Решение по дело №181/2020 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 260063
Дата: 21 декември 2020 г. (в сила от 21 януари 2021 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20203320100181
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

  260063

 

Гр. Кубрат, 21.12.2020 г.

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Кубратският районен съд в публично заседание на трети декември, две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                            Председател: Албена Великова

при  секретаря Вера Димова  като разгледа докладваното от съдията гражданско дело181 по описа на РСКт за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание в разпоредбата на чл. 79 ЗЗД, предявен по реда на чл. 415  ГПК.

Ищецът „Т.Б.” ЕАД ***, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез пълномощник адв. В.П.Г.от САК твърди, че ответникът Б.С.И. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0897/658952 с избрана абонаментна програма Нонстоп 24.99 лв., с неограничени национални минути, с уговорен срок на действие 24 месеца до дата 08.11.2018 г. Като лоялен абонат на оператора и при преференциални условия, абонатът-ответник взел и втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер № 0899/892507 по програма Интернет 25000 29.99 лв., съгласно Договор за мобилни услути от 13.12.2016 г. с уговорен срок на действие 24 месеца до 13.12.2018 г. Потреблението на предоставяните от дружеството мобилни услуги е било фактурирано под клиентския номер на абоната. Така за потребените от ответника услуги за периода 15.12.2016 г. до 14.04.2017 г. ищцовото дружество е издало ф-ра № **********/15.01.2017 г. на стойност 204.16 лв. с вкл. ДДС и ф-ра № **********/15.02.2017 г. на стойност 51.99 лв. с вкл. ДДС.

С Кредитно известие № **********/15.03.2017 г. е била извършена корекция по дълга, като е била сторнирана сума -10.28 лв. и отразен незаплатения баланс от предходния период в размер на 261.90 лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 251.62 лв., платима в срок до 30.03.2017 г. Неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги е ангажирала договорната му отговорност, поради което „Теленор“ е прекратил едностранно договора и начислил обща сума за плащане в размер на 501.42 лв. в издадената крайна фактура № **********/15.04.2017 г. Начислена била и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 962.14 лв. Заявява, че ответникът не е изпълнил своите парични задължения, 

Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение па парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу  Б.С.И. е образувано ч. гр. д № 1543/2019 г. по описа на PC–Провадия. Издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът в настоящото производство в срока по чл. 415 ГПК, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на  Б.С.И., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес ***, че съществува изискуемо вземане на „Т.Б.“ ЕАД  в размер на  251.62 лв., представляваща главница по неизпълнени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, съгласно издадените   фактури № **********/15.01.2017 г. и  № **********/15.02.2017 г.    към Договор за мобилни услуги от 08.11.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.10.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като претендира и сторените разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът Б.С.И., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес *** чрез особения си представител адв. В.Н. *** ангажира становище за допустимост на исковата претенция, а по основателността ѝ предоставя решението на съда с оглед събраните по делото доказателства.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложените писмени доказателства, ответникът Б.С.И. е абонат на ищцовото дружество доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0897/658952 с избрана абонаментна програма Нонстоп 24.99 лв., с неограничени национални минути, с уговорен срок на действие 24 месеца до дата 08.11.2018 г. Като лоялен абонат на оператора и при преференциални условия, абонатът-ответник взел и втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер № 0899/892507 по програма Интернет 25000 29.99 лв., съгласно Договор за мобилни услути от 13.12.2016 г. с уговорен срок на действие 24 месеца до 13.12.2018 г. Потреблението на предоставяните от дружеството мобилни услуги е било фактурирано под клиентския номер на абоната.

Със сключване на процесните договори страните поели насрещни задължения, като основното задължение на Б.С.И. е било заплащането на месечната абонаментна такса уговорена в договорите, както и потребените услуги, които не са включени в месечния абонамент и подлежат на таксуване в съответствие с утвърдената ценова листа на мобилния оператор. Договорите са сключени при предварително определени Общи условия,  които са задължителни за потребителя и са неразделна част от него.  

Не се спори, че мобилният оператор е изпълнил договорните си задължения да предостави достъп до своята електронна съобщителна мобилна наземна мрежа и конкретни услуги.  

И. не изпълнил задълженията си по договора, а именно – да заплати съответните абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.12.2016 г. — 14.04.2017 г.

Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:

1/Фактура № **********/15.01.2017 г. (с настъпил падеж на 30.01.2017 г.) в общ размер на 204.16 лв.;

2/Фактура № **********/15.02.2017 г. (с настъпил падеж на 02.03.2017 г.) в размер на 51.99 лв.;

С изтичането на петнадесетдневния срок от издаването на гореописаните фактури и липсата на изпълнение на начислените в тях парични задължения, се установява, че ответникът не е изпълнил свои ликвидни и изискуеми задължения.

Представена е крайна фактура № **********/15.04.2017 г., с начислена обща сума за плащане в размер на 501.42 лева, както и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на 962.14 лева, като е включена и сумата за предходните два периода в размер на 251.62 лева (съгласно Кредитно известие № **********/15.03.2017 г.).

Поради това, че ответникът не е извършил дължимите плащания в срока за това, на 28.10.2019 г. „Т.Б.“ ЕАД е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд – Провадия  срещу Б.С.И., в което се претендират: главница в размер на  251.62 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, образувано в ч. гр. д. № 1543/2019 г. по описа на Районен съд Провадия. Издадената по същото Заповед960/28.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на „Т.Б.“ ЕАД е било указано да предяви  установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК.

За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на заповед за изпълнение е твърдението за дължима сума по договор за мобилни услуги  от 13.12.2016 г.

От събраните по делото писмени доказателства, които не се оспорват от ответника, съдът намира, че категорично се установява наличието на валидно облигационно правоотношение по цитирания договор за мобилни услуги. Ответникът не ангажира доказателства да е заплатил дължимите по договора суми за мобилни услуги, поради което дължи на ищеца сумата от 251.62 лева, тъй като към датата на подаване на заявлението в съда - 28.10.2019 г., същите са с настъпил падеж и са дължими.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в исковото и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Такива са направени както следва: по заповедното са заплатени 25 лв. държавна такса и 190.58 лв. платен адвокатски хонорар, или общо 215.58 лв., а по настоящото: 25 лв. платена държавна такса, 190.58 лв. платен адвокатски хонорар и 300 лв. внесен депозит за особен представител, или общо 515.58 лева. Така съразмерно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в заповедното производство в размер на 215.58 лв. и сторените в настоящото производство в размер на 515.58 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.С.И., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес *** ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР - БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор и М.С.– член на съвета на директорите следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение960/28.10.2019 г. по ч. гр. д. № 1543/2019 г. по описа на Районен съд Провадия сумата 251.62 лева (двеста петдесет и един лева, шестдесет и две стот.) – представляваща главница по неизпълнени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, произтичащи от Договор за мобилни услуги от 08.11.2016 г., потребени в периода 15.12.2016 г. – 14.04.2017 г., за които са издадени фактури № **********/15.01.2017 г. и № **********/15.02.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.10.2019 г. до окончателното плащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД.

ОСЪЖДА Б.С.И., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР - БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор и М.С.– член на съвета на директорите сумата от 515.58 лева (петстотин и петнадесет лева, петдесет и осем стот.) представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 215.58 лева (двеста и петнадесет лева, петдесет и осем стот.), представляваща направени разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Указва на ответника да изплати горепосочените суми на „Т.Б.“ ЕАД по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: *** „Ситибанк Европа“ АД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съдРазград.

 

                                                           Председател: /П/ Ал. Великова