РЕШЕНИЕ
Номер 116921.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100501697 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Х. Т. Т. срещу
Решение № 1207 от 06.03.2020г.по гр.дело № 4256 от 2019г. по описа на ВРС,с което се
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията
между страните Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес гр. Варна,
ул. „Илинден" № 1, представлявана от В.С.С., ЕГН ............, в качеството му на Управител на
етажната собственост и Х. Т. Т. , ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „И." № ., ет. ., лекарски
кабинет 9, че съществува вземането, за което по ч.гр.д. № 18414/2018г. на ВРС е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от: 325,68 лева,
представляваща дължими разходи за управление и поддържане на общите части на
жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. Илинден" № 1, за м. януари,
февруари и март 2018 г. /по 108.56 лева на месец/ съобразно решение на ОС от на ЕС от
10.07.2017г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 05.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, 326 лева,
представляваща неустойка за забава в плащането на главницата от 325.68 лева, за периода от
17.04.2018 г. до 25.07.2018 г., начислена на основание Решение от 16.04.2018 г. на ОС на
ЕС; сумата от 11.97 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от
325.68 лева, за периода от 26.07.2018 г. до 04.12.2018 г, 325,68 лева, представляваща
дължими разходи за управление и поддържане на общите части на жилищна сграда с
административен адрес гр. Варна, ул. Илинден" № 1, за м. април, май и юни 2018 г. /по
108.56 лева на месец/ съобразно решение на ОС от на ЕС от 10.07.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 05.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, 326 лева, представляваща неустойка за забава в
плащането на главницата от 325.68 лева, за периода от 29.04.2018 г. до 06.08.2018 г,
начислена на основание Решение от 16.04.2018 г. на ОС на ЕС; 10.88 лева, представляваща
законна лихва за забава върху главницата от 325.68 лева, за периода от 07.08.2018г. до
04.12.2018г., 325,68 лева, представляваща дължими разходи за управление и поддържане на
1
общите части на жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. Илинден" № 1, за
м. юли, август и септември 2018 г. /по 108.56 лева на месец/ съобразно решение на ОС от на
ЕС от 10.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 05.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, 326 лева,
представляваща неустойка за забава в плащането на главницата от 325.68 лева, за периода от
29.07.2018 г. до 05.11.2018г., начислена на основание Решение от 16.04.2018 г. на ОС на ЕС;
2,63 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 325.68 лева, за
периода от 06.11.2018 г. до 04.12.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Х. Т. Т. , ЕГН **********, да заплати на
Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Илинден"
№ 1, представлявана от В.С.С., ЕГН ........ сумата от 410,40 лева -разноски по настоящото
дело и сумата от 339,60 лева - разноски по ч.гр.д. № 18414/2018г. по описа на ВРС.
Твърди се, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено
при грубо нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния
закон. Твърди, че съдът е отказал да разгледа и да се произнесе по поставени от ответника
въпроси. Твърди, че двата протокола,посочени във въззивната жалба не са обжалвани. С
оглед изложените подробни съображения във въззивната жалба претендира отмяна на
решението на ВРС и постановяване на друго,с което да се отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна е депозира писмен отговор ,в който изразява становище за
неоснователност на депозираната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от Етажна собственост на жилищна
сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Илинден" № 1, представлявана от В.С.С.,
ЕГН ........., в качеството му на Управител на етажната собственост, с която се претендира да
бъде прието за установено по отношение на Х. Т. Т. , ЕГН **********, че съществува
вземането, за което по ч.гр.д. № 18414/2018г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за сумите от: 325,68 лева, представляваща дължими разходи за управление и
поддържане на общите части на жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул.
2
Илинден" № 1, за м. януари, февруари и март 2018 г. /по 108.56 лева на месец/ съобразно
решение на ОС от на ЕС от 10.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението - 05.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, 326 лева, представляваща неустойка за забава в плащането на главницата от
325.68 лева, за периода от 17.04.2018 г. до 25.07.2018 г., начислена на основание Решение от
16.04.2018 г. на ОС на ЕС; сумата от 11.97 лева, представляваща законна лихва за забава
върху главницата от 325.68 лева, за периода от 26.07.2018 г. до 04.12.2018 г., 325,68 лева,
представляваща дължими разходи за управление и поддържане на общите части на
жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. Илинден" № 1, за м. април, май и
юни 2018 г. /по 108.56 лева на месец/ съобразно решение на ОС от на ЕС от 10.07.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -
05.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, 326 лева, представляваща
неустойка за забава в плащането на главницата от 325.68 лева, за периода от 29.04.2018 г. до
06.08.2018 г., начислена на основание Решение от 16.04.2018 г. на ОС на ЕС; 10.88 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главницата от 325.68 лева, за периода от
07.08.2018г. до 04.12.2018г., 325,68 лева, представляваща дължими разходи за управление и
поддържане на общите части на жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул.
Илинден" № 1, за м. юли, август и септември 2018 г. /по 108.56 лева на месец/ съобразно
решение на ОС от на ЕС от 10.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението - 05.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, 326 лева, представляваща неустойка за забава в плащането на главницата от
325.68 лева, за периода от 29.07.2018 г. до 05.11.2018г, начислена на основание Решение от
16.04.2018 г. на ОС на ЕС; 2,63 лева, представляваща законна лихва за забава върху
главницата от 325.68 лева, за периода от 06.11.2018 г. до 04.12.2018 г.
Твърди се, че ответникът Х. Т. Т. е собственик на лекарски кабинет, намиращ се в
сграда с административен адрес гр. Варна, ул. Илинден" №1, в която има изградени 46 бр.
самостоятелни обекта с различни собственици. С решение обективирано в Протокол от
27.01.2011 година, Общото събрание на собствениците на жилищна сграда е приело, че
лекарските кабинети на 2-ри, 3-ти и 4-ти етаж от сградата са обособени със самостоятелен
вход като медицински център „Хелиос" и само техните собственици ще си поделят
разходите за текущата им поддръжка съобразно притежаваните идеални части от общите
части, в които другите съсобственици няма да участват. С решение обективирано в
Протокол от 10.07.2017 година, Общото събрание на собствениците на жилищна сграда е
приело, че месечните вноски за поддръжка и управление на общите части на сградата ще се
изчисляват съразмерно на притежаваните от всеки съсобственик идеални части от общите
части. С решение от 14.12.2017г. е прието, че тези разходи се заплащат в срок до 14 дни от
фактурирането им в началото на всяко тримесечие. При неплащането им длъжникът се
предупреждава и при ново неплащане в 14дневен срок се начислява неустойка, която с
решение от 16.04.2018г. е определена на 1 % за всеки просрочен ден, но не повече от 180
дни. С решение на ОС от 03.10.2018г. е определено задължението на ответника за период
01.01.2018г. - 30.09.2018г. в размер на 997,04 лв., като протокола съдържащ решението е бил
разгласен на 12.10.2018г. и не е бил оспорен. До 14.12.2017г. Х. Т. Т. като управител на ЕС е
бил освободен от заплащане на дължимите такси. След това за управител е бил назначен
В.С., с когото е сключен договор за управление №01/01.01.2018г. Ищецът претендира
неустойка за 100 дни и обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от 101-
вия ден. Ищецът подал заявление за процесната сума, въз основа на което била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В законоустановения срок длъжникът е
възразил, поради което за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на иска, в който
3
изразява становище, че е неоснователен. Не оспорва, че е собственик на обект в етажната
собственост. Сочи, че на 24.02.2016г. с решение на ОС на собствениците е бил избран за
управител на ЕС с мандат до 24.02.2018г., който с решение на ОС на ЕС от 20.02.2018г. е
бил продължен до 20.02.2020г. Съобразно взетите решения ответникът като управител бил
освободен от заплащане на такси за управление и обслужване на общи части на ЕС от
24.02.2016г. до 20.02.2020г. Оспорва валидния избор на В.С.С. като управител на ЕС.
Оспорва протокол за ОС проведено на 14.12.2017г. по отношение на съдържанието му. При
свикване на ОС и вземане на решенията е лисвал кворум, като посочените за присъствали
лица не са участвали в ОС. От този факт следва, че няма надлежно проведено Общо
събрание, респективно валидно взети решения. Оспорва съдържанието на всички
представени към исковата молба писмени доказателства. Претендират се разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
По ч.гр.д. № 18414/2018 г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение в полза
на Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул.
„Илинден" № 1 против Х. Т. Т. за посочените в исковата молба суми. В срока по чл. 414 ал.2
от ГПК срещу тази заповед е подадено писмено възражение от длъжника, като във връзка с
дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК е предявен
настоящия иск.
От писмените доказателства / копия/ на: технически паспорт с per. № 317/
20.12.2008г. на Община Варна за строеж: „Сграда със смесено предназначение", находяща се
в УПИ: 1-1 в кв. 683 на 2-ри микрорайон на гр. Варна, ул. „Илинден" № 1; книга на
собствениците на ЕС на ул. „Илинден" № 1; както и от приложените нотариални / л.182-
237/ , таблица за определяне на квадратурата и идеалните части на обектите в жилищна
сграда на ул. „Илинден" № 1 гр. Варна, се установява Х. Т. Т. е собственик на обект-
лекарски кабинет, намиращ се в сграда с административен адрес гр. Варна, ул. Илинден" №
1, в която има изградени 46 бр. самостоятелни обекта с различни собственици.
Съгласно ЗС – чл. 37 и сл, При сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици е налице етажна собственост, която се управлява
съгласно правилата на ЗУЕС.
Видно от приложените доказателства /протокол от 27.01.2011г. / се
установява, че е проведено ОС на ЕС „Илинден" № 1,на което са присъствали
представители на 49,3373% ид.части от общите частни на сградата, на което е взето
решение общите текущи разходи за медицинският център помещаващ се в етажната
собственост, но е с отделен вход да бъдат поделяне между собствениците на обекти в
медицинския център .
С Решение от 10.07.2017г. на ОС на ЕС / протокол № 3/ , ведно с таблица за
размерите на месечните вноски и присъствен лист се установява, че са определени
размерите на размера на общите части и дължимите месечни такси за обектите намиращи се
в медицинския център, съставляващ част от етажната собственост - Общото събрание на
собствениците на жилищна сграда е приело, че месечните вноски за поддръжка и
управление на общите части на сградата ще се изчисляват съразмерно на притежаваните от
всеки съсобственик идеални части от общите части- На това общо събрание Х.Т. е подал
оставка като управител, която не е била приета.
Приложено е също така и уведомително писмо от 11.08.2017г. на
Контролния съвет на ЕС на домоуправителя на ЕС, ведно със списък на собствениците,
4
получили копие от Протокол № 3 на ОС на ЕС;
С Решение от 14.12.2017г. на ОС на ЕС,/ведно с Присъствен лист -л.69/ Х.
Т. Т. е бил освободен като управител на ЕС и бил назначен В.С., с когото е сключен договор
за управление №01/01.01.2018г. Със същото решение е прието, че тези разходи се заплащат в
срок до 14 дни от фактурирането им в началото на всяко тримесечие. При неплащането им
длъжникът се предупреждава и при ново неплащане в 14дневен срок се начислява
неустойка, която с решение на ОС от 16.04.2018г. е определена на 1 % за всеки просрочен
ден, но не повече от 180 дни. По т.2 от дневния ред е приет и правилник за вътрешния ред в
етажната собственост на ул.„Илинден,/приет по делото -л.75/ . Със същото решение са
упълномощени лица да сключат и договор за управление на ЕС . такъв е сключен на
01.01.2018г./ л 78/
Въз основа на покана за свикване на ОС на ЕС на 16.04.2018 е проведено
такова на 16.04.2018г. на ОС на ЕС, видно от протокол / л.61, ведно с присъствен лист; / ,а
въз основа на покана от 20.09.2018г. за свикване на ОС на ЕС на 03.10.2018г е проведено
такова,на което въз основа на справка за неплатени вноски към касата на ЕС и са взети
решения за събиране на дължимите суми от етажните собственици,вкл. И по отношение на
ответника по делото Х.Т.
С Протокол от 12.10.2018г. са уведомени членовете на ЕС на Решение от
03.10.2018г. на ОС;
От ответника по делото Х.Т. е представен и приет по делото Протокол № 1 от
24.02.2016г. ,от който се установява, че е проведено организационно събрание на
собственици от ЕС в гр.Варна, ул. „Илинден” № 1 вх.Б С решение от това събрание Х.Т.е
бил избран за управител на ЕС на сградата и освободен от заплащане на дължимите такси.
С решение на ОС от 03.10.2018г. е определено задължението на ответника за период
01.01.2018г. - 30.09.2018г. в размер на 997,04 лв., като протоколът съдържащ решението е
бил разгласен на 12.10.2018г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, Варненският окръжен съд , приема
от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. 415 от ГПК за вземане произтичащо
от чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и съществуването на
спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
Сградата , намираща се на ул. „Илинден” № 1, представлява етажна собственост,тъй
като отделни обекти в тази сграда принадлежат на отделни собственици. Видно от
таблицата за определяне на квадратурата и идеални части на обектите и жилищата в тази
сграда- налице са налице 46 обекта на първия,втория, третия, четвъртия и петия етаж,както
и магазини в сутерена.
5
Безспорно е, че в законодателството няма легално определение на понятието "етажна
собственост", но то се извлича от съответните текстове в ЗС и в ЗУЕС. Етажната
собственост възниква в сграда, в която отделните самостоятелни обекти са собственост на
различни лица. Когато сградата се състои от няколко отделни входа, всеки вход може да
образува отделна етажна собственост. Това обаче е само една възможност, която се извлича
от текстове на ЗУЕС – чл. 7, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС. Когато сградата е с
няколко отделни входа, тя може да функционира и като единна етажна собственост, ако бъде
избрана една форма на управлението и има единни органи, общ правилник за вътрешния ред
и обща книга по чл. 7, ал. 1 от ЗУЕС.
Видно от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в
конкретния случай формираната етажна собственост има една форма на управление и
единни органи, поради което и следва да се приеме, че е налице единна етажна собственост .
До момента, в който не се проведе общо събрание,на което да се вземе решение за
отделяне на обектите в медицинския център като самостоятелна етажна собственост,
настоящата инстанция намира, че проведеното общото събрание на 24.02. 2016 година /
протокол № 1 л. 116 / не може да формира отделна етажна собственост и решенията от
това събрание не обвързват цялата етажна собственост . В тази връзка, съдът намира
изложените оплаквания във въззивната жалба за неоснователни.
За да възникне Е. С. по силата на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС, следва обектите в отделния
вход на една сграда да са обособени до такава степен на функционална самостоятелност, че
съответният вход да обслужва само и единствено тези обекти, като не е налице каквато и да
било свързаност между тях и останалите обекти от другите входове.
В настоящия случай липсват доказателства по делото, че медицинските кабинети са
отделени от останалите обекти на сградата по начин, който ги прави наистина
самостоятелни - без никаква свързаност с обектите около останалите входове и като
изключва общото ползване - наред с тези други обекти - на съответни общи части /напр.
коридори, фоайета, асансьори и др./, различни от стени, покрив, терен и др. подобни.
Предвид изложеното липсват доказателства от които да се приеме, че са налице
предпоставките на чл. 8, ал. 2 З., за функционална обособеност на частта от процесната
сграда, където се намират кабинетите, чиито собственици са участвали в общото събрание и
не е възникнала и отделна Е. С. по отношение на тях. В този смисъл каквито и решения
касаещи управлението на общите части на сградата да са приели лицата, собственици на
посочените кабинети, те не произвеждат целените от тях правни последици.
С оглед изложеното - В.С. е надлежно избран управител и представляващ етажната
собственост.
Правилно и законосъобразно ВРС е приел,че решението с което е избран управителя
на ЕС не е обжалвано и влязло в законна сила,поради което поражда правно действие. С
избирането на нов управител се прекратява мандата на предходния управител,независимо
дали е със срок или безсрочен.
Относно решения на събранието от 10.07.2017г. , от 14.12.2017г. и 16.04.2018г., 30-
дневния срок по чл.40 ал.2 ЗУЕС започва да тече от връчването/узнаването за взетите от
общото събрание решения съобразно чл. 16 ал. 7 ЗУЕС
Относно законосъобразността на взетите решения на проведените общи събрания на
Етажната собственост от 10.07.2017г. , 14.12.2017г. и 16.04.2018г., ,въз основа на които се
предявява иска, правилно ВРС е приел, че възраженията срещу решенията не следва са се
6
обсъждат, поради тяхното преклудиране. Предвиденият от закона 30-дневен срок, в който
могат да бъдат обжалвани решенията на ОС на етажната собственост е преклузивен. В този
смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, намерила израз в Решение № 39 от
19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК, с което е прието, че "контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за
предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на
решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС".
Извън реда и определените срокове по чл. 40 ЗУЕС, е изключена възможността етажния
собственик да се позовава на нищожност или незаконосъобразност на прието решение на
ОС, включително и на такова за разходите за ремонт, обновяване и реконструкция на
общите части /чл. 48 ЗУЕС/ и за разходите за поддържане и управление на общите части /чл.
51 ЗУЕС/ - в този смисъл Решение № 8/24.02.2015 по гр.дело № 4294/2014 г. на ВКС,
решение № 39/19.02.201 Зг, постановено по гр. дело № 657/2012г. на ВКС, Определение №
194 от 26.02.2016 г. по т. д. № 2280/2015 г. на ВКС, I т. о. и др. По тези съобажения
възраженията на ответника дори и за нищожност са преклудирани, а решенията са
стабилизирани.
Правилно съдът е приел, че извършването на разходи за управление и поддръжка не
е елемент от фактическия състав за възникването на вземане за същите. Уважаването на иска
за установяване на предявените вземания е обусловено от кумулативното наличие на
следните условия: наличие на решение на общото събрание на етажните собственици
(ОСЕС) за определяне на размера на отделните видове разходи и установяване качеството
собственик на ответника
Съгласно чл. 51 ал.1 от ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части
на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите. По смисъла на ал. 2 не се заплащат разходите по ал. 1 за деца,
ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който
пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
Разходите за консумативни материали в §1 т. 11 от ПЗР са тези, които са свързани с
управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за
касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно
обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на
общите части на сградата. Разходите за управление и поддържане на общите части се
определят с решение на общото събрание по смисъла на чл.11, ал.1, т. 5 от ЗУЕС.
Ищецът в настоящето производство е доказал възникнала етажна собственост и
притежавания от ответника като собственик на обект в етажната собственост процент от
общите части на сградата, че са взети валидни и влезли в сила решения на ОС за определяне
на дължими такси и консумативи на всеки обект в ЕС, размерът на дължимите такси и
консумативи от ответника, че ответникът е изпаднал в забава от посочените начални дати и
дължи мораторна лихва в посочените размери.
Ответникът не е доказал фактите изключващи отговорността му - че не дължи
сумите ,определени въз основа на решение на ОС на ЕС плащане, давност, че неправилно е
определен размера на притежаваните от него идеални части от общите части на сградата,
включително и в актовете за собственост на другите етажни собственици.
Ответникът Х. Т. Т. е собственик на обект в сградата - лекарски кабинет №9. С
решение от 10.07.2017г., Общото събрание на ЕС е определило месечна такса за управление
на общите части в размер съобразно идеалните части от сградата, притежавани от
7
съсобствениците. С решение на ОС от 14.12.2017г. Х. Т. Т. е бил освободен като управител
на ЕС и определен падеж за заплащане на месечните такси за управление на общите части -
до 14 дни от фактурирането им в началото на всяко тримесечие и неустойка, която с
решение на ОС от 16.04.2018г. е определена на 1 % за всеки просрочен ден, но не повече от
180 дни.
.По гореизложените мотиви следва да се приеме за дължима претендираната в исковата
молба сума. С оглед дължимостта на вземането за главница следва да се приеме и
дължимост на акцесорното за обезщетение за забава,
Въз основа на така изложените правни доводи, ВРС намира, че предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло
В обобщение, решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. .
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените по делото разноски, които според приложения списък по
чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване са в размер на 300 лева.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1207 от 06.03.2020г. по гр.дело № 4256 от 2019г.
по описа на ВРС
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Х. Т. Т. , ЕГН **********, да заплати на
Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Илинден"
№ 1, представлявана от В.С.С., ЕГН ......... сумата от 300 лева -разноски във въззивното
производство
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд,на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8