№ 235
гр. Дупница, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско
дело № 20231510100032 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Г. З. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. *** чрез адв. Ю. Д. от КАК със съдебен адрес за
призоваване гр. *** срещу „Електрохолд продажби“ АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк,
Бизнес Център ЕИК *********, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД
Ищцата твърди, че е абонат на ответното дружество с клиентски № 300139238051. От
15 година работи и живее в Испания, като почти не се прибира в Република България, тъй
като жилището й в гр. *** е с прекъснато електрозахранване, заради стари задължения, за
които имало образувани три дела пред ЧСИ М.Д., а именно: изпълнително дело №
20087440400026, за дължима електроенергия за периода от 01.01.2007 година до 13.06.2007
година, изпълнително дело № 20097440400420, за дължима електроенергия за периода от
06.06.2007 година до 02.04.2008 година и изпълнително дело № 20107440400393, за дължима
електроенергия за периода от 22.08.2008 година до 13.11.2008 година. Депозирала искова
молба по повод на която било образувано гр.д. № 149/2019 година по описа на ДнРС, с
искане съдът да постанови, че не дължи сумите по трите изпълнителни дела по описа на
ЧСИ Д., поради изтекла давност и делото приключило с влязло в сила съдебно решение в
този смисъл, служителка в дружеството въпреки това заявила, че за имота има стари
задължения и докато не се заплатят няма да й бъде възстановено електрозахранването.
Депозирала заявление до ответното дружество да й отговорят писмено какви задължения
има и за какви периоди, тъй като в имота няма как да има начислени сметки, тъй като там
няма ток от повече от 15 години. Не получила отговор от ответното дружество за размера на
задълженията си и направила справка в Изипей от където й дали разпечатка за дължимите
1
суми към ответното дружество в общ размер от 6 011, 15 лева, представляващи главница и
неустойка за изразходвана електроенергия за периода от 03.04.2008 година до 12.12.2011
година, като в общата сума е включена и сума по съдебни вземания в размер на 468, 72 лева.
От ответното дружество не желаят да отпишат задълженията по партидата без да представи
влязло в сила решение на съда, че не дължи сумите за изразходвана електроенергия,
неустойка и сумата за съдебните вземания. Предвид изложеното счита, че не дължи сумите
подробно описани в справка извлечение от Изипей по клиентски номер № 3001393238051,
представляващи /главница, неустойки и съдебни вземания/ в общ размер 6 011,15 лева,
дължими към 12.12.2022 година, поради изтекла тригодишна давност по чл.111, т. „в” от
ЗЗД, тъй като задълженията са за периодични плащания, за лихви и разноски. До настоящия
момент от ответното дружество не са предприели каквито и да било действия по
принудително събиране на тези суми. Твърди, че е изтекла дори и 5-годишната давност за
ответното дружество по чл. 110 от ЗЗД. Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на „Електрохолд продажби“ АД,
със седалище и адрес на управление гр. София, 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе N
o 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център ЕИК *********, с предишно наименование „ЧЕЗ
Електро България” АД, че не дължи сумите в общ размер на 6 011, 15 лева, подробно
описани в извлечение от Изипей по клиентски номер № 3001393238051, представляващи
/главница, неустойки и съдебни вземания/. Претендира направените по делото разноски, за
държавна такса и адвокатски хонорар.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор
се признава, че ищцата е битов клиент на ответното дружество за доставка на електрическа
енергия за адрес гр. ***, с регистрирана партида с клиентски № 300139238051. Твърди, че
видно от счетоводна справка към 31.01.2023г. от клиентската система на „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ ЕАД, която представя по посочената партида с клиентски № 300139238051 са
налице неплатени задължения с изтекъл срок за плащане за ползвана ел. енергия за адрес гр.
*** в размер 2 722, 15 лв. - главница по издадени фактури от 26.05.2008г. до 15.12.2011г.,
върху които е начислена законна лихва за забава в размер на 3 148, 25 лв. за период от
08.07.2008г. /датата следваща падежа на първата фактура/ до 31.01.2023г./датата на
счетоводната справка/, както и присъдени задължения в размер на 405, 55лв. - главница за
период от 06.12.2016г. до 05.07.2017г., върху които начислена лихва в размер на 229, 54лв.
за период от 07.02.2017г. до 31.01.2023г. Твърди, че по изпълнителен лист издаден на
10.12.2009г. по ч.гр. д. № 2323/2018 - г. на Районен съд Дупница ищцата Г. З. Д. е осъдена да
заплати на кредитора „ЧЕЗ Електро България АД, сумата 405, 55 лв. за електрическа енергия
за период от 06.12.2016г. до 05.07.2017г., 63, 17 лв. - лихва за период от 07.02.2017г. до
09.11.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане. По изпълнителен лист, издаден
на 25.02.2020г. по гр. д. № 456/2019г. на PC - Дупница Г. З. Д. е осъдена да заплати на
кредитора „ЧЕЗ Електро България АД, сумата 662, 00 лв. разноски в исковото производство
и 83, 00лв.- разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2323/2018 г. на Районен съд
Дупница. За събиране на сумите по двата цитирани по-горе изпълнителни листове, с молба
2
вх. № 00537/11.03.2022г. е образувано изпълнително дело № 55/2022г. при ЧСИ Николай С.
per. № 745. Посочения изпълнителен лист по ч.гр. д. № 2323/2018 г. на Районен съд Дупница
е издаден в резултат на влязла в сила заповед за изпълнение издадена по реда на чл.410
ГПК, която е потвърдена по гр.д. № 456/2019г. на PC - Дупница по реда на чл. 422 от ГПК.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че вземането за главница и лихва по изпълнителния
лист е погасено по давност. Погасителната давност относно вземането е прекъсната с
предприетите от кредитора изпълнителни действия. По посоченото изпълнително
производство, кредитора е предприемал активни действия, като всяко от тях е прекъсвало
давността относно вземането, в резултат на което, до завеждане на настоящия иск
погасителна давност относно вземането по изп. лист издаден по ч.гр. д. № 2323/2018 г. на
Районен съд Дупница не е изтекла, тъй като съгласно т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част
от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането,
но съгласно чл. 422, ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е
спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК. По изложените съображения поддържа, че нормата на чл.
117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице
постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради потвърждаването и
от съда по реда на чл. 422 от ГПК, какъвто е настоящия случай. От този момент е започнала
да тече давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която е 5 години. Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. С оглед изложеното моли съда да отхвърли иска в тази част, както и да присъди
разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. Направеното
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането в размер 2 722, 15лв.
- главница по издадени фактури от 26.05.2008г. до 15.12.2011г., върху които е начислена
законна лихва за забава в размер на 3 148, 25лв. за период от 08.07.2008г. /датата следваща
падежа на първата фактура/ до 31.012023г. /датата на счетоводната справка/ е основателно и
в тази част ответникът признава иска, намирайки, че ответникът не е дал повод с
поведението си за предявяване на иска в тази част, т.к. не разполага с изпълнителен титул,
не разполага с възможност за друга извънпроцесуална принуда и не е дал друг повод за
предявяване на иска. Предвид изложеното моли съда да се произнесе с решение при
признание на иска за главница 2 722, 15 лв. по издадени фактури от 26.05.2008г. до
15.12.2011г. и начислена лихва върху тези фактури в размер 3 148, 25лв. за период от
08.07.2008г. до 31.01.2023г., като възложи разноските на ищцата на основание чл. 78, ал. 2
от ГПК, както и да присъди на ответното дружество разноски за юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда размер.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхна
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че ищцата е битов клиент на ответното дружество за доставка
3
на електрическа енергия по регистрирана партида с клиентски № 300139238051.
Между страните не е спорно и съществуването на незаплатени от ищцата суми за
ползване на електроенергия. Спорен е въпросът кои задължения на ищцата са погасени по
давност, доколкото ответникът признава иска за главница 2 722, 15 лв. по издадени фактури
от 26.05.2008г. до 15.12.2011г. и начислена лихва върху тези фактури в размер 3 148, 25 лв.
за период от 08.07.2008г. до 31.01.2023г.
По делото са приети като доказателства извлечение от изипей от 12.12.2022 година за
клиенткси номер № 3001393238051 и счетоводна справка към 31.01.2023 г. от клиентската
система на „Електрохолд продажби“ ЕАД за клиенткси номер № 3001393238051, като в тях
са описани ел. енергия за периода от 03.04.2008 г. до 12.12.2011 г., за което са издадени
отделни фактури. По двете справки са посочени конкретно дължими суми, а именно:
1.Фактура № 30493330 от 22.07.2008 г., на стойност 168.40 лева дължима до
09.06.2008 г.; 2.Фактура № 10211587 от 26.05.2008 г., на стойност 38.09 лева дължима до
07.07.2008 г.; 3.Фактура № 11613863 от 23.06.2008 г., на стойност 38.09 лева дължима до
04.08.2008 г.; 4. Фактура № 36021163 от 25.08.2008 г., на стойност 24.25 лева дължима до
08.09.2008 г.; 5. Фактура № 42104991 от 22.12.2008 г., на стойност 164.51 лева дължима до
12.01.2009 г.; 6. Фактура № 43544829 от 26.01.2009 г., на стойност 164.51 лева дължима до
09.02.2009 г.; 7. Фактура № 45262029 от 24.02.2009 г., на стойност 130.92 лева дължима до
11.03.2009 г.; 8. Фактура № 46601699 от 25.03.2009 г., на стойност 127.91 лева дължима до
07.04.2009 г.; 9. Фактура № 48116324 от 24.04.2009 г., на стойност 127.91 лева дължима до
08.05.2009 г.; 10. Фактура № 49812632 от 28.05.2009 г., на стойност 63.42 лева дължима до
10.06.2009 г.; 11. Фактура № 51148287 от 23.06.2009 г., на стойност 24.16 лева дължима до
06.07.2009 г.; 12. Фактура № 52793345 от 23.07.2009 г., на стойност 19.48 лева дължима до
05.08.2009 г.; 13. Фактура № 55964248 от 25.09.2009 г., на стойност 29.23 лева дължима до
08.10.2009 г.; 14. Фактура № 57401947 от 23.10.2009 г., на стойност 29.23 лева дължима до
05.11.2009 г.; 15. Фактура № 59127091 от 24.11.2009 г., на стойност 3.82 лева дължима до
07.12.2009 г.; 16. Фактура № 60486584 от 23.12.2009 г., на стойност 36.76 лева дължима до
12.01.2010 г.; 17. Фактура № 62089807 от 26.01.2010 г., на стойност 26.55 лева дължима до
08.02.2010 г.; 18. Фактура № 65181814 от 24.03.2010 г., на стойност 92.23 лева дължима до
07.04.2010 г.; 19. Фактура № 66744348 от 23.04.2010 г., на стойност 15.48 лева дължима до
10.05.2010 г.; 20. Фактура № 68366627 от 02.06.2010 г., на стойност 13.94 лева дължима до
21.06.2010 г.; 21. Фактура № 69784312 от 20.06.2010 г., на стойност 34.21 лева дължима до
08.07.2010 г.; 22. Фактура № 71606531 от 25.07.2010 г., на стойност 22.32 лева дължима до
10.08.2010 г.; 23. Фактура № 73325911 от 22.08.2010 г., на стойност 22.76 лева дължима до
09.09.2010 г.; 24. Фактура № 74912993 от 25.09.2010 г., на стойност 20.96 лева дължима до
13.10.2010 г.;
25. Фактура № 76435991 от 23.10.2010 г., на стойност 21.48 лева дължима до 10.11.2010 г.;
26. Фактура № 77974088 от 23.11.2010 г., на стойност 71.80 лева дължима до 09.12.2010 г.;
27. Фактура № 79568984 от 22.12.2010 г., на стойност 219.65 лева дължима до 11.01.2011г.;
28. Фактура № 81144760 от 25.01.2011 г., на стойност 264.86 лева дължима до 10.02.2011 г.;
4
29. Фактура № 82746070 от 23.02.2011 г., на стойност 174.47 лева дължима до 11.03.2011 г.;
30. Фактура № 84292831 от 24.03.2011 г., на стойност 150.90 лева дължима до 11.04.2011 г.;
31. Фактура № 85896206 от 22.04.2011 г., на стойност 104.21 лева дължима до 11.05.2011 г.;
32. Фактура № 87363798 от 25.05.2011 г., на стойност 69.12 лева дължима до 13.06.2011 г.;
33. Фактура № 88972731от 23.06.2011 г., на стойност 35.69 лева дължима до 11.07.2011 г.;
34. Фактура № 90162969 от 16.07.2011 г., на стойност 24.78 лева дължима до 04.08.2011 г.;
35. Фактура № 91783208 от 26.08.2011 г., на стойност 14.14 лева дължима до 02.09.2011 г.;
36. Фактура № 93385266 от 17.09.2011 г., на стойност 21.74 лева дължима до 05.10.2011 г.;
37. Фактура № 94997433 от 18.10.2011 г., на стойност 29.17 лева дължима до 04.11.2011 г.;
38. Фактура № 96600965 от 16.11.2011 г., на стойност 72.60 лева дължима до 05.12.2011 г.;
39. Фактура № ********* от 15.12.2011 г., на стойност 8.40 лева дължима до 04.01.2012 г.;
40. Фактура № 62089807 от 26.01.2010 г., на стойност 26.55 лева дължима до 08.02.2010 г.;
41. Фактура № 700006888297 от 09.12.2022 г. на стойност 0.00 лева дължима до 23.12.2022 г.
към която фактура е начислена неустойка за просрочени плащания в размер на 162.74 лева.
В счетоводната справка към 31.01.2023 г. от клиентската система на „Електрохолд
продажби“ ЕАД за клиентски номер № 3001393238051 са посочени издадени фактури за
дължими суми за период от 26.05.2008г. до 15.12.2011г. за 2 722, 15 лева и лихва върху
сумите по тях в размер на 3 148, 25 лева за период 08.07.2008г. – 31.01.2023г., както и
следните фактури:
1.Фактура № ********* от 11.01.2017г., на стойност 23.21 лева;
2.Фактура № ********* от 10.02.2017г., на стойност 101.68 лева;
3.Фактура № ********* от 10.03.2017г., на стойност 40.48 лева;
4.Фактура № ********* от 09.04.2017г., на стойност 145.28 лева;
5.Фактура № ********* от 11.05.2017г., на стойност 92.06 лева;
6.Фактура № ********* от 09.06.2017г., на стойност 2.28 лева;
7.Фактура № ********* от 08.07.2017г., на стойност 0.56 лева;
Общо на стойност 405, 55 лева за периода 11.01.2017г. – 08.07.2017г.
С Решение № 662/31.10.2019 г. по гр. д. № 456/2019 г. в полза на „ЧЕЗ Електро
България“ АД (предишно наименование на ответника) са присъдени дължими от ищцата Г.
З. Д. сумата от 405.55 лв., представляваща главница по незаплатени фактури за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 06.12.2016 г. до 05.07.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното плащане, както и сумата от 63.17 лв., представляваща законна лихва за забава
на месечните плащания, начислена за периода от 07.02.2017 г. до 09.11.2018 г. Със същото
решение ищцата е осъдена да заплати и сумата от 662.00 лв. - разноски по водене на делото,
както и 83.00 лв. - разноски по ч.гр.д. № 2323/2018 г. по описа на РС-Дупница, въз основа на
5
което съдебно решение ответникът се е снабдил с два изпълнителни листа от 10.12.2019г. и
25.02.2020г.,, въз основа на които по молба на ответника е образувано изпълнително дело №
55/2022г. по описа на ЧСИ Николай С. с район на действие района на ОС - Кюстендил
Видно от решение, постановено по гр. д. № 149/2019 година по описа на ДнРС,
съдът е признал за установено по отношение на ищеца, че ответницата не дължи суми за
електроенергия за период 01.01.2007г. – 13.11.2008г.
По партидата на ищцата за с. *** е регистрирано заявление за предоставяне на услуги
от 20.10.2022 г. за актуализация на клиентски данни, на което с писмо изх. № ********** от
28.10.2022 г. ответникът е отговорил на ищцата да се обърне към ЧСИ С. относно размера
на сумите, които дължи по влязло в сила решение между страните.
От изисканата от съда на основание чл. 192 ГПК информация от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД се установява, че по данни в клиентската
информационна система на дружеството за обект, находящ се в гр. Дупница, ул. .***“ № 70,
с абонатен номер ********** и уникален идентификационен номер 32Z103001392379J и
абонатен номер ********** и уникален идентификационен номер 32Z103001392380Y, има
валидни договори за използване на електроразпределителната мрежа при общи условия с Г.
З. Д., ЕГН **********. Електрозахранването на обект с абонатен номер ********** не е
прекъсвано. Електрозахранването на обект с абонатен номер ********** е прекъсвано на
24.11.2011 г. и 27.06.2017 г. и до момента не е възстановявано.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ответникът признава, че ищцата е битов клиент на ответното дружество за доставка
на електрическа енергия за адрес гр. ***, с регистрирана партида с клиентски №
300139238051, както и признава иска за главница 2 722, 15 лв. по издадени фактури от
26.05.2008г. до 15.12.2011г. и начислена лихва върху тези фактури в размер 3 148, 25 лв. за
период от 08.07.2008г. до 31.01.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. Съобразно разпределението на
доказателствената тежест, и предвид характера на предявени иск – отрицателен
установителен, както и доколкото не се оспорва от ответника, че между страните е налице
валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за
процесния период, ответникът следва да докаже, че начислената в счетоводна справка,
представена от него електрическа енергия за процесния период е изчислена съобразно
правилата за това и че ответникът дължи сумите, посочени от него в счетоводна справка към
31.01.2023г. от клиентската система на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, за които не е
признал иска.
Ищецът следва да докаже възраженията си - правоунищожаващи, правоизключващи,
правоотлагащи, правопрекратяващи и правопогасяващи, както и фактите, от които извежда
6
своите възражения.
С оглед направеното признание на иска от ответника за главница 2 722, 15 лв. по
издадени фактури от 26.05.2008г. до 15.12.2011г. и начислена лихва върху тези фактури в
размер 3 148, 25 лв. за период от 08.07.2008г. до 31.01.2023г. или за общо сумата 5 870, 40
лева от общо 6 011, 15 лева – предмет на иска, следва да се обсъди дължи ли ищцата на
ответника разликата от 140, 75 лева за периода, следващ периода на задълженията на
ищцата, погасяването по давност на които се признава от ответника с падежи, както следва:
06.02.2017г.; 06.03.2017г.; 03.04.2017г.; 04.05.2017г.; 05.06.2017г.; 03.07.2017г.; 03.08.2017г.
съгласно справката представена по делото от ответника (л. 19 от делото) и като се вземе
предвид фактът, че за сумата, дължима за този период и размер от 405, 55 лева ответникът се
е снабдил с изпълнителен лист и е образувано въз основа на него изпълнително дело №
55/2022г. по описа на ЧСИ Николай С. с район на действие района на ОС – Кюстендил, по
което няма твърдения или данни по делото то да е прекратено, респ. очевидно остатъкът от
140, 75 лева от процесната сума се включва в тези 405, 55 лева, поради което искът предмет
на делото следва да се отхвърли за сумата от 140, 75 лева, доколкото тя е дължима от ищцата
по силата на описаното изпълнително основание и да се уважи поради признаването от
ответника за сумата от 5 870, 40 лева.
При тези мотиви на съда, респ. предвид направеното признание на иска от ответника
за посочения размер, не следва да обсъжда по същество погасени ли са по давност тези
задължения на ищцата, за които е налице признание, а за остатъкът от сумата в размер на
140, 75 лева – същите не са погасени по давност, за тях ответникът е предприел
принудително събиране на вземането, респ. давността е била прекъсната.
По отношение на разноските:
Ответникът е направил искане за възлагане на разноските по делото на ищцата, на
основание чл. 78 ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е причинил
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За
прилагането на нормата е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки:
ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане на делото и да е налице
признание на иска. В процесния случай безспорно е налице втората предпоставка -
признание на иска в хода на производството по делото, но ответната страна е дала повод за
завеждане на делото, предвид събраните по делото – писмени доказателства – от
представената от ответника справка към отговора на исковата молба е видно, че сумата, за
която ответникът признава иска, поради погасяване на вземането по давност в настоящото
производство, представляваща стойност на неплатена ел. енергия от ищцата към
31.01.2023г. стои като нейно задължение в ответното дружество и ищцата е следвало да
предяви настоящия иск, за да бъде то отписано. При това доколкото искът ще бъде
отхвърлен за посочената по – горе сума от 140, 75 лева, на ищецът и на ответника се следват
разноски съобразно уважената и отхвърлената част от иска, както следва: на ищцата – 869,
65 лева, доколкото ищцата е направила разноски за държавна такса в размер на 240, 50 лева
и адвокатски хонорар в размер на 650, 00 лева, а на ответника се следват разноски за
7
юрисконсултско възнаграждение в размер на 8, 43 лева, на основание чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ ( 360, 00 лева) съобразно отхвърлената част от иска, като
направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата, съдът намира за неоснователно съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Електрохолд продажби“ АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, 1784, р-н „Младост“, бул.
Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, с ЕИК *********, че Г. З. Д. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. *** не му дължи следните суми: 2 722, 15 лв. - главница
по издадени фактури от 26.05.2008г. до 15.12.2011г. за неплатена ел. енергия, върху които е
начислена законна лихва за забава в размер на 3 148, 25 лв. за период от 08.07.2008г. /датата
следваща падежа на първата фактура/ до 31.01.2023г./датата на счетоводната справка,
представена от отвевтника/ или общо сумата от 5 870, 40 лева, поради погасяване по
давност на вземанията.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. З. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***
срещу „Електрохолд продажби“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, 1784, р-н „Младост“, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес
Център, с ЕИК ********* иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 140, 75 лева, представляваща
неплатена ел. енергия за период 06.12.2016г. – 05.07.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Електрохолд продажби“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, 1784, р-н „Младост“, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк,
Бизнес Център, с ЕИК ********* да заплати на Г. З. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. *** сумата от 869, 65 лева, представляваща сторени по делото разноски съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. З. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *** да заплати на
„Електрохолд продажби“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, 1784, р-н „Младост“, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, с
ЕИК ********* сумата от 8, 43 лева, представляваща сторени по делото разноски
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
9