РЕШЕНИЕ
№ 1130
гр. Стара Загора, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20255530102861 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на платена
без основание сума.
Ищцата Е. Г. Г., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че
в качеството си на кредитополучател, сключила с ответника „******" АД, в
качеството си на кредитодател, Договор за потребителски кредит, предоставен
от разстояние с № **** от **** г. Договорът бил сключен при условията на
закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги
/ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, „****, с ЕИК ****, е следвало да
предостави на ищцата парични средства в размер на 950 лева, а тя от своя
страна да ги възстанови ведно с възнаградителна лихва. Съгласно чл. 1, т. 3 и
т. 4 от договора, годишният лихвен процент на заема е 22.32 %, а годишният
процент на разходите е 24.75 %. Уговореният срок на договора е 24 месеца.
Във връзка с гореописания Договор за потребителски кредит, ищцата
депозирала искова молба срещу „*****" АД, по която било образувано
гражданско дело № ***/**** г., по писа на Районен съд - Стара Загора.
Същото дело приключило с влязло в сила Решение № *** от ****г., с което е
прогласена недействителността на Договор за потребителски кредит,
1
предоставен от разстояние с № **** от **** г. Съгласно заключението на
вещото лице по назначената и извършената в хода на делото съдебно-
счетоводна експертиза, ищцата е заплатила общата сума по процесния
Договор за потребителски кредит,сумата от 1160,91 лв., при главница от 950
лв. Следователно надплатена била сумата от 210,91 лв. Същата сума не била
възстановена на ищцата.
Моли съда да осъди ответника да й възстанови сумата от 210,91 лв.,
като недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние с № **** от **** г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на депозиране на исковата молба до изплащането й.
Претендира за направените съдебни разноски.
Посочва банкова сметка за плащане: IBAN: *****, Банка: "БАНКА
ДСК" АД.
Ответното дружество „*****" АД, ****, чрез упълномощения си
представител, е депозирал писмен отговор, с който прави признание на иска.
Развива подробни доводи за приложението на чл. 78, ал.2 от ГПК, като моли
направените от ищцата разноски да останат за нейна сметка. Посочва съдебна
практика относно приложението на чл. 38, ал.1 от ЗАдв. Алтернативно, прави
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат за
ищцовата страна.
В открито съдебно заседание ищцата се представлява от
пълномощника си, който прави искане съдът да се произнесе с решение при
признание на иска. Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 ГПК. В
случая, от събраните по делото доказателства се установява, че искът е изцяло
основателен, т.е. претендираното право съществува, при съвпадането на
насрещните позиции на двете страни. Ответникът в депозирания писмен
отговор, признава изцяло иска. Налице е искане от ищеца за постановяване на
решение при признание на иска. Предявеният иск е осъдителен, като правата,
предмет на признанието, не противоречат на закона и добрите нрави, като
страната може да се разпорежда с тях.
Ето защо съдът намира, че следва да постанови решение, съобразно
направеното признание.
2
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата
направените по делото разноски – сумата от 50 лв. за държавна такса.
Относно дължимото възнаграждение за адвокат, същото следва да бъде
определено на осн.чл. 38, ал.2 от ЗА. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие
/какъвто в случая е налице/, в който да посочи, че такава се предоставя
безплатно, на осн. чл. 38 ЗАдв. Съдът определя възнаграждението за адвоката
в размер не по- нисък от предвидения в чл. 36 от ЗА. Ето защо и съобразено
чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималния размер за защита по настоящото
дело, е в размер на 400 лв. Именно в този размер следва да бъде осъден
ответникът да заплати на пълномощника на ищцата за осъществената защита.
Водим от гореизложеното, и на основание чл. 237 ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*****" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ********, представлявано от С. Н. Т. , ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, сумата от 210,91 лв.,
представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние с № **** от ***** г., ведно със законната
лихва за забава, считано от 24.06.2025г. до окончателното й заплащане, както
и сумата 50 лв., представляваща направени по делото разноски.
Присъдените суми може да бъдат платени по следната банкова сметка:
IBAN: ******, в Банка: „БАНКА ДСК“ АД.
ОСЪЖДА „„****" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ******, представлявано от С. Н. Т. , да заплати на адв. М. М. –
СтАК, с личен адв. № ********, служебен адрес: *********, сумата 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок, от датат на връчването му до
страните.
3
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4