Р Е Ш
Е Н И Е № 172
гр.Видин , 15.10.2020
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на
петнадесети септември през две
хиляди и двадесета година , в състав:
Председател: В.В.
А.П.
В.М.
при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдията В.М. в.гр.дело № 245 по описа за 2020г.,и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Областна Дирекция На Мвр- В., представлявана от П.М.К. –
Директор против Решение № 48 /17.02.2020г. по гр. дело № 2316/2019год. на
Районен съд- В.
Подържат
във въззивната жалба, че с Решението на
Районен съд- В., постановено по гражданско дело № 2316/2019г., Областна Дирекция на МВР – В. е осъдена да заплати
на ищеца В.Й.Г. следните суми: 2058.67 лева представляваща
дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 12.08.2016г. – 12.08.2019г., получен след преобразуване на положени
часове нощен труд в дневен ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.08.2019г.
до окончателното изплащане на задължението 266.65, лв. -
обезщетение за забава върху главницата по периоди на възникване до предявяване
на иска в съда – 12.08.2019г, 674.11 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение,
както и сумата от 93.01 лв по сметка на ВРС, представляваща дължима държавна
такса и 80,00 лв. - възнаграждение за вещо лице по сметка на ВРС.
Посочват, че решението на съда е неправилно, постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Страните по делото са обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение. В закона няма препращаща норма, която да даде основание да
се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и на издадените въз
основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
Неправилно е
прието, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен от него
извънреден труд, определено по правилата на НСОРЗ. Тази наредба е подзаконов
нормативен акт, издаден по приложение на нормите на КТ, поради което не може да
се прилага субсидиарно, нито по аналогия.
Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, образуван след
преобразуването на на положения от него като работещ на смени и полагащ нощен
труд по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не
може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради
което същата е изцяло неоснователна.
Предвид всичко изложено молят Съда
да отмени като неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение
постановено по гр. дело № 2316/2019г. на Районен съд – В. и реши спора по
същество, като отхвърли изцяло предявените от ищеца В.Й.Г. *** обективно съединени искове, като
приеме същите за неоснователни и недоказани с произтичащите от това последици.
Молят да ни бъдат присъдени разноските по делото, а именно юрисконсултско
възнаграждение определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, йакто и чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ - 300
/триста/ лева за всяка инстанция.
Ответната по делото страна оспорва
изцяло предявената въззивна жалба, срещу постановеното по горецитираното
гражданско дело решение, като неоснователна.
На първо място правилно и законосъобразно PC- В. е приел, че исковата претенция за заплащане на
неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание.
Изложил е
подробни мотиви в тази насока, като е направил пълен анализ на нормативната
уредба касаеща тези взаимоотношения.
На следващо място правилно и законосъобразно ВРС е определил размерите на
исковите претенции, позовавайки се изцяло на приетото по делото заключение по
назначената съдебно счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните.
С оглед на изложеното молят съда да
приеме въззивната жалба за неоснователна, а постановеното Решение за правилно и
законосъобразно.
Постъпила е и въззивна частна жалба
от ОД на МВР-В. против определението от 14.04.2020 в частта за
разноските, като подържат, че следва да се
присъди еднократно адвокатско възнаграждение в минимален размер, който
да отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
Ответната страна оспорва същата, счита я за неправилна и моли Съда да я
остави без уважение като неоснователна.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба,
становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото в
тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Предявените искове с правна квалификация чл. 179 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД. С Решение № 722 /06.01.2020г. по
гр. дело № 1785/2019год. на Районен съд- Видин,Областна Дирекция на МВР - Видин
е осъдена да заплати на ищеца В.Г. следните
суми: 2058.67 лева представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 12.08.2016г. – 12.08.2019г., получен след
преобразуване на положени часове нощен труд в дневен ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението 266.65, лв. - обезщетение за
забава върху главницата по периоди на възникване до предявяване на иска в съда
– 12.08.2019г, 674.11 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, както и
сумата от 93.01 лв по сметка на ВРС, представляваща дължима държавна такса и 80,00
лв. - възнаграждение за вещо лице по сметка на ВРС.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена въз основа на представените разплащателни ведомости за
начисленото трудово възнаграждение на ищеца, както и графиците за отработени
смени, се установява че през исковия период ищецът е отработил 2 080 часа нощен труд. Приравненият с коефициент 1,
143 нощен труд в дневен възлиза на 297 часа положен извънреден труд, който се
равнява на 2 058.67 лева. Според
заключението на вещото лице, обезщетението за забава на плащането на главниците
за заявения три годишен период по периоди на възникване до 12.08.2019г. е в
размер на 266.65 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения :
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
В случая Окръжният съд констатира, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Подадената срещу него жалба е неоснователна.
Предявеният осъдителен иск
намира правното си основание в чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ вр. чл. 86 от ЗЗДог за заплащане на извънреден
труд, получил се след преобразуване на нощен в дневен.По делото не се спори, че
ищецът е държавен служител - полицейски орган, полагащ труд по служебно
правоотношение в системата на МВР - чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут
се урежда от ЗМВР /чл. 142, ал. 2/. Предвид характера на заеманата длъжност
през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта между 22:00 и 06:00 ч.
съгласно графици, а отработеното време се е изчислявало сумарно.
Спорният въпрос по
настоящото дело е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служителите в МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, и в частност -
чл. 9, ал. 2 от същата наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, по който въпрос, поради наличие на противоречива съдебна практика, с
разпореждане от 26.02.2020 г. е образувано тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС,
по което все още не е постановено тълкувателно решение. Настоящият съдебен състав
застъпва тезата, според която в ЗМВР и в приложимите наредби към него, с
изключение на отменената Наредба № 8121з-407 от 2014 г., липсва правна
регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с
коефициент 1,143 и поради това следва да се прилагат разпоредбите на НСОРЗ /чл.
9, ал. 2/, а именно - при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове трябва да се превърнат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР, се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според нормата на чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ се съдържа легално определение за
извънреден труд - това е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. По силата
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а съгласно ал. 6
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На
основание посочената законова делегация са приети Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. /отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г./ и Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. /отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г./. Впоследствие е
приета Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г.,
която е действащата нормативна уредба за процесния период. Разпоредбите на чл.
3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 06:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. В чл. 31 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22:00 и 06:00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове, т. е. липсва специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд за
времето между 22:00 и 06:00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ. НСОРЗ
е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, в който по силата на
чл. 9, ал. 2 е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент е 1,143. Основното възражение на въззивника е, че по
отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от
министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР, а не НСОРЗ, тъй като първите се явяват специална правна уредба.
Съгласно принципните разяснения, съдържащи се в мотивите към т. 23 на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите Е. Ч. и А. Б., в МВР има служители, назначени
по трудови договори, и такива по служебно правоотношение, като тези от втората
група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и същият намира субсидиарно
приложение спрямо тях, понеже обратното разбиране би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и
спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения, за които
се прилага регламентацията по КТ. Макар в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия ЗДСл /подобно на § 1а от ДР на ЗМВР, отм. ДВ,
бр. 88/2010 г./, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира
субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т.
1-5, както и редът за получаването им, се определят с наредба на МС и не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Възприемането на
становището, че спрямо държавните служители в МВР не са приложими разпоредбите
на НСОРЗ, означава същите да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, работещи по трудово и служебно правоотношение, чиито
правоотношения се регулират от ЗДСл, КТ и НСОРЗ. В подкрепа на този извод е и Решение
№ 311 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Б. Ц., в което е даден отговор на въпроса "Намират ли
субсидиарно приложение разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и 3 от ЗДСл за
заплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през
официалните празници на държавните служители в системата на МВР при действието
на ЗМВР от 2006 г.?". В цитирания акт на ВКС е посочено, че възприемането
на обратното разрешение на поставения материалноправен въпрос би довело до
лишаване на държавните служители в системата на МВР от тези допълнителни
възнаграждения за нощен труд и за труд на официалните празници в течение на
един продължителен период от време /01.01.2011 г. - 30.06.2014 г./, което би ги
поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители,
така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които
получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и
264 от КТ. Решението е мотивирано с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от К. и чл. 14 от ЕКЗПЧОС, както
и с разясненията, съдържащи се в цитираното по-горе Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите
Е. Ч. и А. Б.. Разрешението, според което държавните служители в МВР не
следва да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от работещите по
трудово или служебно правоотношение по КТ и ЗДСл, съответства и на чл. 7 от
МПИСКП, който е въвел като задължение за държавите-страни по него, сред които е
и Република България, да гарантират равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, както и на чл. 31 от ХОП. В
този ред на мисли липсата на изрична правна уредба в ЗМВР и в наредбите по
прилагането му, която да предвижда преизчисляването на положения нощен труд в
дневен през процесния период, не може да бъде в ущърб на съответните служители
в МВР. С цел избягване поставянето на служителите в МВР в неравностойно
положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово
правоотношение и постигане на несправедлив резултат, в случая субсидиарно
приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Последната, като наредба от
общото трудово законодателство, намира приложение тогава, когато в другите
специални подзаконови нормативни актове, издадени по приложение на ЗДСл или ЗМВР,
са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения и реда за получаването
им. Нейното приложение може да се изключи само в случай, че е налице специална
правна уредба, която дава в по-голяма степен защита на трудовите права на
работещите в системата на МВР, но не и когато такава уредба липсва или урежда
по-неблагоприятни условия. Поради това включеният в рамките на дежурството
нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която
основа бъде определен и реално положеният от него труд за исковия период.
От гореизложеното следва, че
служителите в МВР, полагащи нощен труд, се ползват от НСОРЗ, която предвижда
преобразуване на нощния труд в дневен при сумирано изчисляване на работното
време. Това става с коефициент, който е равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане за съответното работно място или длъжност. Нормалната продължителност
на дневното работно време при подневно отчитане е 8 часа, а работното време
през нощта, при същите условия, е 7 часа, което значи, че коефициентът е 8/7
или 1,143. За всеки отработен месец служителят получава договореното трудово
възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на периода
/в случая - на тримесечие/, за него се заплаща според уговореното в договора,
но с не по-малко увеличение от 50 % /чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ/.
Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края на отчетния период. В
този смисъл са и Решение № 103 от 27.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 299/2011
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. Ф., и Решение № 14 от 27.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б..
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства,
Окръжната инстанция приема, че исковата претенция за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание.
По частната жалба :
Частната жалба против определението от 14.04.2020 е неоснователна.Адвокатският хонорар
пред първата инстанция правилно е съобразен с материалния интерес при обективно съединяване
на исковете.
По Отношение На Разноските
Пред Въззивната Инстанция
Въззиваемата страна претендира
разноски в размер на 700 лв.На основание Чл .9 във връзка с Чл.7 ал.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед на
обстоятелството ,че повереникът на въззиваемата страна е изготвил само отговор
на въззивната жалба и писмена защита ,без да е осъществил процесуално
представителство на въззиваевата страна следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,който размер Съдът намира за справедлив и обоснован по смисъла на Чл.36
ал.2 Закона за адвокатурата.
На основание чл. 280, ал. 3,
т. 3 от ГПК, настоящият въззивен съдебен акт няма да подлежи на касационна
проверка.
Водим от горното, Видински
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА против Решение № 48 /17.02.2020г. по гр. дело № 2316/2019год. на Районен
съд- Видин.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ Частната жалба
от Областна Дирекция на МВР – В. против определението на ВРС от
14.04.2020 КАТО неоснователна
ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните
работи Видин,
представлявана от Петър Митков Коцин – Директор да заплати на В.Й.Г.
ЕГН : **********
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.