№ 2296
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100503165 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, подадени съответно от Ю. Г. А. и М. Г. А.,
действащи чрез процесуалните си представители, срещу неизгодните части на решение №
12727 от 14.11.2022 г., постановено по гр. д. № 11426/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, 38 с-в.
С цитираното решение районният съд е признал за установено по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Ю. Г. А. и М. Г. А., установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 149 ЗЕ, че всеки от
ответниците дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от по 1,126.33 лева - главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия, сумата от по 265.31 лева - мораторна
лихва за времето до 30.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.08.2021
г. до й изплащане, като над тези размери искове са отхвърлени като неоснователни.
Във въззивните жалби съответно на Ю. Г. А. и М. Г. А.а - П. се излагат подробни
съображения, че решението е неправилно в обжалваната установителна част,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните
доказателства. В тези насоки се излагат подробни съображения. Моли се решението в
обжалваните части да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло,
като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, е
депозирал отговор на въззивните жалби, с който ги оспорва като неоснователни. Претендира
присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
Третото лице - помагач не е взело становище по въззивната жалба.
1
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на
договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този
период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и
доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на
топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена
за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
С отговора на исковата молба въззивниците са оспорили наличието на валидна
облигационна връзка. За установяване на собствеността върху топлоснабдения имот ищецът
е направил искане, обективирано в молба от 22.06.2022г., за снабдяване от Столична община
с документите за продажбата на имота.
В проведеното на 26.09.2022г. открито съдебно заседание пред СРС, двамата
процесуални представители на ответниците, изрично са заявили, поотделно, че не оспорват,
че са съсобственици на имота по наследство, както и че в исковия период са били
собственици на имота. Заявили са още, че не оспорват, че имотът е топлоснабден и размерът
на доставената топлинна енергия. Посочили са, че поддържат единствено направеното
2
възражение за изтекла погасителна давност.
С оглед на така направените изявления и липсата на оспорване, СРС е оставил без
уважение искането на ищеца, обективирано в молба от 22.06.2022г., за снабдяване от
Столична община с документите за продажбата на имота.
Ето защо, съдът намира, че за процесния период страните са били обвързани от
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, като неоснователни са
възраженията на жалбоподателите в тази връзка.
Във въззивните жалби се излагат противоречиви оплаквания. От една страна са
налице твърдения, че не са събрани доказателства ответниците да са били вещни ползватели
на имота, а от друга страна се сочи, че при наличие на вещен ползвател, то въззивниците не
са в облигационни отношения с ищцовото дружество. По делото липсват каквито и да било
твърдения, както за това, че въззивниците са били вещни ползватели, така и за това, че в
имота е имало друг вещен ползвател. Отговорността на въззивниците е ангажирана като
собственици на топлоснабдения имот за процесния период, което обстоятелство
ответниците изрично са признали в последното по делото пред СРС заседание.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те
влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното
предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/
на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149
ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане
цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на
получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
3
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за сградата по силата на сключен договор.
Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл. 139 б ЗЕ е прекратен,
съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от топлопреносното
предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по приложението към
наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 ЗЕ няма отношение към
съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
В проведеното по делото съдебно заседание процесуалните представители на
ответниците изрично са заявили, че не оспорват доставката и размера на топлинна енергия
до имота. С оглед на изложеното, съдът намира доказан и размерът на потребената ТЕ.
Неоснователно е и оплакването във възизвните жалби за недоказаност на иска за
мораторна лихва. Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия
са възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Съгласно чл.
33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м. 08.2016г./, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Ето защо, денят за изпълнение на задължението има определен падеж,
поради което на въззивника не се дължи покана. Цитираната от въззивниците редакция на
чл. 33, ал. 2 е от ОУ от 2014г. Настоящата претенция обхваща периода м. 05.2017. до м.
04.2019г., за който са приложими общите условия от 2016г. и които не предвиждат 30
дневен срок за плащане от датата на публикуване на интернет страницата на продавача.
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваните части следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът констатира, че единствено въззивникът Ю. А. е бил освободен от внасяне на
4
държавна такса за въззивно обжалване. Другият въззивник М. А.а – П. не е внесла
дължимата държавна такса. Ето защо, същата следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на СГС 64.50 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 12727 от 14.11.2022 г., постановено
по гр. д. № 11426/2022г. по описа на Софийски районен съд, 38 с-в.
ОСЪЖДА Ю. Г. А. ЕГН ********** и М. Г. А. ЕГН ********** да заплатят на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за
въззивната инстанция в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА М. Г. А. ЕГН ********** да заплати по сметка на СГС сума в размер на
64.50 лв., представляваща държавна такса по въззивната жалба, на основание чл. 77 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Термокомплект” ООД.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5