ПРОТОКОЛ
№ 6
гр. Сливен, 06.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:
Председател:С. Б. К.
Членове:С. Т. М. М.
М. Кр. Д.
при участието на секретаря П. М. С.
и прокурора Х. Д. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от М. Кр. Д. Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252200600640 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят – подсъдим Н. М. П., редовно призован, се явява лично
и с упълномощеният си защитник адв. М. Й. от АК - С..
Въззиваемият – частен обвинител Н. Й. Ж., редовно призован, се явява
лично и с повереник адв. К. Г. от АК - С..
За Окръжна прокуратура – С., редовно призована, се явява прокурор Х..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Ж.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Моля да се даде ход на делото.
ПОДС. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законни пречки за даване ход на делото, поради
което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. М. Й., като защитник на
подсъдимия Н. М. П., срещу присъда № 117/29.07.2025г., постановена по
НОХД № 967/2024 г. по описа на Районен съд - С..
С атакуваната присъда подсъдимият Н. М. П. е признат за виновен в
това, че: на 12.11.2019 г. в землището на Община Д. се заканил с убийство на
Н. Й. Ж. от с. Г., община С. с думите „И твоят ред ще дойде! Ще те намеря!
Ще те убия! Ще ти отрежа главата и никой няма да те намери!“ като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. с чл. 54 от НК
му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ
месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с
изпитателен срок от ТРИ години.
Подсъдимият е осъден да заплати на Н. Й. Ж. сумата от 600 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият е осъден да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 1261,20 лева в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОД на МВР-С., както и направените по делото
разноски в размер на 120 лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – С..
Във въззивната жалба, депозирана в установения от закона срок, както и
в допълнението към нея, се поддържа, че присъдата освен неправилна, което
налага нейната отмяна и оправдаване на подсъдимия, е и материално и
процесуално незаконосъобразна, като при изготвянето на мотивите са
допуснати съществени нарушения, ограничаващи правата на подсъдимия.
Изложени са съображения за пропуски на РС-С. при изясняване на
фактическата обстановка, доколкото са налице противоречия между
показанията на свидетелите и писмените доказателства, които макар и приети
и приобщени по делото не са обсъдени и подложени на задълбочен анализ.
Поддържа се в жалбата, че от същите е видно, че на 12.11.2019 г. свид. Ж.
2
изобщо не е пътувал за закупуване на автомобил, като това е станало на
10.11.2019 г., за което са изложени подробни аргументи, както и че не се
установява свид. Илийков да е присъствал по време на разговора по телефона,
осъществен в колата на свид. Ж.. По този начин, при необсъдени и
анализирани доказателства, не става ясно как е формирана волята на съда,
което е абсолютно процесуално нарушение, приравняващо се на липса на
мотиви.
На следващо място в жалбата се твърди, че обвинението не е доказано
по безспорен начин, а именно налице ли е основателен страх от
осъществяване на заканата спрямо пострадалото лице Ж.. Въпреки наличието
на дългогодишен конфликт между двамата подсъдимият никога не е
осъществявал физически контакт и упражнявал физическо насилие над свид.
Ж.. Подсъдимият има труден характер и по-остър изказ, но няма данни
пострадалият да се е чувствал заплашен и разговорите между тях не са
възбудили основателен страх. В подкрепа на това твърдение е и
обстоятелството, че жалба от свид. Ж. е подадена шест дни след
инкриминираната дата, като преди това е имало и други скандали между
двамата. В жалбата се сочи още, че обвинението не се подкрепя и от
заключението на изготвената съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, в която макар да е посочено, че частният обвинител е изпитал
страх, това е ирелевантно за съставомерността на деянието, като не се
установява дали заплахата е годна да предизвика такъв. Освен това, в
експертизата се сочело, че свид. Ж. е изпитвал и гняв и яд спрямо подсъдимия,
което е противоположно състояние на изпитан страх. Поддържа се, че съдът е
следвало да достигне до извод за обективно наличие на възможност за
възникване на основателен страх, а не дали е налице такова състояние. Моли
за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава,
алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на
районния съд, предвид допуснатите съществени отстраними процесуални
нарушения.
В жалбата не се съдържат искания за събиране на доказателства по
делото.
Съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК.
3
АДВ. Г.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Ж.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от
НПК.
АДВ. Й.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПОДС. П.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за доказателства. Да се приключи
съдебното следствие.
Съдът намира, с оглед становището на страните, че делото е изяснено от
фактическа страна, не се налага събиране на други доказателства, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми въззивни Съдии, намирам жалбата за
неоснователна, а първоинстанционната присъда за правилна и постановена
съобразно изискуемите процесуални правила. В тази връзка намирам, че
жалбата следва да бъде оставен без уважение, като се потвърди присъдата на
РС – С.. Ще акцентирам накратко върху твърденията в жалбата, чрез които са
въведени претенциите за неправилност и наличие на процесуални нарушения.
На първо място се твърди, че няма доказателства за това свидетелите И. и Ж.
да са пътували посока Д., именно на 12.11.2019 година. В тази насока в самата
жалба са изложени данни, които опровергават това твърдение на въззивника,
както е посочено и в жалбата плащането на стойността за закупения
автомобил е извършено на 10.11.2019 година, а подаването на документи и
4
съответно снабдяването с т.нар. „транзитни номера“ е станало на следващия
ден - на 11.11.2019 година. В тази връзка очевидно твърдението и в жалбата,
че пътуване в посока Д. се е състояло на 10.11.2019 година е неправилно.
Очевидно е също така, че новозакупеният автомобил не би могъл да пътува в
посока към гр. С., без да има съответните транзитни номера и заплатена
застраховка „Гражданска отговорност“. Това, че пътуването се е състояло на
12.11.2019 година, се доказва от справката на Агенция „Пътна
инфраструктура“, която е приложена в материалите по НОХД № 878/2020
година на РС – С., което наказателно производство касае същия казус. Ако не
се лъжа се намира на л. 45 от така посоченото наказателно дело. Именно тази
справка доказва, че автомобилът на свидетеля Илийков е пътувал в посока Д.
и обратно на инкриминираната дата. Другият ключов момент, на който
акцентира въззивната жалба е, че конкретните думи, изречени от подсъдимия,
не биха могли да осъществят както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението, тъй като жалбата от името на св. Ж. е подадена
няколко дни по-късно, а именно на 16.11.2019 година. В тази връзка се излага
довод, че подобно забавяне говори в насока, че изречените закани не са
възприети като такива от пострадалия, които да са годни да възбудят
основателен страх. Същевременно обаче от материалите в досъдебното
производство е видно, че жалбата не е подавана лично от пострадалия.
Жалбата е подадена от адвокат, който той е упълномощил. Като
упълномощаването е от 14.11.2019 година. В тази връзка подобно
разминаването във времето между деянието и подаването на жалбата в
никакъв случай не би следвало да се тълкува като довод, че заканата не е била
съставомерна. В същата насока изготвената по делото съдебно-психиатрича
експертиза, която също е един от акцентите във въззивната жалба, по никакъв
начин не води на извод за несъставомерност на деянието. Това, че
пострадалият е изпитвал яд и гняв спрямо подсъдимия по никакъв начин не
означава, че свидетелят Ж. не се е чувствал и застрашен в момента на
възприемане на отправените закани. С оглед на всичко това и тъй като
първоинстанционният съд е приобщил към доказателствата тези събрани и
при предходното разглеждане на другите съдебни производства, и
досъдебното такова, намирам, че присъдата на РС-С. следва да бъде
потвърдена.
АДВ. Г.: Уважаеми окръжни Съдии, считаме, че въззивната жалба е
5
неоснователна, тъй като по делото се доказа по безспорен начин, че
подсъдимият е осъществил състава на посоченото престъпление в
обвинителния акт. Определяме обжалваната присъда като валидна, допустима
и правилна и молим същата да бъде потвърдена. Моля да ни бъдат присъдени
и разноски по делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Ж.: Придържам се към казаното от моя
повереник.
АДВ. Й.: Уважаеми въззивни Съдии, поддържам въззивната жалба и
доводите, изложени в нея, както и за допуснати процесуални нарушения при
изготвяне на мотивите. В доводите към жалбата съм изложил обстойно
аргументи и към настоящия момент се придържам към тях. Ще поясня
накратко с оглед пледоарията на държаното обвинение, че в случая се касае за
разминаване във фактическата обстановка, установено с писмени
доказателства и свидетелските показания на двамата свидетели - св. И. и
пострадалия Ж.. Тук не е въпросът кога колата е пътувала по посока Д. – С.,
тъй като това безспорно се е случило на 11.11.2019 година. Въпросът, на който
следваше съдът да отговори дали е имало пътуване на 12.11.2019 година от
посока С. към гр. Д. с цел закупуване на автомобил. Аз считам, че такова
пътуване не е имало, тъй като автомобилът е бил закупен от св. Ж. и същият
още на 11.11 се е намирал в гр. С.. Именно това противоречие не беше
изяснено и не става ясно от мотивите на решаващия състав защо е дал превес
на свидетелските показания, като е игнорирал писмените доказателства. На
следващо място с оглед съставомерността на деянието смитам, че същото
следва да бъде доказано по безспорен начин, а не обосновано на
предположения. Както действията на пострадалия Ж., така и самата
експертиза, по-скоро предполагат възникнал страх у пострадалия, а не дават
категоричен отговор дали думите на подзащитния ми, ако въобще са изречени
такива, са възбудили такъв страх у него да бъдат осъществени.
Обстоятелството, че няколко дни след инцидента пострадалият се е
консултирал с адвокат, който от негово име е изготвил жалба, не съответстват
на житейската логика. Ако човек се чувства застрашен на момента, то би
предприел защита на себе си и на семейството си още в същия момент, а не
няколко дни по-късно и то чрез и със съдействието и след консултация с
адвокат. Не оспорвам правото на св. Ж. да търси адвокатска защита и
съдействие, но в настоящия случай с оглед твърденията му, то същият още
6
след прибирането си в Сливен би следвало да осъществи такава защита. На
основание изложените мотиви във въззивната жалба считам
първоинстанционната присъда за неправилна и постановена при допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което моля същата да бъде
отменена. Моля да постановите нова такава, с която да оправдаете
подзащитния ми по повдигнатото обвинение или алтернативно да върнете
делото за разглеждане от нов състав в РС – Сливен.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Н. М. П..
ПОДС. П.: Придържам се към казаното от адвоката ми.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Н. М. П..
ПОДС. П.: Моля да бъда оправдан.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10:22 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7