РЕШЕНИЕ
№ 916
гр. Благоевград, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210101359 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба, от „А* ЕИК: *
със седалище и адрес: гр. С*****, представлявано от управителите П****чрез юрк. Е***
пълномощник на управителите срещу С. А. С., ********** с адрес: Благоевград, 2700, ж.к.
„А***
Ищецът твърди, че ответникът е сключил на 20.03.2019 година Договор за
потребителски кредит № 546761 със „С**, по силата на който е получил сумата от 800, 00
лева срещу което се съгласил да върне 12 вноски в по 166, 90 в срок до 20.03.2020г. когато е
падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора
за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %,
както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %. Съгласно уговореното в раздел
„Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска. В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било
уговорено „С** да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други
документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени
посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на е - mail
адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя
при подписването на договора за кредит. Горепосочения договор е сключен по електронен
път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие /ЗПФУР/.
Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разС.ие, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разС.ие. При
сключването на процсния договор на ответника е предоставена цялата информация,
изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги
от разС.ие е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
1
предоставяне на финансови услуги от разС.ие, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разС.ие - едно или повече.
Твърди, че ответникът С. А. С., ********** не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит. Твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
22.03.2024г. г. „С**като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания
договор за потребителски кредит на цесионера „А* ЕИК *, а вземането срещу длъжника по
настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1, извадка от която е
приложена към настоящата искова молба. Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията на
посочения от него настоящ адрес, както и е уведомление, изпратено на посочения от
потребителя имейл адрес. Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, моли съда да приеме за надлежно
връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. Тъй като
задължението не е изпълнено, е депозирал заявление по чл. 410 ГПК, издадена е заповед за
изпълнение, но с Разпореждане по ч.гр.д. № 642/2025 г. по описа на РС Благоевград ищецът
е уведомен, че длъжникът С. А. С., ********** е депозирал възражение срещу издадената
заповед, в законоустановения срок, поради което моли съда да постанови решение, с който
да признае за установено по отношение на ответника С. А. С., ********** че същият дължи
на „А*“ с ЕИК: **вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ по
ч.гр.д. № 642/2025 г. по описа на Районен съд - Благоевград и издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение, както следва: главница в размер на 800, 00 лв.;
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 200, 47 лв. за периода от
20.03.2019 г до 20.03.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 994, 70
лв. за период от 20.03.2020 г. до 27.02.2025 г.; както и лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, като за
периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит
не е била начислявана. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника.
В проведеното по делото открито съдебно заседание е постъпило писмено становище
от С. С*чрез адв. Р*в което прави искане съдът да отхвърли предявения иск за сумата на
главница от 800, 00 лева до пълната претендирана такава от 1995, 17 лева, т
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Ответникът не оспорва сключване договор за потребителски кредит №
546761/20.03.2019 г. със „С* с описани в исковата молба параметри, което се установява по
делото и с приетите писмени доказателства - договор за потребителски кредит №
546761/20.03.2019 г., погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит, допълнителна информация по чл. 8 ЗПФУР, искане за
кредит, история на изпратените имейл съобщения към клиента, история на изпратени смс
съобщения към клиента, общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от
разС.ие, уреждащи отношенията между „Стик-кредит“ АД и потребителите, разписка за
извършено плащане № 2000000175244736/20.03.2019 г.,
С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024г. г. „С*като
цедент е прехвърлило своите вземания към ответника на цесионера „А*, ЕИК *, а вземането
срещу ответника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение № 1.
Изготвено е уведомление за цесия относно договор за кредит № 546761/20.03.2019 г.
до ответника по делото, което няма данни да е било връчено на ответника.
Видно от приложеното към настоящото гр. дело № 1359/2025г. по описа на РС -
2
Благоевград ч.гр.д. № 642/2025г. по описа на Районен съд – Благоевград в полза на ищеца в
производството срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
за сумите – предмет на производството, срещу която длъжникът в срок е възразил.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Исковете са предявени в срока по чл. 415 ГПК, поради което исковете са допустими.
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД чл. 6 от ЗПФУР, вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за главница
по договор за кредит; с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - за
вземането за договорна лихва; с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1
от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД - за вземането за
лихва за забава.
Ищецът следва да установи по иска с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД чл. 6 от ЗПФУР, вр. с чл. 9 ЗПК:
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното
съдържание, сключен между ответната страна и „С**, като ответникът е получил
претендираната сума и се е задължил да я върне, ведно с възнаградителна лихва в
претендирания размер; наличието на валидни правоотношения по договор за предоставяне
на поръчителство и договор за поръчителство, по силата на който ищецът е поел задължение
срещу възнаграждение да обезпечи вземанията на кредитора срещу длъжника, че е уведомил
ответника за отправено към него от кредитора искане за плащане и за самото плащане;
изискуемост на задълженията на ответника; наличието на валиден договор за цесия, по
силата на който ищецът е придобил процесните вземания; съобщаването на цесията на
ответника от първоначалния кредитор или негов пълномощник.
В тежест на ответника е да докаже, че е платил задължението си на кредитора.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД:- ищецът следва да установи наличието
на уговорка, постигната между цедента и ответника, в качеството им на страни по
твърдения договор за паричен заем, за дължимост от страна на ответника на договорна
лихва; размер на претендираната договорна лихва и настъпване на падежа на задължението
на кредитополучателя за заплащането на последната.
Ответникът - погасяване на задължението, касаещо претендираната договорна лихва
по договора за паричен заем, както и своите възражения.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл.
86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главен дълг, произтичащ от
процесния заемен договор и наличието на уговорка, според която задължението за главница
става изискуемо на определена дата, или наличието на отправена покана до длъжника,
периода и размера на претендираната лихва.
При установяване на горното, ответникът следва да докаже - погасяване на
задължението за лихва за забава, както и своите възражения.
В настоящият случай съдът намира, че процесната клауза - чл. 17 в договора за
предоставяне на потребителски кредит, сключен между страните по делото, е
недействителна. С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
3
7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен,
съгласно чл. 22 от ЗПК. В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 12, както и че чл. 11, ал. 1, т. 8 и т. 9а и чл. 12,
ал. 1, т. 7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на нормата на чл.
19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения
и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ разход по кредита за потребителя“
е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по
този начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на
договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за
кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в Приложение № 1 начин. Според съда посочения в договора ГПР
- 53, 22 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като
предвиденото в чл. 17 от Договора, условие за предоставяне на обезпечение,
представляващо изискване към Потребителя, в срок до 3 (три) дни от сключване на
Договора за кредит, да осигури обезпечение по договора, като предостави банкова гаранция
или поръчител, отговарящ на посочени от условия в същия член от договора. Предвидената
съгласно чл. 20 неустойка, дължима от ответника ако не изпълни задължението си по чл. 17,
а именно неустойка в размер на 2002.80 лв. следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и
действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита. В
настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а
това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност, при
неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което не е позволило на ответника
да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което съдът
намира, че той е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК.
С предвидената сума за неустойка кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се
покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора. В чл. 19, ал. 4 от
Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите /ГПР/
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България. Заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на нормата на чл. 19,
4
ал. 4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по потребителския кредит ще
надхвърли допустимия петкратен размер на законната лихва. В конкретния случай при
посочване на ГПР в размер на 53, 22 % в договора, не са включени разходите за неустойка,
дължима от ответника в размер на 2002, 80 лева в случай не неизпълнение на задължението
му по чл. 17 от договора за кредит. При включване на тези разходи, то ГПР е в размер на
379, 13 % и при това не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи,
че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в § 1, т.
2 от ДР на ЗПК – „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Като обща дължима
сума по договора е записана 1000, 47 лева, но в нея не е включено допълнителното плащане
от 2002, 80 лева за дължима неустойка. С това допълнително плащане се покриват разходи
във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР,
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение.
Посочването в договора за заем по-ниски стойности на ГПР, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява
съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания.
Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При включването на сумата за неустойка, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и
представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според
изчисленията на съда чрез онлайн калкулатор е 379, 13 % и надвишава на седем пъти
законово допустимия размер Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не
може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато
формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно
пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
5
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но
посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на
приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.
С оглед изложеното и основателността на възраженията на ответника за нищожност
на процесния договор за кредит, а и задължението на съда по чл. 7 ГПК, обявено на
страните служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, на основание чл. 22 ЗПК и чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита. Или кредиторът може да претендира от
кредитополучателя връщане само на главницата по кредита /решение № 50174/26.10.2022 г.
по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020
г. на ВКС, I т. о., решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т. о.
Ответникът е получил по процесния договор за кредит сумата в размер на 800, 00 лева на
20.03.2019г. чрез и – пей видно от приложената по делото разписка (л. 32 от делото), поради
което на ищеца се следва тази сума.
По отношение на законната лихва:
Върху сумата в размер на 800, 00 лв. се дължи законна лихва за периода от 14.03.2025
г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното изплащане.
Исковете за договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 200, 47
лв. за периода от 20.03.2019 г до 20.03.2020 г. и законна лихва за забава върху главницата в
размер на 994, 70 лв. за период от 20.03.2020 г. до 27.02.2025 г. следва да се отхвърлят, тъй
като същите не са част от чистата стойност на кредита.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на присъждане на разноски имат и двете страни.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. На ищеца са присъдени разноски в
заповедното производство в размер на 89, 90 лв. - заплатена държавна такса от 50, 00 лева и
39, 90 лв. - юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 36, 05 лв., представляваща сторените от ищеца
разноски в заповедното производство съобразно уважената част от исковете. По отношение
на разноските в исковото производство ищецът e сторил разноски както следва: 123, 25 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсулство възнаграждение в размер на 100, 00 лв. или
общо сумата от 223, 25 лв. Съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да
бъде осъден да заплати сумата от 89, 52 лв. Ответникът също има право на разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, претендирал е разноски в исковото производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лева, като съобразно отхвърлената част от
исковете му се следва сумата в размер на 299, 52 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. С., ********** с адрес:
6
Благоевград, 2700, ж.к. „А*че дължи на „А* ЕИК: *със седалище и адрес: гр. С***
представлявано от управителите П**следните суми, които са предмет на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 393 от 28.03.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 642/2024г. по
описа на Районен съд - гр. Благоевград, както следва:
- сумата от 800, 00 лева –главница, неизплатена по Договор за потребителски кредит
№ 546761 от 20.03.2019г., сключен между „С*ато кредитор и С. А. С., ********** като
заемател, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „С* в полза
на „А* ЕИК: *по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
22.03.2024 г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 14.03.2025г. г. (датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда) до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за признаване за установено в
правоотношенията между страните, че С. А. С., ********** с адрес: Благоевград, 2700, ж.к.
„А*че дължи на „А*, ЕИК: *със седалище и адрес: гр. С***, представлявано от
управителите П** следните суми, които са предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с № 393 от 28.03.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 642/2024г. по описа на Районен съд -
гр. Благоевград, както следва:
- договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 200, 47 лв. за
периода от 20.03.2019 г до 20.03.2020 г.;
- законна лихва за забава върху главницата в размер на 994, 70 лв. за период от
20.03.2020 г. до 27.02.2025 г.
ОСЪЖДА С. А. С., ********** с адрес: Благоевград, 2700, ж.к. „А*на основание чл.
78, ал.1 ГПК да заплати на „А*, ЕИК: *със седалище и адрес: гр. С** представлявано от
управителите П** сумата от 36, 05 лв., представляваща сторени разноски в заповедното
производство – по ч.гр.дело № 642/2025г. по описа на РС – Благоевград съразмерно на
уважената част от исковете и сумата от 89, 52 лв., представляваща сторени разноски в
настоящото исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „АП* ЕИК: *със седалище и адрес: гр. С**представлявано от
управителите П** да заплати на С. А. С., ********** с адрес: Благоевград, 2700, ж.к. „А*
сумата от 299, 52 лв., представляваща сторени разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС - Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7