№ 13414
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20211110167139 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба подадена от „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК
****, В. Д. Г., ЕГН ********** и „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК **********, с която
са предявени обективно, кумулативно и евентуално съединени искове с
правни основания чл.55, ал.1, пр. I, II и III ЗЗД и чл.86, ал.1, срещу „ФИРМА“
ЕООД, ЕИК ****, относно осъждането на ответното дружество да заплати на
„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ********** сумата от 12 112,32 лв., представляваща
извършени за негова сметка плащания на отпаднало основание, евентуално на
невъзникнало или без основание, в изпълнение на договор за
покупко[1]продажба на кемпер и поръчки на оборудване, както и мораторна
лихва за периода от 11.10.2021г. до 25.11.2021г. в размер на 154,77 лв.,
евентуално за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на В. Г.
на отпаднало основание сумата от 4736,98 лв., мораторна лихва за периода от
11.10.2021г. до 25.11.2021г. в размер на 60,53 лв., а в полза на „ФИРМА“
ЕООД сумата от 4343,80 лв., мораторна лихва за периода от 11.10.2021г. до
25.11.2021г. в размер на 55,50 лв., както и в полза на „ФИРМА“ ЕООД сумата
от 3031,54 лв. и мораторна лихва за периода от 11.10.2021г. до 25.11.2021г. в
размер на 38,74 лв., евентуално ответникът да бъде осъден да заплати същите
суми на тримата ищци, но на отпаднало основание, поради отказ от поръчката
съгласно чл.50 и сл. ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че през месец май 2021г. „ФИРМА“ ЕООД
заявил пред представители на „ФИРМА“ ЕООД и на „ФИРМА“ ЕООД
желанието си да закупи МПС тип кемпер, след като ищецът Г. видял мостра
на желаната вещ на изложение в гр. София. В резултат от това между
посочените търговски дружества започнали преговори с цел закупуване,
изработка, индивидуализиране и доставяне на кемпера. Твърди се, че било
1
постигнато съгласие, че „ФИРМА“ ЕООД ще заплати авансово по банкова
сметка, посочената от „ФИРМА“ ЕООД сума от 24 000 лв. за закупуване на
основните компоненти на МПС, като допълват, че с банков превод от
21.05.2021г. била платена част от сумата, а остатъкът от същата следвало да
се изплати поетапно. Сочат, че ищецът В. Д. Г., в изпълнение на свое
задължение по договор за заем към „ФИРМА“ ЕООД, встъпил в
облигационното правоотношение с предмет процесният кемпер и направил
поръчка, за която била издадена фактура № ****/10.06.2021г. на стойност
4736,98 лв., платена на 11.06.2021г. по банков път, като преводът бил
извършен от съпругата на Г. – Л. Г.. Твърди се, че след провеждането на
допълнителни преговори „ФИРМА“ ЕООД направил следваща по ред
поръчка на екстри към кемпера на стойност 4343,80 лв., за която била
издадена фактура № ****/10.06.2021г., която ищецът платил на 25.06.2021г.
Ищците твърдят, че от страна на „ФИРМА“ ЕООД била направена и трета
поръчка на екстри, за която било уговорено, че ще бъде платена от ищеца
„ФИРМА“ ЕООД, на който била издадена фактура № **********/10.06.2021г.
за сумата от 3031,54 лв. и която дружеството заплатило на 15.06.2021г. В
исковата молба се твърди, че по молба на „ФИРМА“ ЕООД посочените
фактури били издавани от друго търговско дружество - „ФИРМА“ ЕООД,
което имало за управител същото лице, както и „ФИРМА“ ЕООД. Поддържа
се, че след извършените плащания „ФИРМА“ ЕООД било многократно
подвеждано относно срока, в който трябвало да се изработи и достави
процесната движима вещ, поради което дружеството изпратило до „ФИРМА“
ЕООД уведомление за прекратяване на водените преговори и изразило
желанието си за възстановяване на преведените суми на лицата, които са ги
платили. В тази връзка се посочва, че била възстановена единствено
първоначално платената от „ФИРМА“ ЕООД сума в размер на 24 000 лв., а
относно останалите суми от „ФИРМА“ ЕООД заявили, че ищците могат да
получат поръчаните части на адреса на последното дружество или същите да
бъдат изпратени на посочен от ищците адрес. Твърди се, че на 11.10.2021г. на
електронната поща на ответника било изпратено от „ФИРМА“ ЕООД
уведомление за разваляне на договора между страните на основание чл. 87,
ал. 2 ЗЗД, като отново поискал връщане на платените суми. Допълва се, че в
условията на евентуалност ищецът се позовал на чл. 50 и сл. ЗЗП. Посочват,
че чрез ЧСИ М.П. на 26.20.2021г. било връчено на ответника уведомление за
прекратяване на договора на основание чл. 50 и сл. от ЗЗП поради отказ от
направената поръчка, като предоставили на „ФИРМА“ ЕООД двуседмичен
срок за възстановяване на сумите, в рамките на който плащане не последвало.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника, с който предявените искове се оспорват,
както по основание, така и по размер. Ответното дружество оспорва
твърденията на ищците, че им дължи заплащане на претендираните суми.
Твърди, че представляваните от управителя Б. П. дружества не извършват
дейност по доставка на МПС, а издадената проформа фактура от 21.05.2021г.
била във връзка със закупени от физическия магазин на дружеството стоки от
страна на управителя на „ФИРМА“ ЕООД. Поддържа, че „ФИРМА“ ЕООД и
2
„ФИРМА“ ЕООД разполагат само с физически магазини и не упражняват
търговска дейност чрез онлайн магазин, в т.ч. нито едно от двете дружества
не извършва продажба на стоки от разстояние. Оспорва твърдението за
встъпване в дълг на някой от тримата ищци, като допълва, че единствено
ищецът В. Г. уведомил ответника, че плащането по фактура №
****/10.06.2021г. ще бъде извършено от съпругата му Л. Г.. Не отрича, че в
процеса на упражняване на търговската си дейност си сътрудничи с различни
търговски дружества, някои от които имат за предмет на дейност доставка и
продажба на автомобили, в това число и кемпери, но оспорва между него и
ищците да е постигната уговорка за сключване на договор за закупуване на
кемпер. Твърди, че на 21.05.2021г. Дмитри Г. посетил магазина на
дружеството на бул. „АДРЕС“ № 54, съобщил, че има намерение да си закупи
кемпер от трето за производството юридическо лице, разгледал предлаганите
налични в търговски обект стоки и поръчал от името на „ФИРМА“ ЕООД
климатик, соларен комплект, нивелираща подпора и телевизор, за което му
била издадена проформа-фактура, сумата по която дружеството заплатило на
25.05.2021г. Допълва, че се разбрали стоките да останат при продавача до
доставянето на кемпера. Допълва, че в началото на м. юни 2021г. Дмитри Г.
отново посетил магазина на ответника, но този път заедно с другия ищец В. Г.
и като изразил несигурност по отношение на покупката на кемпера попитал,
дали ако се откаже от същата, ще му бъдат върнати парите и за закупените от
ответника стоки, представляващи допълнително оборудване за кемпери, за
което от страна на ответното дружество му било отвговорено, че не е налице
проблем. Сочи, че доколкото Дмитри Г. информирал, че има транспортна
фирма с много на брой камиони, а много от предлаганите от ответника стоки
били съвместими и с тези превозни средства, ищецът поръчал и други стоки,
за които отново била издадена фактура, заплатена на 25.06.2021г. Поддържа,
че ищецът изрично е бил предупреден за възможна забава при доставката на
неналичните във физическия магазин стоки, предвид епидемиологичната
ситуация в цял свят през последните две години, по отношение на което
Дмитри Г. не възразил. Посочва, че стоките пристигнали на 08.10.2021г. и
ищецът бил уведомен, че може да ги получи от търговския обект на
ответника. Твърди, че при това посещение поръчка на стоки била направена и
от В. Г., на когото също била издадена фактура, платена 11.06.2021г. от
съпругата му Л. Г., като на 07.10.2021г. ответникът уведомил купувача, че
стоките са пристигнали. Сочи, че и по отношение на третия ищец „ФИРМА“
ЕООД била издадена и платена 15.06.2021г. фактура за покупка на стоки, за
чиято доставка купувачът бил уведомен на 08.10.2021г. Поддържа, че към
средата на м. септември 2021г. Дмитри Г. уведомил ответника, че закупеното
от него оборудване няма да му бъде необходимо, поради което, съгласно
постигнатата между страните по-рано уговорка, ответното дружество издало
два броя кредитни известия и възстановило в цялост платените от ищеца суми
по фактура от 23.07.2021г., като допълва, че по останалите три броя процесни
фактури подобна уговорка не е постигана. Оспорва между поръчките на стоки
от тримата ищци да е налице връзка, както и твърдението, че същите
представляват една обща поръчка, която включва изработка,
3
индивидуализиране и доставяне на кемпер. Излага твърдения за липса на
основание за разваляне на процесните договори за покупка на стоки от
тримата ищци, доколкото към 11.10.2021г. – датата, на която се твърди да е
направено волеизявлението за разваляне, ответникът вече бил изпълнил
надлежно задълженията си по сключените договори. Поддържа, че предвид
неоснователността на главната претенция, исковете за лихви също са
неоснователни. Оспорва и претенциите за заплащане на разноски за заплатена
такса за уведомление по сметка на ЧСИ М.П. и за заплатени такси и разноски
съгласно ТТРЗЧСИ за налагане на запор. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
В съдебното заседание ищците се представляват от пълномощника им
адв.П., който поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да
присъди в полза на доверителите му разноските по делото. Релевира
възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния
представител на ответника адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание, ответното дружество се представлява от
пълномощника адв.К., която оспорва предявените искове, моли съда да ги
отхвърли като недоказани и неоснователни, претендира за разноски по делото
и релевира възражение за прекомерност на заплатеното в полза на
процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото, съдът обяви за безспорни в отношенията между
страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че в
началото на м.юни на 2021г. В. Д. Г. е направил поръчка към ответника, за
която е била издадена фактура № ****/10.06.2021г., платена на 11.06.2021г.
по банков път, като преводът бил извършен от съпругата на Г. – Л. Г., че
„ФИРМА“ ЕООД е направило следваща по ред поръчка към ответника, за
която била издадена фактура № ****/10.06.2021г., която ищецът платил на
25.06.2021г., както и че на „ФИРМА“ ЕООД била издадена фактура №
**********/10.06.2021г., която дружеството заплатило на ответника на
15.06.2021г.
От приетите като писмени доказателства по делото търговска оферта от
18.05.2021г., проформа фактура 21.05.2021г. за 24 000 лв., Фактура
****/23.07.2021г. за 24 000 лв., и платежно нареждане от 21/05.2021г. за
24 000 лв. се установява, че на 18.05.2021г. регистрираното в Румъния
дружество „Camperisimo“, чрез представителя му Николай Филипов е
изпратило на „ФИРМА“ ЕООД, чрез управителя му Дмитри Г. търговска
оферта за закупуването на кемпер на цена от 69 990 евро със срок на
валидност от 3 дни, срок на доставка 10 дни от заплащането на 100 % от
цената, а на 21.05.2021г. от дружеството „ФИРМА“ ЕООД е издадена
проформа фактура за продажба и доставка на „Г.-Транс Инвест“ ЕООД на
климатик, соларен комплект, нивелираща подпора на манивела и телевизор
на стойност от 24 000 лв. с ДДС. Отново на 21.05.2021г. в 16:36 часа
4
„ФИРМА“ ЕООД заплаща на „ФИРМА“ ЕООД сумата по проформа
фактурата в размер на 24 000 лв. Окончателната фактура за същите артикули е
издадена на 23.07.2021г. и тя е с №**********.
На 10.06.2021г. от „ФИРМА“ ЕООД са издадени фактура №**** за
доставка на В. Г. на различни артикули описани с номера и телевизор филипс
на стойност 4736,98 лв. с ДДС, №**** за доставка на „ФИРМА“ ЕООД
различни артикули, сред които газова бутилка и климатик на стойност
4343,80 лв. с ДДС и №********** за доставка на „ФИРМА“ ЕООД на четири
различни артикула, един от които –тягов акумулатор на обща стойност от
3031,54 лв. Цената по първата фактура е заплатена от съпругата на В. Г. на
11.06.2021г. видно от извлечение от сметката й (л.23). Цената по втората
фактура е заплатена от „ФИРМА“ ЕООД на 25.06.2021г. съгласно преводно
нареждане от същата дата (л.25). Третата фактура е заплатена от „Екто
момерс“ ЕООД на 15.06.2021г., което се установява от платежно нареждане
от същата дата (л.21).
С кредитни известия от 29.09.2021г. „ФИРМА“ ЕООД сторнира
задълженията по Фактура №**********/23.07.2021г. на „ФИРМА“ ЕООД за
сумата от 24 000 лв. поради връщане от страна на купувача на доставените
стоки.
С уведомления връчени на „ФИРМА“ ЕООД на 20.10.2021г., на
„ФИРМА“ ЕООД на 08.10.2021г. и на В. Г. на 07.10.2021г. ответното
дружество уведомява ищците, че поръчаните съгласно фактури №****
№**** и №********** стоки, представляващи оборудване за кемпер са
доставени и купувачите могат да ги получат.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В производството по делото от страна на ищците се установи, че са
заплатили на ответното дружество процесните суми, но не се установи при
условията на пълно и главно доказване, че основанието за получаването им
от ответника не е възникнало, не се е осъществило или е отпаднало, както и
не успяха да установят вътрешните си отношения, в частност наличието на
основание за заплащане на сумите по фактура № ****/10.06.2021г. и фактура
№ **********/10.06.2021г. съответно от В. Г. и от „ФИРМА“ ЕООД в полза
на „Г. – транс инвест“ ЕООД.
Не се установи и, че сключените между ищците и ответното дружество
договори обективирани във фактури №**** №**** и №********** са
сключени от разстояние, поради което ответникът не дължи връщане на
заплатените цени на основание чл.50 ЗЗП. Отделно от това следва да се има
предвид, че „ФИРМА“ ЕООД и „ФИРМА“ ЕООД са търговски дружества и
не са потребители, а по отношение на В. Г. не се установи, че е придобил
стоките извън предназначението да му служат за професионална или
търговска дейност, както и че е действал извън своята професионална
дейност.
Предвид изложеното, съдът намира, че като неоснователни и
недоказани следва да бъдат отхвърлени както предявените главни искове,
5
така и тези предявени при условията на евентуалност. Поради
неоснователността на главните искове, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и акцесорните такива за претендирани лихви върху главниците.
Поради неоснователността на всички предявени искове, на основание
чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по делото, които възлизат на 1000 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира предвид относително
високата правна и фактическа сложност на спора, както и предвид
актуализираните размери на минималните адвокатски възнаграждения, че
възражението за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния
представител на ответното дружество адвокатско възнаграждение е
неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ****, В. Д. Г.,
ЕГН ********** и „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ********** обективно,
кумулативно и евентуално съединени искове с правни основания чл.55, ал.1,
пр. I, II и III ЗЗД и чл.86, ал.1, срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ****, относно
осъждането на ответното дружество да заплати на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК
********** сумата от 12 112,32 лв., представляваща извършени за негова
сметка плащания на отпаднало основание, евентуално на невъзникнало или
без основание, в изпълнение на договор за покупко-продажба на кемпер и
поръчки на оборудване, както и мораторна лихва за периода от 11.10.2021г.
до 25.11.2021г. в размер на 154,77 лв., евентуално за осъждането на ответното
дружество да заплати в полза на В. Д. Г. на отпаднало основание сумата от
4736,98 лв., мораторна лихва за периода от 11.10.2021г. до 25.11.2021г. в
размер на 60,53 лв., а в полза на „ФИРМА“ ЕООД сумата от 4343,80 лв.,
мораторна лихва за периода от 11.10.2021г. до 25.11.2021г. в размер на 55,50
лв., както и в полза на „ФИРМА“ ЕООД сумата от 3031,54 лв. и мораторна
лихва за периода от 11.10.2021г. до 25.11.2021г. в размер на 38,74 лв.,
евентуално ответникът да бъде осъден да заплати същите суми на тримата
ищци, но на отпаднало основание, поради отказ от поръчката съгласно чл.50
и сл. ЗЗП.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ****, В. Д. Г., ЕГН ********** и
„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ********** да заплатят на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК
**** сумата от 1000 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6