М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 484/2016 г. по описа на КРС
По отношение
на подс. Д.Д.М. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт, за това, че за периода от 16.04.2015 г. до 06.05.2015 г., при
условията на продължавано престъпление, в гр. К., П. област, чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот- брави на врати, чрез използване
на техническо средство- отвертка, е отнел чужди движими вещи, както следва:
-
На
16.04.2015 г. в гр.К., обл. П., чрез повреждане на преграда здраво направена за
защита на имот- брава на врата чрез използване на техническо средство- отвертка
е отнел чужди движими вещи- 1 бр. син пластмасов бидон, 30 л.; 3 бр. пакета с
мокри кърпи; 10 бр. чифта чорапи дамски и мъжки; 3 бр. китайски бързовари за
кафе; 1 кутия, съдържаща 12 бр. ножове с черни и червени дръжки; 2 бр. грейки
употребявани; 1 бр. препарат за миене на прозорци; 10-15 бр. капсули-дози прах
за пране “Ариел”; 2 бр. туби с омекотител за пране от 750 мл. “Коколино” и
40.00 лева оборотни пари- български лева, или всичко на обща стойност 109 лева
и 85 стотинки от владението на ЕТ “*****.”***, с управител Н.Н.М., ЕГН **********,
без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои.
-
На
16.04.2015 г. в гр. К., обл. П., чрез повреждане на преграда здраво направена
за защита на имот- брава на врата, чрез използване на техническо средство-
отвертка е отнел чужди движими вещи- 5 бр. тестери за наливни парфюми “Рефан”;
1 бр. боя за коса “Престиж”; 1 бр. черен мъжки портфейл от естествена кожа-
китайско производство и 10.00 лева оборотни пари- български лева, или всичко на
обща стойност 64 лева и 33 стотинки от владението на ЕТ “*****.”***, с
управител Н.А.В., ЕГН **********, без съгласието на ръководството с намерение
противозаконно да ги присвои.
-
На
16.04.2015 г. в гр.К., обл.П., чрез повреждане на преграда здраво направена за
защита на имот- брава на врата, чрез използване на техническо средство-
отвертка е отнел чужди движими вещи- 3 бр. детско- юношески шапки с емблеми на
“Адидас” и “Найк” и 50.00 лева оборотни пари- български лева, или всичко на
обща стойност 74.00 лева от владението на “Б.7. ЕООД”*** с управител Н.И.Б.,
ЕГН **********, без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да
ги присвои.
-
На
06.05.2015 г. в гр. К., обл. П., чрез повреждане на преграда здраво направена
за защита на имот- брава на врата, чрез използване на техническо средство-
отвертка е отнел чужди движими вещи- пари- български лева на обща стойност
410.00 лева, от владението на ЕТ „*****.”***, с управител Б.А.И., ЕГН **********,
без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои,
като общата стойност на всички отнети чужди вещи е в размер
на 658.18 лева и престъплението е извършено при условията на опасен рецидив-
след като деецът е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.
66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК- престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, предл. 2-ро, т.4, предл. 2-ро, вр.
чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, буква „А“ и буква „Б“, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Р.п.К. представлявана в съдебно заседание от прокурора
Свилен Братоев поддържа повдигнатите обвинения. Счита вината на подс. М. за
безспорно доказана, поради което пледира същият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и му бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три години, което да се редуцира с оглед процедурата по чл.371 т.2 от НПК и бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Подсъдимият
М., лично и със защитника си адв. Н. са съгласни делото да се разгледа по реда
на глава 27, чл.371 т.2 от НПК, тъй като подсъдимият не оспорва фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не се
събират доказателства за тях, признава
се за виновен по повдигнатото му обвинение и дава обяснения.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и на основание чл.372 ал.4
от НПК, след като установи, че направеното от подсъдимия самопризнание се
подкрепя от доказателствата по делото обяви, че при постановяване на присъдата
ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По
делото са предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове от
пострадалите Н.Н.М., ЕГН ********** в качеството и на ЕТ “*****.”*** и Б.А.И.,
ЕГН ********** в качеството и на ЕТ „*****.”*** за сумите съответно 109,85 лв. за М. и 410
лв. за И., представляващи причинените им имуществени вреди- стойността на
отнетите им вещи от извършената от подс. М. кражба, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното и изплащане.
Пострадалите М.
и И. в качеството им на еднолични търговци са конституирани по делото в
качеството на граждански ищци.
Същите
поддържат предявените граждански искове и пледират същите да бъде уважени
изцяло.
Прокурорът
пледира гражданските искове да бъдат уважени изцяло.
Подсъдимият и
защитника му вземат становище да се уважат предявените граждански искове като
основателни и доказани.
Частен
обвинител не е конституиран.
Съдът
след като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК прие за
установено от фактическа следното:
Подс.
Д.Д.М., ЕГН ********** е роден
на *** ***. *****,***,***,*****, към момента изтърпява наказание „Лишаване от
свобода“. Осъждан е многократно, като последните му присъди от значение за
правната квалификация на настоящото деяние са следните:
Присъда № 120/ 31.05.2007 г. по НОХД № 308/2007 г. на Районен съд гр.П.,
влязла в сила от 18.06.2007 г., с която на осн. чл.196, ал.1, т.2, във вр. с
чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и пр.2 и т.4, пр.2, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“, във вр. с чл.55, ал.1, т.1
от НК, на М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 2
месеца, което на осн. чл.47, ал.1, б.“Б“ от ЗИН да изтърпи при първоначален
„строг“ режим. Бил освободен от Затвор П. на 19.12.2008 г., като наказанието
било изтърпяно от 29.12.2006 г. до 29.12.2008 г.
Със Споразумение от 13.02.2009 г. по НОХД № 278/2009 г. на Районен съд
гр. П., влязло в сила от 13.02.2009 г., на осн. чл.196, ал.1, т.2, във вр. с
чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и
б.“Б“, във вр. с чл.18, ал.1 от НК на М. е било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца, което на осн. чл.47, ал.1, б.“Б“ от
ЗИН следвало да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Присъда № 156/09.04.2009 г. по НОХД № 469/2009г. на Районен съд гр. П.,
влязла в сила от 25.04.2009 г., с която на осн. чл.196, ал.1, т.2, пр.1, във
вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и
б.“Б“, във вр. с чл.55, ал.1, т.1, във вр. с чл.36 от НК му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. На осн. чл.25, ал.1,
във вр. с чл.23, ал.1 от НК на М. е било определено едно общо най-тежко
наказание по НОХД № 469/2009 г. на РС П. и по НОХД № 278/2009 г. на РС П., а
именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца при първоначален
„строг“ режим. Наказанието било изтърпяно от 29.12.2008 г. до 18.05.2010 г.
Със Споразумение № 556/28.05.2010 г. по НОХД № 3274/2010 г. на Районен
съд гр. П., влязло в сила от 28.05.2010 г., на осн. чл.196, ал.1, т.2, във вр.
с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и
б.“Б“, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на М. било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на осн.
чл.60, ал.1, във вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС следвало да изтърпи при първоначален
„строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Наказанието било
изтърпяно от 27.05.2010 г. до 16.05.2011 г.
Присъда № 565/07.06.2011 г. по НОХД № 3648/2011 г. на Районен съд гр. П.,
влязла в сила от 07.06.2011 г., с която на осн. чл.196, ал.1, т.2, във вр. с
чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и
б.“Б“, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на М. било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да изтърпи
при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип. Наказанието било изтърпяно от 29.12.2008 г. до 18.05.2010 г.
Присъда № 165/27.06.2011 г. по НОХД №744/2011 г. на Районен съд гр. П.,
влязла в сила от 13.07.2011 г., с която на осн. чл.196, ал.1, т.2, във вр. с
чл.195, ал.1, т.4, пр.2, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и
б.“Б“, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на М. било наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Присъда № 408/15.09.2011 г. по НОХД № 5131/2011 г. на Районен съд гр. П.,
влязла в сила от 05.12.2011 г., с която
на осн. чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.1, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“, във вр. с чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК на М. било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8
месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
С протоколно определение по ЧНД № 8626/2011 г. на РС П., влязло в сила
на 27.02.2012 г. било наложено едно общо най- тежко наказание по НОХД №
3648/2011 на РС П., НОХД № 744/2011 г. на РС П. и НОХД № 5131/2011 г. на РС П.,
а именно лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца, което да
изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип. На основание чл.24 от НК така определеното общо най- тежко
наказание било увеличено с четири месеца лишаване от свобода, което да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип. Било зачетено изтърпяното наказание по групируемите присъди.
Присъда № 253/07.11.2013 г. по НОХД № 1879/2013 г. на Районен съд гр. П.,
влязла в сила на 23.11.2013 г., с която на осн. чл.196, ал.1, т.2, във вр. с
чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и
б.“Б“, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на
М. било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да
изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип. На основание чл.27 ал.2 от НК било присъединено наказанието
лишаване от свобода за срок от една година изцяло към неизтърпяната част от
определеното общо най- тежко и увеличено наказание по ЧНД № 8626/2011 г. на РС П.
в размер на 6 месеца и 6 дни. Наказанието в размер общо на 1 година 6 месеца и
6 дни следвало да се изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. Същото било изтърпяно от 07.11.2013 г.
до 10.04.2015 г.
Подс. М. се познавал със св. Г.К. от затвора, където заедно изтърпявали
присъди. Между тях имала интимна близост и на 16.04.2015 г. подс. М., няколко
дни след като излязъл от затвора, отишъл на гости у св. Г.К. в гр. С.. На същия
ден- 16.04.2015 г., около 21,00 ч. подс. М. предложил на К. да се разходят до
гр. К.. Преди да тръгнат, М. поискал от К. раница, но последният му отказал
като му дал найлонова чанта, в която М. поставил метална отвертка. С автобус на
градски транспорт пристигнали в гр. К. и слезли на спирка до Кооперативния
пазар в града. Било вече тъмно, а М. започнал да обхожда намиращите се наоколо
магазини, за да си избере подходящ, в който да влезе и да краде.
Първият магазин, в който влезнал бил на св. Н.М., която в качеството си
на управител и собственик на ЕТ „*****.“*** стопанисвала магазин, намиращ се в
гр. К., на ул.“****“ № 16, в който продавала дребни промишлени битови стоки.
Същата, на 16.04.2015 г., след 19,00 ч. заключила магазина и когато на
следващия ден- 17.04.2015 г. започнала да го отваря забелязала, че вратата на
магазина е разбита. Вратата била от алуминиева конструкция и било видно, че
около бравата от външна страна имало следа от натиск от метален предмет. Като
влезнала в магазина видяла, че на пръв поглед нямало следи да е разхвърляно, но
след като проверила касата, видяла че монетникът, в който имало 40 лева на
монети, липсвал. После забелязала, че по пода имало клечки от кибрит. Като
направила подробна проверка установила, че липсват и вещи от тези, които тя
продавала.
Подс. М., на 16.04.2015 г., късно вечерта, след като пристигнал от гр. С.
в гр. К., с отвертката, която донесъл със себе си, отворил бравата, като пъхнал
отвертката между заключващото устройство и патронника, след което влязъл в
магазина и взел със себе си каквото видял от вещите, намиращи се там, а именно-
син пластмасов бидон от 30 л., две найлонови чанти пълни с 3 бр. пакета мокри
кърпи, 10 чифта чорапи дамски и мъжки, 3 бр. бързовари- китайски, за кафе, една
кутия с ножове- 12 броя с черни и червени дръжки, две грейки /едната черна,
другата черна с оранжев хастар от вътрешната страна /употребявани/, 1 бр. препарат
за миене на прозорци, прах за пране на капсули марка „Ариел” /10-15 дози/, 2 бр.
туби с омекотител за пране марка „Коколино” от 750 мл. и 40 лв. оборотни пари в
български лева. Вещите сложил в пластмасовия бидон. Когато по- късно се прибрал
в гр. С., бидона, заедно с намиращите се в него вещи, отнети от магазина на М.,
дал за ползване на св. Р.Т., сред които и били дози „бомбички“ прах за пране
„Ариел“, туби с омекотител, които също подс. М. отнел от този магазин. Св. Р.Т.,
на 29.05.2015 г. с протокол доброволно предала на полицейските служители 1 бр.
платнена грейка- черна на цвят с сива лента на гърба; 2 бр. кухненски ножове, които
били част от вещите, отнети от магазина на Н.М.. В протокола свидетелката
саморъчно написала, че вещите били донесени в дома й от Д.М..
Същия ден- 16.04.2015 г., подс. М. се придвижил и до магазина на св. Н.В..
Той в качеството си на управител и собственик на ЕТ „*****.“*** стопанисвал
магазин за парфюмерия, керамика, бижутерия, чанти, портфейли и други дребни стоки,
находящ се в гр. К., ул.“****“ № *. На 17.04.2015 г. свидетелят бил в гр. П.,
когато получил обаждане от съпругата си, от което разбрал, че входната врата на
магазина му била отворена, а по бравата ясно личали следи от натиск, упражнен от
метален предмет. Когато се прибрал, около обяд, влезнал в магазина и установил
липси на 6 бр. тестери по 50 мл. за наливни парфюми, около 10 лева пари, които
се намирали в касата, боя за коса марка „Престиж“ и 1 бр. мъжки портфейл. Тези
вещи били взети от подс. М., който на 16.04.2015 г., след като преди това извършил
кражба на магазина, стопанисван от св. М., огледал и магазина на св. В. и чрез използване
на отвертката, която носил в себе си, за да отвори вратата чрез натиск върху бравата,
проникнал в магазина. След като влязъл подс. М. взел за себе си 5 бр. тестери
за наливни парфюми „Рефан”, 1 бр. боя за коса марка „Престиж”, 1 бр. черен
мъжки портфейл от естествена кожа- китайско производство и 10 лв. оборотни пари
в български лева. Част от тях дал на св. Р.Т., която ги предала доброволно на полицейските
служители, а именно- 1 бр. стъклено шише парфюм
„Рефан“ от 50 мл. с № 180; 1 бр. стъклено шише парфюм „Рефан“ от 50 мл. с № 176;
1 бр. стъклено шише парфюм „Рефан“ от 50 мл. с № 189; 1 бр. стъклено шише
парфюм „Рефан“ от 50 мл. с № 152; 1 бр. стъклено шише парфюм „Рефан“ от 50 мл.
с № 163.
След като излязъл от магазина на
св. Н.В., същият ден, на 16.04.2015 г., подс. М. се придвижил до магазин за
детски стоки „Лили и Мони“, стопанисван от фирма „Б.7.“ ЕООД гр. Б., с
управител св. Н.Б.. Магазина се намирал на площад “20-ти юли“ в гр. К.. На 17.04.2015 г.
рано сутринта св. Б. получила обаждане от полицейски служители, че вратата на
магазина й била отворена, поради което следвало да провери дали има липсваща
стока. Тъй като тя отсъствала от града, помолила брат й Тодор да провери. От
него по-късно разбрала, че липсват около 50 лева оборотни пари, а другите ценни
вещи и пари се намирали не били взети. По- късно св. Б. установила и други липси-
3 бр. детско- юношески шапки с надпис „Адидас“ и „Найк“. Забелязала също, че на
външната врата на ключалката на вратата, която била направена от алуминиева
конструкция, била леко ожулена и било видно, че е упражнен натиск от метален
предмет около ключалката.
На 16.04.2015 г., подс. М., използвайки отвертката, която носел, за да
отвори ключалката, проникнал в магазина, стопанисван от св. Б., от където взел 3
бр. детскоюношески шапки с емблеми на “Адидас” и “Найк” и 50.00 лв. оборотни
пари в български лева. Взетите от магазина
вещи- 3 бр. шапки дал на св. Р.Т., която ги предала на органите на полицията
доброволно, като обяснила, че шапките и били донесени от М..
Всички отнети вещи, от описаните по- горе магазини подс.М. отнесъл в
гр. С., в дома на Г.К.. Тези вещи М. бил поставил в пластмасовия бидон, който
заедно с всичко в него дал на св. Р.Т., а парите в размер на 100 лв., които
взел от магазините, задържал за себе си.
Преди празниците на 6 май- Гергьовден, подс. М. отново дошъл на гости
на св. К. в гр. С.. Двамата, на 05.05.2015 г., следобед, отново отишли в гр. К.
и когато станало тъмно тръгнали по ул. „****“ в града. Подс. М. видял магазин
за парфюмерия, находящ се на ул.“****“ № 6 и тъй като вратата била от
алуминиева дограма решил да влезе вътре, което и е направил. С отвертка, която
носел, упражнил натиск на вратата в мястото на патронника, след което проникнал
вътре и взел всички налични пари- 410 лв., които се намирали в найлонова
торбичка. Други вещи не взел. Взетите чужди пари запазил за себе си.
На 05.05.2015 г. св. Б.И., в качеството и на управител и собственик на
ЕТ „*****.“ била на работа в магазина си за козметика, намиращ се на ул. „****”
№ 6 в гр. К.. Около 18.00 часа св. И. приключила работа, като затворила
магазина и заключила вратата. На 06.05.2015 г., около 09.00 часа св. И. отишла
на работа и видяла, че входната врата от алуминиева дограма на магазина била
разбита. Влязла вътре и установила, че от чекмеджето на касата липсвали
пластмасов зелен на цвят монетник със сумата от около 10.00 лева на монети и
найлонов плик с поставени в него 397.00 лева и бордеро от „Райфайзен Банк”.
Свидетелката била поставила отнетите пари в монетник, поставен в чекмедже, в
който имало и прозрачен найлонов джоб с пари. Магазинът не бил охраняван от СОТ
и нямало видео-наблюдение.
Г.К. бил заедно с подс. М. в гр. К. на 16.04.2015 г. и на 06.05.2015 г.,
но не взел участие в инкриминираната дейност, осъществена от М., тъй като го
било страх и стоял настрани.
С постановление на Районна прокуратура гр.К. от 03.06.2016 г.
наказателното производство срещу Г.К. било частично прекратено.
От заключението на съдебно- стоковооценъчната експертиза се установява,
че отнетите вещи от магазин за промишлени стоки, намиращ се на адрес- гр. К.,
ул. „****” № **, стопанисван от фирма ЕТ „*****.” с управител Н.Н.М. били на
обща стойност 109.85 лв., както следва- син пластмасов бидон- 30 л. на стойност
11.00 лв., две найлонови чанти пълни с няколко пакета с мокри кърпи на стойност
3.90 лв., няколко чифта чорапи дамски и мъжки около 10 бр. на стойност 10.00 лв.,
3 бр. бързовари, китайски, за кафе на стойност 8.25 лв. /3 бр.х2.75 лв. общо
8.25 лв./, една кутия с ножове- 12 броя с черни и червени дръжки на стойност
11.00 лв., две грейки /едната черна, другата черна с оранжев хастар от
вътрешната страна, употребявани/ на стойност 5.50 лв., препарати за миене на
прозорци на стойност 2.20 лв., прах за пране на капсули марка „Ариел” /10-15
дози/ на стойност 11.00 лв., 2 бр. туби с омекотител за пране марка „Коколино”
от 750 мл. на стойност 7.00 лв., 40 лв. оборотни пари. Отнетите вещи от магазин
на площад „20-юли” № 10, стопанисван от фирма „Б.7.“ ЕООД с управител Н.И.Б. били
на обща стойност 74.00 лв., както следва- 3 бр. шапки детски- юношески с
емблеми на „Адидас” и „Найк” на стойност 24.00 лв. и 50 лв., оборотни пари. Отнетите
вещи от магазин за парфюмерия в гр. К., на ул. „*****” № *, стопанисван от ЕТ „****“
с управител Н.А. били на обща стойност 64.33лв., както следва-5 бр. тестери за
наливни парфюми „ Рефан” на стойност 40.00 лв., боя за коса марка „Престиж” на
стойност 2.33 лв., черен мъжки портфейл от естествена кожа, китайско
производство на стойност 12.00 лв., и 10 лв. оборотни пари. Отнетите вещи от магазин
за козметика, намиращ се на ул. „****”№ 6 в гр. К., стопанисван от ЕТ „*****.“
със собственик и управител Б.А.И. била в размер на 410 лв. Общата стойност на
всички отнети вещи била в размер на 726,33 лв. Съотношението между стойността
на инкриминираните вещи и минималната работна заплата за РБългария към м. май-
м.юни 2015 г. била в размер на 2,0176.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства- обясненията на подсъдимия М., показанията на свидетелите Б.И., Н.М.,
К.П., Н.В., Н.Б., Р.Т., Д. К., Ф.А., М.Г., И.П. и Г.Г.; приобщените по делото
писмени доказателства- справка за съдимост с приложени към нея бюлетини за
съдимост, протокол за доброволно предаване, разписка, 2 бр. протоколи за
доброволно предаване на СД- диск, справка от ГД „ИН“ към МП, справка НБДН,
характеристични данни, справка АИС „БДС“, както и заключенията на изготвените стоково-
оценъчна експертиза и съдебно- техническа експертиза, както и приобщените по делото
веществени доказателства- 1 бр. стъклено шише парфюм „Рефан“ от 50 мл. с №180; 1 бр.
стъклено шише парфюм „Рефан“ от 50 мл. с №176; 1бр. стъклено шише парфюм
„Рефан“ от 50 мл. с №189; 1 бр. стъклено шише парфюм „Рефан“ от 50 мл. с №152;
1 бр. стъклено шише парфюм „Рефан“ от 50 мл. с №163, 1 бр. пластмасов
сив бидон със сив капак, вместимост 30 литра, 1 бр. платнена грейка черна на
цвят със сива лента на гърба, 2 бр. кухненски ножове със синьо-бяла пластмасова дръжка и дължина
около 20 см., 1 бр. пластмасово шише с омекотител за пране “CAJOLINE“
с вместимост 0,750 л.
пълен до половина, 1 бр. сива шапка с козирка с лого на „Адидас“, 1 бр. сива
шапка с козирка с лого на „Найк“, и 2 брой СД- дискове със записи от
охранителни камери.
Събраните
по делото доказателства, съдът кредитира при постановяване на присъдата си,
като последователни, непротиворечиви и пряко относими към предмета на
доказване. Дадените от подсъдимия М. обяснение в досъдебното производство,
установяващи механизма на извършените от него кражби и явяващи се пълни
самопризнания по повдигнатото му обвинение се подкрепят от показанията на
свидетелите, както и приложените 2 бр. записи от охранителни камери.
Свидетелските показания се явяват обективни и пряко относими към предмета на
доказване по делото, установяващи извършеното престъпление и неговия автор.
Изготвените стоково-оценъчна и съдебно- техническа експертизи установяват
съответно стойността на отнетите чрез престъплението вещи и присъствието на
подс. М. на места, близки до част от магазините, обект на кражба. Приобщените
по делото писмени доказателства са събрани по реда и в изискуемата от НПК
форма, явяват се пряко относими към предмета на доказване по делото,
установяващи механизма на извършване на деянието и неговия автор, поради което
съдът ги кредитира изцяло при постановяване на присъдата си. Веществените
доказателства по делото установяват също извършителя на престъплението. Наличие
на противоречия между събраните по делото доказателства съдът не установи.
При
така установената и приета фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл. 195,
ал.1, т.3, предл. 2-ро, т.4, предл. 2-ро, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1,
буква „А“ и буква „Б“, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е повдигнато
процесното обвинение.
Престъплението, извършено от подсъдимия засяга
обществените отношения, свързани със законоустановеното право на собственост на
гражданите. Обект на същото са чужди движими вещи. Изпълнителното деяние се
състои в отнемане на чужди движими вещи от владението на другиго без негово
съгласие. Подсъдимият М. е осъществил деянието като е отнел чужди движими вещи,
описани подробно в обвинението, от владението на пострадалите И., М., В. и Б.
без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, с цел да се
облагодетелства. В процесният
случай извършеното от подсъдимия престъпление се квалифицира като опасен
рецидив по чл.29 ал.1 б.“А“ и б.“Б“ от НК, който се обуславя от осъжданията му
по НОХД № 308/2007 г. на РС П., НОХД № 278/2009 г., НОХД № 469/2009 г. на РС П.,
НОХД № 3274/2010 г. на РС П., НОХД № 3648/2011 г. на РС П., НОХД № 744/2011 г.
на РС П., НОХД № 5131/2011 г. на РС П., и НОХД № 1879/2013 г. на РС П.. В
случая от изтърпяване на наказанията по горните присъди не е изтекъл визирания
в чл.30 от НК 5- годишен срок, изключващ тяхното приложение.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл с целени и настъпили обществено опасни последици- подсъдимият е
съзнавал, че извършва престъплението кражба, влизайки в четири магазина и
вземайки от там пари и вещи, но е желаел настъпването на противоправния
резултат, тъй като е целял набавяне на парични средства за себе си.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия М. за извършеното от него деяние, съдът
взе предвид, че предвиденото наказание за престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1,
т.3, предл. 2-ро, т.4, предл. 2-ро, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, буква
„А“ и буква „Б“, вр. чл.26, ал.1 от Н е
лишаване от свобода от две до десет години. Съдът взе предвид и
обстоятелството, че делото се разглежда по реда на диференцираната процедура на
чл.371 т.2 от НПК, и поради която следва императивно да се приложи нормата на
чл.373 ал.2 от НПК при определяне на наказанието. За да индивидуализира
наказанието, което следва да наложи на подс. М., съдът отчете степента на
обществена опасност на деянието, извършено от него и обществената му опасност
като личност.
Деянието по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, предл. 2-ро,
т.4, предл. 2-ро, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, буква „А“ и буква „Б“,
вр. чл.26, ал.1 от Н се явява
„тежко” по смисъла на чл.93 т.7 от НК умишлено престъпление, с висока степен на
обществена опасност. Отнетите от М. чужди вещи са на немалка стойност и по-
голяма част от същите са невъзстановени. Що се отнася до личността на
подсъдимия, съдът намира същия за личност с трайни престъпни нагласи и лоши
характеристични данни. Същият е осъждан многократно, приоритетно за извършени
престъпления против собствеността. Изброените обстоятелства съдът счита за
отегчаващи вината на подс. М.. От друга страна следва да се отчетат като
смекчаващи отговорността му обстоятелства направените самопризнания по делото.
Същите не са направени единствено с цел приложение на процедурата по съкратено
съдебно следствие, тъй като още в досъдебното производство подсъдимият е съдействал
за разкриване на обективната истина и връщане на част от отнетите вещи на
пострадалите. Изразеното съжаление от страна на подсъдимия съдът отчита
единствено като израз на защитната му функция в наказателното производство
предвид наличието на множество му осъждания и установения траен престъпен
умисъл.
Отчитайки горните обстоятелства, съдът намира, че
наказанието на подсъдимия М. следва да се определи при условията на чл.54 от НК, при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Отчитайки
изложените по- горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в
размер, ориентиран към минималния такъв, а именно- лишаване от свобода за срок
от три години. Съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК във връзка с чл.58
А ал.1 във с чл.54 ал.1 от НК така определеното наказание следва да се намали с
една трета, а именно от лишаване от свобода за срок от три години на две
години. С така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се
осъществят индивидуалната и генерална превенции на наказанието, визирани в
чл.36 от НК и преди всичко ще се въздейства поправително, превъзпитателно и
предупредително върху подсъдимия, за да спазва в бъдеще установения в държавата
правов ред.
На основание чл.61 т.2 вр. чл.60
ал.1 от ЗИНЗС така определеното наказание лишаване от свобода за срок от две
години следва да се изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
Предявените граждански искове са с правно
основание чл.45 от ЗЗД, съгласно която разпоредба всеки е длъжен да репарира
вредите, които е причинил другиму с
виновното си поведение, като на обезщетяване подлежат всички вреди, пряка и
непосредствена последица от престъплението. Предвид, че съдът призна подсъдимия
за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение с
обвинителния акт, съдът намира, че предявеният от гражданските ищци Б.И. като ЕТ „*****.“- граждански иск за
сумата от 410.00
лева и Н.М. като ЕТ “*****.”- граждански иск за сумата от 98,85 лв. срещу подсъдимия, представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на престъплението се явява основателен. Същият е доказан по
размер, тъй като отнетите вещи, предмет на кражбата са оценени от приетото и неоспорено допълнително заключение
на вещото лице, както следва- за Б.И. като ЕТ „*****.“ за сумата от 410 лв.,
представляващ стойността на отнетите и от кражбата вещи- оборотни пари и за Н.М.
като ЕТ “*****.”
сумата от 98,85 лв., представляваща стойността на отнетите и с деянието
вещи, а именно- 3 бр.
пакета с мокри кърпи; 10 бр. чифта чорапи дамски и мъжки; 3 бр. китайски
бързовари за кафе; 1 кутия, съдържаща 12 бр. ножове с черни и червени дръжки; 2
бр. грейки употребявани; 1 бр. препарат за миене на прозорци; 10-15 бр.
капсули-дози прах за пране “Ариел”; 2 бр. туби с омекотител за пране от 750 мл.
“Коколино” и 40.00 лева оборотни пари- български лева. Доколкото 1 бр.
пластмасов бидон, отнет от владението на М. е наличен като веществено
доказателство по делото и неговото връщане на пострадалата е обезпечено, както
и предвид обстоятелството, че веща може да се използва по предназначението си,
то същият следва да се върне на пострадалата, без да се присъжда неговата
равностойност като обезщетение. В тази смисъл съдът счете предявения от М.
граждански иск за сумата от 98,85 лв. до пълния
претендиран размер от 109,85 лв. за неоснователен и недоказан, поради което го
отхвърли. Гражданските искове съдът уважи ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на извършване на деянието до
окончателното изплащане, а именно за ЕТ „*****.“, считано от 06.05.2016 г. до окончателното изплащане, а за ЕТ
“*****.”, считано от 16.04.2016 г. до окончателното изплащане.
Веществените доказателства по делото- 1 бр. стъклено шише парфюм „Рефан“ от
50мл. с №180; 1 бр. стъклено шише парфюм „Рефан“ от 50мл. с №176; 1бр. стъклено
шише парфюм „Рефан“ от 50мл. с №189; 1бр. стъклено шише парфюм „Рефан“ от 50мл.
с №152; 1 бр. стъклено шише парфюм „Рефан“ от 50мл. с №163 следва да се върнат
на ЕТ „*****“- Н.В.“*** с управител Н.В., вещественото
доказателство- 1
бр. пластмасов сив бидон със сив капак, вместимост 30 литра да се върне на ЕТ “*****.”***
с управител Н.Н.М., веществените доказателства- 1 бр. платнена грейка черна на
цвят със сива лента на гърба, 2
бр. кухненски ножове със синьо-бяла пластмасова дръжка и дължина около 20 см., 1бр.
пластмасово шише с омекотител за пране “CAJOLINE“ с вместимост 0,750 л. пълен до половина, 1бр.
сива шапка с козирка с лого на „Адидас“, 1 бр. сива шапка с козирка с лого на
„Найк“ следва да се унищожат като вещи без стойност, доколкото според вида и
характера на вещите, нормалното им използване по предназначение от страна на
пострадалата М. е опорочено предвид обстоятелството, че са били използвани вече
и не биха могли да бъдат предмет на продажба, каквото е било предназначението
им, веществените доказателства- 2 броя СД- дискове със записи от охранителни
камери, приложени към материалите по делото следва да се съхраняват за срока на
неговото съхранение, след което се унищожат заедно с делото.
Предвид
установената вина на подс. М. в извършване на престъплението, за което е бил
признат за виновен, то в негова тежест следва на основание чл.189 ал.3 от НПК
да бъдат оставени направените по делото разноски, като същия заплати по бюджетна сметка на ОД на МВР- П. сумата от 166 лв.
/ сто шестдесет и шест лева/, представляващи направените по делото разноски от
досъдебното производство, както и да заплати в полза на ВСС, по бюджетна сметка
на КРС сумата от 50 /петдесет/ лева, представляващи държавна такса върху
уважения граждански иск.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ