О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/12.04.2018г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на единадесети април през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
695
по описа за 2016г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: М.К., роден на ***г. в гр. Сент Реми,
Франция, гражданин на Република Италия с лк на постоянно пребиваващ No
*********, изд.на 29.06.2016г. от МВР – Варна, ЛНЧ No ********** и постоянен
адрес:*** 25
срещу
ОТВЕТНИЦИ:
1/ Е.Ж.К., ЕГН **********,***, м-ст “Св. Никола“ – ПИ 1553,
2/ М.С.М., ЕГН **********,***
и настоящ адрес: Канада, действащ в настоящото производство чрез особен
представител – адв. К.М.
3/ М.Я.К., ЕГН **********,***,
м-ст “Св. Никола“ – ПИ 1553
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответниците по делото са
депозирали отговори на исковата молба, намира, че на основание чл.140, ал.3 ГПК
производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за
доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.05.2018г. от 10:00 часа, за която дата и час да
се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ твърди,
че с ответницата М.Я.К. са съпрузи, сключили
гражданския си брак на 22.08.1996г. в Република Италия. Твърди, че като съпрузи
са владели
заедно за себе си в периода от 05.11.1997 г. до 12.10.2013 г. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 10135.2526.1408 по КККР на гр.Варна,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г.
на ИД на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-03-2711/24.10.2013 г. на
Началника на СГКК- Варна, находящ се в гр. Варна, община Варна, обл.
Варна, кв. „Св. Никола", м. „Св. Никола",
с площ от 861 кв.м., с трайно предназначение
на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско застрояване (до
10 м), стар номер 1408, кв.51, парцел XVII, при съседи: № 10135.2526.1407, №
10135.2526.2275, № 10135.2526.9583, № 10135.2526.1409
Твърди, че са установили още през 1996 г. владението си в поземления
имот (ограден с телена ограда към този момент) с предварителното съгласие на
собствениците на правото на строеж и на сградата, изградена въз основа на
учредяването му в процесния поземлен имот - Е.Ж.К., ЕГН ********** и Янко
Стоилов Кузев, ЕГН **********, и без противопоставянето им. Последните са
родители на съпругата и се легитимират с Нотариален акт за продажба на недвижим
имот и прехвърляне на право на строеж № 26, том 32, дело № 9646/20.09.1995 г.
на Нотариус при ВРС.
През 1997
г. с Договор № 118/18.09.1997 г., вп. в АВ под акт № 240, т.5, дв. вх per. №
16118/ 05.11.1997 г. за продажба на правото на собственост върху държавна земя
на осн. §1 от ПЗР на ПМС № 235/1996 г. вр. с § 27 от ПЗР на ЗИДЗС и влязла в
сила заповед на ОУ на обл.Варна № 829/29.08.1997 г., Е.Ж.К. и
Янко Стоилов Кузев купуват от Държавата, чрез Областния управител на Варненска
област процесния имот - дворно място с площ от 800 кв.м., представляващ парцел
1553 по регулационния план на гр. Варна, вилна зона „Св. Никола", при
граници: улица, парцел 1554, парцел 1552 и парцел 1551.
Твърди, че родителите на съпругата - Е.Ж.К. и Янко Стоилов Кузев
обявили, че купуват имота за М. и М., за да построят семейната си къща в него.
Към този момент прехвърлянето на имота на М. и М. е невъзможно, поради
действието на забраната, регламентирана в чл. 29 от ЗС и чл. 22 от Конституцията за придобиване на земя в страната от чужденци.
Веднага
след сключването на брака си /22.08.1996 г./ ищецът и ответницата М.Я.К. се установяват да живеят постоянно в Република
България - в съществуващата постройка в процесния поземлен имот -
преустройството й започнало още през 1996 г. През същата 1996 г.
построяват барбекю и лятна кухня в ПИ, а през 1997 г. започват и пристрояването
на съществуващата първоначално сграда, както й строителството на масивната
ограда на ПИ, узаконена с Акт за узаконяване № 67 / 08.07.2002 г. на Гл.
Архитект на Район „Приморски" - община Варна на осн. § 16, ал.З от ЗУТ,
чл. 226, ал.1, ал.З и ал.7 от ЗУТ на „Плътна ограда с височина до 2,20 м, в УПИ
XIX 1553, по имотна граница към УПИ XVIII1551 и улица".
Съпрузите – ищецът
и ответницата по време на брака си построяват в поземления имот в СИО ВИЛНА СГРАДА - еднофамилна на 2 етажа, с идентификатор №
10135.2526.1408.1 по КККР на гр. Варна,
одобрени със
Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 159,00 кв.м. по данни от КККР, а съгласно акт за
узаконяване - 196,00 кв.м,
състояща се от: I
етаж - от кухня, всекидневна (хол), спалня, килер, коридор и две бани-тоалет,
зимна градина; II етаж - вътрешна тераса, две спални, коридор, четири стаи с
баня-тоалет, самостоятелен тракт, състоящ се от кухненски бокс и всекидневна,
спалня и тоалет; и сутеренен етаж с изба от 50 кв.м.
Първоначалната
постройка, преустроена 1996 г., се явява вградена в новопостроената сграда,
като и двете са съставлявали семейното им жилище.
След 18.08.1999 г. Е.Ж.К.
и Янко Стоилов Кузев са допуснати от съпрузите да обитават една от стаите в
преустроената първоначална постройка, т.к. са прехвърлили чрез дарение на внука
си семейното си жилище - ап. № 16 в ж.к. „Чайка", гр. Варна, в който
дотогава са живеели.
Ищецът твърди, че по професия е строител и лично извършва
преустройството и строителството на всички постройки в ПИ, градежите им са
специфични, разпознаваеми, изцяло в стил „РУСТИКО"
- от района на Тоскана.
Сградата съпрузите
завършват в „груб строеж" в края на месец септември 2003 г., като част от
покрива представлявал покривна тераса.
С Акт за
узаконяване № 45 / 06.06.2003 г. Гл. Архитект на Район „Приморски" -община
Варна на осн. § 16, ал.З от 3УT, чл. 226, ал.1,
ал.З и ал.7 от 3УT узаконява „Масивна вилна сграда на един
етаж в незавършен вид със ЗП 196,00 кв.м., съгласно констативен протокол от
24.04.2003 г. и одобрени проекти заснемане за узаконяване на сграда, намираща
се в УПИ XIX-1553, кв. 45 по плана на вилна зона (ПВЗ) „Св. Никола", гр.
Варна". Узаконяването се извършило на името на
собственика, а към момента на съставяне на акта формални собственици на терена
били родителите на съпругата.
Твърди, че двамата със съпругата му М.Я.К. владели за себе си
гореописаната сграда заедно от края на месец септември 2003 г. до 12.10.2013
г., а първоначалната постройка, преустроена 1996 г., вградена в новопостроената
сграда - от преди това - от месец септември 1996 г.
Ищецът сочи, че на 12.10.2013г. напуснал
семейното жилище, съставляващо гореописаната ВИЛНА СГРАДА с идентификатор №
10135.2526.1408.1 по КККР на гр. Варна. Оттогава съпрузите били
във фактическа раздяла, която продължавала и до
настоящия момент. През 2014 г. починал
Янко Стоилов Кузев. Негови наследници по закон били
преживялата съпруга Е.Ж.К. и дъщеря му М.Я.К..
Твърди, че:
1/ двамата със съпругата си М.Я.К. са придобили
собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 10135.2526.1408, в
съпружеска имуществена общност на оригинерно придобивно основание по чл. 77 ЗС
- изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез осъществяваното от тях владение
от 05.11.1997 г. до 12.10.2013 г., с предварителното съгласие на собствениците
на поземления имот - Е.Ж.К. и Янко Стоилов Кузев, и без противопоставянето им. Твърди, че са упражнявали необезпокоявани фактическата власт върху
имота в продължение на повече от предвидения в закона 10-годишен срок, съгласно
чл. 79 от ЗС, като същата е осъществявана с намерението за придобиване на вещни
права върху имота съобразно дефиницията на чл. 68 от ЗС. Владението им е било
несъмнено, явно, непрекъснато с оглед правилото на чл. 81 от ЗС и спокойно.
Сочи, още, че в периода 1997 - 2007 г., съгласно
чл. 29 от ЗС (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.01.1996 г.) и чл. 22
от Конституцията Р Б-я (Обн. - ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.
1991 г.), чужденци и чуждестранни юридически лица не можели
да придобиват право на собственост върху земя в страната,
освен по наследяване по закон, т.е. за ищеца като
чужденец е била налице забрана за придобиване на земя в страната. Тази
забрана била отпаднала с изменението на чл. 22 от Конституцията на Република България (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от
01.01.2007 г.), с което се допуснала
възможност за придобиване на правото на собственост върху земя от чужденци при
определени условия в зависимост от тяхното гражданство. Съгласно чл. 29, ал. 2
ЗС (изм. -ДВ, бр. 24 от 20.03.2007 г.) лицата, граждани на държавите - членки
на ЕС или на държавите-страни по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя при спазване
на изискванията, установени със закон, в съответствие с условията на Договора
за присъединяване на Република България към Европейския съюз, и при наследяване
по закон. Лицата, които не са граждани на държавите - членки на ЕС или на
Споразумението за Европейското икономическо пространство, не могат да
придобиват земя в България, освен ако не са граждани на държава, с която
България има сключен международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2
от Конституцията, обнародван и влязъл в сила, както и при наследяване по закон.
Съпругата М.Я.К.
като владелец е осъществявала непрекъснато десетгодишно владение и то с двата
си елемента -фактическо господство върху вещта и намерение да се свои. Когато
владелецът е в брак и десетгодишния срок изтича по време на брака, то имотът
се придобива в режим на СИО, т.е. за М.К. този срок
е изтекъл - след 05.11.2007 г. (след изтичането на 10-т години от закупуването
на ПИ с Договор № 118/18.09.1997 г., вп. в АВ под акт № 240, т.5, дв. вх per. №
16118/ 05.11.1997 г.), когато забраната за придобиване на земя от чужденец за
съпруга М. Карсуги вече е отпаднала, с изменението на чл. 22 от Конституцията
на Република България (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) и
чл. 29, ал. 2 ЗС (изм. - ДВ, бр. 24 от 20.03.2007 г.). Щом като давността е
изтекла по време на брака, придобиването на поземления имот е станало в режим
на СИО от двамата съпрузи. По този начин сградата е била придобита като
приращение от тях в съпружеска имуществена общност.
2/ в условията на
евентуалност, в случай, че се приемело,
че само съпругата М.К. е придобила по давност дворното място като
нейна индивидуална собственост след 05.11.2007 г., твърди относно сградата, че същата е придобита от ищеца и ответницата М.К.
в сио, доколкото се приемало, че изградената сграда по време на брака върху
дворно място, индивидуална собственост само на единия съпруг, дори да не е
учредено право на строеж на другия, се включвала в съпружеската
имуществена общност, а от друга страна съобразно чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България в първоначалната й редакция в сила от
13.07.1991 г. не се забранявало
на чужди граждани да придобиват сгради и ограничени вещни права на територията
на страната. Твърди, че в този случай правото на
собственост върху сградата, която е изградена от съпрузите в резултат на
съвместен принос, е придобито в режим на съпружеска имуществена общност по
силата на закона - чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. /отм./, от момента на
придобиване на ПИ по давност от съпругата - след 05.11.2007 г., предвид, че
възникването на обекта на собственост - построяването на сградата до степен на
„груб строеж" - е станало в края на месец септември 2003 г.
3/ Отново, в
условията на
евентуалност, относно сградата, твърди, че
двамата с ответницата М.Я.К.
са я придобили
в съпружеска имуществена общност на оригинерно придобивно основание по чл. 77
ЗС - изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез осъществяването от тях
владение от края на месец септември 2003 г. до 12.10.2013 г., а първоначалната
постройка, преустроена 1996 г., вградена в новопостроената сграда - от преди
това - от месец септември 1996 г., с предварителното съгласие на собствениците
на постройката и правото на строеж, и в последствие на поземления имот - Е.Ж.К.
и Янко Стоилов Кузев, и без противопоставянето им.
Ищецът твърди, че между него и съпругата му
М.Я.К. е налице спор във връзка със съпружеската имуществена
общност за процесните имоти, поради което същата не е подписала
исковата молба и не би я подписала и към настоящия момент. След фактическата
раздяла на съпрузите - след 12.10.2013 г. не е налице съгласие за прекратяване
на придобитите от тях по време на брака им имуществени права по доброволен път.
След фактическата раздяла на съпрузите М.К. не допуска ищеца да
упражнява правата си на съсобственик върху имотите като отношенията им са
влошени и към настоящия момент. От друга
страна, ищецът не разполага с титул на собственост (констативен акт за
собственост) за придобитите в СИО със съпругата си недвижими имоти по давностно
владение, осъществявано по време на брака му, поради което съществуващите в
полза на ответницата Е.Ж.К. (майка на съпругата му М.К.) като формален
собственик на терена документи - Нотариален акт за продажба на недвижим имот и
прехвърляне на право на строеж № 26, том 32, дело № 9646/20.09.1995 г. на
Нотариус при ВРС и Договор № 118/18.09.1997 г., вп. в АВ под акт № 240, т.5,
дв. вх per. № 16118/ 05.11.1997 г. за продажба на правото
на собственост върху държавна земя, както и акта за узаконяване на сградата,
отричат правата му.
За ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за
собственост срещу ответницата Е.Ж.К., която също претендирала
права на собственост за процесните имоти,
легитимирайки се с горепосочените нотариални актове, което засягало
правната сфера на ищеца и изисквало защита
чрез установяване на правото му със сила на пресъдено нещо.
Отделно,
твърди, че при справка в АВ установил, че Янко Стоилов Кузев, ЕГН **********,
починал на 20.11.2013 г. бил оставил универсално саморъчно завещание от
03.05.2011 г., вписано в АВ с акт № 110, т.5, дв. вх.рег. № 10779/28.05.2014
г., в полза на внука си М.С.М., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание
под акт № 1, per. № 80 от 02.01.2014 г., дело 11/201 г. /завещания/ на Нотариус
Кънчо Ицков, per. № 572, като с декларация от М.Я.К. били обявени като
собствени на наследодателя й 1/2 ид.ч. от процесните имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 10135.2526.1408 и СГРАДА с идентификатор № 10135.2526.1408.1. Твърди,
че ответникът М.С.М. не е могъл да придобие собствеността върху процесните
имоти, т.к. праводателят му не е бил техен собственик и завещанието не е
породило вещното си действие за процесните имоти.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦАТА Е.Ж.К. е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява
становище, с което твърди, че исковете са допустими, но неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени, като излага следните доводи:
Потвърждава, че ищеца и М.Я.К. са сключили брак на посочената дата, както и че този брак съществувал
и към
настоящия момент, макар страните по него да са във фактическа раздяла от м.април
на 2013 г.
Неотговаряло
на истината, обаче, твърдението, че ищецът и съпругата му М.К. владели
заедно и за себе си описания подробно недвижим имот,
каходящ се в град Варна, м-ст,,Св.Никола" за периода от 05.11.1997 г. до 12.10.2013
г. Твърди, че от
закупуването на имота през 1995 г. и
до узаконяването на жилищната сграда през 2007 г., постоянни обитатели
на имота били самата ответница - Е.К. и починалият
през 2013 г. неин съпруг Янко
Кузев, като единствената годна за обитаване била
старата постройка, закупена от двамата. Твърди, че през
летните месеци и най-вече в почивните дни, ищецът и
неговата съпруга били посещавали имота и преспивали в него, но не
са го обитавали непрекъснато и постоянно. До 2007 г.
ищецът и съпругата му обитавали жилището на ответницата Е.К. и нейният съпруг Янко Кузев в кв. ,,Чайка".
Ответницата Е.К. твърди, че до предявяване на настоящия иск не е бил
поставян въпросът, че ищецът и съпругата му имат
някакви претенции към техния /на ответницата и Янко Кузев/ имот – било то
собственически или
облигационни. Ответницата Е.К. твърди, че никога с Янко Кузев не са предавали на ищеца и съпругата
му владението – нито върху дворното
място, нито върху сградата. Ответницата Е.К. и съпругът й винаги били имали собственическо поведение по отношение
на закупената сграда, и в последствие през 1997 г. и принадлежащото
му дворно място. Не отговаряло на
истината и действителните отношение твърдението в ИМ, че ответницата Е.К. и съпругът й били закупили
мястото за ищеца и неговата съпруга. Ако са имали
такива намерения, то не било имало никаква пречка да закупят
имота или респективно да го прехвърлят, чрез
позволена от закона сделка на дъщеря си М.Я.К.,
тъй като по отношение на нея липсвали пречки за
придобиване на недвижим имот на територията на Република
България. На база на гореизложеното, сочи, че не отговаряло
на истината твърдението в ИМ, че след сключване на брака
ищецът и неговата съпруга се установили постоянно да живеят в процесния
имот.
Вярно било,
че в имота имало извършени преустройства след неговото
закупуване, но те са правени от ответницата Е.К. и съпруга
й, като собственици. Твърди, че доколкото
и въобще е имало участие на ищеца и неговата съпруга, то се е изразявало в
обичайната помощ, която М.К., заедно със съпруга си е давала на своите родителя
при извършване на дейности в имота. Строителството
и финансирането на тези подобрения и изградения в последствие жилищен имот е
ставало със средства и наети строителни специалисти от ответницата Е.К. и починалия й към настоящия
момент съпруг. Ищецът действително работил като строител, но на чужди обекти и заработените
средства една част пращал на децата си в Италия, а с друга част задоволявал
собствените си потребности и тези на семейството си. Твърди, че изцяло
строителството било извършено поетапно от нея и съпруга й - Янко Кузев.
След узаконяване на постройката и пускането на тока, сочи, че са
предоставили на дъщеря си и нейния съпруг – ищеца да ползват точно една стая от
имота. Признава, че ищецът има строителни познания и макар и инцидентно е
участвал с труд при изграждането на вилната сграда, но тази пемощ е била много
малка на фона на всички извършени СМР. Тези СМР били извършвани
от наети от ответницата и съпруга й строители, на които
им заплащали лично последните.
Невярно било
твърдението, че сградата е узаконена изцяло през 2003 г., което обстоятелство било
видно от текста на самия акт за узаконяване, в
който
било написано дословно „узаконяване на първи етаж
от вилна сграда в незавършен вид". В същия акт било
отбелязано, че тази сграда е изградена от Е. и Янко Кузеви като
инвеститори на строежа и като собственици на дворното място.
Твърди, че имотът винаги е бил владян от нея
и съпруга
й до неговата смърт като техен
собствен и неделим, извършеното строителство е било с техни средства
с минималната помощ на ищеца и неговата съпруга, а до колкото същите били
живели в имота от м.май 2007 г. /първият
от тях до м.април 2013 г., а втората и до настоящия момент/,
то е било с тяхно позволение като ползватели на една стая (спалня)
от имота и ползване заедно с нас на сервизните помещения. Сочи, че никога
не саимали намерения и не са
позволявали или давали съгласие ищецът и неговата съпруга
да придобият по какъвто и да било начин собствения им имот
– дворно място и двуетажна вилна сграда в м-ст ,,Св. Никола". Доказателство за горното било и обстоятелството, че през 2011г. съпругът
й изготвил и депозирал саморъчно завещание в полза на своя внук М.М.. В тази
връзка и по настояване на отвтницата Е. Кузев и ищецът бил принуден да напусне
имота през 2013г.
С оглед на
всичко гореизложено, твърди, че ищецът и съпругата му не са влядяли имота в
посочените периоди и съответно не са придобили нито дворното място, нито
сградата по давност.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦАТА М.Я.К. е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява
становище, с което твърди, че исковете са допустими, но неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени, като излага следните доводи:
Потвърждава, че с ищеца са сключили брак на посочената дата, както и че този брак
съществувал и към настоящия
момент, макар да са във фактическа раздяла от м.април
на 2013 г.
Неотговаряло
на истината, обаче, твърдението, че двамата с ищеца са владели заедно и за себе
си описания подробно недвижим имот, каходящ се в град Варна,
м-ст,,Св.Никола" за периода от 05.11.1997 г. до 12.10.2013
г. Твърди, че от
закупуването на имота през 1995 г. и
до узаконяването на жилищната сграда през 2007 г., постоянни обитатели
на имота били майка й и баща й - Е.К. и Янко
Кузев, който починал през 2013г. Единствената
годна за обитаване в този период била
старата постройка, закупена от родителите й. Твърди, че през
летните месеци и най-вече в почивните дни, тя и ищецът били
посещавали имота и преспивали в него, но не са го обитавали непрекъснато и
постоянно. До 2007 г. твърди, че с ищеца са обитавали жилището на майка й и баща й в кв. ,,Чайка".
Ответницата М.К. твърди, че до предявяване на настоящия иск ищецът не е споменавал да има някакви претенции към имотите на майка й и баща й - било то собственически или
облигационни. Ответницата Е.К. твърди, че никога с Янко Кузев не са предавали на ищеца и съпругата
му владението – нито върху дворното
място, нито върху сградата. Родителите й винаги са имали
собственическо поведение по отношение на закупената сграда, и
в последствие през 1997 г. и принадлежащото му дворно място. Не
отговаряло на истината и действителните отношение
твърдението в ИМ, че родителите й били закупили мястото за
ищеца и неговата съпруга. Ако са имали такива
намерения, то не било имало никаква пречка да закупят
имота или респективно да го прехвърлят, чрез
позволена от закона сделка на нея, като тяхна дъщеря, тъй като
за нея липсвали пречки за
придобиване на недвижим имот на територията на Република
България. На база на гореизложеното, сочи, че не отговаряло
на истината твърдението в ИМ, че след сключване на брака
тя и ищецът се установили постоянно да живеят в
процесния имот.
Вярно било,
че в имота имало извършени преустройства след неговото
закупуване, но те са правени от майка й и баща й, като
собственици. Твърди, че доколкото
и въобще е имало нейно участие или на ищеца, то
се е изразявало в обичайната помощ, която са давали като семейство
на нейните
родители при извършване на дейности в имота. Строителството
и финансирането на тези подобрения и изградения в последствие жилищен имот е
ставало със средства и наети строителни специалисти от родителите й. Ищецът действително работил като строител, но на чужди обекти и заработените
средства една част пращал на децата си в Италия, а с друга част задоволявал
собствените си потребности и тези на тяхното семейство. Твърди, че изцяло строителството било извършено
поетапно от родителите й.
След узаконяване на постройката и пускането на тока, сочи, че родителите й са
предоставили на нея и ищеца да ползват точно една стая от имота. Признава, че ищецът има
строителни познания и макар и инцидентно е участвал с труд при изграждането на
вилната сграда, но тази помощ е била много малка на фона на всички
извършени СМР. Тези СМР били извършвани от наети
от родителите й строители, на които им заплащали лично родителите й.
Невярно било
твърдението, че сградата е узаконена изцяло през 2003 г., което обстоятелство било
видно от текста на самия акт за узаконяване, в
който
било написано дословно „узаконяване на първи етаж
от вилна сграда в незавършен вид". В същия акт било
отбелязано, че тази сграда е изградена от Е. и Янко Кузеви като
инвеститори на строежа и като собственици на дворното място.
Твърди, че имотът винаги е бил владян от родителите й като техен собствен и неделим,
извършеното строителство е било с техни средства с минималната нейна и на ищеца помощ. Доколкото
самата тя и съпругът й - ищец били
живели в имота от м.май 2007 г. /първата
от тях и до настоящия момент, а вторият - до м.април 2013 г./,
то е било с позволение на родителите й и то като ползватели на
една стая (спалня) от имота и ползване,
заедно с родителите й на сервизните помещения. Сочи, че никога
не са имали намерения да придобият по какъвто и да
било начин процесните имоти - дворно място
и двуетажна вилна сграда в м-ст ,,Св. Никола". Доказателство за горното било и обстоятелството, че през 2011г. баща й изготвил
и депозирал саморъчно завещание в полза на своя внук М.М.. В тази връзка и
ищецът бил принуден да напусне имота през 2013г.
С оглед на
всичко гореизложено, твърди, че ищецът и самата тя не са влядяли имота в
посочените периоди и съответно не са придобили нито дворното място, нито
сградата по давност.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА М.С.М., действащ чрез назначената за особен представител адв. К.М., е постъпил отговор на исковата молба,
в който изразява становище, с което твърди, че исковете са допустими, но неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени, като излага следните доводи:
Оспорва
наведените в исковата молба обстоятелства за:
-упражнявано
от ищеца владение на имота с намерение за своене през посочения период 1997 г.
- 12.10.2013 г. на поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1408 по КККР на гр.
Варна.
-предадено
от Е.Ж.К. и Янко Стоилов Кузев владение на поземления имот на ищеца и съпругата
му ;
-упражнявано
владение от ищеца и неговата съпруга върху съществуваща в имота постройка и
нейно преустройство, както и изграждане на масивна ограда.
-закупуване
на дворно място от 800 кв.м, представляващо парцел 1553 по РП на гр. Варна
вилна зона Свети Никола от родителите на съпругата на ищеца за нужни на тяхното
семейство и за изграждане на семейна къща за нуждите на ищеца;
-това,
че процесната вилна сграда е изградена от ищеца и съпругата му М.Я.К., както и
че първоначалната постройка била вградена в новопосторената сграда, като и че
двете съставлявали семейно жилище на ищеца и М.К. ;
-участие
на ищеца в СМР по преустройство и строителство на всички постройки в поземления
имот;
-завършване
на вилната сграда до „ груб строеж „ в края на м. септември 2003 г.
-наличие
на принос по смисъла на чл.19, ал.1 от СК / отм./ и придобиване на имота от
ищеца по силата на брака му с М.К., като оспорва същата да е била носител на
собственост или друго вещно право върху имота, както и да е упражнявала
давностно владение върху дворното място и да е придобила собственост върху него
по давност.
В извод,
оспорва ищецът да е придобил на каквото и да е основание поземления имот или
части от него, както и от Вилната сграда. Оспорва М.К. да е придобила по
давност поземления имот, както и да е придобила заедно с ищеца в собственост
постройката в имота при съвместен принос.
Твърди, че
:
-дворното
място, ведно със сезонна постройка, а в последствие вилна сграда, са били
притежание на Е.Ж.К. и Янко Стоилов Кузев, които никога не са предоставяли
владението им на ищеца и неговата съпруга.
Е.Ж.К. и Янко Стоилов
Кузев никога не са обявявали, че купуват поземления имот с цел ищецът и
съпругата му да изградят в него семейна къща.
-СМР
в имота са извършвани не от ищеца , а от собствениците на дворното място, за
което свидетелстват констатациите в констативен акт от 12.11.1999 г. , от
11.12.1997 г. , декларация на Янко Кузев, приложена към исковата молба, акт за
узаконяване № 67 / 08.07.2002 г. , акт за узаконяване № 62 от 02.07.2002 г. ,
констативен акт № 134 от 16.09.2002 г., акт за узаконяване № 45 от 06.06.2003
г. както и др. строителни книжа, представени от ищеца.
-ищецът
никога не е живял в процесната вилна сграда и няма
адресна регистрация на посочения адрес ;
Ответникът
М.М. е собственик по завещание на 1/2 ид.част от дворното място и
изградената в него вилна сграда, а останалата половина от тях е притежание на
ответницата Е.К.-на дворното място по силата на
договор № 118 / 1997 г. за покупко -продажба с
държавата и на вилата - по приращение.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА
Предявени
от ИЩЕЦА М.К., роден на ***г. в гр. Сент Реми, Франция, гражданин на Република
Италия с лк на постоянно пребиваващ No *********, изд.на 29.06.2016г. от МВР – Варна, ЛНЧ No ********** и постоянен адрес:*** 25 срещу ОТВЕТНИЦИТЕ: 1/ Е.Ж.К., ЕГН **********,***,
м-ст “Св. Никола“ – ПИ 1553, 2/ М.Я.К.,
ЕГН **********,***, м-ст “Св. Никола“ – ПИ 1553 и 3/ М.С.М., ЕГН **********,***, са субективно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик
на ½ идеална част от следните недвижими имоти, които същият е придобил по давностно владение, упражнено в периода
1996г.-2013г. по време на брака си с М.Я.К.
в условията на сио, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор № 10135.2526.1408 по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-03-2711/24.10.2013 г. на Началника на СГКК- Варна, находящ се в гр. Варна, община Варна,
обл. Варна, кв. „Св. Никола", м. „Св. Никола", с площ от 861 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско
застрояване (до 10 м), стар номер 1408, кв.51, парцел XVII, при съседи: №
10135.2526.1407, № 10135.2526.2275, № 10135.2526.9583, № 10135.2526.1409, заедно с построената в същия имот
ВИЛНА СГРАДА - еднофамилна на 2 етажа, с идентификатор № 10135.2526.1408.1 по
КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 159,00 кв.м. по
данни от КККР, а съгласно акт за узаконяване - 196,00 кв.м, състояща се от: I етаж - от кухня,
всекидневна (хол), спалня, килер, коридор и две бани-тоалет, зимна градина; II
етаж - вътрешна тераса, две спални, коридор, четири стаи с баня-тоалет,
самостоятелен тракт, състоящ се от кухненски бокс и всекидневна, спалня и
тоалет; и сутеренен етаж с изба от 50 кв.м.
III.БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА:
ПРИЕМА за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че ищецът и ответницата
М.Я.К. са сключили граждански брак на
22.08.1996г., като от
12.10.2013г. се намират във фактическа
раздяла.
IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест
на ищeцa е да установи
в условията на пълно и главно доказване, че e придобил правото на собственост
върху процесните имоти на твърдяното в исковата молба придобивно
основание – упражняването на фактическата власт с намерение за своене
върху двата процесни имоти в посочения период 1996г. – 2013г., като установи,
че същото е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно.
В тежест
на ответниците Е.Ж.К. и М.С.М. е да
установят противопоставими техни
права на собственост върху процесните имоти на
твърдяното в отговора на исковата молба придобивно основание. В тежест на ответницата М.Я.К. е
да установи фактите по възраженията си, от които черпи изгодни за себе си последици,
включително, че зедно със съпруга си са обитавали само една от стаите в
процесната вила, която е била в тяхно държане, а не владение.
ПО ДОПУСКАНЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба и
уточняващите я такива, писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183
от ГПК.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с отговорите на
исковата молба, подадени от ответниците М.К. и Е.К., писмени документи,
надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДА
СЕ ИЗИСКАТ /по искане на ищеца/ от Община Варна, Район
Приморски
-заверени преписи от цялата преписка по
издадения Акт за узаконяване № 45 / 06.06.2003 г. от Гл. Архитект на Район
„Приморски" - община Варна на осн. § 16, ал.З от 3VT, чл. 226, ал.1, ал.З
и ал.7 от 3УT
на „Масивна вилна сграда на един етаж в незавършен вид със ЗП 196,00 кв.м.,
съгласно констативен протокол от 24.04.2003 г. и одобрени проекти заснемане за
узаконяване на сграда, намираща се в УПИ XIX-1553, кв.45 по плана на вилна зона
(ПВЗ) „Св. Никола", гр. Варна", и
-заверени преписи от
цялата преписка по издадения Акт за узаконяване № 67 / 08.07.2002 г. от Гл.
Архитект на Район „Приморски" - община Варна на осн. § 16, ал.З от 3VT,
чл. 226, ал.1, ал.З и ал.7 от 3УT на „Плътна ограда с височина до 2,20
м, в УПИ XIX1553, по имотна граница към УПИ XVIII1551 и улица";
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответницата М.Я.К., действаща чрез
процесуалния си представител–адв. Б.Б. съдебно удостоверение, което да послужи
пред Western Union, и по силата, на
което да се снабдят с друго такова, от което да е видно на кои дати,
какви преводи и до кое лице е правил М.К., роден на ***г. в гр. Сент Реми,
Франция, гражданин на Република Италия с лк на постоянно пребиваващ No
*********, изд.на 29.06.2016г. от МВР – Варна, ЛНЧ No ********** в периода от
1996г. до 2013г. , като УКАЗВА на ответницата М.Я.К. да заплати
дължимата държавна такса от 5 лева за съдебното удостоверение по
сметка на Окръжен съд – Варна в тридневен срок от получаване на съобщението с
препис от настоящото определение. УКАЗВА
на страната, че следва да представи посоченото доказателство, от което ще се
ползва и за което се издава и съдебното удостоверение най-късно в първото
открито съдебно заседание.
ДОПУСКА до разпит по искане на ищеца двама свидетели при
режим на водене за установяване на обстоятелствата, че процесният поземлен имот
и построени в него сгради са владяни непрекъснато и необезпокоявано от
съпрузите М.К. и М.К. в периода - от м. август, 1996 г. до 12.10.2013 г., с
предварителното съгласие на собствениците на постройката и правото на строеж, и
в последствие на поземления имот - Е.Ж.К. и Янко Стоилов Кузев, и без
противопоставянето им.
ДОПУСКА до разпит по искане на ищеца двама свидетели при
режим на водене за установяване на етапите на извършеното строителство в
процесния поземлен имот.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответницата Е.Ж.К., обективирано в отговора
на исковата молба за допускане на двама свидетели при режим на водене до
открито съдебно заседание и уточняване на точните и конкретни факти и обстоятелства, за които се
прави искането. УКАЗВА на
ответницата, че следва да води
поисканите свидетели за датата на съдебно заседание, като го предупреждава, че
в случай, че не ги води и с това причини отлагане на дело, то съдът ще наложи
глоба.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответницата М.Я.К., обективирано в отговора
на исковата молба за допускане на трима свидетели при режим на водене до
открито съдебно заседание и уточняване на точните и конкретни факти и обстоятелства, за които се
прави искането. УКАЗВА на
ответницата, че следва да води
поисканите свидетели за датата на съдебно заседание, като го предупреждава, че
в случай, че не ги води и с това причини отлагане на дело, то съдът ще наложи
глоба.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към
постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна
такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към
МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може
да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да
приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез
медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията
може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" №
12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се
обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052
62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на спогодба следва да уведомят
съда преди насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозираните отговори на исковата молба – на ищеца по
делото, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6
от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани
с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: