РЕШЕНИЕ
№ 15.04.2022 г. гр. Балчик
Районен съд-Балчик, граждански състав в публично
съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и двадесет и втора
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
секретар
М.Й.
прокурор
изслуша
докладваното от съдия Ивелина Велчева
гр.дело
№ 482 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от П.И.Х. с ЕГН:********** и В.Х.Х. с
ЕГН:**********,*** срещу И.К.П. с ЕГН:********** и С.В.П. с ЕГН:********** с посочен адрес *** за прогласяване
за нищожен на договор за аренда №24967/05.01.2016 г., вписан в СВ при Районен съд- Варна, под акт №4, том II, д.
№ 14, относно следните недвижими имоти:
1. нива
с площ от 10,784 дка, пета категория, имот № 158033, местност „Кайряка“;
2. нива
с площ 4.513дка, четвърта категория, имот № 165024, м. „Казда“;
3. нива
с площ 5.400дка от която 5.155кв.м. пета категория и 0.244кв.м. четвърта
категория, съставляваща имот № 181004,
всички
в землището на гр. Д.Ч., обл. Варна, поради накърняване на добрите нрави.
Ищците претендират съдебно – деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответниците
оспорват исковете като недопустими и неоснователни.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235, ал. 3
от ГПК, като взе предвид направените доводи и възражения прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищците
твърдят, че са собственици на отдадените под аренда земеделски земи: нива
с площ 10.784 дка, пета категория, имот № 158033, местност „Кайряка“;
нива с площ 4.513 дка, четвърта категория, имот №
165024, в м. „Казда“; нива с площ 5.400 дка от която 5.155 кв.м., пета категория
и 0.244 кв.м. четвърта категория, съставляващ имот № 181004, всички в землището
на гр. Д.Ч., обл. Варна, при квоти 14/16 ид.части за П.И.Х. и 1/16 ид.части за В.Х.Х..
1/6 ид.част от процесните имоти е придобита
по наследство от К.Е.П..
С Постановление за възлагане на съдия
изпълнител от 29.10.2015 г. тази идеална част от имотите е възложена на
ответника И.П.. Последният сключва със своята баба А.Т., атакувания договор за
аренда, с който е предоставил за временно възмездно ползване зем. земи за срок
от 50 стопански години.
Уговорено е арендно плащане в размер на
17 лв. на декар, както и възможност арендаторът да преарендова или отдава под
наем част или целия обект на договора, да заложи правата си или ги прехвърли на
трето лице.
Договорено е, че наследниците на
арендатора имат право да го заместят като страна в договора за аренда. По този
начин след кончината на арендатора А.Т., починала на 30.05.2017 г., в правата ѝ
по договора е встъпила дъщеря ѝ –
втория ответник, С.П..
С договор за наем от 25.07.2018 г. на
зем.земя, С.П. е предоставила за временно възмездно ползване за срок от една
година, на трето лице, процесните ниви при арендно плащане в размер на 46 лв.
за декар за стопанска година.
На 27.07.2019 г. между С.П. и третото
лице е сключен нов договор за пренаемане зем. земя, за една стопанска година,
при уговорка заплащане в натура –хлебна пшеница по 60 кг на декар.
Ищците намират атакувания договор за аренда
за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Твърдят, че срокът на договора
от 50 години е изключително и несправедливо дълъг, а уговореното арендно
плащане в размер на 17 лв. е на декар е ниско и това накърнява добрите нрави.
Ответниците намират определения размер
арендно плащане за съобразено с наличната към него момент, общодостъпна
информация за средната годишна рента за земеделски земи в землището на гр. Д.Ч.
за стопанската 2015/2016 г., находяща се в сайта на ОбДЗ – Варна.
По отношение допустимостта на иска:
Искът е допустим. Подаден е от лица с активна
процесуална легитимация, при твърдят правен интерес.
По отношение на основателността на иска:
Правната
квалификация на иска е в чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Страните
удостоверяват правния интерес от водене на делото, като твърдят, че са
съсобственици на процесния имот. Правото на собственост удостоверяват с решение
№01-27/20.05.1999 г. на ПК – Д.Ч. и удостоверение за наследници на И. К.И., №139/26.04.2017
г. на община Д.Ч. и удостоверение за наследници № 138/26.04.2017 г.. На 05.01.2016
г., първият ответник като арендодател сключва договор за аренда на зем.земя
№24967 с арендатора А.И.Т., към този на момент на 80 г. След кончината на
арендатора, вторият ответник я замества в договора като нейн наследник.
Договорът
за аренда е сключен за срок от 50 години, без знанието на другите
съсобственици. Договорено е арендно плащане в размер на 17 лв. на дка.
По
отношение на въведеното основание за нищожност поради накърняване на добрите
нрави:
Накърняване
на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната
страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от
по-неблагоприятното положение на другата страна.
Едно
от проявленията на нищожност поради противоречие с добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД е сключване на двустранна сделка при нееквивалентност на
престациите. (Р № 1444 от 4.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. V гр.о. на ВКС.)
Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като
общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Съдът
преценява кога престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност
на сделката, но той не може да подменя волята на страните при действие на
принципа за свободата на договарянето (чл.9 ЗЗД). Изключително голямата разлика
в престациите ( двадесет и над двадесет пъти по-ниска цена) е определена като
критерий за нищожност на това основание в решение № 615 от 15.10.2010 г. гр.д.
№1208/2009 г., ІІІ г.о. Законодателят допуска известна нееквивалентност на
насрещните престации по волята и преценката на страните, но при явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Значителна
и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради
противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е
практически нулева. В този смисъл е
решение № 24/09.02.2016 г. по гр.д.№ 2419/2015 г. ІІІ гр.о.( Бонка
Дечева, Недействителност на сделките с недвижими имоти в светлината на
нотариалната практика)
Когато
престацията не е толкова незначителна, сделката би могло да е унищожаема на
основание чл. 33 ЗЗД като сключена поради крайна нужда при явно неизгодни
условия.
В
разглеждания казус не сме изправени пред нищожност поради накърняване на
добрите нрави.
По
делото бе назначена и изслушана съдебно-оценъчна експертиза, заключението по
която съдът приема като компетентно и обосновано изготвена.
Вещото
лице установи, че за стопанските 2015/2016 г.; 2018/2019 г. ; 2019/2020 г.;
2021/2022 г.; средната наемна цена и арендно плащане за ползване на зем.земи в
района, в който се намират процесните имоти са както следна: 30 лв.; 32 лв.; 34
лв; 49 лв.В случая констатираната нееквивалентност в престациите, не налага
извода за нищожност на сделката, поради накърняване на добрите нрави.
Договореният
срок за действие на договора за аренда – 50 години, сам по себе си, няма за
правна последица накърняване на добрите нрави. В ЗАЗ е предвиден минимален срок
за сключване на договора за аренда, без в закона да е посочен максимален.
Изложеното
налага извода за неоснователност на предявения иск.
Воден
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска на П.И.Х. с ЕГН:********** и В.Х.Х. с ЕГН:**********,*** срещу И.К.П. с
ЕГН:********** и С.В.П. с ЕГН:**********с посочен адрес *** за прогласяване за
нищожен на договор за аренда №24967/05.01.2016 г., вписан в СВ при Районен съд- Варна, под акт №4, том
II, д. № 14, относно следните недвижими имоти:
1. нива с площ от 10,784 дка, пета
категория, имот № 158033, местност „Кайряка“;
2. нива с площ 4.513дка, четвърта категория,
имот № 165024, м. „Казда“;
3. нива с площ 5.400дка от която 5.155кв.м.
пета категория и 0.244кв.м. четвърта категория, съставляваща имот № 181004,
всички
в землището на гр. Д.Ч., обл. Варна, поради накърняване на добрите нрави.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:………..