№ 123
гр. Ловеч, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500120 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.258 от ГПК
С решение № 221/11.12.2024 година, постановено по гр.дело №822/23 г. Троянският
районен съд е признал за установено по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК***, седалище и адрес на управление гр. ***, представители
Д.К.К. и М.С., а именно, че Н. Д. Н., ЕГН **********, адрес: ***, в качеството на
потребител на мобилни услуги дължи сумата 800.12 – осемстотин лева и дванадесет
стотинки, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен №
************ от 04.12.2012 г., със сключено към него Допълнително споразумение от
19.06.2018 г.; Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен № ************ от
22.04.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от 27.02.2017 г.; Договор
за мобилни услуги за ползване на мобилен № ************ от 16.10.2013 г., със сключено
към него Допълнително споразумение от 29.05.2017 г., за които са издадени фактури с №
**********/05.02.2021 г. и № **********/05.03.2021 г. за периода от 05.01.2021 г. до
04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.07.2023 г. до
окончателното й изплащане; осъден е Н. Д. Н., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК***, седалище и адрес на управление гр. ***, представители
Д.К.К. и М.С. сторени съдебноделоводни разноски в настоящето производство в размер на 1
205,00 – хиляда двеста и пет лева, както и сумата 505,00 – петстотин и пет лева – разноски
по заповедното производство,
Постъпила е въззивна жалба вх. № 143/ 10.01.2025 година от адв. Б. Д. от АК – Ловеч,
особен представител на Н. Д. Н., против решение № 221/ 11.12.2024 година постановено по
гр.д. № 822/ 2023 година по описа на същия съд, в която са изложени съображения за
1
неправилност, незаконосъобразност, необоснованост на съдебния акт. Изтъква, че съдът в
нарушения на процесуалните правила е допуснал доказателства по делото, които са
поискани от нея, но са били представени след определения от съда срок. В този смисъл
съдът е следвало да откаже приемането им и да постанови, че твърдението за наличие на
валидно облигационно правоотношение между страните е недоказано. Излага съображения
и, че освен това са налице множество пороци, обуславящи нищожността на облигационните
отношения, които посочва конкретно. Освен това при изготвяне на експертизата вещото
лице е използвало единствено представените от ищеца доказателства. Изтъква, че са
мобилния е оператор е следвало да прекрати доставянето на услуги съгласно общите
условия още при неплащането на първата фактура, за да ограничи загубите си. В този
смисъл счита, че не може да претендира обезщетение касаещи периода след следващата
неплатена фактура. Моли да бъде постановено въззивното решение, като бъде отменено
атакуваното първоинстанционно решение и бъдат отхвърлени предявените претенции и
присъдени сторените разноски за всички инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба вх. № 697/ 05.02.2025
г. от „Йеттел България“ ЕАД, чрез адв. Г., в който се оспорва въззивната жалба и се излатгат
съображения за нейната неоснователност. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение и
присъдени направените разноски.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с упълномощен от него адв.Д. от
АК-Ловеч, като поддържа въззивната жалба и моли решението да бъде отменено като
неправилно. Твърди, че е заплатил всички дължими суми към мобилния оператор, но досега
не са му изпращани на адрес фактури, за да види откъде са тези задължения. Признава, че не
е запазил касовите бележки за плащанията си, тъй като е минало много време оттогава.Моли
да му бъдат присъдени и азноските по делото.
Въззиваемата страна не изппраща представител в съдебно заседание, но в свое
писмено становщи поддържа отговора на въззивната жалба и моли решението на ТРС да
бъде потвърдено като правилно. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото за
въззивна инстанция.
От представените доказателства по гр.д.№822/2023 г. на ТРС, от становището на
страните, които съдът възприема поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, се
установяват следните фактически обстоятелства:
Н. Д. Н. е бил абонат на дружеството видно от Договор за мобилни услуги за
ползване на мобилен № ************ от 04.12.2012 г., със сключено към него Допълнително
споразумение от 19.06.2018 г.; Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен №
************ от 22.04.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от
27.02.2017 г.; Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен № ************ от
16.10.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от 29.05.2017 г. „Йеттел
България“ ЕАД прилага към договорите и издадени от него фактури №
**********/05.02.2021 г. на обща стойност 9095,10 лв. за отчетен период 5.01.2021 г. до
4.02.2021 г. и № **********/05.03.2021 г. на обща стойност 9215,06 лв., в които са начислени
2
стойности на мобилни услуги и абонаментни такси. Към фактурите има подробна
разпечатка на потреблението и таксуването на услугите, разговорите и дължимите
лизингови вноски за процесните периоди от време, издадена от ищеца. Ответникът в
съдебно заседание не оспорва наличие на облигационна връзка между страните, но заявява,
че е заплатил всички дължими суми на мобилния оператор, като даже е подписал и нов
договор и понастоящем ползува услугите на същия оператор.
Подадено е заявление от „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.дело
№454/2023г по описа на РС-Троян. Издадена е заповед №202/19.07.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, за следното парично вземане:главница в размер на
800.12 лева, ведно със законната лихва от 17.07.2023 г до окончателното изплащане на
вземането, както и за държавна такса в размер на 25 лв. и 480 лв. адвокатско
възнагражденеие с ДДС.
Заповедта е връчена на длъжника Н. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което
заповедния съд с разпореждане от 1.11.2023 г е дал указания на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Това разпореждане е
връчено на въззивника на 8.11.2023 г., а исковата молба е подадена на 8.12.23 г, т.е. в
законоустановения срок, следователно и настоящето производство е допустимо.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът счита, че е сезиран с
иск с правно основание чл.422 ,ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, с искане за признаване на
установено съществуване на вземане на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК:***,със седалище
и адрес на управление в град ***, представлявано от Д.К.К. и М.С. срещу парк София,
сграда 6, представители Д.К.К. и М.С., а именно, че Н. Д. Н., ЕГН **********, адрес: ***, в
качеството на потребител на мобилни услуги дължи сумата 800.12 – осемстотин лева и
дванадесет стотинки, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен №
************ от 04.12.2012 г., със сключено към него Допълнително споразумение от
19.06.2018 г.; Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен № ************ от
22.04.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от 27.02.2017 г.; Договор
за мобилни услуги за ползване на мобилен № ************ от 16.10.2013 г., със сключено
към него Допълнително споразумение от 29.05.2017 г., за които са издадени фактури с №
**********/05.02.2021 г. и № **********/05.03.2021 г. за периода от 05.01.2021 г. до
04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.07.2023 г. до
окончателното й изплащане. За да бъде уважен този установителен иск следва ищецът при
условията на пълно и главно доказване да докаже, че е предоставил на Н. мобилни услуги и,
че ответникът дължи горепосочената сума, представляваща неизплатени месечни
абонаменти такси за потребени мобилни услуги, в какъвто смисъл са твърденията му,
изложени в заявлението подадено пред ТРС и исковата молба.
Н. е сключил валидни договори за мобилни услуги с „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в
които ясно е определена месечната дължима се цена на предпочетения от клиента
абонаментен план и той не оспорва този факт. Спори се относно дължимостта на
3
вземанията, доколкото потребителят твърди, че услугите му са били спрени, той е бил в
чужбина на работа и не е могъл да се свърже с близките си, а като се е върнал в България си
е платил фактурите, но тъй като е минало много време /от 2021 г. досега/ не си пази касовите
бележки, за да ги преодстави на съда.
За правилно решаване на спора РС-Троян е допуснал назначаване на съдебно-
икономическа експертиза. Вещото лице е констатирало, че за периода от 4.01.2021 г. до
момента на постъпване на информация за прекомерно потребление от мобилни данни в
роуминг Молдова е предоставена услуга на потребителя за изходящи и входящи обаждания
и потребление. След постъпване на доклада за надвишен лимит на потребление от чуждия
оператор на 24.01.2021 г. картите са спрени по причина –прекомерно потребление и тъй като
са се намирали в роуминг не са имали право на изходящи и входящи обаждания, а номер
***********, който се е намирал на територията на България е бил само с ограничени
изходящи обаждания. Вещото лице е отразило в табличен вид услугите за отчетен период
5.01.21 г. до 4.02.21 г. по фактура **********/05.02.2021 г, а за втората фактура №
**********/05.03.2021 г вещото лице е отразило, че не е имало потребление, тъй като
картите са били спрени поради прекомерно потребление и не са имали право на изходящи и
входящи обаждания.
Въззивната инстанция установява, че в индивидуалните договори за мобилни
услуги Н. е поел задължение да заплаща на оператора цените на услугите според избрания
от него абонаментен план и условия, както следва: С Договор за мобилни услуги от
04.12.2012 г. абонатът е предпочел мобилен номер ************ с абонаментна програма
GLOBUL Smart със срок на действие 24 месеца, до 04.12.2022 г, като с последно сключено
към него Допълнително споразумение от 19.06.2018 г. абонатът е предпочел нов абонамент -
Тотал 44.99, със срок на действие 24 месеца до 19.06.2020 г. и след изтичане срока на
споразумението, договорът е останал безсрочен; с Договор за мобилни услуги от 16.10.2013
г. абонатьт е предпочел мобилен номер ************ с абонаментна програма GLOBUL Мах
със срок на действие 24 месеца до 16.10.2015 г, като с последно сключено към него
Допълнително споразумение от 29.05.2017 г. той е предпочел нов абонамент - Тотал 44.99,
със срок на действие 24 месеца до 29.05.2019 г. и след изтичане срока на споразумението,
договорът е останал безсрочен; с Договор за мобилни услуги от 22.04.2013 г. абонатът е
предпочел мобилен номер ************ с абонаментна програма GLOBUL Universe 9.90 със
срок на действие 24 месеца до 22.04.2015 г, като с последно сключено към него
Допълнително споразумение от 27.02.2017 г. абонатът е предпочел нов абонамент със срок
на действие 24 месеца до 27.02.2019 г. и след изтичане срока на споразумението, договорът е
останал безсрочен. В чл.4 от договорите е посочено, че това споразумение може да бъде
прекратено по всяко време от действието му за мобилните/фиксираните номера, посочени в
него. Освен това се установява, че абонатът е закупил и мобилни устройства на
преференциална цена HUAWEI-2 бр и SAMSUNG, но те не са предмет на настоящият спор.
В описаните по-горе договори и допълнителни споразумения са посочени всички данни на
потребителя, описание и вид на услугите, цена, ценови пакети или тарифи, условия и
4
срокове на плащане. По този начин договорите и допълнителните споразумения между
страните са с минимално установеното съдържание по чл.228 от ЗЕС.
Ищецът твърди в исковата молба, че след като Н. не е изпълнявал задълженията си
по договорите те са прекратени посредством автоматична деактивация на 31.05.2021 г.
Позовава се на действието на ОУ на мобилния оператор, но не ги прилага в заповедното
производство, въпреки задължението си по чл.410 ал.3 от ГПК нито ги представя в
настоящето исково производство. Освен това твърди, че е издал крайна фактура
№**********/5.07.21 г. за потребените от абоната и незаплатени мобилни услуги на обща
стойност 800,12 лв, но тя също не е представена по делото.
При ползване на телефонни услуги чрез индивидуален договор, насрещното
задължение на потребителя е да заплати дължимите месечни такси и цените, на ползваните
от него услуги през съответния отчетен период, като плащането се извършва въз основа на
издадена от оператора фактура, в срока, посочен във фактурата. След като ищецът не е
представил по делото процесната фактура №**********/5.07.21 г на стойност 800,12 лв и е
спрял картите, според заключението на вещото лице на 24.01.21 г., то настоящата инстанция
приема, че претенцията на ищеца остава недоказана. Приложените по делото две фактури са
на стойност 9095,10 лв. и на стойност 9 215,06 лв, а претенцията е за 800,12 лв, основана на
крайна фактура №**********/5.07.21 г, която обаче не е представена по делото и не е била
предмет на експертизата. Доказателствената тежест по този установителен иск е на ищеца и
след като той не е провел пълно и главно доказване, искът му се явява неоснователен и
недоказан.
Следователно и при тези мотиви настоящата инстанция приема, че искът с правно
основание чл.422 ,ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, с искане за признаване на установено
съществуване на вземане на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК:***,със седалище и адрес на
управление в град ***, представлявано от Д.К.К. и М.С. срещу Н. Д. Н., ЕГН **********,
адрес: ***, че в качеството на потребител на мобилни услуги дължи сумата 800.12 –
осемстотин лева и дванадесет стотинки, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги за
ползване на мобилен № ************ от 04.12.2012 г., със сключено към него Допълнително
споразумение от 19.06.2018 г.; Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен №
************ от 22.04.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от
27.02.2017 г.; Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен № ************ от
16.10.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от 29.05.2017 г., за които
са издадени фактури с № **********/05.02.2021 г. и № **********/05.03.2021 г. за периода
от 05.01.2021 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
17.07.2023 г. до окончателното й изплащане се явява неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
По тези съображения и поради несъвпадане на правните изводи на настоящия
състав на Ловешки окръжен съд с изложените в атакуваното решение № 221/11.12.2024
година, постановено по гр.дело №822/23 г. Троянският районен съд, то следва да бъде
5
отменено изцяло като неправилно и да бъде постановено друго, с което искът с правно
основание чл.422 ,ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, с искане за признаване на установено
съществуване на вземане на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление в град ***, представлявано от Д.К.К. и М.С. срещу Н. Д. Н., ЕГН **********,
адрес: ***, че в качеството на потребител на мобилни услуги дължи сумата 800.12 –
осемстотин лева и дванадесет стотинки, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги за
ползване на мобилен № ************ от 04.12.2012 г., със сключено към него Допълнително
споразумение от 19.06.2018 г.; Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен №
************ от 22.04.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от
27.02.2017 г.; Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен № ************ от
16.10.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от 29.05.2017 г., за които
са издадени фактури с № **********/05.02.2021 г. и № **********/05.03.2021 г. за периода
от 05.01.2021 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
17.07.2023 г. до окончателното й изплащане да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При този изход от процеса следва да бъде осъден ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
ЕИК:***,със седалище и адрес на управление в град ***, представлявано от Д.К.К. и М.С. да
заплати на въззивника разноските по делото, които възлизат на сумата 400 лв. за адвокатско
възнаграждение и дължимата ДТ за въззивната инстанция в размер на сумата 25 лв по
сметка на ОС-Ловеч, тъй като въззивната жалба е подадена от особен представител, който не
дължи заплащане на ДТ при подаването й. Тъй като пред настоящата инстанция Н. Д. Н. се
явява лично и упълномощава адв.Д. да го представлява в производството, то внесената от
ищеца ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сума от 400 лв. депозит за особен представител следва да
му бъде върната след посочване на банкова сметка, по която да бъде преведена.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно съдебно решение № 221/11.12.2024 година,
постановено по гр.дело №822/23 г. от Троянският районен съд, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск с правно
основание чл.422 ,ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, с искане за признаване на установено
съществуване на вземане на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК:***,със седалище и адрес на
управление в град ***, представлявано от Д.К.К. и М.С. срещу Н. Д. Н., ЕГН **********,
адрес: ***, че в качеството на потребител на мобилни услуги дължи сумата 800.12 –
осемстотин лева и дванадесет стотинки, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги за
6
ползване на мобилен № ************ от 04.12.2012 г., със сключено към него Допълнително
споразумение от 19.06.2018 г.; Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен №
************ от 22.04.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от
27.02.2017 г.; Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен № ************ от
16.10.2013 г., със сключено към него Допълнително споразумение от 29.05.2017 г., за които
са издадени фактури с № **********/05.02.2021 г. и № **********/05.03.2021 г. за периода
от 05.01.2021 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
17.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК:***,със седалище и адрес на
управление в град ***, представлявано от Д.К.К. и М.С. да заплати на Н. Д. Н., ЕГН
**********, адрес: *** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК:***,със седалище и адрес на
управление в град ***, представлявано от Д.К.К. и М.С. да заплати на Окръжен съд-Ловеч
сумата 25 лв. дължима ДТ за въззивно обжалване.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК:***,със седалище и
адрес на управление в град ***, представлявано от Д.К.К. и М.С. заплатен депозит от 400
лв. след посочване на банкова сметка, по която сумата да бъде преведена.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7