Решение по дело №758/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба, подадена от Ж. Д. М., с адрес: [населено място], [улица], ет.3, против Заповед № 2603 от 16.08.2023г. на Заместник-кмета по „СИРР“ на Община Бургас, с която е наредено, както следва: 1.да бъде премахнат незаконният строеж „едно-етажна масивна сграда с два навеса и външна тоалетна“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място], в местността „Ченгене скеле“, землище на [жк], [населено място]; 2. Определен е срок от 30 дни от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, а строителните отпадъци да бъдат извозени на определено от кмета на общината място; 3. При неспазване на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително премахване на незаконния строеж от община Бургас; 4.въз основа на заповедта и протокол за извършените разходи по принудителното премахване да се поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на ГПК; 5. Разпоредено е на ръководителя на електроразпределителното дружество да предприеме действия по прекъсване на захранването и преустановяване доставянето на ел.енергия към процесния строеж; 6. Разпоредено е на ръководителя на „ВиК“ оператора да предприеме действия по прекъсване на водоподаването на строежа; 7.Указано е длъжностното лице, на което се възлага контрол по изпълнение на заповедта и 8.Указано е съобщаването на административния акт по предвидения законов ред.

В сезиращата жалба се сочи, че жалбоподателят научил за заповедта на 16.04.2024г., като е намерил залепена на строежа. Описва се, че този строеж не е изграден от неизвестен извършител, а от него, съответно Ж.Макелов живее в него и го обитава. В съседство друго лице има недвижим имот- на чието име е партидата за електроенергия и вода и си поделят сметките за ток и вода. Общината не е установила извършителя, въпреки, че има възможност за това и по този начин със започване на производството срещу неизвестен извършител на собственика на строежа се нарушава правото на защита и това е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Производството е проведено без участието на извършителя на строежа, а същевременно органът е разполагал с възможността да установи кои са конкретните лица, спрямо които е следвало да се проведе процедурата по чл.225а от ЗУТ. Позовава се на съдебна практика. Отделно от това, сочи се, че в заповедта неправилно два самостоятелни обекта „едноетажна масивна сграда с два навеса“ и „външна тоалетна“ са обобщени в един строеж, при положение, че нямат конструктивна общност помежду им. Иска се съдът да отмени заповедта. Ангажира доказателства, в това число свидетелски показания, писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от упълномощения процесуален представител- адв.И. Н. от АК-Бургас, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на заповедта. Позовава се на чл.8 от ЕКЗПЧОС относно правото на жилище. Заявява се, че жалбоподателят и съпругата му /заинтересована страна/ нямат друго жилище и живеят в процесната сграда целогодишно. Според оспорващият, заповедта е непропорционална и не отговаря на основополагащият принцип за съразмерност, тъй като не постига баланс между интересите на сем.Макелови и обществените интереси.Претендират се разноските по делото, вкл. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Заместник- кмет по „СИРР“ на община Бургас, редовно призован, не се явява, а се представлява от упълномощен процесуален представител- юрисконсулт К. Т.. Оспорва се жалбата и пледира същата да бъде отхвърлена. Представя пълната административна преписка и допълнителни писмени доказателства, във връзка с тезата на жалбоподателя, че няма собствено жилище. Претендира присъждане на разноски.

Заинтересованата страна- Д. Г. М., редовно призована, не се явява, а се представлява от упълномощения процесуален представител- адв.И. Н. от АК-Бургас, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на заповедта по вече изложените по-горе съображения.

Административен съд – Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, засегната от действието на издадения индивидуален административен акт, по съществото си неблагоприятен за жалбоподателя. Това е така, защото оспорващият се легитимира като извършител на строежа, предмет на заповедта, поради което е налице правен интерес от обжалването. Оспорването е депозирано в преклузивния 14-дневен срок, доколкото видно от акт за обявяване на заповедта, същата е съобщена по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ на 11.04.2024г. /л.12 от делото/, а жалбата е подадена чрез общинската администрация на 25.04.2024г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

При тези констатации, жалбата подлежи на разглеждане по същество, при което съдът намери следното:

По фактите:

На 27.04.2022г. е подадена молба до Кмета на община Бургас от „Ем Джи Пропъртис“ЕООД, със седалище в [населено място], пл. „Света Неделя“ № 16, ет.3 относно „премахване на незаконен строеж“, изграден в собствен на дружеството недвижим имот /л.41-41 от делото/. Всъщност, посочени са два имота, но процесният акт засяга само недвижим имот с идентификатор 07079.10.939 по КК и КР на [населено място], разположен в местността „Ченгене скеле“, вид на територията горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, с посочена площ и нотариален акт за придобиване на собствеността. В подадения сигнал се сочи, че дружеството-собственик няма информация на какво основание са изградени постройките, които се обитават от неизвестни за собственика лица. Заявява се, че от придобиване на собствеността на имота, дружеството не е предоставяло съгласието си за изграждане на постройки. Освен липсата на съгласие, така изградените обекти не са вписани и в КККР на [населено място] и според тезата на сигналоподателя се явяват незаконни строежи, подлежащи на премахване. Иска се да бъде извършена проверка и издаване на съответни заповеди за премахване на незаконните строежи.

Въз основа на подадената молба, от страна на общинската администрация е изпратено писмо до сигналоподателя- изх.№ 70-003337-1 от 06.07.2022г. /л.38 от делото/, с което е изискано от дружеството да представи документ за собственост, на основание чл.223, ал.5, т.2 от ЗУТ, както и да бъде осигурено присъствие на представител на юридическото лице за извършване на съвместна проверка в посоченият недвижим имот, заедно с длъжностни лица, по смисъла на чл.223, ал.2 от ЗУТ. Това писмо е получено от адресата на 10.08.2022г. /л.40 от делото/

С вх.№ 70-00-6610 от 18.08.2022г. от „Ем Джи Пропъртис“ ЕООД е подадена и втора молба /напомнителна/, с идентични твърдения и искания /л.36 от делото/.

Изпратено е второ писмо до дружеството от Община Бургас- изх.№ 70-00-6610-1 от 27.09.2022г. /л.28-29 от делото/, в което са описани констатации на длъжностните лица от администрацията относно извършена проверка на 20.09.2022г., за което е съставен и констативен протокол № П-50 от 20.09.22г.. Описано е, че за констатираните постройки в общинската администрация не се съхраняват одобрени инвестиционни проекти и издадени строителни книжа, поради което ще бъдат открити административни производства по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи.

На 19.09.2022г. работна група в състав главен специалист „Контрол на строителството“ и главен експерт в същото звено при община Бургас са извършили оглед на място в ПИ, с [идентификатор] по КККР на [населено място], за което е съставен констативен протокол № П-50/20.09.2022г. /л.31-35 от делото/. В този конкретен имот са заварени и описани, както следва: 1.масивна постройка с два навеса с общ едноскатен покрив- дървена конструкция с обща приблизителна площ 28 кв.м. и тоалетна с площ 3 кв.м.; 2. масивна постройка с навес с общ двускатен покрив- дървена конструкция с обща приблизителна площ 25 кв.м. и тоалетна с площ 5.60 кв.м.

Другите констатации са относно обекти и строежи в поземлен имот с [идентификатор] от КККР на [населено място], който не е обхванат от процесната заповед и няма отношение към предмета на делото.

В КП № П-50 от 20.09.2022г. е посочено, че процесният недвижим имот с [идентификатор] е собственост на „Ем Джи Пропъртис“ ЕООД и в техническият архив на общината не се съхраняват документи /проекти и издадени строителни книжа/ за констатираните обекти /строежи/.

С вх.№ 70-00-6611-1 от 04.10.2022г. /л.20-26 от делото/ е представен нотариален акт за придобитата от дружеството собственост на редица поземлени имоти, сред които и процесният, с идентификатор 07079.10.939 /описан под № 11 в нотариален акт от 08.02.2022г., № 36, том първи, рег. № 1045, дело № 36 от 2022г. на нотариус Б. К. / с № 290 по регистъра на НК/, с район на действие- Бургаския районен съд/.

Към преписката е представено изготвено съобщение за резултатите от извършена на място проверка по повод молбата на дружеството от 18.08.2022г. относно собствения на юридическото лице недвижим имот с [идентификатор] и установеният на място строеж: масивна постройка с два навеса с общ едноскатен покрив- дървена конструкция с обща приблизителна площ 28 [жк], за който в общината липсват издадени строителни книжа и ще бъде съставен констативен акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ.

На 17.11.2022г. е съставен Констативен акт № П-8 от 17.11.22г. /л.16 и сл. от делото/. В него се сочи, че двете длъжностни лица от отдел „Устройствено планиране и архитектура“ в дирекция „УТ“ при община Бургас са извършили проверка на строеж „едноетажна масивна сграда с два навеса и външна тоалетна“, находящ се в ПИ с [идентификатор]. строежът е квалифициран като такъв от пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „в“ от ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Изтъкнато е, че собственик на поземления имот е дружеството „Ем Джи Пропъртис“ ЕООД, съгласно цитираният по-горе нотариален акт, също представен по делото. В КА се сочи, че извършителят на строежа е неизвестен и липсват както одобрени проекти и строителни книжа, така и учредено право на строеж. Изграденият обект е описан като масивна едноетажна сграда с размери 3.80м / 3.30 м. и височина- 3 м. Сочи се, че покривът е едноскатен- дървена конструкция. Сградата е измазана и завършена, а на места по фасадите има каменна облицовка. Към югоизточната фасада на сградата е направен масивен дървен навес, с размери 3.80 /3.00 метра и височина – 3 метра, а към югозападната фасада е изграден масивен дървен навес с размери 1.90/ 1.80 метра и височина – 3 метра, подпряни с дървени колони, трайно свързани с изпълнена бетонова настилка под същите и покрити с хидроизолационен материал, като покрива на сградата и двата навеса са с обща едноскатна покривна конструкция. Онагледено е, че под югозападния навес е обособен кухненски кът с изградена външна мивка, а под югоизточния е обособен кът за отдих. От север на сградата е изградена външна тоалетна с размери 1.40 / 2.00 метра и приблизителна височина – 2 метра. Изтъкнато е, че строежът е електрифициран и водоснабден.

По отношение на извършителя и периода на изграждане е посочено, че не могат да бъдат установени, а към момента на проверката строежът е необитаем. Направена е окомерна схема и снимки, неразделна част от съставения КА. В раздела за установени нарушения е описано е и обстоятелството, че строежът е направен в чужд имот, без учредено право на строежи и без каквито и да било строителни книжа и одобрени проекти.

Посочено е и обстоятелството, че на 30.09.2022г. на строежа е поставено /залепено/ съобщение за започнатото административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, чието съдържание бе цитирано по-горе. В заключителната част на съставения КА освен квалифициране на процесният случай по чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл.182, ал.1 от ЗУТ е обоснован извод за наличие на незаконен строеж, по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а съставеният КА е основание за издаване на заповед по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконния строеж. Изрично е посочено, че актът е съставен в отсъствие на извършителя на строежа, а възражения по настоящия КА могат да бъдат подавани в Община Бургас, дирекция „ЦАУ-Приморие“ в 7-дневен срок от датата на връчване. Видно от неговото съдържание КА не е връчен.

Представен е констативен протокол по чл.225а, ал.2 от ЗУТ от 22.11.2022г., за това, че на същата дата е поставен /залепен/ КА № П-8 от 17.11.2022г. на процесния строеж, както и на таблото за обяви в сградата на Дирекция „ЦАУ- Приморие“, с адрес:[населено място], [улица] /л.15 от делото/.

Изготвен е акт за резултатите от обявяване на КА № П-8 от 17.11.2022г. /л.14 от делото/, според който е констатирано, че на 01.12.2022г. след проверка на документацията, свързана с обявяване на КА е констатирано липсата на подадено възражение в законоустановеният срок, а КА е съобщен по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ на 22.11.2022г.

Със заповед № 2603 от 16.08.2023г. на ответния административен орган е наредено премахване на незаконният строеж, в 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта и са дадени указания относно нейното изпълнение.

Изготвен е констативен протокол по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, за това, че на 11.04.2024г. е поставена /залепена/ заповедта на процесния строеж, както и на таблото за обяви в посочената сграда на общинската администрация /л.13 от делото/.

От Акт за резултатите от обявяване на издадената заповед от 16.08.2023г. също става ясно, че заповедта е съобщена по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ на 11.04.2024г., а в законоустановеният срок е подадено възражение /жалба/с вх. № 94-01-14249 от 25.04.2024г. от Ж. М..

От представени удостоверения от Община Бургас от 11.09.2024г. /л.110-111/, приложени и повторно /л.181-182 от делото/, но с актуалност на информацията към 16.01.2025г. става ясно, че Ж.Макелов и Д.Макелова нямат собствени недвижими имоти на територията на Община Бургас, за което да са задължени лица, съгласно ЗМДТ.

По делото се съдържа и декларация за материално и гражданско състояние на жалбоподателя /л.98-100/, в която са посочени месечните доходи на Ж.Макелов и съпругата му Д.Макелова, а от нейното съдържание се установява, че двамата съпрузи не притежават никакви недвижими имоти.

По преписката е представена декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от Ж.Макелов в общинската администрация на 31.03.2009г. /л.55 и сл./, в която са посочени деклариране на собствена сграда на адрес в [населено място], м. „Ченгене скеле“, собственост на двамата съпрузи, описана като „къща, вила, лятна кухня“, на един етаж, построена през 2000 година, на горска земя, извън строителни граници.

На 15.06.2020г. обаче е подадено заявление за закриване партидата на недвижим имот от съпругата на жалбоподателя, в което се сочи, че сградата в местността „Ченгене скеле“, район „Параклиса“ е напълно унищожена, за което свидетелства и писмо до жалбоподателя от началника на РДНСК-Бургас /л.60 от делото/. От съдържанието става ясно, че съществуващата предходна сграда в тази местност, построена в имот от горския фонд е премахнат доброволно на 20.06.2017г.

Представени са справки от данни, вписани по партидите на двамата съпрузи /л.84-85/, както и нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том първи, рег. № 805, дело 77 от 2024г., съставен на 30.01.2024г. от нотариус Н. М. /л.86 от делото/, от които се установява, че жалбоподателят Ж.Макелов и заинтересованата страна Д.Макелова са прехвърлили собствеността на недвижим имот находящ се на адрес: [населено място], с.о. „Острица 1“, с площ 1000 кв.м., урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване. Имотът е дарен на тяхната дъщеря [населено място].

Допълнително, във връзка с дадените указания на страните, бяха представени и нотариален акт от 06.11.1985г. за дарение на недвижим имот- апартамент в жилищна сграда находяща се в [населено място], [улица], чиято собственост е прехвърлена /чрез дарение/ от Ж. М. на сина на двамата съпрузи- Д.Макелов /л.183 и сл./, а освен това и допълнително изготвен нотариален акт от 04.05.2011г. /л.185 и сл./ за собственост по завещание на Ст.Макелова /л.189/, обявено с протокол на 02.05.2011г. удостоверяващо, че собствеността на недвижим имот в [населено място], [улица]принадлежи на сина на двамата съпрузи- Д. М. и Ж. М..

В хода на съдебното производство е допуснат и изслушан в качеството на свидетел Р. П., която се легитимира като съсед на сем.Макелови в района на „Рибарското селище“. В показанията си /протокол от открито заседание на 17.09.2024г./ свидетелят П. заявява, че познава жалбоподателя от около 2000 година, когато „се заселихме“. Описва впечатленията си от начина, по който е изградена тухлената постройка и навесите, както и наличието на външна тоалетна. Според заявеното от свидетеля постройката е направена около 1999-2000г., но не може да каже с точност. Т. Ж. М. живее заедно със съпругата си Д. М.. Заявява, че доколкото има информация двамата съпрузи нямат друго жилище. Казва, че ако не види двамата, вижда техният автомобил и предполага, че живеят постоянно там. Не са непосредствени съседи, т.е. не са на една ограда. Заявява, че и нейната къща е построена там около 2000 година, но „ни ги събориха“. Заявява, че в същите дворове бяха къщите, но не залепени до тези постройки, които сега ползват, на разстояние.

Друг свидетел не е изслушван, поради оттегляне на искането за изслушване на втори свидетел при режим на довеждане, съгласно протоколно определение от 29.01.2025г.

В хода на съдебното производство, за изясняване на факти от значение за решаването на спора е извършена съдебно-техническа експертиза, по искане на жалбоподателя. Първоначално е назначено вещо лице- инж.И. Щ., но с протоколно определение от 06.11.2024г. същият е освободен от участие по делото, на основание чл.198 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.

С Определение № 8879 от 08.11.2024г. е назначен за вещо лице инж.С. И., който е депозирал експертно заключение на 30.12.2024г., изслушан в открито съдебно заседание на 08.01.2025г., а заключението е прието по делото, неоспорено от страните.

Видно от заключението на инж.С. И. /л.162 и сл. от делото/, експертът е извършил оглед на място в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], м. „Ченгене скеле“, в присъствието на жалбоподателя Макелов. Според констатациите на вещото лице строежът е описан, както следва:

Постройка № 1 представлява жилищна стая, с две веранди, като са онагледени с фотоснимки на фасадите от юг и от изток. Същата е описана като застроен обем с „Г“ образна форма- носеща конструкция от дървени колони 14х14 см с дървени греди 10х10 см., върху бетонова основа и покрив- едноскатен, ориентиран север/юг, с дървени ребра 6х10 см с дъсчена обшивка и покритие с хидроизолация от воалит. Описано е разпределението, а именно: 1.В западната част- стая за обитаване с размери в план 3.90 х 3.20 метра и площ от 12.48 кв.м, с ограждащи зидове от тухла 812 см/, вътрешна варова мазилка, външна варова мазилка с частична облицовка от камък, дървена дограма; 2.Веранда от изток, с размери в план 3.20х 3.10 метра с предназначение „за отдих“; 3.Веранда от юг, с размери 1.80 х 1.90 метра и предназначение „лятна кухня“. Констатирано е наличие на електроснабдяване и водоснабдяване. Вещото лице е пояснило значението на термина „веранда“, а именно покрита зона, вградена/прикрепена към външната стена на жилище.

Постройка № 2- тоалетна; посочено е, че това е отделен застроен обем с размери 2.60 х 1.70 метра, с площ от 4.42 [жк], с 12 см. тухлени ограждащи зидове и дървена покривна конструкция с керемиди. Посочено е наличието на метална дограма- врата и прозорец. Има водоснабдяване и електроснабдяване, както е септична яма. Вещото лице също е установило липса на нанасяне на постройките в КК.

От направените справки вещото лице установило наличието на Кадастрален, регулационен и застроителен план на зона за обществен отдих в лесопарк „Росенец“- [населено място], одобрен със Заповед № 1144 от 11.09.1990г. на ОНС-Бургас, но констатира, че процесната територия е извън обхвата на плана. Недвижимият имот, частна собственост е с вид на територията „горска“, НТП друг вид дървопроизводителна гора. Видно от посоченото в заключението, одобреният и влязъл в сила ПУП-ПРЗ на селищно образование за рибарско селище и домуване на малки рибарски плавателни съдове в местността „Ченгене скеле“, землище на кв.Крайморие / С Решение № 41-18 от 18.11.2010г. на Общински съвет-Бургас/ обхваща посочени имоти с техните идентификатори, но сред тях очевидно не е посочен процесният имот. В заключението на експертизата се сочи, че имотът е изграден около 2000г. /по свидетелските показания/, респективно не са налични други източници на данни за установяването времето на строежа.

Правни изводи:

В случаят, издател на индивидуалния административен акт е заместник- кметът по „СИРР“ на община Бургас, който материално и териториално компетентен да издаде такъв административен акт, с оглед категорията на строежа и неговото местоположение, в рамките на община Бургас, съгласно оправомощителната Заповед № 2894 от 06.10.2021г. на кмета на общината /л.5-7 от делото/, с която са делегирани правомощията по чл.225а, ал.1 от ЗУТ на посочения заместник-кмет /т.22 от заповедта/, поради което същата се явява издадена от компетентен административен орган.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити.

Относно проверката по чл.146, т.3, вр. с чл.168, ал.1 от АПК:

Съдът не констатира допускане на съществени нарушения на производствените правила в хода на настоящото административно производство по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. В хода на производството са установени всички релевантни към произнасянето на административния орган факти и обстоятелства, в унисон с изискването на чл.35 от АПК. Проверката е започнала по подаден сигнал от собственика на имота, който сочи, че не е предоставял съгласие за изграждането на постройки в него и не му е известно основанието за тяхното изграждане там. Извършени са проверки от компетентните служители по устройство на територията от общинската администрация и за установените факти са съставени надлежни актове, съгласно изискванията на закона. Производството е започнало със съставяне на изискуемият констативен акт за незаконно строителство, а констатациите на проверяващите служители са ясни и в КА са описани в пълнота относимите обстоятелства.

Противно на изложеното в жалбата, при съставяне на КА не са допуснати нарушения опорочаващи издадената заповед, предвид факта, че извършителят на строежа е „неизвестен“. Фактът, че описаните обекти са изградени и се ползват от жалбоподателя и съпругата му не са ноторно известни, за да се твърди, че служителите на общинската администрация са могли да установят извършителя. При положение, че в масивите на общинската администрация не се съхраняват никакви одобрени проекти, нито са издавани строителни книжа за изграждане на строежи или други обекти в поземления имот, собственост на дружеството- сигналоподател, не би могло да се твърди, че общинските органи не са извършили проверка. Напротив, такава е извършена и този факт се установява от представените по преписката и приети като доказателства по делото материали, които констатации не са и оспорени. Не се и твърди жалбоподателят да е подавал документи за узаконяване на строежа, разбира се в преклузивните срокове за това, нито да му е учредявано въобще право на строеж в чужд имот, нито е заварен на място при извършена проверка от администрацията, поради което необходимият и дължим обем от действия на общинските служители е осъществен. Няма никакви достоверни източници, от които да става ясно, че извършителят на строежа е конкретното лице- жалбоподател, за да се твърди, че органите по устройство на територията не са направили необходимото, за да го цитират в констативния акт, а след това и в заповедта. За съществуващите постройки не се и твърди да са подавани документи до операторите доставящи електроенергия и вода, за да е ясен техният собственик или ползвател. Дори самият жалбоподател заявява в жалбата, че електроснабдяването и водоснабдяването на имота се осъществява посредством партида на съвсем различно лице, което има имот в близост до имота, в който са построени процесните обекти. В този смисъл, с посочването на обстоятелството, че извършителят на строежа е неизвестен, съставителите на констативният акт не са допуснали твърдяното от жалбоподателя съществено нарушение, което да е основание за отмяна на заповедта.

От цитираните по-горе в изложението констативни протоколи става ясно, че са спазени всички изискуеми от закона процедури /чл.225а, ал.2, изр. последно от ЗУТ/ по обявяване на съставения констативен акт, респективно издадената впоследствие заповед, поради което по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и неговата съпруга, които са собственици на процесните строежи и техни единствени обитатели, каквито твърдения са изложени в жалбата и в хода на производството въобще.

Фактът, че в заповедта са описани два отделни обекта „едноетажната масивна сграда с два навеса“ и „външна тоалетна“, които не се и твърди да са свързани при изграждането, също не води до незаконосъобразност на постановената заповед. Няма никаква законова пречка тези обекти да са описани в една заповед и да са предмет на разпореденото премахване заедно. Още повече, че проверката в имота, собственост на дружество-сигналоподател е извършена едновременно, имотът, в който са разположени е един и същ, респективно липсва нарушение на нормативната уредба с включване и на двата строежа в процесната заповед. При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби на закона, посочени в чл.225а от ЗУТ. В мотивите на заповедта органът е посочил, както фактическите (наличие на строеж, извършен без строителни книжа/разрешение за строеж, одобрени инвестиционни проекти), така и правните основания за издаването – чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, вкл. нарушените норми на чл.182, ал.1 и чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Относно приложението на материалния закон:

По делото въобще не се спори, че липсват каквито и да било одобрени проекти, съответно разрешение за строеж или други книжа относно изграждането на процесните строежи, поради което не би могло дори да се твърди, че са изградени законно. Изложените доводи в жалбата, поддържани и в устните състезания засягат евентуално процесуалната незаконосъобразност на процесната заповед, но самите фактически констатации на проверяващите служители и ответника не са оспорени в нито един момент, въпреки безпрепятствената възможност на оспорващите да го сторят при обжалването.

Между страните по делото не се спори, а и от доказателствата по делото, вкл. от фактическите констатации на вещото лице инж.С. И., обективирани в неговото писмено заключение се установява, че в конкретния случай се касае за строежи, по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, V-та категория, изградени в посочения в заповедта поземлен имот.

Строежите описани в обсъдения по-горе Констативен акт за незаконно строителство, действително съставляват „едноетажна масивна сграда с два навеса“, както и „външна тоалетна“, находящ се в ПИ с [идентификатор]. Действително, в заключението и на вещото лице инж.И. същите са описани като два отделни застроени обема, но с оглед фактическите констатации на експерта за начина на изграждането и закрепването към земната повърхност безспорно постройките съставляват строежи, от пета категория, по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, буква „в“ от ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, каквато правна квалификация е направена и в оспорената заповед.

Безспорно е и обстоятелството, че собственик на поземления имот е дружеството „Ем Джи Пропъртис“ ЕООД, а не се и твърди учредяване на право на строеж в чуждия имот, което и принципно не би могло да се осъществи, с оглед начина на трайно ползване на поземления имот, който съставлява част от горска територия- НТП друг вид дървопроизво-дителна гора, поради което изграждането на постройките е незаконно.

Еднопосочни са събраните по делото доказателства относно липсата на действащ ПУП-ПРЗ за имота, в който са изградени незаконните строежи.

Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.

Съобразена е целта на закона, формулирана в чл.1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във връзка със строителството.

Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. За да намери приложение посочената в заповедта разпоредба, чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е необходимо да са налице елементите на нейния фактически състав – 1. липса на одобрени инвестиционни проекти и/или 2. липса на разрешение за строеж.

Заключението на експертизата потвърждава липсата на каквито и да било строителни книжа относно процесните постройки.

Фактът, че незаконният строеж е изграден именно от жалбоподателя е посочен от него, а единствените обитатели на постройките са той и неговата съпруга, поради което именно тези физически лица следва да се считат за адресати на заповедта.

Относно търпимостта на незаконния строеж:

Търпимите строежи по смисъла на §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са тези, които макар и да са изградени без строителни книжа отговарят на нормите по устройство на територията към момента на извършването им или по сега действащите норми. Посочените норми обаче въвеждат времево ограничение за това кои строежи могат да се приемат за търпими, а именно тези които са извършени до 31.03.2001 г., като това е най–късната допустима дата по закон. От доказателствата по делото не може да бъде установена точна дата към която е бил изграден строежът. Това сочи и експертът в своето заключение, като се позовава на единственият източник по делото- свидетелските показания на Р.П., според която строежите са изпълнени около 2000 година. Липсва спор, че процесните постройки не са отразени и в кадастралната карта на [населено място]. Дори да се приеме за меродавно, че изграждането на постройките е до края на 2000 година, само този факт не може да ги окачестви като търпими, защото изискванията за прилагане на института на търпимост следва да са налице кумулативно, а в случаят не е налице нито една от хипотезите на търпимост по §16 от ПР на ЗУТ, нито според разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Както вече бе посочено, самият факт, че са изградени в имот горска територия, с НТП друг вид дървопроизводителна гора, както и липсата на ПУП-ПРЗ за процесният имот са абсолютни пречки за това, защото действалите във времето до края на 2000 година ЗТСУ, ППЗТСУ и подзаконовите актове по тяхното прилагане не са допускали изграждане на подобни постройки, с описаните характеристики, нито такива са допустими по действащият към момента ЗУТ и актовете по неговото прилагане. Нещо повече, непротиворечиви са писмените доказателства по делото, които установяват, че строежът не е деклариран в сроковете, а именно до 30.12.1998г. и по реда на § 16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ, тъй като видно от приложените по делото писмени доказателства декларация е подадена едва на 31.03.2009г., съгласно обсъдените по-горе писмени доказателства. Съгласно § 127, ал.3 от ПЗР на ЗУТ производството по евентуално узаконяване на незаконен строеж започва с подаване на нарочно заявление на собственика до съответната община, в едногодишен срок от влизане в сила на този закон, а по делото безспорно е установено, че такова заявление не е подавано. Аналогични са съображенията и съгласно другата възможност, регламентирана, съгласно § 184, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, след като не е установено подаване на изискуемото заявление за узаконяване в 6-месечен срок от влизането в сила на посочената разпоредба.

Относно заявената от пълномощника на жалбоподателя и заинтересованата страна несъразмерност на акта, т.е. твърдяното нарушение на чл.6 от АПК следва да се отбележи, че такова не би могло да е налице при така установените и описани по-горе обстоятелства. Няма никакво нарушение и на чл.8 от ЕКЗПЧОС, на която също се позовава оспорващата страна. Както вече многократно по-горе бе посочено, актът е издаден при установено с категоричност незаконно изграждане на процесните постройки описани в заповедта, а правото на жилище, което е закрепено от посочената норма на международния акт, по който Република България е страна не означава, че могат безпрепятствено да се нарушават законовите изисквания за изграждане на строежите. Обстоятелството, че жалбоподателят се е разпоредил доброволно с притежавани от него имоти, дарени на сина и на дъщерята на двамата съпрузи, доказателствата за което бяха обсъдени по-горе. Тези факти не могат да послужат като основание да се отмени издадената заповед, поради несъразмерност, защото нямат друг недвижим имот, в който да живеят.

Прехвърлянето на собствеността на притежавани от сем.Макелови недвижими имоти, съгласно обсъдените в решението доказателства се дължи изцяло на волята на собственика и този факт не може да опорочи издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, построен в чужд имот. Още по-малко, защитените от нормите на ЕКЗПЧОС права /вкл. чл.8 от същата/ може да се противопоставят на основни принципи на българската правна система. С други думи, правото на жилище на жалбоподателя и съпругата му, като основно човешко право не може да оправдае засягане правото на частната собственост, която е неприкосновена, според чл.17, ал.3 от Конституцията на Република България. В противен случай, собственикът на този имот трябва да търпи наличието на построени в него незаконни строежи и тяхното безпрепятствено използване от други лица, без неговото съгласие и въпреки недопускането на подобни обекти, с оглед начина на трайно ползване на територията, което е свързано неизбежно и с нарушаване на цялото законодателство по устройство на територията и статутът на горските територии. Ето защо, не издадената заповед противоречи на чл.6 от АПК, а евентуалната й отмяна по изложените от оспорващите доводи би било несъразмерно, тъй като ще наруши освен вещните права на собственика на имота и императивни норми на законодателството, които защитават и обществения интерес.

Предвид всичко изложено в настоящият съдебен акт, обжалваната заповед е законосъобразен административен акт, издаден в съответствие с производствените правила, разпоредбите на материалния закон и неговите цели, респективно жалбата като НЕОСНОВАТЕЛНА следва да се отхвърли.

При този изхода на спора и своевременното искане /л.170 от делото/ за присъждане на разноски, на основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на община Бургас, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минималния размер /100 лева/, съгласно чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП и които да бъдат платени от жалбоподателя.

Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас, трети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Ж. Д. М., с адрес: [населено място], [улица], ет.3, против Заповед № 2603 от 16.08.2023г. на Заместник-кмета по „СИРР“ на Община Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Ж. Д. М., с посочен адрес: [населено място], [улица], ет.3, да заплати на Община Бургас сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на ответника в производството пред Административен съд - Бургас.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.