стига до извода, че при
сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя
е “Кредисимо” ЕАД- кредиторът на длъжника по договора за кредит, видно от приложеното
към заявлението извлечение от сайта на Търговския регистър. Следователно, юридическото
лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него
лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не
отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор
и възможност за индивидуално договаряне. При условие, че финансовата институция е
длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл.
16 ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните
норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен това,
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта
от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а ал. 1 и 2
ЗПК. Нещо повече, размерът на възнаграждението по договора за поръчителство се
доближава твърде много до размера на предоставения кредит.
4
В този смисъл, доводите в жалбата, че заемополучателят изрично е изразил искане за
сключване на договор за поръчителство, е несъстоятелен, тъй като се касае за заобикаляне
на закона –чл. 33 ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, е нищожна. След като е нищожна
клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство, то неоснователна се
явява и акцесорната претенция за заплащане на сумата от 53,98 лева- законна лихва за забава
върху главницата на възнаграждението по договора за поръчителство за периода от
01.02.2019 г. до 17.09.2020 г.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че таксата в размер на
63,29 лева- административни разноски за извънсъдебно събиране на кредита, сумата от
179,57 лева- възнаграждение по договор от *** г. за предоставяне на поръчителство по
договор за потребителски кредит № *** г. и сумата от 53,98 лева- законна лихва за забава
върху главницата на възнаграждението по договора за поръчителство за периода от
01.02.2019 г. до 17.09.2020 г., които се претендират със заявлението, противоречат на закона
и добрите нрави на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което правилно и
законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за тези суми.
Предвид на това разпореждането на заповедния съд в тези обжалвани части следва да се
потвърди.
С оглед изхода по настоящото дело, на частния жалбоподател не следва да се
присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 263813 от 12.10.2020 г. по ч.гр.дело № 5399 по
описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление №
263370/09.10.2020 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против Н. А. Н. от *** за сумата от 63,29 лева- административни разноски за
извънсъдебно събиране на кредита, сумата от 179,57 лева- възнаграждение по договор от
*** г. за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит № *** г. и
сумата от 53,98 лева- законна лихва за забава върху главницата на възнаграждението по
договора за поръчителство за периода от 01.02.2019 г. до 17.09.2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5