Р Е Ш Е Н И Е
№ ,гр.П.,
21.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1263
по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Подадена
е искова молба от Р.Т.Ц., с ЕГН **********, с
адрес: *** против П.Т.Л., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищцата
твърди, че по силата на Договор за паричен заем с рег.№2292, сключен на
29.09.2016г. между нея - ищцата Р.Т.Ц. и длъжника П.Т.Л., и нотариално заверен от
М. Д. - нотариус в район: Районен съд-П., дала на П.Т.Л. сумата от 6681 лева.
Твърди, че по силата на
горецитирания договор за паричен заем от 29.09.2016г. длъжникът П.Т.Л. се
задължила „да върне така получената сума на 36 месечни вноски, всяка вноска в
размер не по-малък от 186 лева“. В същия договор за паричен заем от
29.09.2016г. е посочено, че „връщането на заемната сума следва да се извършва
по следната банкова сметка: ***, „Общинска банка“ АД“.
Твърди, че до този
момент длъжникът е превел по гореописаната й банкова сметка ***о сумите са
както следва: на 12.02.2019г. в размер на 200 лева; на 13.03.2019г. в размер на
100 лева; на 11.04.2019г. в размер на 200 лева; на 07.05.2019г. в размер на 200
лева; на 19.06.2019г. в размер на 200 лева; на 24.07.2019г. в размер на 200
лева; на 26.08.2019г. в размер на 200 лева; на 20.09.2019г. в размер на 200
лева.
Сочи, че общата
сума, която длъжникът П.Т.Л. й е върнала е в размер на 1500 лева. Към момента ответницата
й дължи 5181 лв. главница.
Твърди, че от
01.11.2019г. /тъй като през месец октомври 2019г. не е плащала/ до 10.06.2020г.
/датата на завеждане на настоящото дело/ длъжникът й дължи лихва върху остатъка
5181 лева от главницата, която лихва е в размер на 320,96 лева.
Въпреки
многократните й молби към длъжника да си изплати и останалата дължима сума, същата
спряла да плаща дължимите от нея суми. Поради това за ищцата възниквал правен
интерес от завеждане на настоящото дело.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди длъжника П.Т.Л. да й плати: 5181 лв. - главница,
лихва от 01.11.2019г. /тъй като през месец октомври 2019г. не е плащала/ до
10.06.2020г. /датата на завеждане на настоящото дело/ в размер на 320,96 лева,
както и лихва от постановяване на решението до окончателното изплащане на
сумата.
Моли да й бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Представя писмени
доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131
от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата.
Не е взето становище по предявения иск и не са ангажирани доказателства.
В проведеното
по делото съдебно заседание, ищцата и пълномощникът й поддържат изцяло
предявените искове. Правят искане за постановяване на неприсъствено решение по
делото.
Ответницата, редовно призована, не
се явява и не изпраща свои представител в съдебно заседание.
Съдът счита направеното от ищцата
искане за постановяване на неприсъствено решение по делото за основателно, по следните
съображения:
В конкретния случай, ответницата
не представи в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на подадената искова молба.
Не се яви и не изпрати свои представител в първото по делото съдебно заседание,
а така също не направи и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Съдът
приема, че са налице и предпоставките на разпоредбата на чл.239 ал.1, т.1 и т.2
от ГПК, тъй като на ответницата, с изпратените й съобщения по делото, изрично
са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването й в съдебно заседание. От друга страна, предявените искове по чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са вероятно основателни. Този извод съдът прави с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства, представените и приети писмени доказателства
и заключението на вещото лице.
При тези данни и на основание чл.239
ал.2 от ГПК, във връзка с чл.238 ал.1 от ГПК и чл.239 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК,
съдът посочва /указва/ на страните, че решението му се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Предявените искове с правно
основание чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следва
да бъдат уважени изцяло.
Предвид
изхода на делото, ответницата дължи на ищцата направените от нея разноски по
делото в общ размер на 1052,24 лв., съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи.
По
изложените съображения и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.Т.Л., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на Р.Т.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** следните суми,
произтичащи от неизпълнение на Договор за паричен заем от 29.09.2016г., сключен
помежду им, с нотариална заверка на подписите: сумата в размер на 5181 лв. - главница,
сумата в размер на 320,96 лева – лихва за забава за периода от 01.11.2019г. до
10.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постановяване на решението – 21.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
както и разноски по делото в
общ размер на 1052,24 лв.
На основание чл.239 ал.4 от ГПК
неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: