Определение по дело №408/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда чл.278 от ГПК.

Окръжният съд е сезиран с частна жалба от М. С. Ю. – ищец по гр.д.№140/2010г. по описа на Момчилградския районен съд, против Разпореждане на съда от 26.09.2011г., с което е оставено без уважение искането на ищеца да му бъде върната депозираната от него по делото държавна такса.

Съдът, като прецени данните по делото, прие за установено следното:

Гражданско дело №140/2010г. по описа на МРС е образувано по искова молба, предявена от М. С. Ю. против община Момчилград.

С Разпореждане №174/27.04.2010г. съдът е оставил без движение ИМ, и е указал на ищеца да изправи нередовностите по нея, както и да внесе дължимата се ДТ в размер на 880лв. С вносна бележка от 04.05.2010г. ДТ е внесена и съдът е пристъпил към размяна на книжа. С протоколно определение от 07.07.2010г. исковата молба е оставена без разглеждане поради недопустимост на предявените искове, а производството по делото е прекратено. Определението на съда е влязло в сила на 20.07.2010г.

На 19.09.2010г. М. С. Ю. е поискал от МРС да му бъде върната платената от него по делото държавна такса в размер на 880лв., като е изложил мотиви, че исковата му молба била оставена без разглеждане, а делото било прекратено.

С атакуваното разпореждане съдът е оставил искането без уважение.

Настоящата инстанция намира, че частната жалба е неоснователна, поради което разпореждането следва да се потвърди.

Съображенията на съда са следните:

По силата на закона - чл.128, т.2 ГПК, към исковата молба следва да се приложи документ за внесена държавна такса, когато такава се дължи. Съгласно разпоредбата на чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искова молба със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска. И тъй като цената на предявения пред РС-Момчилград иск е 22 000лв., правилно съдът е събрал по делото ДТ в размер на 880лв. Разпоредбата на Тарифата е съобразена с чл.73, ал.3 от ГПК, който възпроизвежда нормата на чл.3, ал.1 от ЗДТ, а именно – че държавната такса се събира при предявяването на искането за защита.

И тъй като проверката на допустимостта на ИМ е част от правосъдната дейност, а държавната такса е изискване за редовност на ИМ и е дължима към момента на подаването й в съда, то същата не е недължимо платена, и независимо от изхода на делото не се дължи връщането й.

Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане на съда от 26.09.2011г., с което е оставено без уважение искането на М. С. Ю. – ищец по гр.д.№140/2010г. по описа на Момчилградския районен съд, да му бъде върната депозираната от него по делото държавна такса в размер на 880лв.

Определението е окончателно.

Председател : Членове : 1. 2.