О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №275
гр.
Кюстендил, 16.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото
заседание
на
шестнадесети юни
през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА
при секретаря Вергиния Бараклийска
с участието на прокурора от КнОП Ангел Байрактарски
като разгледа докладваното от съдия Братанова ЧНД № 258
по описа за 2020 г. на КОС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на
наказанията”, раздел І- „Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на адв. Х.Х.-
защитник на осъдения Х.К.К. за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание
„лишаване от свобода”.
Представителят на Затвора- юрисконсулт Г.,
упълномощена с пълномощно № 374/ 06.04.2020
г. на Началника на Затвора- Бобов дол изразява становище за неоснователност на
молбата.
Прокурорът изразява становище за
неоснователност на предявената молба за допускане на УПО.
Адв.Х.
пледира за уважаване на молбата.
Лишеният от свобода Х.К.К. поддържа
молбата си.
Кюстендилският окръжен съд, след като
събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна
страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:
Лишеният от свобода Х.К. е постъпил в
затвора на 26.01.2018 г. Понастоящем изтърпява наказание ЛС в размер на 4 години при първоначален „общ“
режим, определено с присъда №18 от
20.12.2017 г. на ОС-Перник за престъпление по чл. 118 вр. чл.115 НК, в сила от 22.01.2017 г.
Налице е
зачитане на времето на предварително задържане по МН „ЗС“ на осн. чл. 59, ал.1 НК, считано от 22.01.2017 г.
Начало на наказанието: 22.01.2017
г.
Към датата на произнасяне от КнОС- 16.06.2020
г. е изтърпял фактически – 3 години, 4 месеца и 24 дни; от работа – 2 месеца и
8 дни, всичко – 3 години, 7 м. и 2 дни; остатък – 4 месеца и 28 дни.
От затворническото досие на лишения от
свобода се установява, че при постъпване в затвора е определен първоначален
риск от вреди- 54 точки, като е изготвена схема за оценяване на вероятността от
ново осъждане и профил на нуждите. Изготвен е и план за изпълнение на присъдата
по чл.156 от ЗИНЗС, както и психологическо изследване. Като дефицитна
зона е отчетено отношението към правонарушението и уменията за мислене. Очертана
е главна цел за работа- повишаване на нивото на социална зрялост и формиране на
нагласи за социално позитивна промяна в личностен план. Ресурсите са младата му
възраст, трудови навици и умения на дървосекач. Лишеният
от свобода приема отговорността за деянието, но са отчетени самооправдателни
нагласи. Рискът от вреди е определен като висок, като в условията на изолация
до момента не е проявил рисково поведение.
Настанен е в VI група в Затвора — гр. Бобов
дол на 08.02.2018 г. Показал е стремеж да спазва установените правила, но
въпреки това е допуснал нарушения на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Бил е записан като ученик
в първи клас, но поради преместване в общежитието, не е завършил учебната
година.
Лишеният от свобода К. е настанен в ЗООТ
„Самораново” на 29.11.2018 г., като е бил
запознат със стъпките, които трябва да извърви, за да облекчи престоя си в
затвора. Независимо от това е проявил слабости в поведението си и е склонност
към нарушаване на режимните ограничения, за което е бил и наказан. Имал е
уважително отношение към служителите. Заема нисък социален статус.
Бил е ангажиран в трудова дейност-
като общ работник във фирма „****“ ООД, а със заповед № 232/21.08.2010 г. е
назначен като общ работник във фирма „Т. О.“ гр.Дупница. Не са
констатирани нарушения на трудовата
дисциплина.
Има две действащи наказания, както
следва: със заповед № ЗО - 355/03.06.2019 г. е наказан с „лишаване от хранителна пратка
за срок от 3 месеца за упражнено физическо насилие върху друг лишен от свобода;
със заповед № ЗО -296/22.04.2019 г. - наказан с „извънредно дежурство по
чистота и хигиена за срок от 5 дни“ – за физическа саморазправа с друг лишен от свобода.
Има е награда- със заповед №
ЗО-83/23.01.2020 г. е награден с писмена похвала.
Към момента не са изпълнени целите и
заложените задачи в плана на присъдата. Оценката на
риска от вреди не е намалявана, като същата остава непроменена - 54 точки.
На 14.01.2020 г. е налице
препланиране на присъдата, в което като цели са набелязани продължаване на
работата по дефицитните зони—отношение към правонарушението и умения за
мислене.
Становището на затворническата администрация
е, че с оглед проявеното непоследователно поведение от страна лишения от свобода
е, целите на наказанието не са изпълнени в достатъчна степен и че не е
установена трайна положителна промяна у осъденото лице, поради което молбата за
УПО следва да се остави без уважение.
Предвид гореизложеното, КнОС
намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави
без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за
допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице не са
налице. Действително К. е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното
му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК е налице. Не е
изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата
му за допускане на УПО.
Съгласно
разп. на чл.70, ал.1 лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне.
Законът е дал ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК-
това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения
по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в
трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
с.з., както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно
изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
затворническото заведение.
Настоящият
съдебен състав намира, че поправянето на осъдения не е завършено, респ. не са постигнати
основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана
не е завършена. Свидетелство за това е плана за изпълнение на присъдата. Поправянето на осъдения не е пълно, т.е. не
са постигнати целите и задачите на
индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на
поведението и мисленото на лишения от свобода.
Необходимо е да се довършат поставените цели и задачи в посока на
минимизира на последиците от продължителния престой и реинтегриране в
обществото.
Видно от справката
от затворническата администрация при престоя си в ЗООТ „Самораново“, К. има две действащи
наказания, което не представлява
индикация за наличие на добро поведение по смисъла на закона. Липсва завършеност на дейностите по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата. От друга страна несъмнено е
налице стремеж за поправяне през последната половин година, израз на което
е обстоятелството, че е упражнявал
обществено полезен труд, както и наличието на една награда. Тези обстоятелства
следва да се отчетат в позитивен план и са свидетелство за положени усилия по
посока спазването на режимните ограничения. Това обаче не е достатъчно, за да
се приеме, че е постигнат превъзпитателния ефект на наказанието
Видно от справката от затворническата
администрация при престоя си в мястото за лишаване от свобода, К. е проявявал
непоследователно поведение, свидетелство за което са наличието на две действащи
наказания. От друга страна несъмнено са настъпили положителни промени, същият е
упражнявал и трудова дейност, с която се е справял добре, участвал е в различни
дейности в затвора- културни и спортни.
В този смисъл е налице баланс между награди и наказания, което не
представлява индикация за наличие на добро поведение по смисъла на закона.
Налице е непоследователност в
поведението на осъдения, което означава, че изминалия фактически период в
затвора е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната превенция
на наказанието. Действително, налице е стремеж съм преодоляване на дефицитните
зони, настъпили са положителни промени у
осъдения, упражнява и общественополезен труд. От друга страна не са изпълнени
целите в изпълнението на присъдата и липсва снижаване на риска от рецидив,
който остава във високите граници на средните стойности. Тези обстоятелства
обосновават извода на съда, че процесът на поправително въздействие в насока
промяна на мисленето и повишаване на уменията за адекватно решаване на
проблемите при лицето следва да продължи.
От
една страна е налице са заявени нагласи за законосъобразен начин на живот и
справяне с поставените му задачи, а от друга- наличие на непоследователно
поведение, което не може да се отчете като положителна стъпка към поправянето
на осъдения. Това са факти, които, преценени в съвкупност не могат да
представляват достатъчно доказателство за превъзпитанието и поправянето по
смисъла на чл.439а от НПК. В този аспект не може да се мотивира извод за
наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно
освобождаване на осъденото лице от неизтърпяната част на наложеното му
наказание. И това е така, тъй като съгласно установената съдебна практика -
ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От
значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в
личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което
е в защита и на обществения интерес. Необходимо е следователно да се продължи
работата по посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в
съзнанието на осъдения, характер и
поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.
В тази връзка следва да се отчете, че
социалната дейност и възпитателната работа по отношение на осъденото лице за
постигане целите на специалната превенция, обхващат целия период на изтърпяване
на наказанието. Неизпълнението на плана на присъдата и липсата на промяна на
риска от рецидив сочи, че не е постигната съществена промяна в отношението му
към водене на законосъобразен начин на живот, което пък мотивира извода, че К.
не се е поправил до степен, че да се приеме наличие на завършеност на корекционния
процес.
По тези съображения, съдът
намира, че молбата на осъдения Х.К.К. за допускане на условно предсрочно освобождаване е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Х.К.К.,
ЕГН -********** ***, роден на ***г***, с постоянен адрес ***, българин, неграмотен, неженен, категория- ОТ за допускане на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част
от наложеното му наказание „лишаване от
свобода” в размер на 4 години присъда
№ 18 от 20.12.2017 г. по НОХД № 293/2017 г. на Окръжен съд- Перник в размер на
4 години ЛС, при първоначален „общ“
режим, потвърдено с решение от 21.05.2018 г. по ВНОХД № 365/2018 г. на САС и
с решение
от 14.11.2018 г. по НД № 757/2018 г. на ВКС, за остатък в размер на 4 месеца и 28 дни.
Предложения или нова молба по чл.
437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на
определението.
Определението може да се обжалва
или протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда
на глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на
определението затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на
Затвора гр.Бобов дол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: