Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 31.07.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на четвърти юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Мария
Кузева и в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков
гр.д. №115/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за съществуване
на вземане в размер на 243,33лв. - цена на използвана електроенергия за периода
25.09.2017г. – 24.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
29.10.2018г. до плащането, както и 22,95лв. - обезщетение за забава за периода
11.11.2017г. – 28.10.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №4374/2018 г. на РС-Пазарджик.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
твърди, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника,
произтичащо от договор за продажба на електроенергия, сключен при общи условия,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.5.2008г. Поддържа, че в изпълнени на
договора е доставил електроенергия до обект, който е собственост на ответника,
находящ се в гр.****, ИТН 3115336, а ответникът не е заплатил нейната цена за
отчетния период 25.09.2017г. – 24.10.2017г. на стойност 145,72лв. и за отчетния
период 25.10.2017г. – 24.11.2017г. на стойност 97,61лв. или общо 243,33лв.,
което е трябвало да направи съответно в срок до 10.11.2017г. и 11.12.2017г.
Поради допуснатото неизпълнение за него възникнало и задължението да плати
обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 11.11.2017г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда /28.10.2018г./ в размер на 22,95лв.
Твърди, че за вземането е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска
установяване на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира
разноски в исковото и в заповедното производство. Сочи доказателства.
Ответникът, представляван от особен представител
по чл.47, ал.6 ГПК, не оспорва така предявените искове.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства,
достигна до следните правни и фактически изводи:
Активно легитимиран да
предяви процесните
искове по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а исковете са предявени в законоустановения срок,
поради което са допустими.
За уважаването на главния иск ищецът следва да
установи, че като краен снабдител по смисъла на чл.98а ЗЕ е доставил електрическа енергия за битови нужди на
ответника, който има качеството на клиент по смисъла на чл.1, т.4 от общите
условия, стойността на доставената електроенергия, както и изискуемостта на
вземането.
При установяване на горното в
тежест на ответника е да докаже наличието на валидно плащане на задължението.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл.
86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането
на длъжника в забава.
При така разпределена доказателствена тежест съдът
намира исковете за основателни.
Видно от представения препис-извлечение от
клиентска сметка и приложените фактури, електрическата енергия, чието заплащане
се претендира, е доставена в периода 25.09.2017г. – 28.10.2018г. при действието
на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от крайния
снабдител „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение №ОУ-013/10.05.2008г.
на ДКЕВР. Доставката е извършена до жилищен обект с ИТН 3115336 в гр.****,
който според представената справка от Службата по вписвания е собственост на
ответника Ф.А.М.. В това си качество същият представлява клиент на крайния
снабдител по смисъла на чл.1, т.4, предл.2 от ОУ, съгласно който клиент, т.е.
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическото лице,
собственик или ползвател на присъединен имот към електроразпределителната мрежа
на снабдителя, който ползва електрическа енергия за домакинството си.
Съгласно
чл.11, т.1 от ОУ, именно клиентите са посочени като лицата, задължени да
заплащат стойността на използваната в обекта електрическа енергия.
От цитираните разпоредби е видно, че
облигационното отношение между крайния снабдител и потребителя на електрическа
енергия за битови нужди възниква ex lege с факта на придобиване на право на собственост или
ограничено вещно право на ползване върху обект, който е присъединен към
електроразпределителната мрежа на крайния снабдител. Сключването на договор не
е елемент от правопораждащия фактически състав на правоотношението, но
наличието на такъв се изисква от чл.97, ал.1,т.4 ЗЕ, за да се уредят подробно
отношенията между страните. Следователно за възникване на задължение за едно
физическото лице да заплаща електрическа енергия е достатъчно то да придобие
право на собственост, респ. ограничено вещно право на ползване върху жилищен
или друг нестопански обект, който е присъединен към електроразпределителната
мрежа и да използва електрическа енергия за битови нужди в присъединения обект.
Установява се от представения от ищеца препис-извлечение
от клиентска сметка, че в процесния жилищен обект, който е собственост на
ответника, е използвана електрическа енергия, чиято стойност /в т.ч. цената за
пренос/ през отчетния период 25.09.2017г. – 24.10.2017г. възлиза на 145,72лв.,
а за отчетния период 25.10.2017г. – 24.11.2017г. възлиза на 97,61лв., т.е. общо
243,33лв. Горните обстоятелства не се оспорват от особения представител на
ответника.
При това положение за ответника е възникнало
задължение да заплати стойността на електроенергията и дължимите суми за
пренос. Падежът на отделните задължения е съответно в срок до 10.11.2017г. и
11.12.2017г., съгласно 18, ал.2 от ОУ. От страна на ответника не са представени
доказателства за плащането.
Следователно главният иск се явява основателен и
следва да се уважи в предявения размер от 243,33лв.
Относно иска по чл.86 ЗЗД:
Съдът формира извод за наличието на главен дълг в
размер на 243,33лв., който не е заплатен на падежа. Размерът на законната лихва
за забава върху всяка просрочена фактура за периода от нейния падеж до 28.10.2018г.
– деня преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, е в общ размер на 22,95лв.
/лихвата е изчислена от съда с помощта на калкулатора за законна лихва от електронната
страница на НАП/. Следователно акцесорният иск е основателен и следва да се
уважи в предявения размер от 22,95лв.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на
ищеца направените съдебни разноски. В случая ищецът е представляван от
юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото
следва да се определи възнаграждение в минималния размер от 100 лв., съгласно
чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Освен това ищецът е
внесъл 25лв. държавна такса за производството и 150лв. депозит за
възнаграждение на особен представител на ответника. Общия размер на разноските възлиза на 275лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 75лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът Ф.А.М. с ЕГН ********** дължи на ищеца „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 243,33лв. – цена на електрическа
енергия, изразходвана в обект с ИТН 3115336 в гр.****за периода 25.09.2017г. –
24.11.2017г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.10.2018г. до плащането, както и сумата от 22,95лв.-
обезщетение за забава за периода 11.11.2017г. - 28.10.2018г., за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2404/31.10.2018г. по
ч.гр.д. №4374/2018г., по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА Ф.А.М. с ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД ЕИК ********* сумата 275 лева – деловодни разноски в исковото производство, и сумата 75лв. – деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №4374/2018г., по описа на
РС-Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: