Решение по дело №3048/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2814
Дата: 23 юли 2024 г.
Съдия: Нела Кръстева
Дело: 20243110103048
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2814
гр. Варна, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20243110103048 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца С. Д. Я. ЕГН
********** срещу ответника „Д. З." АД, ЕИК ***, със седалище ***, осъдителен иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД, за ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА
ИЩЕЦА, както следва:
-сумата в размер на 765.78лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за сумата от 13 971.90 лева, с която ответното дружество е изпаднало в
забава за периода от 22.06.2022г., датата на уведомяване до 04.01.2023г., ден преди
депозиране на исковата молба по гр. д. № 102/2023г. по описа на ВРС, 35 състав.
Претендират се с исковата молба и направените по делото съдебно-деловодни разноски и
адвокатски хонорар
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: На 17.06.2022г., около 17:30
часа, в гр.Варна, ищецът сочи, че управлявайки собственият си мотоциклет марка „***", с
peг. № *** се е движел по бул.„***" в посока центъра, като пред ***, водача на л.а. марка
„***", с peг. № ***, предприел маневра завиване наляво, като не го пропуснал и станал
причина за настъпване на ПТП. За настъпилото ПТП са били уведомени контролните
органи, които след като са посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на
произшествието и участниците в него, съставили Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с № 15729. В Протокола за ПТП, като виновен посочили водача на лек
автомобил марка „***" с per. № ***, управляван от Е. Н. К.. Лекият автомобил, управляван
1
от виновния водач е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от
застрахователна компания „Д. З." АД, със срок на действие 26.11.2021г. - 25.11.2022г., която
полица е действаща към датата на ПТП.
На 22.06.2022г., ищецът сочи, че е уведоми застрахователя, като същият извършил оглед на
мотоциклета, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение за вреди на МПС по
щета№ *********. В описа като увредени детайли са били описани: спойлер заден ляв,
мигач заден ляв, спойлер над стоп, стоп, седалка, спойлер заден десен, капак лява глава
двигател, капак дясна глава двигател, ПВЦ предпазител свещи 2бр., датчик дебитомер,
конзола на помпа задна спирачка, резервоар гориво, колектор изпускателен, радиатор
маслен, джанта предна 17 цола, спирачен диск преден десен, водач ляв и десен предни,
ел.инсталация амортисьор преден, корпус фар, гривна фар, дифузор радиатори, капак табло,
капак ангренажен ремък, конзола стоп, рамка шаси, дросел и капачка дросел. Сочи се, че
след направени изчисления с електронен калкулатор за сумата от 13 971.90 лева, с която
ответното дружество е изпаднало в забава, следвало да се заплати законната лихва за
периода от 22.06.2022г. - датата на уведомяване до 04.01.2023г. - ден преди депозиране на
исковата молба по гр.д. № 102/2023г. по описа на ВРС, 35 състав, в размер на 765.78 лева.
Във връзка с гореизложеното, ищеца настоява, че за него възниква правен интерес за
завеждане на настоящия иск. Желае се задължението да бъде заплатено по следната банкова
сметка: ***, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
Ответното дружество Д. З." АД, ЕИК ***, със седалище ***, в срока по чл. 131 от
ГПК, е депозирало отговор на исковата молба, с който признава изцяло предявения за
сумата от 765,78лв. иск за мораторна лихва, както по основание, така и по размер. Освен
това, с настоящия отговор изразява готовността си да заплати дължимата сума. Доколкото не
са дали повод за завеждане на настоящото дело (преди депозирането на исковата молба
ищецът не им е изпращал покана за погасяване на задължението ни, както и не е
претендирал същото в предходно производство) и с оглед направеното от ответното
дружество признание на исковете, се отправя искане по силата на чл.78, ал. 2 от ГПК да
бъдат възложени всички сторени по делото разноски в тежест на ищеца.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.86 от ЗЗД..
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК, предвижда възможността, при признание на иска от
ответникът, ищеца да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови
решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответникът, че правното твърдение
на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това
като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална
гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на
съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил
2
искане за това /чл. 237, ал. 1 от ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с
решение, съобразно признанието, без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е
достатъчно да посочи, че постановява решение си само въз основа на направеното
признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение
по чл. 237, ал.1 от ГПК. В представения по делото писмен отговор на основание чл.131 ГПК,
ответникът е направил изрично изявление за признание на иска относно процесното вземане
с правно основание чл. чл.86 от ЗЗД, като е изразил готовност да плати дължимата
сума. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. Съдът е съобщил на страните за приетия от него ред за разглеждане
на делото, като те не са възразили. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че
предявения иск по чл.86 ЗЗД, е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не излага мотиви за това.
По разноските:
Спорен остава въпросът дали ответната страна с поведението си е дала повод за завеждане
на иска и настоящия съд счита, че отговорът на този въпрос е положителен.
Извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от
предявяването на иска. Сам в отговора си по чл.131 ГПК, ответникът е направил изрично
изявление за признание на иска относно процесното вземане с правно основание чл. чл.86
от ЗЗД и е изразил готовност да плати дължимата сума.
Предвид горното, следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото,
поради което чл.78 ал.2 ГПК не намира приложение.
Ищецът е заявил в списък по чл.80 ГПК/л.40/ разноски за д.т. 50,00лв. и адв.хонорар
480,00лв. с ДДС. Няма основание за редуциране на разноските за адв.възнаграждение, т.к.
съгласно чл.7, ал.2, от Наредба №1/2004г. за МРАВ, не надхвърля установения минимум. В
полза на ищецъа следва да се присъдят разноски в общ размер от 530,00 лева.
Мотивиран от изложеното, ВРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД вр. с чл.429 от КЗ, „Д. З." АД, ЕИК ***, със
седалище ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С. Д. Я. ЕГН **********, сумата в размер на
765.78лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от
13 971.90 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 22.06.2022г.,
датата на уведомяване до 04.01.2023г., ден преди депозиране на исковата молба по гр. д. №
102/2023г. по описа на ВРС, 35 състав.

3
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Д. З." АД, ЕИК ***, със седалище ***,
ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Я. ЕГН **********, сумата в размер на 530,00лв.,
представляваща сбор от реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски за
адв.възнаграждение и заплатена д.такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4