РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в закрито заседание на осемнадесети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря ………. и в присъствието на прокурора ………………., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 942 по описа за 2020 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е жалба от К.И.К., в която е посочено, че
възразява във връзка с изп.д.№ 20207560400165, което е образувано на база
изпълнителен лист, издаден на 12.09.2017 г. от ПлРС.Счита, че делото следва да бъде прекратено, тъй като
погасителната давност е изтекла, т.е. от датата на издаване на изпълнителния
лист и датата на образуване на изпълнителното дело са изминали повече от 2
години.
За
ответника по жалбата – „***“ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощник, е
депозиран отговор на жалбата, в която е изразено становище, че същата е
недопустима, тъй като изпълнителното производство се прекратява, когато бъде
представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 или 440, а
в условията на евентуалност счита същата за неоснователна.
Депозирано е становище ЧСИ Ц.Н., според което жалбата е неоснователна.Длъжникът
възразява във връзка с изтекла погасителна давност на изпълнителния лист, с
който е образувано изп.д.№ 165/2020 г.В чл.435 ГПК са посочени кои действия на
съдебния изпълнител от кои страни могат да се обжалват, а посоченото в жалбата
не попада в приложното поле на чл.435 ГПК, не е в правомощията на ЧСИ да се
произнесе по този въпрос.Що се отнася до искането за прекратяване на
изпълнителното производство, то се извършва с акт на съдебния изпълнител, но
предвидените законови основания за това не са налице.
Жалбата е депозирана
в преклузивния срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие от длъжника съгласно
чл.435, ал.2, т.6 ГПК - отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение, поради което е процесуално
допустима.
По
същество жалбата е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано на
06.02.2020 г. по молба на взискателя „***“ЕАД със седалище гр.София срещу
длъжника К.К. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.09.2017 г. по
ч.гр.д.№ 1628/2017 г. по описа на ПлРС.
Със съобщение изх.№ 7013/23.06.2020 г.,
получено от К.К. на 24.08.2020 г., ЧСИ го е уведомил за образуваното
изпълнително дело и дължимите суми в полза на взискателите ТД НАП Плевен и ***
ЕАД, като е посочено, че присъединява държавата като взискател, като публичните
държавни вземания са в размер на 1 346.73 лв,. дължими към 07.07.2020 г.
Депозирано е възражение на 28.08.2020 г.
от длъжника, като е посочено, че делото трябва да бъде прекратено, тъй като са
изминали повече от 5 години.
На 28.08.2020 г. ЧСИ е приел, че съгласно
чл.439 ГПК възражение следва да се подаде пред РС-Плевен, тъй като не е в
компетенцията на ЧСИ да реши дали давността е изтекла преди образуване на
делото, като го е уведомил длъжника със съобщение изх.№ 11746/14.09.2020 г., който
отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение е предмет на
обжалване в настоящето производство.
На 18.09.2020 г. е депозирано възражение
от К.К. до ПлОС, въз основа на което е образувано настоящето дело.
Към
възражението е приложено уведомително писмо от 25.08.2020 г. на НАП, ТД
В.Търново, до К.К., от което е видно, че направеното от него възражение за
погасяване по давност на негови публични задължения е основателно на основание
чл.171 ДОПК за суми в общ размер от 394.57 лв.
Основанията за прекратяване на
изпълнението са посочени в чл.433, ал.1 ГПК, като съгласно т.8 то се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, но процесното
изпълнително дело е образувано на 06.02.2020 г. и не е за посочения вид
вземане.
Възражението на длъжника за изтекла
погасителна давност не може да бъде разгледано по същество от ЧСИ, респ. в
настоящето производство, тъй като давността е институт на материалното право и
защитата е само по исков ред по чл.439 ГПК.
Предмет на обжалване, както се посочи, е
отказът на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение, обективиран в съобщение
изх.№ 11746/14.09.2020 г., но същият е законосъобразен, поради което
депозираната жалба от К.К. следва да се остави без уважение.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.437, ал.1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.рег.№
260844/18.09.2020 г., депозирана от К.И.К. ***, ЕГН **********, срещу отказа на
ЧСИ Ц.Н., с район на действие ОС Плевен, рег.№756, да прекрати принудителното
изпълнение по изп.д.№ 20207560400165, обективиран в съобщение изх.№
11746/14.09.2020 г. до К.И.К..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: